Р Е Ш Е Н И Е
№……/……...07.2020г., гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА
КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
при секретар Христина Атанасова,
като разгледа докладваното от съдията Хекимова
въззивно търговско дело № 585 по
описа за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба
вх. №9585/04.02.2020г. от „ЕНГАДИ КОНСУЛТ“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. Варна ул. Рали Мавридов №17, ет.4, ап.11 срещу решение
№97/08.01.2020г. по гр.д. №9258/2019г. на ВРС, с което е уважен предявения от Н.М.Е., ЕГН **********,
адрес: *** иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК за приемане за
установено, че в полза на ищеца съществува вземане против ответника в размер на
2400
лева по Споразумение от 16.12.2017
год., представляващо подлежащ на връщане като
даден на отпаднало основание комисион по Договор за посредничество при продажба
на недвижим имот, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 08.05.2019 год. до окончателното изплащане на задължението, за
което вземане е издадена заповед за изпълнение №3642/10.05.2019г. по ч.гр. дело
№ 6914/2019г. по описа на ВРС.
В
жалбата се твърди, че решението е необосновано и неправилно поради нарушение на
материалния закон. Сочи се, че съдът неправилно тълкува посредническия договор
между страните, като приема, че комисионата се дължи само при сключване на
окончателен договор, твърди се, че дължимата сума е била разделена на части,
именно защото първата част се дължи за действията по сключване на предварителен
договор. Твърди се също, че съдът не се е произнесъл по направените от страна
на ответника възражения за нищожност на представените 2 броя споразумения, като
същевременно е приел, че извършените частични погасявания представляват
извънсъдебно признание на факти.
Отправената към съда молба е за отмяна на решението
и за отхвърляне на предявените искове с присъждане на направените разноски.
В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна Н.М.Е., ЕГН **********,
адрес: ***, е депозирала писмен отговор, в
който оспорва жалбата като неоснователна въз основа на аргументи за
законосъобразност и правилност на постановеното решение.
За
да се произнесе по спора, Варненски
Окръжен съд съобрази следното:
Първоинстанционното
производство е образувано по предявен от Н.М.Е., ЕГН **********,
адрес: *** срещу „ЕНГАДИ КОНСУЛТ“
ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Варна ул. Рали
Мавридов №17, ет.4, ап.11 положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК за
признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца
съществува парично вземане против ответника в размер на 2400 лева по Споразумение от 16.12.2017 год. и представляващо подлежащ на връщане като даден на отпаднало основание комисион по
Договор за посредничество при продажба на недвижим имот, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 08.05.2019 год. до окончателното изплащане на
задължението.
Ищецът основава исковите си претенции на
следните фактически твърдения, изложени в обстоятелствената част на исковата
молба: по силата на сключения между страните на 16.12.2017г. договор за
посредничество при покупко-продажба на недвижим имот, собственост на ищеца,
ответникът е следвало да посредничи за продажбата на имот в гр. Варна, м-ст
Мешелик срещу възнаграждение в размер на 3000 евро платими, както следва: 1500
евро при подписване на предварителен договор и 1500 евро в деня на финализиране
на сделката. Съгласно чл.2 от договора, възнаграждението било дължимо, само ако
продаде имота на осигурен от посредника продавач. На 27.07.2017г. бил сключен предварителен
договор с купувач и на 01.08.2017г. ищецът платил на посредника 3000 лева,
представляващи половината възнаграждение. Поради неспазване на сроковете от
купувача, предварителният договор бил прекратен и на 16.12.2017г. ищецът сключил споразумение с ответника, съгласно което до
31.05.2018г. следвало да се възстанови сумата в размер на 3000 лева, изплатена
като комисионна по прекратения предварителен договор, поради невъзможност за
сключване на окончателен. На ответника била изпратена нотариална покана,
връчена лично на управителя на 12.04.2019г. Предвид неизпълнение на
задълженията от страна на ответника, по инициатива на ищеца било образувано
заповедно производство по ч.гр.д. № 6914/2019г. по описа на ВРС, по което в
полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. Срещу
така издадената заповед за изпълнение длъжникът е депозирал възражение в срок, с
което ищецът обосновава правния си интерес от провеждане на избраната форма на
искова защита.
