Решение по дело №277/2021 на Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номeр VІ-21                Година 2021, 15 април                   гр.Бургас

 

 

            Бургаският окръжен съд, шести въззивен граждански състав, на осемнадесети март две хиляди двадесет и първа година в открито съдебно заседание, в състав:

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ВЕСЕЛКА  УЗУНОВА

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1. ТАНЯ  ЕВТИМОВА                                                                                                                         2. МЛ.С. АЛЕКСАНДЪР МУРТЕВ

 

при секретаря Тодорка С. разгледа докладваното от съдия Евтимова въззивно гражданско дело № 277/2021г. по описа на Окръжен съд - Бургас. За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Предмет на въззивна проверка е решение № 260826/09.12.2020г., постановено от Районен съд – Бургас по гр.д. № 719/2020г. С това решение съдът,

ОСЪЖДА „ЗАД „Далл Богг: Живот и здраве“ АД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“Г.М. Димитров“ 1, представлявано от Бисер Георгиев Иванов и Живко Стойков Колев да заплати на Н.Н.Д., ЕГН: ********** *** сумата от 8200 лева, представляваща обезщетение за понесени имуществени вреди – щети по управлявано от Д. МПС, причинени от непозволено увреждане в резултат на ПТП на 17.09.2019г., дължимо по застраховка Гражданска отговорност, ведно със законната лихва, начиная от подаване на исковата молба – 03.02.2020г. до окончателното изплащане на главницата.

ОСЪЖДА ЗАД ”Далл Богг: Живот и здраве“ АД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“Г.М. Димитров“ 1, представлявано от Бисер Георгиев Иванов и Живко Стойков Колев да заплати на  Н.Н.Д., ЕГН: ********** *** сумата от 1200 лева, представляваща обезщетение за понесени неимуществени вреди – болки и страдания, причинени от непозволено увреждане в резултат на ПТП на 17.09.2019г., дължимо по застраховка Гражданска отговорност, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 03.02.2020г. до окончателното изплащане на главницата, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 1200 лева до претендираните 3000 лева.

ОСЪЖДА ЗАД ”Далл Богг: Живот и здраве“ АД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“Г.М. Димитров“ 1, представлявано от Бисер Георгиев Иванов и Живко Стойков Колев да заплати на Н.Н.Д., ЕГН: ********** *** сумата от 1261.45 лева – съдебно-деловодни разноски.

Подадена е въззивна жалба от „ЗАД „Далл Богг: Живот и здраве“ АД против решение № 260826/ 09.12.2020г. В жалбата застрахователното дружество твърди, че решението е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Жалбоподателят подчертава, че определеното от съда обезщетение не съответства на принципа на чл.52 от ЗЗД и на съдебната практика по сходни случаи. Дружеството въвежда оплакване, че съдът неправилно е пренебрегнал свидетелските показания на водача Йордан Вачков и заключението на съдебно-техническата експертиза, че ако ищецът се е движел с максимално допустимата скорост от 50 км/час ПТП нямаше да настъпи. Застрахователното дружество твърди, че мотивите на съда по отношение на ключови елементи на механизма на ПТП са неясни, непълни и вътрешно противоречиви. Отделно от това, жалбоподателят счита, че съдът изобщо не е изложил мотиви защо приема заключението на повторната съдебно авто-техническа експертиза. Допуснатите от съда нарушения са довели до неправилен извод за липса на съпричиняване.

Жалбоподателят въвежда оплакване, че решението е постановено в нарушение на чл.51, ал.2 от ЗЗД, тъй като ищецът е създал предпоставки за причиняване на ПТП.

Жалбоподателят не се представлява в съдебно заседание. Становището си по хода на делото и по съществото на спора изразява в писмена молба, подадена от юрисконсулт Николина Ганева. Застрахователното дружество иска от съда да намали присъденото обезщетение за имуществени вреди, да отмени първоинстанционното решение в частта, в която са присъдени неимуществени вреди и да отхвърли иска за последните. Жалбоподателят претендира разноски.

Ответната страна - Н.Н.Д. не представя писмен отговор. В съдебно заседание се представлява от адвокат К., който пледира за отхвърляне на жалбата и представя писмени бележки. Прави искане за присъждане на съдебни разноски.

ФАКТИ:

Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по искова молба на Н.Н.Д. против ЗАД „Дал Богг: Живот и здраве“ АД. Предявени са искове с правно основание чл.432 от Кодекса за застраховането, вр. чл.45 от Закона за задълженията и договорите и чл.86 от същия закон. В исковата молба ищецът твърди, че на 17.09.2019г. в гр.Бургас, на ул.“Янко Комитов“ срещу блок № 173 водачът на лек автомобил „Шкода“ с рег.№ А 4581 МА Йордан Вачков е извършил маневра престрояване от крайната лява лента, през дясната лента с намерение да спре на автобусна спирка. В същото време, ищецът се е движил в дясната лента, управлявайки мотоциклет Ямаха с рег.№ А 3719 В. Поради извършената от Вачков маневра и намаляването на скоростта от ищеца, е настъпил удар между двете МПС-та. В резултат на удара, мотоциклетът на Д. е силно увреден, а той е паднал на земята и е получил множество наранявания: охлузване на лявото рамо, на десния лакът, на дясната половина на гърба, на дясното коляно, на външното кокалче на десния глезен, на лявото коляно и на дясното бедро. Водачът на лекия автомобил има сключена валидна застраховка Гражданска отговорност. Ищецът иска от съда да осъди ЗАД „Далл Богг: Живот и здраве“ АД да му заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 8 200 лева, представляващо стойността на щетите, нанесени върху мотоциклета и обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, причинени в резултат на непозволеното увреждане.

В отговор по чл.131 от ГПК ЗАД „Далл Богг: Живот и здраве“ АД оспорва исковете и твърди, че водачът на автомобила не е нарушил ЗДвП и не е причинил процесното ПТП. При условията на евентуалност, ответникът въвежда възражение за съпричиняване на вредите от пострадалото лице.

В хода на първоинстанционното производство са приети заключенията на първоначална и повторна авто-техническа експертизи, които установяват механизма на ПТП. Прието е заключение на съдебно-медицинска експертиза и са събрани показанията на свидетелите Й В, П Д и Р Д. Към делото са приобщени протокол за ПТП, АХД № 5407/2019г по описа на БРС и КНАХД № 1298/2020г. по описа на Административен съд – Бургас, образувани по оспорване на наказателно постановление, издадено на основание чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП срещу Й Д В за нарушение на чл.25, ал.2 от ЗДвП. Въз основа на събраните доказателства районният съд е изяснил механизма на ПТП, който е установен от двете експертизи и е установил скоростта на превозните средства съобразно заключението на повторната експертиза, което е възприел като по-подробно и по-обосновано в тази част. Въз основа на събраните доказателства, съдът е обосновал извод за основателност на исковете и е присъдил обезщетение за имуществени вреди в размер на 8 200 лева, което е определил според заключението на първоначалната съдебна авто-техническа експертиза. Съдът е присъдил и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 200 лева, което е определил по справедливост съобразно със заключението на съдебно-медицинската експертиза.

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна, за която решението поражда неблагоприятни правни последици. Поради това, жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предметният обхват на въззивното произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от ГПК. Според правилото на цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът констатира, че обжалваното решение е валидно - постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е и е разбираемо.

Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената защита и при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало предмет на спора.

Решение № 260826/09.12.2020г. е правилно. Този извод се налага по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ след като отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. В конкретния случай е безспорно установено, че ищецът Н.Д. е претърпял вреди от настъпилото на 17.09.2019г. ПТП и има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ със ЗДА „Далл Богг: Живот и здраве“. Спорните пред районния съд въпроси са били за механизма на ПТП, за скоростта на движение на двете превозни средства, за съпричиняване на вредите от пострадалото лице и за размера на вредите. На всички тези въпроси съдът е отговорил правилно.

Неоснователно е възражението на въззивната страна, че съдът неправилно е пренебрегнал показанията на свидетеля Вачков. Действително, районният съд не е кредитирал показанията на този свидетел, но е изложил подробни мотиви за това. Съдът е посочил, че В е участник в ПТП и с показанията си се стреми да оневини себе си, тъй като срещу него е издадено наказателно постановление, което той обжалва. Преценката на съда относно тези показания е правилна. Свидетелят В е участник в ПТП, от което са настъпили вредите. Нещо повече. От заключенията на съдебните авто-технически експертизи се установява, че именно Вачков е виновен за настъпването на ПТП. При това положение, изводът на БРС, че показанията на този свидетел не са обективни, е правилен и обоснован.

Неоснователно е възражението на застрахователното дружество, че мотивите на районния съд относно ключовите елементи и механизма на ПТП са неясни, непълни и вътрешно противоречиви. Съдът точно и детайлно е описал механизма на ПТП като се е позовал на заключенията по първоначалната и повторната експертиза, между които няма съществени различия по този въпрос. Различията в заключенията са относно скоростта на превозните средства и възможността за избягване на удара. И в двете заключения скоростта е изчислена по приложимата за нея формула като са отчетени критичната скорост против странично плъзгане, коефициентът на странично сцепление на автомобилните гуми със суха асфалтова настилка, земното ускорение и радиуса на кривата на завоя по дясната лента. Повторната експертиза обаче е много по-задълбочена и прецизна при преценката на фактите, поради което районният съд правилно е кредитирал заключението по тази експертиза, включително и по отношение на скоростта на движение на мотоциклета и на възможността за избягване на удара. Съдът е обсъдил задълбочено заключенията и на двете експертизи и е кредитирал отделни техни части без да ги приема безрезервно. Поради това, възражението на застрахователното дружество в този смисъл е неоснователно.

Правилен и обоснован е изводът на съда, че ПТП е причинено от водача на лекия автомобил Йордан Вачков и вината е на този водач. Този извод се основава на заключенията на съдебните авто-технически експертизи, на показанията на свидетеля Дерменджиев и на документите, приложени към административно-наказателната преписка. Поради това, възражението на застрахователното дружество за съпричиняване е неоснователно. На това възражение районният съд е отговорил ясно и аргументирано.

Неоснователно е и възражението за неправилно определен размер на обезщетението за неимуществени вреди. Размерът на това обезщетение е определен от съда след анализ на заключението по съдебно-медицинската експертиза и съобразяване с относимата съдебна практика. Поради това, настоящият съдебен състав споделя напълно мотивите на районния съд в тази част и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК.

По изложените съображения, въззивната жалба се явява неоснователна и трябва да се остави без уважение. Решението на Районния съд е правилно и трябва да се потвърди.

По делото е направено искане за присъждане на съдебни разноски от двете страни в процеса. След като се съобрази с разпоредбите на чл.78, вр. чл.81 от ГПК и с изхода на спора пред настоящата инстанция, съдът намира, че следва да присъди в полза на въззиваемата страна извършените от нея разходи за водене на делото пред Окръжен съд – Бургас в размер на 500 лева, представляващи възнаграждение по договор за правна помощ. Претендираният адвокатски хонорар е в минимален размер, поради което възражението на въззивната страна за прекомерност на същия, е неоснователно.

 

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд, VІ въззивен състав,

 

 

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260826/09.12.2020г., постановено от Районен съд – Бургас по гр.д. № 719/2020г.

ОСЪЖДА „ЗАД „Далл Богг: Живот и здраве“ АД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“Г.М. Димитров“ № 1, представлявано от Бисер Георгиев Иванов и Живко Стойков Колев да заплати на Н.Н.Д., ЕГН: ********** *** съдебно-деловодни разноски в размер на 500 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                         ЧЛЕНОВЕ: