МОТИВИ
от 13.01.2021 г. по НАХД № 474/2020 г. на РС-А..
Производството по делото е образувано по повод
постановление на прокурор от Районна прокуратура-А., с което на основание чл.375 от НПК е
направено мотивирано предложение за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание на А.М.Х. с ЕГН ********** ***,
за извършено
престъпление по чл.313, ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа направеното предложение в съдебно
заседание.
Защитникът на обвиняемия излага съображения за несъставомерност на деянието
от обективна и субективна страна в хода на съдебните прения.
Съдът,
след преценка на доказателствата по делото, като съобрази закона намери за установено
от ФАКТИЧЕСКА и ПРАВНА СТРАНА следното:
До месец ноември 2018 г. обвиняемият А.М.Х. с
ЕГН ********** е бил едноличен собственик и управител на „***“ ЕООД. Няма спор,
че към 10.08.2011 г. представляваното от него юридическо лице е имало изискуеми
публични вземания в размер на 17 391, 68 лева главница и лихва от 235, 76
лева, установени от Териториална дирекция на Национална агенция по приходите - гр.Б.
/ТД-НАП-Б./, за които още през 2010 г.
е образувано изпълнително дело – писмо от НАП на л.26/15 от ДП. С постановление
за налагане на обезпечителни мерки изх. № ИТ-00-9834#2 от 30.08.2011 г., за обезпечение на вземанията, от публичен изпълнител към ТД-НАП-Б. бил
наложен запор върху движими вещи собственост на дружеството, а именно: товарен
автомобил марка „***”, с
рег. №
***, дв.
№ ********** и рама № VAN118YY01YY1357. Постановлението било връчено на
31.08.2011 г. на обвиняемия на ръка срещу подпис,
положен на постановлението – л.50 от ДП. Издадено е също така запорно
съобщение. Няма спор, че подписът върху постановлението за налагане на
обизпечителни мерки принадлежи на обвиняемия, като данните – молба на л.51 от
ДП - сочат, че самият обвиняем е предложил като обезпечителна мярка запор върху
гореописаното движимо имущество, собственост на представляваното от него
търговско дружество.
На 26.01.2017 г. обвиняемият в качеството на представляващ на „***“ ЕООД
и свидетелят А. К. П. в качеството на
представляващ на „*****“ ООД посетили кантората на нотариус Б.Д. с
peг № ** на Нотариалната
камара, в гр. А.. Пред нотариуса те подписали договор
за покупко-продажба на
гореописания
товарен автомобил
– л.14-15/3-4
от ДП. Върху
договора нотариусът
удостоверил, че подписите са положени пред него.
Преди подписване на този
договор обвиняемият
подписал писмена декларация, която по силата на чл.264, ал.2 от Данъчно
осигурителния процесуален кодекс – л.16/5 от ДП, се дава пред орган на
власт - в случая нотариус Б.Д., peг. № ** на Нотариалната камара, за удостоверяване
истинността на някои обстоятелства, а именно, че представляваното от него
дружество „***“
ЕООД
няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци,
мита и задължителни осигурителни вноски или други публични задължения, свързани с МПС
и
я представил на нотариуса. Без такава декларация не би било възможно да бъде извършено
нотариалното удостоверяване.
Не се спори и от приложените справки по ДП е
видно, че към този момент представляваното от обвиняемия дружество е
продължавало да бъде длъжник по повод изискуеми подлежащи на принудително
изпълнение публични задължения в горепосочените размери и съответно наложеният
запор върху товарният автомобил във връзка с тези задължения не е бил вдигнат
по съответния ред от ТД-НАП-Б..
Разпоредбата на чл.264, ал.2 от ДОПК в редакцията, действаща към
момента на сключване на сделката /изм. ДВ, бр.98 от 2010г., в сила от 01.01.2011 г./ предвижда, че прехвърляне
на собствеността върху моторни превозни средства се извършва след представяне
на издаден или заверен от общината документ за платен данък върху превозното
средство по Закона за местните данъци и такси, както и писмена декларация от
прехвърлителя, че няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение други
задължения за данъци, мита, задължителни осигурителни вноски или други публични
задължения, свързани с моторното превозно средство.
Въз основа на невярно
декларираните данни от обвиняемия, нотариус Д. на 26.01.2017 г. удостоверил, че
подписите по договора за покупко продажба на горепосочения товарен автомобил са
положени пред него.
След промяната в собствеността въпреки предприетите от
купувача действия по регистрацията на закупеното МПС в ОД МВР Велико Търново, сектор
Пътна полиция,
същата не е била осъществена, тъй като се установило, че има
наложен запор. Поради това от купувача бил подаден сигнал – л.13/2 от ДП, по повод
на който е образуваното настоящото ДП.
Изложената фактическа обстановка се подкрепя от
показанията на свидетелите Б.Д. и А. П., договор за продажба на моторно превозно средство от 26.01.2017 г., декларация по
чл.264, ал.2 от ДОПК от А.М.Х. с ЕГН **********, писма и справки от публичен
изпълнител, вкл. писмо от НАП на
л.26/15 от ДП относно образуваното изпълнително производство, молба за налагане
на запор от А.М.Х. с ЕГН ********** и постановление за налагане на обезпечителни мерки от 30.08.2011 г., запорно съобщение до „***” ЕООД по чл.201, ал.3 от ДОПК, справка съдимост, както и от останалите материали по делото.
От гореизложената
фактическа обстановка се установява, че с деянието си обвиняемият А.Х.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.313, ал.1
от НК, като на
26.01.2017 г. в гр. А., потвърдил неистина в
писмена декларация, която по силата на закон - чл.264, ал.2 от Данъчно
осигурителния процесуален кодекс, се дава пред орган на власт – нотариус Б.Д.,
peг. №
**
на Нотариалната камара, с район на действие - А.кия районен съд, за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно, че представляваното
от него дружество „***” ЕООД, няма непогасени,
подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, поради което съдът го призна за виновен.
От обективна страна деянието по чл.313, ал.1 от НК се осъществява чрез потвърждаване на
неистина или затаяване на истина в писмена декларация или съобщение, изпратено
по електронен път, които съгласно предписанията на закон, указ или
постановление на Министерския съвет се дават пред орган на властта за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства. В случая обвиняемият е потвърдил
неистина в писмена декларация пред нотариус.
Неоснователно е възражението за
несъставомерност поради това, че нотариусът не е орган на държавна власт по смисъла
на чл.93, т.2 от НК. Същият е орган на държавна удостоверителна власт.
Съгласно чл.2, ал.1 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност нотариус
е лице, на което държавата възлага извършване на предвидените в законите
нотариални действия. Нотариалното производство е регламентирано в ГПК като вид
охранително производство и по своята правна същност то представлява съдебно
производство, което се развива пред надлежния компетентен орган - съд или нотариус.
Ето защо, съдебният характер на
охранителните производства, дори и когато те не се осъществяват пред съд, а
пред нотариус, е основанието и по отношение на тях да се прилагат редица правила,
уреждащи съдебните производства.
Независимо, че
нотариалният акт в проведеното производство по реда на ГПК
няма силата на присъдено нещо и не представлява
изпълнителен титул на решение по правен
спор, то той ползва лицето, в чийто интерес е издаден и има доказателствена
сила спрямо трети лица, тъй като с него се констатира наличието на определени права.
Прехвърляне
собствеността на автомобил също става по съответно нотариално производство
при нотариус, пред който се представят редица
документи, в това число декларация по чл.
264, ал. 2 от ДОПК. Собствеността над МПС се прехвърля с писмен договор с нотариална заверка подписите на страните и тази именно форма за
действителност на волята се изисква с разпоредбата на чл.
144, ал. 2 от Закона за движение по пътищата.
Нотариусът, пред който се е
развило процесното охранително производство фактически е осъществявал функции, присъщи на тези на органите на
съдебната власт, поради което съдебната практика
приема, че фактически е осъществявал властнически
функции сходни с тези на органите на
съдебната власт. Това се отнася както за сделки с недвижими имоти, така и за сделки изслушани
от нотариуси за прехвърляне на движими вещи – моторно
превозно средство, какъвто е настоящия казус.
Вярно е, че нотариусът не е измежду изрично посочените
в чл. 93,
т. 2 от НК органи, а именно органите
на държавна власт, на държавно управление и органите на
съдебна власт, както и на
служителите при тях, които са натоварени с упражняването на властнически
функции.
Съдебният характер на охранителните производства, дори и
когато те не се осъществяват пред съд, а пред нотариус,
е основанието и по отношение на тях
да се прилагат редица правила, уреждащи съдебните производства. За това
съдебната практика приема, че нотариусът е орган на власт
/Решение № 128/2009 г. по НД № 48/2009 г. на
трето НО на ВКС/.
Неоснователно е възражението, че чл.264, ал.2
от ДОПК не е приложим в случая, тъй като дължимите публични задължения на
представляваното от обвиняемия търговско дружество към НАП били от неплатено
ДДС, а с декларацията по чл.264, ал.2 от ДОПК продавачът декларира, че няма
непогасени задължения за МПС, предмет на договора за покупко-продажба. Съдът не
приема възражението, като счита, че чл.264, ал.2 от ДОПК ясно сочи, че декларирането
включва всички подлежащи на принудително изпълнение публични задължения,
свързани с МПС. След като са налице подлежащи на принудително изпълнение
публични задължения, за които е наложен запор върху процесното МПС, то
следователно тези задължения са свързани с МПС по смисъла на чл.264, ал.2 от ДОПК. Целта
на декларирането по чл.264, ал.2 от
ДОПК е да препятства разпореждане с имущество на прехвърлителя, което иначе би
послужило за удовлетворяване на нуждите на фиска, когато публичните вземания са
установени по надлежен начин. Безспорно е, че
в
случая търговското дружество е имало публични задължения, които са установени с годно
основание за принудително изпълнение по смисъла на чл.209, ал.2 от ДОПК и като обезпечителна мярка
във връзка с тяхното събиране е наложен запор върху товарния автомобил, предмет
на договора за покупко-продажба – вж. постановлението на л.50 от ДП. Безспорно е
установено по делото, че обвиняемият е представил писмена декларация по чл.264, ал.2 от ДОПК пред нотариус Б.Д. в кантората му в гр. А..
По отношение на нейното подписване от страна на обвиняемия няма спор. Съгласно
въпросната декларация
деклараторът декларира, че представляваното от него дружество няма непогасени,
подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, свързани с МПС.
Няма
спор
по делото, че дружеството
представлявано от обвиняемия към датата на изповядване на сделката пред
нотариуса е
имало подлежащи на принидутелни
изпълнение публични
задължения. Категорично
е установено, че е реализирана процедура по
принудително изпълнение, което е станало преди инкримираната дата на невярното
деклариране и във връзка с обезпечаване
събирането на тези подлежащи на принудително изпълнение публични задължения по
отношение на процесното МПС е наложен запор. При това
положение
подлежащите на принудително изпълнение публични задължения са „свързани с МПС“
и обвиняемият е
знаел за образуваното против дружеството изпълнително производство на публичния
изпълнител при ТД–НАП-Б. за събиране на публични задължения на
дружеството, тъй като му
е било известно постановлението за наложения запор върху моторното превозно средство. С факта
на декларирането, че няма такива непогасени подлежащи на принудително
изпълнение задължения, обвиняемият е осъществил деянието.
Престъплението е
извършено при форма на вината „пряк умисъл” по смисъла на чл.11, ал.2 от НК, тъй
като е обвиняемият Х. е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, че пред надлежен орган на
властта е потвърдил неистина в писмена декларация, като е
целял настъпването на общественоопасните последици от това. Обвиняемият е
знаел, че има непогасени, подлежащи на принудително изпълнение
публични
задължения, във връзка с които е
наложен запор върху МПС, предмет на договора за покупко-продажба
и въпреки това е подписал декларацията с това съзнание.
Не са налице предпоставките на чл.9, ал.2 от НК. Обществената
опасност на деянието не е ниска, изхождайки от начина и обстоятелствата, при
които е извършено. Касае се за публични задължения, които не са в
минимални размери. Подадената декларация на практика съдържа неверни данни, с
оглед на което се затруднява
събираемостта на публичните задължения, а от това може да се нанесе щета
на държавата.
За престъплението по
чл.313, ал.1
от НК се предвижда наказание до три години лишаване от свобода или глоба от сто
до триста лева. Обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на раздел IV от глава VIII от НК. От престъплението по чл.313, ал.1 от НК не са причинени имуществени
вреди. Тези предпоставки водят до извода, че са налице на законовите
предпоставки за приложението на чл.78а от НК. Предвид
това
след
като е признат за виновен по повдигнатото обвинение, обвиняемият е освободен от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание по реда на чл.78а, ал.1 от НК. При индивидуализацията
на наказанието съдът
отчете, че обществена
опасност на обвиняемия
е
ниска, тъй като същият е на 70 години и е неосъждан, като деянието, предмет на
разглеждане в настоящото производство, касае инцидентен случай от неговия живот. Ето защо за постигане целите на
генералната и специалната превенции на наказанието, визирани в разпоредбата на
чл.36 НК,
съдът намери за адекватно наказание глоба в размер на 1 000 лева.
Мотивиран
от гореизложеното съдът постанови решението си.
Районен съдия:……………………………