В отговора на исковата молба, депозиран по
реда и в срока по чл. 131 ГПК, ответникът „ЕНГАДИ КОНСУЛТ“ ЕООД оспорва
предявения иск. Не оспорва, че между страните е съществувало правоотношение по
силата на договор за посредничество от 16.12.2017г., както и факта, че между
ищеца и купувача не е сключен окончателен договор. Твърди, че е изправна страна
по договора и е изпълнил задълженията си по него със сключване на предварителен
договор, за което му се дължало възнаграждение в размер на 1500 евро. Сочи, че
липсата на сключен окончателен договор не влияе върху дължимостта на
възнаграждението, тъй като ищецът е задържал капаро от 10 % по разваления
договор. Счита споразуменията за нищожни поради липса на съгласие, доколкото били
подписани без намерение за обвързване и противоречали на добрите нрави, поради
неравностойност на престациите, тъй като е посредникът бил изпълнил
задълженията си по договора. Твърди, че въпреки
нищожността е направил частични плащания - на 31.05.2018г. - 100 лева;
на 17.07.2018г. - 300 лева и на 19.09.2018г. - 200 лева, които не представлявали
признание, а били извършени поради незнание от управителя на сочените пороци. Моли за отхвърляне на
исковете.
Съдът, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства и като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част,
като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В рамките
на тази проверка настоящият състав намира предявения иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 вр. с
чл. 415, ал. 1 ГПК за
процесуално допустим, поради което и дължи произнасяне по същество на спора.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК за безспорно и ненуждаещо се от
доказване в отношенията между страните е прието наличието
на сключен между тях на 16.12.2017г. договор за посредничество при
покупко-продажба на недвижим имот, собственост на ищеца, находящ се в гр.
Варна, м-ст Мешелик; че на 27.07.2017г. ищецът сключил предварителен договор с
купувач, като на 01.08.2017г. платил на посредника 3000 лева, представляващи
половината възнаграждение; че по отношение на имота не е сключен окончателен
договор, като причината за това е в поведението на купувача, поради което
предварителният договор е развален.
С
оглед на представените по делото писмени доказателства съдът намира, че страните са били обвързани от валидно облигационно правоотношение, на
основание сключен на 16.12.2017г. договор за посредничество при
покупко-продажба на недвижими имоти, собственост на ищеца, който следва да се
приеме за действителен с оглед липсата
на оспорване в този смисъл.
Видно от сключения договор ищецът е възложил
на ответника да съдейства за продажбата на собствени на ищеца недвижими имоти,
находящи се в гр. Варна, м-ст Мешелик, за сумата 100 000 евро – 50 000 евро
платими в деня на подписване на договора и 50 000 евро платими в деня на
нотариалното изповядване на сделката. В чл.2 от договора е предвидено, че посредникът получава като възнаграждение 3%
комисионна от стойността на имота, а именно 3000 евро, ако продавачът продаде описания
в договора имот на осигурен от посредника купувач. В чл.3 продавачът се е
задължил да изплати на посредника уговореното в чл.2 възнаграждение по следния
начин - 1500 евро в деня на подписване на предварителния договор и 1500 евро в
деня на финализиране на сделката. Съгласно чл.5 всички задължения на посредника
се считат изпълнени, с връчване на нотариален акт за собственост на купувача,
осигурен от посредника.
В подкрепа на
твърденията си за дължимост на претендираната сума ищецът се позовава на сключено между
страните споразумение
от 16.12.2017г., видно от което страните са се съгласили платената комисиона в
размер на 3000 лв. да се върне на вноски до 31.05.2018г. Със следващо
споразумение от 31.05.2018г. страните са продължили срока за връщане на сумата
от 3000 лева до 31.12.2018г. Въпреки заявеното в отговора оспорване
автентичността на представените споразумения, след уточнение в съдебно
заседание се изяснява, че оспорването се основава на факта, че споразумението
от 31.05.2018г. не е представено в цялост, тъй като липсва гърба на документа. След
представяне на споразуменията в оригинал е уточнено, че не се оспорва
автентичността им. В текста на споразуменията изрично е отразено съгласието на
страните, че във връзка
със сключен на 27.07.2017г. между ищеца и трето за спора лице предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот чрез посредничеството на
ответника, последният е получил на 01.08.2017г. комисиона в размер на 3000 лева.
Обективирано е споразумение между страните посредникът да върне комисионата в
размер на 3000 лева на ищеца, на вноски до 31.05.2018г., тъй като поради
неспазване на сроковете от страна на купувача, договорът за покупко-продажба е
прекратен.
