Решение по дело №257/2024 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на М. С. Й. от гр. Перник, чрез адв. И. М., против решение № 82/18.03.2024 г., постановено по а.н.д. № 100/2024 г. по описа на Районен съд – Дупница, с което е потвърдено наказателно постановление № 23-5310-001006/05.01.2024 г., издадено от началника на група „Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали“ (КПДГПА) към сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Кюстендил.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на оспорения съдебен акт, като се иска отмяната му, както и отмяна на наказателното постановление. Навеждат се оплаквания за неправилност на решаващите изводи за доказаност на нарушението, както и за липса на единство между описаното в обстоятелствената част на наказателното постановление административно нарушение и посочената като нарушена правна разпоредба.

Ответникът по касационна жалба – началник на група КПДГПА към сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Кюстендил, чрез процесуален представител, в писмени бележки изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Кюстендил дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд - Кюстендил, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С процесното наказателно постановление № 23-5310-001006/05.01.2024 г., издадено от началник на група КПДГПА към сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Кюстендил, на М. С. Й. на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) са наложени административни наказания "глоба" в размер на 200 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 (шест) месеца. Административнонаказателната му отговорност е ангажирана за това, че на 11.12.2023 г. в 03:35 ч., на АМ „Струма“ при км. 53+900 на изхода от паркинг Блатино, с посока на движение към гр. София, същият е управлявал лек автомобил "Сеат Леон", с рег. № [рег. номер], като не е спрял на подадения светлинен и звуков сигнална полицейските служители със светлинната и звукова сигнализация, а е продължил движението си и е увеличил скоростта си на движение. Прието е, че е нарушен чл. 103 от ЗДвП.

За да постанови оспорения правен резултат, Районен съд - Дупница е приел, че при издаването на АУАН и НП са спазени правилата на ЗАНН – същите са издадени от компетентни органи в кръга на правомощията им, в сроковете за това, съдържат всички необходими реквизити, както и съдържат фактическите констатации, обосноваващи извода за извършеното нарушение. По същество районният съд е приел, че въз основа на събраните доказателства нарушението е установено по несъмнен и категоричен начин.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Правилни са изводите на районния съд, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, а решаващите съображения на съда за това са обосновани от съдържанието на АУАН и наказателното постановление и са съответни на закона. В процесното наказателно постановление е изложена фактическа обстановка, която напълно кореспондира с тази по АУАН серия GA, № 1089025, въз основа на който то е издадено. Липсва разминаване или противоречия в обстоятелствата, която да породи неяснота у наказаното лице за какво нарушение се ангажира отговорността му. Противно на твърденията в касационната жалба, налице е относимост между релевираната фактическа обстановка по АУАН и наказателното постановление с посочената за нарушена разпоредба на чл. 103 от ЗДвП, както и корелация между последната и правната квалификация на нарушението по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.

Нарушението не представлява маловажен случай, в каквато насока са доводите в касационната жалба. Съгласно чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, който се прилага на основание чл. 11 от ЗАНН, маловажен случай е този, при който извършеното престъпление (респективно нарушение) с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление (нарушение) от съответния вид. Т. е., маловажността е конкретна преценка на степента на обществена опасност на нарушението от страна на съда, респективно на АНО, в сравнение с други случаи на нарушения от съответния вид. В случая, извършеното нарушение не е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените нарушения от този вид. В конкретния казус се касае до така нареченото в теорията "формално нарушение". Фактът, че касаторът не е спрял на подадения светлинен и звуков сигнал за спиране, осъществява състава на съответното нарушение, поради което не е необходимо да има или да няма вредни последици. Липсват и обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид, като например наличието на обективни причини, довели до извършване на нарушението.

По изложените съображения настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, постановено при липса на съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и своевременно заявеното искане от пълномощника на ответника по касация за присъждане на разноски, съдът намира, че следва касаторът да бъде осъден да заплати в полза на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Кюстендил,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 82/18.03.2024 г., постановено по а.н.д. № 100/2024 г. по описа на Районен съд – Дупница.

ОСЪЖДА М. С. Й. от гр. Перник да заплати на ОДМВР - Кюстендил разноски по делото в размер на 80 (осемдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.