Определение по дело №45443/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4533
Дата: 2 февруари 2023 г. (в сила от 2 февруари 2023 г.)
Съдия: Ивета Венциславова Иванова
Дело: 20221110145443
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 август 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4533
гр. София, 02.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20221110145443 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Е. Д. М. против ... с искане за осъждане на
ответната страна да заплати на ищеца сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в депресия, страх, унижение, отчаяние и
безпокойствие, вследствие от незаконосъобразно бездействие на ответника, изразяващо се в
непроизнасяне по искане от 28.06.2022 г. за сезиране на Върховния касационен съд за
възобновяване на КНОХД № 1018/2019 г. по описа на ВКС, III НО, с което ищецът е лишен
от ефективно правно на защита, ведно със законната лихва за забава върху главницата,
считано от датата на увреждането – 28.06.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба ищецът е направил искане да бъде освободен от внасянето на
държавна такса по делото, обосновано с довод, че от 24.11.2013 г. същият е безработно лице
и се намира в затвора, не получава доходи и живее под линията на бедността в страната.
За доказване на тези твърдения към допълнително депозирана по делото молба с вх. №
200716/27.09.2022 г. ищецът е представил декларация за материално и гражданско
състояние от 15.09.2022 г. и втора такава от 19.09.2022 г. към молба от 29.09.2022 г.
В депозираната по делото декларация от 27.09.2022 г., под страх от ангажиране на
наказателната си отговорност по чл. 313 НК за деклариране на неверни обстоятелства,
ищецът Е. Д. М. е удостоверил с подписа си, че не реализира месечен доход, не упражнява
дейност като едноличен търговец, не извършва услуги с личен труд, нито селскостопанска
дейност, има сключен граждански брак, но и съпругата му не получава доходи, безработен е
и от 24.11.2013 г. е в затвора, няма никакви парични средства. Посочва още, че страда от
заболяване, което налага допълнителни периодични разходи в размер на 20 лева месечно.
Притежава един автомобил – „Форд Скорпио“, произведен през 1992 г.
Въз основа на служебно изискана информация по делото е постъпило писмо от СДВР,
отдел „Пътна полиция“ с вх. № 247994/15.11.2022 г., с приложена към същото справка от
централна база данни на АИС КАТ, от която се установява, че Е. Д. М. е регистриран като
собственик на МПС - лек автомобил „Форд Скорпио“ с рег. № ............., който е със
служебно прекратена регистрация. Направена и приобщена по делото е справка от
Регистъра на трудовите договори, от която няма данни за съществуващо трудово
правоотношение, страна по което да е ищецът.
Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК, вр. § 1 ЗР на ЗОДОВ, от внасянето на
държавна такса в производството се освобождават физическите лица, за които е признато от
1
съда, че не разполагат с достатъчно средства, за да ги заплатят. Целта на
законоворегламентирания институт е да не бъде възпрепятстван достъпът до съдебна защита
на тези лица. Критериите, които съдът взема предвид при извършване на своята преценка са
доходите на молителя и на неговото семейство, имущественото му състояние, семейното му
положение, здравословното му състояние, трудовата му заетост, неговата възраст.
В настоящия случай, от декларираните от ищеца обстоятелства, както и от данните,
следващи от служебно изисканите справки, съдът намира, че заплащането на дължимата
държавна такса за разглеждане на исковата молба, макар в размер от 10 лева (съгласно
наведените в исковата молба твърдения, определящи характера на исковата претенция и
установения размер на държавна такса по чл. 2а от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК), с оглед факта, че молителят е безработно лице, лишен от
свобода, притежава единствено МПС без актуална регистрация, както и предвид липсата на
данни за каквито и да е източници на средства за издръжка, би създало за нея финансово
затруднение.
Ето защо, са налице предпоставките по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване на молителя
и ищец от внасяне на държавна такса по делото.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83, ал. 2 ГПК ищеца Е. Д. М., с ЕГН: **********
от задължението за внасяне на държавна такса в настоящото производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2