Ответникът
е релевирал своевременно оспорване на споразуменията като нищожни поради
липса на съгласие, въз основа на твърдение, че са подписани без намерение за
обвързване, както и поради противоречие на добрите нрави с довод, че посредникът
е изпълнил задълженията си по договора, от което възложителят се ползва, като
същевременно иска връщане на цялата платена сума.
Безспорно в
съдебната практика е прието, че договорът е сключен при липса на съгласие, когато
то е изтръгнато чрез насилие или изразеното от страната съгласие е без намерение за обвързване, създаване, изменение или прекратяване на
правоотношение, тъй като е дадено на шега, като пример или в състояние, изключващо
въобще формирането на воля, но по причини, недължащи се на някое от посочените
заболявания - малолетие, поставяне под пълно запрещение, тежко алкохолно
опиянение, тежка интоксикация и други, като във всеки случай
без съзнателно намерение на страната да се обвърже с договора /Решение № 249 от
23.07.2010 г. по гр. д. № 92/2009 г., IV г. о., ГК на ВКС, Решение № 813 от
7.09.2011 г. по гр. д. № 256/2010 г., IV г. о., ГК на ВКС/. В случая не са
ангажирани доказателства по делото, от които да би могъл да се формира извод за
наличие на някоя от описаните хипотези, поради което съдът преценява
възражението като неоснователно.
В съдебната
практика и доктрината се приема безпротиворечиво, че добрите нрави по своята
същност представляват правила на поведение, функция от моралните критерии в
обществото, чието накърняване е обективно основание за нищожност на сделките.
Преценката за нарушаването им се извършва с оглед на момента на сключването на
сделката, съобразно това дали същата е извършена обективно в противоречие с конкретно
правило на поведение, попадащо в обхвата на понятието „добри нрави“. Като основни ориентири за това понятие могат да бъдат посочени нарушения,
свързани с отнемане или ограничаване на основни права и/или свободи, както и с
явното противоречие с общоприетите нравствени правила или устоите на
цивилизованите отношения в правовата държава. В процесния случай конкретно
нарушение на добрите нрави се сочи искането за връщане на даденото
възнаграждение от изправната страна по договора. Твърди се, че посредникът е
изпълнил задачата си да осигури купувач, с когото е сключен предварителен
договор, което обуславя и дължимост на платената част от договореното
възнаграждение. Твърди се, че продавачът се е облагодетелствал от действията на
посредника, тъй като е задържал платените от купувача 10% капаро по сключения
предварителен договор. Видно от чл.2 на договора за посредничество дължимостта
на комисионата е обусловена от продажба на имота на осигурен от посредника
купувач. Действително плащането на възнаграждението е предвидено да се извърши
на две части, при подписване на предварителния договор и в деня на финализиране
на сделката, но видно от формулировката на текста условие за плащането му е
осъществена продажба. Липсва основание да се възприеме тезата на ответника, че
половината от договорената сума се дължи за действията на посредника по сключване на предварителен
договор, а другата половина за сключване на окончателен. Разделянето на сумата
на две равни части касае уговорения начин на плащане, но дължимостта на цялата
сума е обусловена от крайния резултат, който е осъществена продажба на имота
съобразно изрично посоченото в чл.2. Не може да се обоснове извод за наличие на
твърдяното основание за нищожност поради накърняване на добрите нрави.
С оглед на така формирания
извод за действителност на сключените на 16.12.2017г. и 31.05.2018г. споразумения следва да се зачете
обективираното в тях признание от страна на посредника, че се дължи връщане на
платената на 01.08.2017г. комисиона в размер на 3000 лв. Настъпила е
изискуемостта на задължението за връщане – след договореното продължаване
падежът е 31.12.2018г. Претенцията следва да бъде уважена, като се
съобразят отразените на гърба на споразумението плащания от ответника в
следните размери: 100 лева на 31.05.2018г.; 300 лева на 17.07.2018г. и 200 лева
на 18.09.2018г., чието получаване не е оспорено от страна на ищеца. С оглед на
изложеното предявеният иск се явява основателен в предявения размер от 2400 лв.
след допуснато изменение на иска.
Съобразно
изложените мотиви и предвид съвпадане на крайния извод на въззивния съд с този
на първоинстанционния, съдът намира, че решението следва да се потвърди изцяло.
С
оглед изхода от спора пред въззивния съд се дължат разноски в полза на въззиваемата
страна, но с оглед липсата на представен списък по чл.80 от ГПК и доказателства
за заплащане на разноски такива не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл.272 от ГПК,
съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №97/08.01.2020г. по гр.д. №9258/2019г.
на ВРС, 39 състав.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.280, ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: