Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 10.02.2021
г. гр. Стара
Загора
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в
публично съдебно заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Председател:
ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове:
ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при
секретаря Ива Атанасова
и с участието на прокурора Нейка Тенева
като
разгледа докладваното от съдия Галина
Динкова КАН дело № 398 по описа за 2020
год, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на ОД на МВР –
Стара Загора против Решение № 260152 от 03.11.2020г., постановено по АНД №
1991/ 2020 г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е отменено
наказателно постановление № 349а-148/ 06.07.2020 г., издадено от Директора на
ОДМВР – Стара Загора с наложено на ответника по касация административно
наказание "глоба" в размер на 300 лв. за извършено нарушение на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето.
Оспорва се извода на въззивния съд за непълна правна квалификация на деянието.
Твърди се, че правилно описаното в НП деяние, изразяващо се в нарушаване на
противоепидемична мярка по чл.63, ал.1 от ЗЗ, в редакцията на законовата
разпоредба, действала към датата на извършването му - 18.04.2020г, е било
квалифицирано като административно нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ. Изложените
от първоинстанционния съд мотиви за липсата на самостоятелно приложение на
разпоредбата на чл.209а ЗЗ и необходимостта от обвързването й с някоя от
хипотезите, регламентирани в чл.63, ал.4 или ал.7 от ЗЗ, сочи за неправилни,
тъй като тези алинеи на чл.63 от ЗЗ са в сила от 14.05.2020г. и не са били действащо
право към датата на извършване на нарушението. Поддържа се, че процесното
наказателно постановление е законосъобразно издадено, налице е твърдяното нарушение, поради което
съдебното решение следва да се отмени и да се постанови друго по същество, с
което да се потвърди издаденото наказателно постановление.
Ответникът по касационната жалба – В.В.В.,
редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не се явява и не се
представлява. Вместо това по делото е постъпило писмено становище от
пълномощника му – адв. Н. Я., в което излага подробни съображения за
неоснователност на подадената касационна жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура дава
заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага решението на районния
съд да бъде оставено в сила като правилно, обосновано и законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни
основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово
установения срок, от надлежна страна, за които съдебният акт се явява
неблагоприятен, с оглед на което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
Производството пред Районен съд Стара Загора се
е развило по жалба на В.В.В. против наказателно постановление № 349а-148 от
06.07.2020 г. на Директора на Областна дирекция на МВР-Стара Загора, издадено
въз основа АУАН № 8245а-819/24.04.2020г., с което на В.В. е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 300 лева на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето, за
нарушение на същата законова разпоредба. От фактическа страна административното
обвинение се основава на това, че на 18.04.2020г. около 21.50 часа В.В.В.
посещава открито обществено място – бул.“Цар Симеон Велики“ до № 75, гр.Стара
Загора, без да има поставена защитна маска за лице за еднократна или
многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устатата, с което е
нарушил въведената с т.9 от Заповед № РД-01-124/ 13.03.2020г., допълнена със
Заповед № РД-01-197/ 11.04.2020г. на Министъра на здравеопазването ,
противоепидемична мярка по чл.63, ал.1 от Закона за здравето – „Всички лица,
които се намират на закрити или на открити обществени места са длъжни да имат
поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или
друго средство, покриващо носа и устата“.
С обжалваното съдебно решение Районен съд –
Стара Загора е отменил обжалваното наказателно постановление. За да постанови
решението си въззивният съд е приел, че описаната фактическа обстановка в
обстоятелствената част на НП не съответства на посочената норма като правна квалификация на деянието.
Вместо да посочи в пълнота и прецизира материалноправните норми, които са
нарушени от санкционираното лице, административно-наказващият орган е посочил
частично правната квалификация на деянието – чл.209а, ал.1 от ЗЗ, но не е
посочил нарушените законови разпоредби. Според въззивния съд разпоредбата на
чл.209а, ал.1 от ЗЗ съдържа няколко отделни хипотези, респ. препращания към
различни норми – чл.63 ал.4 или ал.7, чл.63а, ал.1 или ал.2 от ЗЗ, поради което
няма самостоятелно приложение, а следва да се привърже към някоя от посочените
норми. Липсата на такава конкретизация в издаденото наказателно постановление е
квалифицирана като неспазване на императивното изискване по чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, представляващо неотстранимо съществено процесуално нарушение, опорочаващо
формата на издаденото наказателно постановление и ограничаващо правото на
защита на санкционираното лице.
Решението на Старозагорския районен съд е
постановено при неправилно приложение на закона.
Административнонаказателната отговорност на
ответника по касация е ангажирана на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето,
който в редакцията му, действала към момента на извършване на нарушението /ДВ,
бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г./ предвижда административно наказание
- глоба от 300 до 1000 лв., за нарушаване или не изпълнение на въведени с акт
на министъра на здравеопазването или на директор на регионална здравна
инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или ал. 2, освен ако
деянието не съставлява престъпление. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗЗ /в относимата редакция
- ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г./ при възникване на извънредна
епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични
мерки на територията на страната или на отделен регион.
Въз
основа на тази нормативна регламентация не може да бъде споделен извода на
първоинстанционния съд че в нарушение на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, съдържащата
се в наказателното постановление правна квалификация на нарушението е непълна.
В
случая описаното в НП деяние е квалифицирано от правна страна като
административно нарушение по чл.209а, ал.1 от Закона за здравето /ред. ДВ бр.
34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г./, която административнонаказателна
разпоредба свързва налагането на санкция в случаите на нарушаване или
неизпълнение на противоепидемични
мерки, въведени на основание чл.63, ал.1 или ал.2 от ЗЗ с акт на министъра на здравеопазването
или директор на РЗИ. Адресати на
правните норми по чл.63, ал.1 и ал.2 от Закона за здравето са съответните
държавни органи, които имат правомощието да въвеждат с изричен писмен акт
противоепидемични мерки, задължителни за спазване под страх от административно
или углавно наказание. Ето защо за попълване на общо формулирания състав на
административното нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ /ред. ДВ бр. 34 от 2020 г.,
в сила от 9.04.2020г./ е необходимо не да се посочи 63, ал.1 или ал.2 от ЗЗ,
които имат други адресати, различни от субекта на нарушението, а следва да се
конкретизира акта на компетентните държавни органи и неговото съдържание, в
противоречие с което се явява поведението на привлеченото към отговорност лице.
В
процесните АУАН и НП е посочена Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на министъра
на здравеопазването, допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г., с които
са били въведени противоепидемични мерки на територията на страната, като с т.
9 от последната заповед, в сила от 12.04.2020 г. до 26.04.2020 г., е въведено и
задължение за всички лица, които се намират в закрити или на открити обществени
места /в т. ч. транспортни средства за обществен превоз, търговски обекти,
паркове, църкви, манастири, храмове, зали, улици, автобусни спирки и др./ да
имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или
друго средство, покриващо носа и устата /в т. ч. кърпа, шал и др./.
Фактическото обвинение за местонахождение на В.В. на посочените дата и час, на
открито обществено място - бул. Цар Симеон Велики“ до № 75, гр.Стара Загора,
без да е поставена маска или защитно средство, покриващо носа и устата, сочи на
неизпълнение на задължението за спазване на противоепидемичните мерки, въведено
с акт по чл.63, ал.1 от ЗЗ, правилно квалифицирано като административно
нарушение по чл. 209а, ал.1 от ЗЗ и основание за налагане на предвиденото в
същата законова разпоредба административно наказание. с оглед на това
настоящият касационен състав приема, че
при издаване на НП № 349а-148/ 06.07.2020г. е изпълнено изискването на чл.57,
ал.1, т.6 от ЗАНН, доколкото именно разпоредбата на чл.209, ал.1 от Закона за
здравето се явява нарушената законова разпоредба и с посочването й
административнонаказателното обвинение се явява конкретизирано в необходимата и
достатъчна степен от правна страна.
Като
е достигнал до правни изводи за процесуална незаконосъобразност на процесното
НП и го е отменил, районният съд е приложил неправилно материалния закон,
поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено.
Делото
е изяснено от фактическа страна и на основание чл.222, ал.1 от АПК, следва да
бъде решено по същество.
Въз
основа на събраните доказателства и установената фактическа обстановка
настоящият съдебен състав приема, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган, в изискуемата форма и със законово регламентираното по
чл.57, ал.1 от ЗАНН съдържание. Не са допуснати формални и процесуални
нарушения, които да бъдат квалифицирани като съществени такива, довели до
ограничаване правото на защита на санкционираното лице.
Неоснователно
се явява оплакването на ответника по касация за съществуващо несъответствие в
номерата на съставения и връчен на нарушителя АУАН и този, послужил като
основание за издаване на процесното НП. В обжалваното пред Старозагорския
районен съд НП №349а-148/ 06.07.2020г. изрично е отбелязано, че се издава въз
основа на АУАН № 8245а-819/24.04.2020г., който е приложен по делото и видно от
съдържанието му, същият е съставен на
18.04.2020г., на която дата е бил връчен на нарушителя, и е с бланков № 500184.
В този смисъл възражението, че при издаването на НП е бил взет предвид друг
АУАН, различен от връчения на нарушителя, се явява несъстоятелно. Освен това,
по аргумент от чл.57, ал.1, т.3 от ЗАНН номера на съставения АУАН не фигурира
сред задължителните реквизити на НП и грешното или неточно посочване на номера
/каквото в случая дори не е налице/ не може да се квалифицира като съществено
нарушение на административнопроизводствените правила.
Извършването
от В.В.В. на съставомерно от обективна и субективна страна деяние, правилно
квалифицирано като административно нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ, се
потвърждава от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства,
като същото не представлява маловажен случай, за който да намери приложение чл. 28 от ЗАНН. Процесното нарушение е
типично за вида си и не се характеризира с по-ниска степен на опасност в
сравнение с други нарушения от същия вид. Видно от фактическата обстановка, при която е осъществено съставомерното
поведение и липсата на смекчаващи
отговорността обстоятелства, а напротив – причините за неговото извършване
съгласно обясненията на наказаното лице се състоят в незачитане на нормативните
задължения за спазване заповедите на органите на държавно управление, то се
налага извода, че деянието е типичен случай на осъществяване състава на
административното нарушение. АНО е съобразил обществената опасност на
деянието, като е наложил административно наказание в минимален размер, с оглед
постигане на целите по чл. 12 от ЗАНН.
По
изложените съображения обжалваното Наказателно постановление № 349а-148/
06.07.2020г. се явява правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
При
този изход на спора и предвид своевременно направеното искане от страна на
касатора пред районния и пред административния съд за присъждане на разноски на
основание чл.63, ал.3 от ЗАНН ответникът следва да бъде осъден да му заплати
сумата 160лв, представляваща юрисконсултско възнаграждение за защита пред две
съдебни инстанции, определено в минималния размер по чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ с
оглед фактическата и правна сложност на делото.
Водим
от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ във вр. с чл.222,
ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение 260152 от 03.11.2020г., постановено по АНД № 1991/ 2020 г. по
описа на Районен съд Стара Загора и вместо което постановява:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № № 349а-148/ 06.07.2020 г., издадено от Директора на
ОДМВР – Стара Загора, с което на В.В.В. с ЕГН **********, на основание чл.209а,
ал.1 от Закона за здравето, е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 300лв.
ОСЪЖДА
В.В.В.,
ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Областна дирекция на МВР – Стара
Загора сумата 160 /сто и шестдесет/лв, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.