РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 14.11.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи касационен състав, в публично заседание на седми ноември през две хиляди и двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря ТАТЯНА ТОТЕВА и в присъствието на прокурора СВЕТЛА
ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА КАНД № 126 / 2023 год. и на основание данните по делото и закона,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 63в от ЗАНН във връзка с гл. ХІІ от АПК.
С решение № 148 от 31.07.2023 г., постановено по НАХД № 377/2022 г., Ловешкият районен съд, втори състав, е потвърдил електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система – Серия К № 5595546 на ОД на МВР – Ловеч, с който на Л.Е.С., ЕГН: **********,***, е наложена на основание чл.189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, глоба в размер на 100 лева, за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като законосъобразен.
Недоволен от така постановеното решение е останал Л.Е.С., ЕГН: **********, който е подал касационна жалба с твърдения за нарушения на материалния закон. Касаторът сочи, че е убеден „в абсолютната „законност“ на фиша..... Но „законността“ относно издаването на електронния фиш не го прави правилен /коректен/ и справедлив“, като излага аргументи, че: „Народният съд е бил законен, Холокостът също, нацизмът е бил законен, концлагерите също са били законни, робството е било законно, инквизицията е била законна...., обжалвания електронен фиш е некоректен, издаден при формално стриктно спазване на всички наредби, разпореди и указания, но, повтарям, некоректен и затова незаконен.“ Излага аргументи, че е следвало да бъде спрян за проверка от пътните полицаи, които според него е трябвало да му съставят АУАН и НП, като намира, че издаденият ЕФ представлява „прехвърляне на отговорността ...., но тъй като „врътките“ в закона го позволяват, полицаите трябва да са луди, за да не го използват“. В заключение се иска отмяна на решението на РС и връщане а делото за ново разглеждане от друг състав или алтернативно постановяване на решение по същество, като липсва изрично искане за отмяна на ЕФ.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява, като е представил писмено становище, с което поддържа касационната жалба.
Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР – гр. Ловеч, не се представлява и не ангажира становище.
Представителят на прокуратурата дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, а решението на РС законосъобразно. Сочи, че при издаването на ЕФ не е допуснато съществено процесуално нарушение, както и че административното нарушение е доказано.
Касационният състав на съда като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните и наведените касационни основания, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция.
Жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение на РС - Ловеч е потвърден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система – Серия К № 5595546 на ОД на МВР – Ловеч, с който на Л.Е.С., ЕГН: **********,***, е наложена на основание чл.189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, глоба в размер на 100 лева, за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Развитите от касатора доводи в касационната жалба за отмяна на ЕФ са били релевирани и пред районния съд, като на всички тях РС е изложил подробни мотиви, които се споделят и от касационната инстанция.
За да достигне до извод за законосъобразност на ЕФ, РС е направил анализ на представените към преписката писмени доказателства, като е изложил подробни мотиви, които се споделят и от касационната инстанция, поради което и не следва да се повтарят.
За пълнота следва да се посочи, че касационната инстанция споделя мотивите на РС за законосъобразност на ЕФ, като не следва да ги повтаря, като следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.
Твърденията на касатора относно житейската несправедливост на процедурата по съставяне на ЕФ, която според касатора е формална, както и доводите на касатора, че: „законността“ относно издаването на електронния фиш не го прави правилен /коректен/ и справедлив“, като излага аргументи, че: „Народният съд е бил законен, Холокостът също, нацизмът е бил законен, концлагерите също са били законни, робството е било законно, инквизицията е била законна...., обжалвания електронен фиш е некоректен, издаден при формално стриктно спазване на всички наредби, разпореди и указания, но, повтарям, некоректен и затова незаконен.“ няма как да бъдат обсъждани в настоящото касационно производство, т.к. съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК касационната инстанция обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, каквито не са релевирани изрично в настоящата касационна жалба, а отделно касационните основания са по чл. 348 от НПК. Ето защо дори в житейски план доводите на касатора да са логични, няма как да бъдат осъдени в настоящото производство.
Следва да се посочи, че правилно РС е констатирал, че пред РС са представени веществени доказателства – разпечатки от видеоклип на л. 9 от делото на РС, като видеоклипът е изготвен с техническо средство - преносима система за контрол на скоростта на МПС тип „ СПУКС ARH CAM S1”. Видно от снимка на л. 9 от делото на РС, както и от протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система на л. 12 от делото на РС, от протокол от проверка на л. 6 от делото на РС, от удостоверение за одобрен тип средство за измерване на Българския институт по метрология на л. 7 от делото на РС, процесното техническо средство„ARH CAM S1”, с което е измерена скоростта на автомобила на касатора, е одобрено на 07.09.2017 г. със срок на валидност до 07.09.2027 г.
Няма спор, а и видно от административната преписка, че на снимката, направена по време на самото измерване на скоростта – на л. 9 от делото на РС, има данни за измерена скорост и дистанция до измерваното МПС, като тази снимка може да бъде използвана за еднозначно определяне на скоростта на нарушителя в случай, че в снимката е заснето повече от едно МПС. Системата за измерване на скоростта с техническо средство„ARH CAM S1” работи с лазерен лъч, поради което заснема само автомобила, който е превишил скоростта, поради което е невъзможно да бъде заснет друг автомобил.
Ето защо касационната инстанция намира за голословни твърденията на касатора, че не е доказано категорично административното нарушение.
Както правилно е посочил районния съд, в обжалвания ЕФ е посочено, че заснемането на автомобила и измерването на скоростта е станало с АТСС, като е посочен и моделът на системата - преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1. По делото са представени и изискуемите съгласно нормата на чл.189, ал.8, изр.3-то от ЗДвП доказателства, че автоматизираното техническо средство, с което е била засечена скоростта на автомобила на касатора, е било сертифицирано. Видно от удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017 г. на и.д.председателя на Български институт по метрология /на л. 7 от делото на РС/ и от протокол от проверка /на л. 6 от делото на РС/, системата за контрол на скоростта е имала валидно издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване, а също и е била преминала първоначална и последваща проверка на годността, като е отговаряла на съответните технически изисквания.
Районният съд е потвърдил ЕФ, като е обсъдил всички събрани по делото доказателства, видно от които системата за видеоконтрол на скоростния режим е заснела точно автомобила, собственост на касатора, заснет е ясно регистрационния номер на автомобила, както и фиксираната скорост на същия автомобил – 73 км/ч., като е бил отчетен толеранс от минус 3%.
Както беше посочено по-горе, техническото средство, с което е засечена скоростта – мобилната система за видеоконтрол на скоростния режим тип „ARH CAM S1“ - е конструирана така, че едновременно със засичането на скоростта заснема и автомобила, от която е. Поради което, ако автомобилът не се е движел с превишена скорост, то той е нямало да бъде заснет, още повече, че жалбоподателят пред РС/сега касатор/ не ангажира доказателства, които убедително да оборват тези, които са представени от административнонаказващия орган.
Видно от протокола–приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/27.05.2015 г. на МВР /на л. 12 от делото на РС/, за деня на процесното административно нарушение 08.02.2022 г., пътният участък, на който е била измерена и скоростта на процесния автомобила на жалбоподателя/сега касатор, е бил контролиран за времето от 10,00ч. до 12,00 часа, като установените от системата нарушения на скоростния режим за целия период са били общо 27 броя.
Макар и да не е наведено възражение в този смисъл, следва да се отрази, че органите на Пътна полиция са нямали задължение да обозначат контролирания участък със знак Е24. Такова изискване е имало съгласно нормата на чл.7, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от МВР (ДВ, бр.36 от 19.05.2015 г.), но считано от 16.01.2018 г. тази разпоредба е била отменена – ДВ, бр.6 от 2018 г., в сила от 16.01.2018 година, като процесното нарушение е било извършено на 08.02.2022 г., т.е. много след отмяната й.
Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност именно на касатора, тъй като в качеството му на собственик на автомобила в срока по чл. 189, ал. 5, изр.2-ро от ЗДвП не е заявил в декларация за друго лице, което да е извършило нарушението и съгласно нормата на чл.188, ал.1, изр.2-ро от ЗДвП, като собственик на автомобила му се налага наказанието, предвидено за извършеното нарушение.
Производството по издаване на ЕФ е специално, поради което неприложими са и разпоредбите за издаване на АУАН и НП, като след изтичането на 14-дневен срок за представяне на писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, издателят на ЕФ не е длъжен да събира допълнителни доказателства относно възражения за авторство по реда на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН.
Доказателства за авторство на административно нарушение, санкционирано с ЕФ, не могат да се събират тепърва и в касационното производство, т.к. съгласно нормата на чл. 220 от АПК касационната инстанция не е съд по фактите.
Отделно нито пред РС, нито пред касационната инстанция наказаният е представил каквито и да било доказателства и възражения относно авторството на административното нарушение.
Видно е, че процесният ЕФ съдържа всички реквизити на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Следва да се посочи, че липсва изискване в ЗДвП за прилагане към ЕФ на снимков материал.
Касационната инстанция споделя мотивите на РС относно правната квалификация на административното нарушение, поради което следва да препрати към тях на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.
При издаването на обжалвания пред РС електронен фиш са спазени изискванията на Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г., като е съобразен Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система /на л. 12 от делото на РС/, удостоверяващ използването на споменатото мобилно техническо средство на 08.02.2022 г., от който е видно къде е било разположено автоматизираното техническо средство „ARH CAM S1“, в какъв режим е работело същото, посока на задействане.
Неоснователно е позоваването на мотивите на ТР № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСК на ВАС относно мобилните системи за видеоконтрол, предвид последвалата законодателна промяна.
Правилно РС е приел за законосъобразно издаването на ЕФ, а не издаването на АУАН и респ. НП.
Ето защо изводите на РС за законосъобразност на ЕФ са правилни, а касаторът релевира същите пороци за отмяна на ЕФ, които са били развити и пред РС, чиито мотиви касационната инстанция споделя.
С оглед правомощията
на касационната инстанция по чл. 218,
ал. 2 от АПК и за пълнота следва да се отбележи, че решението на РС е валидно, допустимо и
съответстващо на материалния закон.
От страна на
ответника по касация липсва искане за присъждане на разноски, каквито не са и
направени, поради което касационната инстанция не следва да се произнася
относно разноските.
На основание гореизложеното и чл. 63в от ЗАНН и чл. 221 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 148 от 31.07.2023 г., постановено по НАХД № 377/2022 г. на Ловешкия районен съд, втори състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: