№ 3577
гр. София, 08.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20211110164985 по описа за 2021 година
Предявени са от „Топлофикация София“ ЕАД, против ответника „Мингов Груп“
ЕООД положителни установителни искове, с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за съществуване на вземане по заповедно
производство на сума в размер на 1223,90 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2018 г. до 30.4.2020 г. ведно със законна
лихва от 22.06.2021 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 223,46 лв., мораторна
лихва за периода от 01.7.2018 г. до 17.06.2021 г., сумата от 33 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.05.2018 г. до 29.2.2020 г., ведно
със законна лихва от 22.06.2021 г. до изплащане на вземането,сумата в размер на 6,40 лв.
мораторна лихва за периода от 01.07.2018 г. до 17.06.2021 г., за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 01.7.2021год. по ч.гр.д.№
35893/2021 год. по описа на СРС, 65 състав.
Ищецът твърди, че съгласно чл. 149, ал. 1 т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
стопански нужди се осъществява от топлопреносното предприятие на основание писмени
договори при общи условия, които се сключват с потребителите на топлинна енергия,
какъвто е и ответникът, който е сключил с ищеца договор при общи условия №
37144/451147 от 01.01.2018 г. Предвид това се сочи, че ответникът е потребител на топлинна
енергия за стопански нужди, съгласно дефиницията дадена в §1, т. 43 от ДР на ЗЕ. Сочи, че
ответникът е ползвал топлинна енергия през исковия период, но не я е заплатил. Твърди, че
за периода са били в сила Общи условия за продажба на ТЕ за стопански нужди на
потребители, съгласно които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими
суми в срок до 20-то число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на
издадена от продавача данъчна фактура, съгласно чл. 40, ал. 1 от общите условия. Твърди,
че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за
забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху главниците. Ищцовото дружество изпратило писмо
покана, с което ответникът бил поканен да заплати доброволно дължимите суми, както и че
ако ответникът не ги заплати, ищецът ще пристъпи към принудителното им събиране по
реда на чл. 154, ал.1 от ЗЕ. Сумите за ТЕ са начислявани по прогнозни месечни вноски, но
след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща
1
дялово разпределение в сградата – етажна собственост при наличието на сключен договор за
извършване на услугата дялово разпределение. За имота на ответника били издадени
изравните били издадени изравнителни сметки/индивидуални справки/ - приложени като
доказателство, че сумите за топлинна енергия на ответника са начислени по действителен
разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота.
Във връзка с горното ищецът предявил заявление за издаване на заповед за изпълнение.
Била издадена такава заповед, като е съдът е дал указания за предявяване на установителен
иск в едномесечен срок.Претендират се и съдебни разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът „Мингов Груп“ ЕООД не е подал отговор на исковата молба в срока по
чл. 131 ГПК.В заповедното производство е подал възражение ,в което отрича да дължи
претендираните вземания ,тъй като за процесния период имота бил отдаден под наем на
друго лице.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Ен Про Консулт 07” ЕООД не оспорва
исковете.Представя писмени доказателства.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за заплащане на
дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия. В тежест на ищеца по този
иск е да установи, че по силата на облигационно отношение с ответника, съществувало към
процесния период, е престирал /доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване
на вода/ и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния
факт на погасяване на дълга.
Спорно по делото е обстоятелството дали през процесния период /01.05.2018год. –
30.04.2020год./ страните са били обвързани от облигационно правоотношение по договор за
доставка на топлинна енергия за небитови нужди, доколкото ответникът не притежава право
на собственост или вещно право на ползване по отношение на процесния имот, а е бил
наемател по силата на наемно правоотношение, възникнало между последния и „Херо
2016“ЕООД.
Видно от Договор за наем на недвижим имот от 23.03.2017год. ответникът „Мингов
Груп“ЕООД в качеството си на наемател е ползвал временно и възмездно недвижим имот –
апартамент /офис/ № 9Б,изпълнен на степен „завършен с акт.16“ ,находящ се в
гр.София,бул.“Гоце Делчев“ № 105 за срок от 6 години.
Въз основа на заявление от „Мингов Груп“ЕООД,в качеството му на купувач е
сключен Договор № 37144/451147 от 01.01.2018год. с „Топлофикация София“ЕАД ,в
качеството му на продавач ,с предмет – продажба на топлинна енергия с топлоносител
гореща вода за топлоснабдявания имот,като купувачът заплаща еднокомпонентна
цена,определена по предвидения в ЗЕ ред,с адрес на топлоснабдения имот :
гр.София,ж.к.“Гоце Делчев“ бл.105,ап.34,аб.№ 4511147.Предвидено е че количеството
топлинна енергия се определя от „Ен Про Консулт-07“ЕООД,извършващ дялово
разпределение на топлинната енергия отчетена от общия топломер.Срокът на договора е пет
години,считано от 01.01.2018год.
Видно от писмо от 30.10.2020год.,наемодателят „Херо 2016“ЕООД едностранно е
прекратил наемния договор от 23.03.2017год. ,което предизвестие е било връчено на
наемателя „Мингов Груп“ЕООД на 30.10.2020год.
Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл.
2
153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на
договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на
доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато
между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който
ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената й на
топлопреносното предприятие. Правоотношението по продажба на топлинна енергия за
битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно
правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е
форма за действителност, а форма за доказване.
Следва да се приеме и че тези мотиви могат да се отнесат и при настоящия случай
,при който ответника е наемател на топлоснабден имот, който поради обстоятелството ,че е
офис е ползван за небитови нужди,т.е. ответникът е небитов клиент ,по смисъла на § 1, т. 33а
(изм. ДВ, бр. 66/26.07.2013 г.) от ДР на ЗЕ,предвид ,че между него и ищецът ,в качеството
на продавач е сключен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди ,в
предвидената в чл.149,ал.1,т.3 от ЗЕ и чл.2,ал.2 от ОУ писмена форма.Тъй като последния е
сключен за срок от 5 години ,считано от 01.01.2018год.,а така също топлоснабдения имот е
бил ползван от ответника за периода от 23.03.2017год. до прекратяването му на
30.10.2020год. ,то следва да се приеме ,че за процесния период 01.05.2018год. –
30.04.2020год. именно ответникът е ползвал доставената топлинна енергия ,поради което
дължи заплащането на цената й съобразно уговореното.
В тази връзка е неоснователно възражението му ,че за процесния период имота е
бил отдаден под наем на друго лице ,тъй като не са представени доказателства за това.
От страна на третото лице помагач на страната на ищеца по делото са представени
документи за главен отчет и изравнителни сметки за процесния топлоснабден имот ,с
абонатен № 451147, относими към процесния период.
Следва да се приеме , че в процесния период в имота е доставяна топлинна енергия,
като за потребителя е възникнало задължение за плащане на цената в претендирания размер,
че в сградата е извършвана услугата дялово разпределение, като изпълнението е прието без
възражение и за потребителя е възникнало задължение за плащане на възнаграждение в
претендирания размер.
Съгласно извлечение от сметки /стр.37/ ,ищецът е издал фактури за периода
05.2018год. – м.04.2020год. на стойност 1223,90лв. както и за 33лв. – дялово
разпределение.Ето защо следва да се приеме ,че тези вземания съществуват и
положителните установителни искове ,предявени по реда на чл.422 от ГПК са изцяло
основателни и като такива следва да бъдат уважени.
По исковете по чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни задължения
и забава в погасяването на същите. Моментът на забавата в случая се определя съобразно
уговореното от страните.
Приложими са Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди от „Топлофикация София“ЕАД на потребители в гр.София,одобрени с Решение №
ОУ -033/08.10.2007год. на ДКЕВР.
Съгласно чл.49,ал.1 от ОУ,купувачът дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва от деня на забавата ,до заплащането при неизпълнение на задължението да
заплати в срок фактурираните суми за топлинната енергия.А съгласно ал.2 на чл.49 от ОУ
3
,забавата е от първия работен ден след изтичане на срока на плащане. Съгласно чл.40,ал.1 от
ОУ купувачът е длъжен да заплаща месечните дължими суми за топлинна енергия в срок до
20 число на месеца ,следващ месеца на доставката ,след получаване на издадена от
продавача данъчна фактура.
В случая от страна на ищеца не са представени доказателства ,че издадените в
процесния период данъчни фактури са били получени от ответника – купувач.
Ето защо не е налице уведомление до длъжника за възникване на задълженията ,
необходимо с оглед маркирането на началото на течението на предвидения срок за
настъпване на изискуемостта им, предвид което й съдът приема, че без доказателства в
изложения смисъл забава за длъжника в плащането на установената главница до датата на
депозиране на исковата молба в съда, не е налице.
По отношение иска за лихва върху сумата за дялово разпределение, последният се
явява неоснователен по съображенията, изложени във връзка с обезщетението за забава в
размер на законната лихва върху главницата за цената на ползваната топлинна енергия.
Предвид изложеното исковете за лихви са неоснователни и подлежат на отхвърляне.
По разноските:
С оглед изхода от спора правото на присъждане на разноски принадлежи и на двете
страни по делото съразмерно на уважената, съответно на отхвърлената част от разгледаните
искове. С настоящото решение съдът следва да разпредели отговорността за разноски и по
заповедното производство.
В настоящото производство сторените от ищеца разноски, които се установяват от
наличните по делото документи, са в размер на 120,54лв.– за заплатени държавна такса от
70,54 лв., като на основание чл. 78, ал. 8 ГПК и предвид заявеното от ответника в този
смисъл искане, с оглед фактическата и правна сложност на делото съдът определя
възнаграждение за юрисконсулт в минимален размер от 50 лв. Разноските, направени от
тази страна в заповедното производство са в размер на 79,74 лв. /за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение/. В полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва
да бъдат присъдени разноски съобразно уважената част от исковете в размер от 101,90лв.
за исковото производство, както и разноски за заповедното производство в размер от
67,41лв.
По основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на присъждане на сторените във връзка с
производството разноски има и ответника, като по делото не се установява такива да са
извършени.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ че „МИНГОВ ГРУП“ЕООД,ЕИК : ********* ,със седалище и адрес
на управление в гр.София,ж.к.“Борово“ ,ул.“Подуево“ № 10,вх.Б,ет.3,ап.11 , дължи на
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление в
гр.София,ул.“Ястребец“ 23Б сумата в размер на 1223,90 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2018 г. до 30.4.2020 г. ведно
със законна лихва от 22.06.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 33 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.05.2018
г. до 29.2.2020 г. ведно със законна лихва от 22.06.2021 г. до изплащане на вземането, за
които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от
4
01.7.2021год. по ч.гр.д.№ 35893/2021 год. по описа на СРС, 65 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените положителни установителни искове от „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление в гр.София,ул.“Ястребец“
23Б срещу „МИНГОВ ГРУП“ЕООД,ЕИК : ********* ,със седалище и адрес на управление в
гр.София,ж.к.“Борово“ ,ул.“Подуево“ № 10,вх.Б,ет.3,ап.11 ,с правно основание чл.422 от
ГПК вр. чл.86 от ЗЗД за признаване на установено ,че „МИНГОВ ГРУП“ЕООД,ЕИК :
********* дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ********* сумата в размер на
223,46 лв. ,мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 01.7.2018
г. до 17.06.2021 г.,както и сумата в размер на 6,40 лв. мораторна лихва върху главницата за
услуга дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 17.06.2021 г., за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 01.7.2021год. по ч.гр.д.
№ 35893/2021 год. по описа на СРС, 65 състав като неоснователни.
ОСЪЖДА „МИНГОВ ГРУП“ЕООД,ЕИК : ********* ,със седалище и адрес на
управление в гр.София,ж.к.“Борово“ ,ул.“Подуево“ № 10,вх.Б,ет.3,ап.11 , да заплати на
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление в
гр.София,ул.“Ястребец“ 23Б ,на основание чл.78,ал.1 от ГПК сумата в размер на
101,90лв.,представляваща деловодни разноски в исковото производство и сумата в размер
на 67,41лв.,деловодни разноски в заповедното производство,съобразно уважената част от
исковете.
Решението е постановено при участието на „Ен Про Консулт 07” ЕООД като
помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5