РЕШЕНИЕ
Гр.Кърджали, 03.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кърджалийският районен съд в публичното заседание на девети април през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
Невена Калинова
при секретаря Елеонора Г.
разгледа докладваното от съдията гр.д. N 1871
по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Ищецът Ю.Х.А. ***, предявява при условията на обективно
кумулативно съединяване иск по чл.108 от ЗС за собственост и за предаване на
владението на УПИ III-39, кв.7 по ПУП на с.Широко поле, общ.Кърджали, иск по
чл.109 от ЗС за премахване на изградена оранжерия в централната част на УПИ III-39, кв.7 по ПУП на с.Широко поле, общ.Кърджали, иск по чл.109 от ЗС за преустановяване на обработването на
същия имот за земеделски нужди и иск по
чл.109 от ЗС за премахване на гараж и помощна постройка, изградени в северната
част на УПИ II-39, кв.7 по ПУП на с.Широко поле, общ.Кърджали, като твърди, че е
съсобственик заедно с ответника на УПИ III-39, кв.7 по ПУП на с.Широко поле, общ.Кърджали, като собствеността е
придобита от ищеца по дарение от баща му през 1975г. Твърди, че на запад
собствения му имот граничи с УПИ II-39, кв.7 по действащия
ПУП на с.Широко поле, общ.Кърджали, в същия се намира двуетажна масивна жилищна
сграда-близнак с обща застроена площ 120 кв.м., който имот е бил собствен на
наследодателя на ищеца и ответника, техен баща, и който имот след делба,
извършена през 2014г., се притежава в равни идеални части от страните, като
ищецът притежава самостоятелно жилище в източната половина на жилищната сграда
близнак, а ответникът самостоятелно жилище в западната половина на жилищната
сграда близнак и регулационната граница
между УПИ III-39 и на УПИ II-39 е материализирана на място с ограда, която ответникът
премахва, навлизайки в имота на ищеца, а именно в УПИ III-39, кв.7 по ПУП на с.Широко поле, общ.Кърджали, и изгражда в същия
оранжерия в средата на имота, изоравайки и част от дворното място, с което
осъществява фактическа власт върху поземления имот на ищеца без основание,
отказвайки да го напусне и да преустанови владението. Твърди се също така и, че
в северната част на съсобствения на страните имот УПИ II-39 ответникът разширява съществуваща помощна постройка, изграждайки гараж,
плътно разположен до нея, както и до жилището на ищеца, и тези постройки
използва единствено и само ответникът, като строителството е осъществено без
съгласието на ищеца и без надлежни строителни книжа, постройките заемат голяма
част от лицето на УПИ II-39, с което се
затруднява и спокойния излаз на ищеца към улицата, пречи се на измазване от
външна страна на жилището на ищеца и безпрепятственото му ползване, тъй като са
недопустимо разположени до това жилище. С оглед на посоченото от ищеца поведение
на ответника се претендира защита по чл.108 и чл.109 от ЗС.В съдебно заседание
ищецът лично и чрез адвокат пълномощник поддържа исковете, моли за уважаването
им, както и за разноски по делото.
Ответникът Г.Х.М. в срока по чл.131 от ГПК оспорва
исковете, без да оспорва твърденията за извършена доброволна делба през 2014г.
относно поделянето на УПИ II-39, кв.7 по ПУП на
с.Широко поле, общ.Кърджали, и придобиването като самостоятелен обект на собственост
на жилища в двуетажна жилищна сграда близнак, като оспорва, че е премахнал
оградата и е навлязъл в имота на ищеца УПИ III-39, кв.7 по ПУП на с.Широко поле, общ.Кърджали, изградил е в същия
оранжерия в средата на имота, в която отглежда зеленчуци и е изорал част от
дворното място. Твърди, че оранжерията е изградена преди 15-20 години със
съгласието на ищеца и същата е ползвана и от ищеца, който е събирал
продукцията.
Твърди също така, че посочената в исковата молба помощна
постройка е построена от общия на страните наследодател, а сам той единствено
сменил ламарините от покрива и почистил боклуците във вътрешността на
постройката, като оспорва, че е изградил гараж до тази постройка.В съдебно
заседание ответникът лично и с адвокат пълномощник поддържа възраженията срещу
исковете, моли за отхвърлянето им и за разноски по делото.
Районният съд като обсъди събраните по делото
доказателства и доводите на страните, приема следното:
Предявените искове са по чл.108 и чл.109 от ЗС.
При изложените в исковата молба твърдения относно правата
на страните на процесните два имота, същите са за притежавано право на
собственост от ищеца по отношение на УПИ III-39, кв.7 по ПУП на с.Широко поле, общ.Кърджали, и за съсобственост между
страните на УПИ II-39, кв.7 по ПУП на с.Широко поле, общ.Кърджали.С оглед на
тези твърдения, както и твърденията и възраженията на ответника, съдът призна за
безспорно, че ищецът е собственик на УПИ III-39, кв.7 по ПУП на с.Широко поле, общ.Кърджали, на основание договор за
дарение от 1975г., а страните по силата на договор за доброволна делба от 2014г.
са собственици, всяка на 1/2 идеална част от УПИ II-39, кв.7 по ПУП на с.Широко поле, общ.Кърджали, като ищецът е собственик
на самостоятелно жилище в източната половина на двуетажна масивна жилищна
сграда близнак, а ответникът е собственик на самостоятелно жилище в същата
сграда, разположено в западната й
половина.
В доказателствена тежест на ищеца е възложено да
установи твърденията си, че ответникът е
премахнал оградата и е навлязъл в имота на ищеца, изградил е в същия оранжерия,
която ползва, изорал е част от дворното място, и тези фактически действия
продължават и понастоящем, както и че в съсобствения на страните имот
ответникът извършва действия чрез разширяване на съществуваща помощна постройка
и изграждане на гараж, плътно разположен до нея и до жилището на ищеца, които ответникът ползва, като същите
представляват незаконен строеж и препятстват спокойното ползване на имота от
страна на ищеца, в т.ч. и жилището на ищеца.
В доказателствена тежест на ответника е възложено да
установи твърденията си, че оранжерията, находяща се в УПИ III-39, кв.7 по ПУП на с.Широко поле, общ.Кърджали, доколкото няма спор между
страните, че такава има в имота, е
изградена преди 15-20 години със съгласието на ищеца, който също ползвал същата, и помощната постройка, за която също
не се спори между страните, че е налична в УПИ II-39, е съществуваща и единствено е разширена от него.
В доказателствена
тежест и на двете страни е възложено да установят ситуацията в имота относно
това дали сочените от ищеца постройка и гараж са две отделни сгради или същите
функционално представляват една сграда, в частност постройка, при уточнение в
съдебно заседание от ответника на въпроси на съда, че помощната постройка и гаражът
не са отделни постройки, и преди години помощната постройка е ползвана като
кошара и след почистването й ответникът я ползва като гараж.
От неоспореното по реда на чл.200, ал.3 от ГПК заключение
на съдебно-техническата експертиза се установява, че за село Широко поле,
общ.Кърджали, има изработен ПУП, одобрен със заповед N 196/21.03.1961г., действащ, без
предходен план; в УПИ II-39 в кв.7 има изградени
масивна двуетажна жилищна сграда/строена през 80-те години/, с две открити
стълбища за вторите етажи откъм изток и запад, паянтова стопанска постройка/строена в края на 60-те
години/ и навес от запад на стопанската постройка, който се ползва за гараж, а
в УПИ III-39 в кв.7 има полумасивна жилищна сграда на един етаж и оранжерия покрита
с полиетилен, като в приложената към заключението скица гаражът и оранжерията са
обозначени с червен пунктир, първият с лице към улицата и вход на
улично-регулационната линия пред жилищната сграда, втората в централната част
на имота, близо половината от който на скицата е показан като обработвана
площ.Жилището на ищеца представлява източната половина на масивната жилищна
сграда в УПИ II-39 в кв.7.За стопанската постройка в УПИ II-39 в кв.7 няма строителни книжа, същата не отговаря на действащите правила
и норми-изградена е на улично-регулационната граница пред жилищната сграда,
както и за гаража, който представлява навес, също няма строителни книжа.В
съдебно заседание вещото лице сочи, че жилищната сграда в УПИ II-39 в кв.7 е сграда близнак с два входа, входът на ищеца за първия етаж е
от източната страна откъм УПИ III-39 в кв.7, по средата
на тази фасада, с вход за втория етаж чрез външно стълбище, огледално на това
на западната фасада за жилището на ответника, като за да стигне до своя вход
ищецът, влизайки от улицата, трябва да обиколи цялата жилищна сграда, защото не
може да мине през гаража, ползван преди като обор, който има двуметрова врата
от оградна мрежа, и другите му страни са покрити с дъски и ламарина, както и дори
ако гаражът го няма, стрехата на самата стопанска/помощна/ сграда до гаража
опира във фасадата на жилищната сграда,
както и задния й зид, и дори малко дете не може да се промуши, като
полумасивната сграда се състои от две отделни постройки, едната които се ползва
за гараж.Вещото лице сочи, че между двете УПИ-та няма ограда, каквато те имат
спрямо другите им съседни имоти и улицата.Другият начин ищецът да стигне до
входа на жилището си е като влезе в УПИ III-39, кв.7, премине през него и стигне до входа.
От показанията на ангажираните от ищеца свидетели-св.Законова,
сестра на страните, които са братя, и от показанията на св.А., син на ищеца и
племенник на ответника, се установява, че в имота на ищеца е имало оранжерия до
старата къща на ищеца, ползвана от ответника, който я премества в средата на
имота, като изорава мястото откъм съседен чужд имот и го използва за отглеждане
на зеленчуци, като между този имот и имотът, който е общ на страните, има
дървена ограда с летви до 2011г., след което същата е премахната от ответника.В
общия имот на страните, съседен на този на ищеца, източната половина от
двуетажната къща е на ищеца, а западната на ответника, и в своята част ищецът
влиза откъм пътя през старата къща, и не може да влиза през общия имот, защото
има навес, направен от ответника като гараж и склад за буркани, ползван от
ответника, заключен с ключ и катинар, като вратата от страна на новата къща е
затворена и ищецът няма достъп до нея. От показанията на тези свидетели се
установява, че след преместването на оранжерията, ищецът кани ответника да я
върне на старото й място, но последният отказва да стори това.
От показанията на ангажираните от ответника свидетели-св.Б.,
съседка на страните, и св.М., бивш съсед на страните, се установява, че
последните имат един имот в с.Широко поле, в който има къща близнак, още една
малка къща и навес според първия свидетел, и барака според втория свидетел,
който се ползва като гараж от 25 години, в двора/градината/ има оранжерия от
дълги години, която се ползва от ответника, и от която бере и ищецът, като
между двете къщи, или между оранжерията няма ограда и дворът е общ.
При тези
доказателства, съдът приема, че ищецът е собственик на УПИ III-39, кв.7 по ПУП на с.Широко поле, общ.Кърджали, в който ответникът без
негово съгласие мести съществуваща оранжерия, разположена от едната страна на
имота, в централната му част, и отказва след покана от ищеца да я върне на
старото й място, както и обработва близо половината от площта на имота за
собствени земеделски нужди, по който начин извършва неоснователни действия в
имота, пречещи на упражняване на ползването на имота от неговия
собственик.Съгласно чл.108 от ЗС собственикът може да иска своята вещ от
всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това, а съгласно чл.109 от ЗС
собственикът може да иска прекратяване на
всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право.Ответникът сочи, че оранжерията е изградена със съгласието на ищеца преди
15-20 години и ищецът също я е ползвал.Тези обстоятелства се
установяват по делото, но от значение е последващото противопоставяне от ищеца
като собственик на имота на ползването на оранжерията след преместването й от
ответника, както и противопоставянето на ищеца ответникът да обработва
собствения му имот, което противпоставяне се установява както към предявяване
на исковете, така и към устните състезания по делото. Предвид, че по делото се
установява, че фактическата власт спрямо собствения на ищеца имот не е отнета
от ответника, а последният само пречи на ищеца да ползва в пълен обем правото
си на собственост, предявеният иск за собственост следва да се уважи само
относно установителната му част и се отхвърли в осъдителната му част, а
предявените искове по чл.109 от ЗС се уважат изцяло като се осъди ответника да
преустанови неоснователните си действия по обработване на имота, както и се
осъди да премахне находящата се в имота оранжерия, предвид, че за
основателността на иска по чл.109 от ЗС е без значение кой е изградил същата в
имота, а кой поддържа противоправното й съществуване в него при липса на
съгласие и въпреки противопоставянето на собственика на имота.
За да приеме това, съдът взе предвид, че ревандикационният
иск съдържа две искания за защита- установяване, че ищецът е собственик на
процесния имот, и осъждане на ответника да му предаде владението на същия, като
на основание чл.2 ГПК съдът дължи произнасяне по всяко от двете искания с
отделен диспозитив: установителен диспозитив относно правото на собственост на
ищеца и осъдителен диспозитив по претенцията за предаване владението на имота.
Искът за собственост по чл.108 ЗС /ревандикационният иск/ е иск на невладеещия
собственик срещу владеещия несобственик.Съотношението на
исковете по чл.108 от ЗС и чл.109 от ЗС е на преюдициалност.Искът по чл.108 от
ЗС предполага установяване със силата на пресъдено нещо принадлежността на
правото на собственост на ищеца и възстановяване на отнетата фактическа власт,
реализирана без основание от ответника.Искът по чл.109 от ЗС осъществява в
рамките на същата посесорна защита, т.е. в рамките на защита на правото на
собственост, защита от гл.т. на възможността титулярът на абсолютното вещно
право на собственост да изисква от всяко лице да не пречи на упражняване на
съдържанието на правото, включващо правомощията владение, ползване и
разпореждане с имота.Формите на нарушение могат да бъдат различни и
интензивността на засягане на правото на собственост на ищеца може да бъде
различна, но без да се изразява в отнемане на владението на имота.С нарушението
на ответника, релевирано по исковата защита по чл.109 от ЗС, може да се приеме,
че се оспорва и принадлежността на ищеца по отношение на право на собственост
на конкретния недвижим имот, когато спорът за установяване на принадлежността
на правото на собственост не може да се приеме, че е част от предмета на иска
по чл.109 от ЗС.Именно с преместването на оранжерията, находяща се в собствения
на ищеца имот, и представляваща принадлежност на имота по смисъла на чл.92 от
ЗС, и с последващия си отказ да върне оранжерията на старото място, ответникът става
причина за спор кой е собственик на имота, отричайки с отговора по чл.131 от ГПК верността на релевираните от ищеца неоснователни действия, без конкретно
становище по иска по чл.108 от ЗС, но поддържайки противоправното състояние
чрез релевираните неоснователни действия предвид гласните доказателства по
делото и заключението на СТЕ.
Доказано е, че ответникът ползва гараж и помощна постройка в
съсобствения на страните УПИ II-39, кв.7 по ПУП на
с.Широко поле, общ.Кърджали, изградени без строителни книжа, в непосредствена близост до жилищната
сграда на страните, в частност до жилището на ищеца, от една страна, и на улично-регулационната
линия, от друга страна, като преустройва съществуващ навес в гараж, и
посредством ограждането му и поставяне врата на същия, както и на другата
постройка, възпрепятства достъпа до входа на жилището на ищеца откъм източната
страна на сградата близнак.Така двете постройки са разположени в несъответствие
със строителните правила и норми, без спазване на отстоянията както от
жилищната сграда, така и от уличната регулация, пречещи на ищеца да спокойно да
ползва имота, в частност източната половина на жилищната сграда, в която се
намира жилището му, пред която са разположени постройките, като несъмнено е с
оглед на гласните доказателства и заключението на СТЕ, че ищецът е в
невъзможност да преминава през тях, за да стигне до входа на жилището си и да
има възможност да поддържа фасадата на същото, до което ползваните от ответника
постройки са долепени/за гаража/ и опряни/за другата помощна постройка/.Недоказано
е възражението на ответника, че сочените от ищеца постройки не са две, а
представляват една сграда, и същото се опровергава от заключението на СТЕ и
разпита на вещото лице в съдебно заседание.Или налице са неоснователни действия
по смисъла на чл.109 от ЗС, пречещи на ищеца да упражнява правото си на собственост
спрямо съсобствения с ответника имот, в частност спрямо жилището, което
притежава в имота по силата на сключен с ответника и трето на делото лице договор
за доброволна делба от 13.02.2014г., което обуславя правомощие на съда да уважи
иска по чл.109 от ЗС относно УПИ II-39, кв.7 по ПУП на с.Широко поле, общ.Кърджали, като осъди ответника да премахне навес, преустроен в гараж и помощна постройка,
изградени в северната част на УПИ II-39, кв.7 по ПУП на с.Широко поле, общ.Кърджали.По отношение
на възражението на ответника, че тези постройки са съществуващи, следва да се
има предвид, че имотът преди доброволната му подялба е притежание на
наследодателя им, и собствениците му след делбата не са длъжни да се
съобразяват със завареното фактическо ползване на имота, когато то недопустимо
им пречи.Разпоредбата на чл.109 от ЗС не ограничава кръга на легитимираните да
отговарят по иска лица, и всяко лице, в т.ч. и съсобственик може да бъде ответник,
при твърдение, че негово неоснователно действие пречи на ищеца, в т.ч.
съсобственик, да упражнява своето право върху имота. Пасивно легитимирано по
иска по чл.109 от ЗС е и всяко лице, а не само извършителят на нарушението, ако
към момента на предявяване на иска поддържа противоправното състояние на имота,
в който смисъл е практиката на ВКС-Решение N 340/25.05.1994г. по гр.д. N 918/1993г., IVг.о., Решение N 163/04.06.2012г. на ВКС по гр.д. N 656/2011г., II г.о., ГК и др..Съгласно установената
съдебна практика/ ТР N 31/84 от 06.02.1985г. по гр.дело N 10/84г. на ОСГК на ВС/ негаторният иск
е средство за правна защита на собственика срещу всяко неоснователно действие
или създадено състояние, което му пречи да упражнява своето право според
предназначението на имота или в съответствие обема на правото на собственост.Действието
следва да съществува към момента на разглеждане на спора и да се установи
наличието на причинна връзка между конкретното неоснователно действие и обема
на препятстване на упражняването на собствеността.Неправомерното с оглед
действащия правен ред действие следва да има позитивно изразен резултат и то да
е такова, че да създава обективни пречки за ползване на собствения имот/Решение
N 57/26.03.2013г. по гр.дело N 907/2012г. на II г.о. при ВКС, Решение N 62/01.07.2015 г. по гр.дело N
339/2015г. на II г.о. при ВКС, Решение N 23/09.04.2014г. по гр.дело N 5465/2013год.
на II г.о. при ВКС и други/. Незаконността на строежа сама по себе си не
обуславя основателност на иска, а следва да бъдат установени всички
елементи от фактическия състав на иска, както и това, че незаконният строеж препятства упражняването
на правото на собственост на ищеца/ТР N 31/06.02.1985г. на ОСГК на ВС, Решение
N 411 от 02.03.1999г. по гр.дело N 2190/1998г. V г.о./.Незаконният
строеж представлява неоснователно действие по смисъла
на чл.109 от ЗС, когато незаконността се изразява в нарушаване на установените
с благоустройствените закони строителни правила и норми, обезпечаващи нормалното ползване на имот. Ако
източникът на неоснователното въздействие е строеж, заинтересованият може да
иска премахване на строежа, но само когато е налице недопустимост и нетърпимост
на този строеж в състоянието , в което е изграден/ ТР N 31/06.02.1985г. на ОСГК
на ВС и Решение N 118/01.07.2015г.
по гр.дело N 5461/2014год. на I г.о./.
При съобразяване
на посочената практика, процесният строеж, състоящ се от две постройки, като изграден без строителни
книжа, е незаконен, а в случай, че е търпим по смисъла на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, то предвид, че
пречи на пълноценното ползване на имота, е недопустим като състояние, което
собственикът не е длъжен да приеме, тъй като
търпимостта е от значение за правоотношението между лицето, изградило или
ползващо незаконния строеж и общинската/държавната администрация, а не между
това лице и собственикът, комуто нарушението пречи да упражнява своето право.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложат направените по делото разноски от
ищеца в пълен обем, независимо от отхвърляне на иска за собственост в
осъдителната му част, тъй като установителната му част е със същия материален
интерес. Направените от ищеца разноски възлизат на 980 лв., от които 180 лв. за
държавна такса, 500 лв. за адвокатско възнаграждение и 300 лв. за
възнаграждение на вещо лице.
Мотивиран от горното, Районният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо Г.Х. ***, ***, че Ю.Х.А. с ЕГН **********,***, ***, е собственик на
основание договор за дарение, сключен с Нотариален акт за дарение на недвижим
имот N 992/03.10.1975г., том I, дело N 1542/1975г. на Кърджалийски районен съдия, на недвижим
имот, представляващ Урегулиран поземлен имот/УПИ/ III-39 в кв.7 по ПУП на с.Широко поле, общ.Кърджали, одобрен със Заповед N 196/21.03.1961г., ведно с
построената в имота едноетажна жилищна сграда, при граници на имота: изток-улица,
запад- УПИ/ II-39, север-улица, и юг- УПИ IV-36, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.108 от ЗС в частта му за осъждане на Г.Х. ***, ***,
да предаде на Ю.Х.А. с ЕГН **********,***, ***, владението на същия имот.
ОСЪЖДА Г.Х.М. ***.***, по предявените от Ю.Х.А. с ЕГН **********,***.***, искове
по чл.109 от ЗС, да премахне съществуващата в Урегулиран поземлен имот/УПИ/ III-39 в кв.7 по ПУП на с.Широко поле, общ.Кърджали, одобрен със Заповед N 196/21.03.1961г., оранжерия /в
централна част на имота/, както и да преустанови обработването на същия имот.
ОСЪЖДА Г.Х.М. ***.***, по предявения от Ю.Х.А. с ЕГН **********,***.***, иск по
чл.109 от ЗС, да премахне съществуващите в Урегулиран поземлен имот/УПИ/ II-39 в кв.7 по ПУП на с.Широко поле, общ.Кърджали, одобрен със Заповед N 196/21.03.1961г., навес, преустроен
в гараж, и помощна постройка,
изградени в северната част на имота.
ОСЪЖДА Г.Х.М. ***.***, да заплати на Ю.Х.А. с ЕГН **********,***.***, сумата 980
лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Кърджалийския окръжен съд в 2 – седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: