Решение по дело №48/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.196 и сл ГПК/отм./ и е образувано по въззивна жалба на Х. М. З. и Х. В. З. ,двамата от гр.Я. против решение №3535/26.10.2009г. на РС-Р. по гр.д.№115/2008г.,с което е уважен предявеният против тях иск на М. М. З. за признаване правото му на собственост на ½ идеална част от УПИ ХVІІІ-1530 в кв.110 по плана на гр.Я. от 1976г.,целият с площ от 164 кв.м при съседи:А. Б.,М.З. и И. Ш. и на ½ ид.ч. от находящата се в този имот плевня,и за предаване на владението върху посочената идеална част от имота и плевнята в него.С обжалваното решение е постановена и отмяна на нотариален акт №190,т.VІІІ,рег.№7399,д.№1590/2003г. на нотариус К. М. с район на действие РС-Р. до размер на на ½ идеална част от УПИ ХVІІІ-1530 в кв.110 по плана на гр.Я. от 1976г.и ½ ид.ч. от находящата се в този имот плевня.

В жалбата са наведени оплаквания за незаконосъобразност на първоинстанционното решение .Твърди се ,че първостепенният съд необосновано е приел,че наследодателите на въззиваемия М. З. и на въззивника Х. З. са били собственици на процесния имот,който е останал в наследство от тях и че въззивниците не са могли да придобият имота по давност преди смъртта на майката А. З..Поддържа се,че ищецът не е доказал наличието на предпоставките за уважаване на ревандикационната претенция и се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове като неоснователни.

Въззиваемият чрез пълномощника си поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба и моли въззивния съд да остави в сила обжалваното решение.

Въззивната жалба е процесуално допустима-подадена е в срока по чл.197 ГПК от надлежна страна в производството при наличие на правен интерес и е насочена срещу валиден обжалваем съдебен акт.

Като съобрази доводите на страните и извърши анализ на събраните доказателства по реда на чл.188 ал.2 ГПК/отм./ Благоевградският Окръжен съд приема за установено от фактическа страна следното:

Въззивникът Х. З. и въззиваемият са братя и са единствени законни наследници на М. Х. З. /Ю. А. З./,починал на 18.09.1995г. и Айше М. З. /Шенка Юлиева Зотева / ,починала на 29.09.2005г.Установява се от неоспореното заключение на изслушаната съдебно-техническа експертиза /т.6 от заключителната част/ ,че процесният УПИ ХVІІІ в кв.110 по плана на гр.Я. от 1976г. ,както и УПИ ХІХ в кв.110 по същия план са образувани от имот пл.№1530, записан по разписния списък към този план на наследодателя М./Юли/ З..Експертът сочи,че УПИ ХVІІІ-1530 ,кв.110 по плана от 1976г. е идентичен на парцел ХХ,пл.№1539 по плана от 1958г., а УПИ ХІХ-1530 по плана от 1976г. е идентичен на парцел ХХІ,пл.№1538 по плана от 1958г. Имот пл.№1538 по разписния списък към плана от 1958г. е бил записан на наследодателката А. /Ш./ З. /.С констативен нотариален акт №102 т.ІІІ д.№1034/1974г. на РС-Р.,наследодателката А. З. е призната за собственик по наследство на парцел ХХІ,пл.№1538 ,кв.110 по плана на гр.Я. от 1958г. ,при съседи улица,М. Ш.,В. Ш., Ю.Зотев.С договор за дарение,обективиран в нотариален акт №52 т.І д.№211/1975г. Ш. и Ю.З. /А. и М. З./ са прехвърлили правото на собственост върху парцел ХХІ,кв.110 при описаните по-горе съседи на ищеца М. З. /Я. Ю. З/.Идентичността на лицата с различни имена е удостоверена в забележката на гърба на удостоверението за наследници на М. З./л.3 от първоинстанционното дело/ и в удостоверение №155/14.05.2009г.-на л.85.С гласните доказателства се установява,че родителите на ищеца и първия ответник са живяли до края на живота си в старата къща,построена в процесния УПИ ХVІІІ-1530 ,кв.110 ,записан по разписния лист към плана от 1976г. на името на бащата М./Ю./ З..След смъртта му през 1995г. майката А.е останала да живее в този имот ,а семейството на ответниците е живяло и живее в по-новата къща,построена като къща-близнак на регулационната линия с дарения на ищеца парцел ХІХ,пл.№1530 по действащия план от 1976г. Незастроената част от процесния УПИ е съвсем малка и е била ползвана общо от семейството на въззивниците и възрастните родители М. и А. З..Между двата имота-процесния УПИ ХVІІІ и дарения на ищеца УПИ ХІХ има ограда ,както непротиворечиво установяват св.П. и св.Д..Последният сочи,че парцелът със старата къща,в която са живели възрастните родители е бил собствен на бащата М..След смъртта на майката Айше,старата къща била съборена .Останал сайванта/плевнята / ,който бил залепен за старата къща ,а след събарянето й ,е ползван само от въззивника Х../св.Дракела/

През 2003г. въззивниците се снабдили с нотариален акт,изд. по обстоятелствена проверка -№190 т.VІІІ рег.№7399 д.№1590/2003г. на нотариус Краси Манев с район на действие РС-Р.,с който на основание наследство и давностно владение са признати за собственици на процесния УПИ ХVІІІ-1530 кв.110 ,ведно с паянтова жилищна сграда /разрушената/ и плевнята,изградена в този имот.По отношение на новата жилищна сграда,в която живеят ответниците ,правото им на собственост е признато на основание давностно владение с констативен нотариален акт №174 т.І д.№471/1976г.-л.73.

При така установените фактически данни,от правна страна съдът приема следното:

Предявени са при условията на обективно съединяване искове по чл.108 ЗС и по чл.431 ал.2 ГПК/отм./ Предмет на ревандикационната претенция е УПИ ХVІІІ-1530 кв.110 по плана на гр.Я. от 1976г.Съвкупният анализ на събраните доказателства-записванията по разписния лист към плана от 1976г. за имот пл.№1530 ,експертното изследване за идентичност на имотите по плановете от 1958 и 1976г. и гласните доказателства обосновават извода,който е направен от първостепенния съд ,че процесният имот е останал в наследство от М. и А. З..Безспорно се установява ,че до смъртта си възрастните са живели в старата къща в този имот и никога не са го напускали .Посочените обстоятелства категорично установяват наследствения характер на процесния УПИ и построената в него плевня.Последната има обслужващо предназначение и следва собствеността на имота по приращение ,съгласно чл.92 ЗС.Противопоставеното от ответниците правоизключващо възражение,за изключителна собственост върху процесните обекти на основание давностно владение е неоснователно дори само защото придобивната давност не е изработена за срока по чл.79 ЗС.Майката А. е починала 2005г. и началният момент на давностното владение евентуално може да се установява след откриване на нейното наследство.Изтеклият период от откриване на наследството на Айше З. до предявяване на иска обаче е твърде кратък и далеч от посочения в чл.79 ЗС.Не се установяват признаците/обективен и субективен/ на владение на ответниците преди откриване на наследството на Айше З..В нито един момент докато тя е била жива няма демонстрирани от тяхна страна действия,които отричат собственическите й права,или отблъсват владението й върху имота.Дори ако се приеме,че израз на такава явна манифестация на намерението да своят имота за себе си е снабдяването на ответниците с нотариален акт по обстоятелствена проверка,извършено приживе на Айше З.,то най-ранния момент на началото на давностното им владение може да се свърже именно с издаването на акта.Аргумент за горните изводи съдът черпи и от обстоятелството,че нотариалния акт на въззивниците -№190 т.VІІІ рег.№7399 д.№1590/2003г. е издаден по обстоятелствена проверка на основание наследство и давностно владение.След като в основанието се сочи наследство,а не само давностно владение,за да се легитимират като собственици на имота,ответниците следваше чрез пълно главно доказване да установят,че са изработили придобивната давност със срока по чл.79 ЗС и с елементите на владението след откриване на наследството на по-късно починалия от двамата родители.Както бе посочено по-горе такова доказване е обективно невъзможно предвид обстоятелството ,че майката А. З. е починала през 2005г. и към момента на предявяване на иска 10г. давностен срок не е изтекъл.

Предвид изложеното искът за собственост е основателен и правилно е уважен от РС,а като последица от уважаването му законосъобразно е уважен и акцесорния иск по чл.431 ал.2 ГПК/отм./

Въззиваемият чрез пълномощника си е направил искане за присъждане на разноските във въззивното производство,които са в размер на 300лв-за платения адвокатски хонорар,отразен в представения договор за правна помощ.На основание чл.64 ал.1 ГПК посочената сума следва да бъде присъдена на ищеца като съдебно-деловодни разноски за въззивната инстанция.

По изложените съображения и на основание чл.208 ал.1 ГПК/отм./ и чл.64 ал.1 ГПК/отм./,Благоевградският Окръжен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение №3535/26.10.2009г. на РС-Р. по гр.д.№115/2008г.

ОСЪЖДА Х. М. З. с ЕГН-* и Х. В. З. с ЕГН-* ,двамата от гр.Я.У.”. №20 да заплатят на М. М. З. с ЕГН-*,с адрес: гр.Я.У.”. №22 сумата 300лв /триста лева/ за направените съдебно-деловодни разноски във въззивното производство.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: