№ 254
гр. гр.Велинград, 28.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА
при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА Гражданско
дело № 20245210101006 по описа за 2024 година
Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК от
А. С. Т., чрез адв. Ч. Ч., срещу Б. А. Б., З. А. К., С. Х. К., А. А. К. и Р. Р. Б., с
който се иска съдът да признае по отношение на ищцата, че ответниците не са
собственици на ПИ с планоснимачен номер 1428 от кадастрален район 501 по
плана на гр. Сърница, одобрен със Заповед № 254/24.03.2016 г., целият с площ
от 778 кв. м., вид територия Урбанизирана, начин на трайно ползване:
индивидуално застрояване, с адрес на имота: гр. Сърница, ул. *********** №
9, за който имот е отреден УПИ V – 854,856,919 от кв. 51 , по плана на гр.
Сърница от 1983 г., с площ от 778 кв. м. с приложена регулация, при граници и
съседи на имота: улица 501.9658, ПИ 501.1435, ПИ 501.1437; ПИ 501.1438.
В исковата молба ищцата твърди, че е собственик на основание
давностно владение върху спорния имот, считано от 2000 г., което е придобила
от Х. И.П., а той от своя страна го е владял още от 1999 г. Сочи, че имот с пл.
№ 1428 по плана на гр. Сърница от 2016 г., е образуван от три поземлени
имота: ПП 854, 856 и 919 по плана на гр. Сърница от 1983 г. От посочените
поземлени имоти са образувани и други УПИ, а именно УПИ III и УПИ IX,
като УПИ V- останал на П., УПИ III -919 се завладял от Наследниците на
К.Г.К., а УПИ IX – 854 се завладял от А.Е.Ц..
Сочи, че от 20.09.2000 г.е получила владението върху спорния имот от
Х. П. срещу сумата от 60000 лв., като от посочената дата до деня на
предявяване на исковата молба го владее необезпокоявано, непрекъснато
спокойно и явно. Изградила дървена ограда и стопанска постройка, в която
отглеждала животни.
1
Твърди, че през април 2024 г. установила, че Б. Б., А. К., З. К., С. К. и А.
К. на 07.05.2019 г. са се снабдили с нот. акт, издаден по обстоятелствена
проверка направена от нот. Ч..
Сочи, че на 09.05.2019 г. Б. Б. е дарил на Р. Б. ¼ ид. ч. от имота, а на
10.05.2019 г. е дарил на С. К. 1/8 ид. ч. от имота.
Намира, че с двата договора за дарение не е настъпило вещно действие,
тъй като прехвърлителите не са били собственици към датата на
отчуждаването.
Сочи издадения констативен нотариален акт и два последващи
отчуждителни договора като обуславящи правен интерес от завеждане на
настоящия ОУИ. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответниците З. А. К. и С. Х. К., чрез
пълномощника си адв. Т. И. от АК Пловдив, приемат, че подадената искова
молба е нередовна.
Намира, че е налице съществено противоречие между твърденията на
ищцата и приема, че не става ясно с какво искане е сезиран съда. Твърди, че
ищцата е объркала номера на имота, който е притежавал П., който бил УПИ
VI – 856 по плана на гр. Сърница, а не процесния имот. Веднъж ищцата
твърдяла, че тя е собственик на имота, а след това в петитума искала да се
признае за установено, че ответниците не са собственици на имота. Липсвал и
сочен правен интерес от завеждане на иска.
Намира иска и за неоснователен. А. Т. никога не била ставала
собственик на ПИ 1428, идентичен с УПИ – V-854, 856, 919 в кв. 51 по плана
на гр. Сърница. Тя никога не била владяла този имот. Именно заради
безспорната им собственост върху него се снабдили и с констативен
нотариален акт № 51, том 1, рег. № 1087, нот. дело № 50 от 07.05.2019 г. на
нот. Е. Ч.. На база на тези изводи на нотариуса в последствие били извършени
и двете дарения.
Счита, че ищцата е опитвала да извършва незаконни действия в техния
имот, включително да го декларира като свой в данъчните служби, заради
което са сезирали редица институции. Твърдят, че Х. П. също не е владял
процесния имот, а съседен на него.
Правят алтернативно възражение, че са придобили имота по давност,
считано от май месец 2019 г., в качеството им на добросъвестни владелци.
Отново сочат, че Х. П. от 1999 г. не е владял имота, а съвсем друг имот,
който се намира от изток като съседен на ПИ 1428, който имот е бил с номер
ПИ 1435. Твърдят, че няма изградена ограда, но има незаконни постройки, за
които са сезирани съответни институции.
Представят писмени доказателства.
Оспорват представената Разписка за получена сума от 20.09.2000 г. –
относно съдържанието и авторството на всички подписи.
2
В срока за отговор по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от ответниците Б. Б., А. К. и Р. Б., чрез адв. Р. И.. Излага сходни
твърдения и възражения, поради което няма да бъдат преповтаряни. Оспорват
същите доказателства.
Съдът, като обсъди представените по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235
от ГПК, приема за установено следното:
С Решение № 150/06.05.1994 г. на ПК в гр. Сърница по подадено
Заявление с вх. № 150/21.01.1992 г. от Б. А. Б. е възстановено правото на
собственост в съществуващи стари реални граници на наследниците на К.Г.К.,
бивш жител на гр. Сърница, на основание чл. 18ж, ал. 1, чл. 18з, ал. 1 от
ППЗСПЗЗ и протоколи № 24/28.04.1994 г. на следния имот: ливада с площ от
650 кв. м., десета категория, находяща се в землището на с. Сърница, в
местност Валтате, имот № 919, парцел 51 от 11.04.1994 г. при граници и
съседи наследници на Р. Т., общински и наследници на И.К..
На 24.02.2016 г. е издаден Акт за непълноти /грешки/ в одобрен
кадастрален план на гр. Сърница, по Заявление вх. № 1272 от 09.10.2015 г. от
наследници на К.Г.К., видно от който границите на новия имот УПИ V –
854,856, 819 с нов пл. № 1428 в кв. 51 по плана на гр. Сърница са
материализирани с ограда и са съществували по време на изработване и
одобряване на кадастралния план. /л. 226/. Преди това през 2015 г. на имотът е
направено геодезическо заснемане, възложено от наследниците на К.К. от св.
Я. Ч., като са измерени и нанесени верните имотни граници.
На 15.06.2016 г. Х. И.П. е признат за собственик върху недвижим имот,
придобит на основание давностно владение с нот. акт № 121, том 1 по описа
на нот. М.Р., а именно: ПИ с приложена регулация УПИ VI – 856 в кв. 51 по
КРП на гр. Сърница, одобрени съответно със Заповед от 21.07.1983 г. и
Заповед № 254/24.03.2016 г. с площ от 719 кв. м., който имот е продаден на
11.10.2016 г. на С. П..
С нотариален акт № 51, том 1, рег. № 1087/07.05.2019 г. по описа на
нотариус Е. Ч. Б. А. Б., А. А. К., З. А. К., С. Х. К. и А. А. К. са признати за
собственици на основание давност и наследство при квоти по ¼ ид. ч. за Б. Б.,
А. К. и А. К. и по 1/8 ид. ч. за З. К. и С. К., на два поземлени имота: ПИ с
идентификатор 1436 – УПИ III-919 с площ от 623 кв. м. и процесният имот -
ПИ с№ 1428 от кв. 51, по плана на гр. Сърница, с площ от 778 кв. м., за който
имот е образуван УПИ V – 854, 856 и 919 от същия квартал с площ от 778 кв.
м., с приложена регулация.
Видно от нот. акт № 53/09.05.2019 г. по описа на нот. Е. Ч. Б. А. Б.
дарява на своя внук Р. Р. Б. своята ¼ ид. ч. от процесния имот с пл. № 1428 в
кв. 51 по плана на гр. Сърница.
На следващият ден – 10.05.2019 г. е сключен договор за дарение на
имота, с който ответницата З. А. К. дарява на своя син С. Х. К. притежаваната
3
от нея 1/8 ид. ч. от имота.
Видно от Удостоверение, издадено от Община Сърница на 06.03.2019 г.
/л. 143/, УПИ V-854, 856 и 919 в кв. 51 по действащия към 2019 г. план на гр.
Сърница от 1983 г. е с площ от 778 кв. м. и е идентичен с ПИ 1428 в кв. 51 с
площ от 778 кв. м., попълнен със Заповед № 254 от 34.003.2016 г. От друго
прието по делото удостоверение на общината /л. 173 от делото/, се установява,
че УПИ III – 919 в кв. 51 по плана на гр. Сърница от 1983 г. е с площ от 623 кв.
м. и е идентичен с част от ПИ 1436 в кв. 51 с площ от 469 кв. м. по сега
действащия план на гр. Сърница, попълнен със Заповед № 254 от 34.03.2016 г.
По делото е проведено производство по чл. 193 ГПК, в което е оспорена
Декларация – разписка за получена сума на 20.09.2000 г., в частта касаеща
авторството на Х. П.. В тази връзка е приета почеркова експертиза.
Заключението на вещото лице е категорично, че подписът и ръкописно
изписаните имена на Х. П. в Декларация – Разписка за получена сума НЕ СА
положени от лицето Х. И. П.. В ОСЗ вещото лице допълва, че е използвал за
сравнителен материал от масивите на МВР и един нотариален акт, вписан в
СВ – имотен регистър. В сравнителните материали името е изписано с проста
структура, както е учено в училище, а в текста на разписката има известна
степен на свързаност опростяване на движенията, т. е. писано е от човек с по-
добра писмена култура.
След образуване на настоящото дело и след получаване на съобщенията
от ответниците по чл. 131 ГПК е подадена от тях жалба до Кмета на Община
Сърница за неправомерни действия на данъчен служител, като се твърди
тайно заплащане на дължимите данъци върху спорния имот от ищцата А. Т.,
което производство е приключило без да са установени нарушения от страна
на служителите на Община Сърница.
В същото време е подадена и жалба от ответниците до Началника на ПУ
Сърница, като се съобщава, че К. Р. Б. е извършил неправомерно навлизане в
техния имот, намиращ се на ул. ***********, изразяващо се в построяване на
обекти и съоръжения в техния имот. Проверката е приключила с
Постановление от 17.12.2024 г. на прокурор от РП Пазарджик, ТО Велинград,
с което е отказано да се образува наказателно производство.
Назначена е и съдебно-техническа експертиза. От основното
заключението на вещото лице Г. съдът намира за установено следното:
Процесният имот е ограден от три страни с дървена ограда /хоризонтални
дъски/, закрепена на 40 бр. дървени колове, забити в земята с височина до 1,50
м. и ограждащи площ от 750 кв. м. Имотът от юг граничи с улица по о. т. 218 –
248 /ул. Райска вода/ и достъпа към него от лицето е свободен и неограничен.
В дворното място е изградена едноетажна паянтова стопанска сграда с
дървена конструкция и едноскатен покрив, покрит с керемиди и поцинкована
ламарина със застроена площ от 85,40 кв. м. Същата е разположена в средата
на имота на средно разстояние от 12,00 л. м. в посока север от улицата.
Съгласно ортофото заснемане релефът на терена е констатирано, че оградата е
4
строена преди 2019 г. Вещото лице установява също, че по обезсиления
кадастрален и регулационен план на гр. Сърница от 1956 г. терена, върху
който е попадал процесния имот е бил извън регулация и същият е
представлявал земеделска територия без кадастрална основа. Съгласно сега
действащия кадастрален и регулационен план на гр. Сърница, одобрен със
Заповед № 856 от 21.07.1983 г., за имот с пл. № 854, 856 и 919 в кв. 51 са
отредени следните жилищно строителни парцели: УПИ III-919 с площ от 583
кв. м., УПИ IX-854 с площ от 672 кв. м., УПИ IV-919 с площ от 618 кв. м.,
УПИ V – 854, 856, 919 с площ от 778 кв. м. и УПИ VI – 856 с площ от 719 кв.
м. Преди последните изменения разположението на поземлените имоти е било
перпендикулярно на отредените парцели, като планът е създал регулационни
отношения при отреждането за образуване на УПИ. Не са налице данни за
уреждане на регулационни сметки. Вещото лице е установило, че в разписния
лист, който също е приет като доказателство по делото, че имот с пл. № 854 е
бил записан като двор на И. А. Ц. с Решение № 65/01.11.1993 г, задраскано е и
под него е записан на името на А.Е.Ц.. Имот с пл. № 856 е бил записан като
двор на наследниците на И. Х. К. без основание, задраскано е и под него е
записан на името на Х. И.П., с основание нотариален акт № 121/15.06.2016 г.
Имот с пл. № 919 е бил записан като двор на наследниците на И. Х., без да е
посочено основанието за това, задраскано е и е записан на бр. Б., А., Х. и А.
А.ови с основание Решение № 150/ 1994 г. С акт за непълноти и грешки в
одобрен кадастрален план на Община Сърница от 24.02.2016 г. е констатирано,
че заснетите граници отговарят а място, както следва: границите на УПИ III-
919 с нов пл. № 1436, границите на УПИ IX- 854 с нов имот пл. № 1439,
границите на УПИ IV – 919 с нов пл. № 1437, Границите на УПИ V-
854,856,919 с нов пл. № 1428, границите на УПИ VI – 856 с нов пл. № 1435.
След акта за непълноти и грешки в одобрения кадастрален план на Община
Сърница от 24.02.2016 г. Кмета на Община Сърница е издал Заповед № 254 от
24.03.2016 г., с която е одобрил попълването на кадастралния план с верните
имотни граници на нови ПИ с № 1428, 1335, 1436, 1437 и 1439 в кв. 51 по
плана на гр. Сърница с възложител наследници на К.Г.К.. Същата е влезнала в
сила с Констативен протокол на Община Сърница от 15.04.2016 г.
От приложената и изготвена от вещото лице скица е онагледено как е
променен спорния имот след 2016 г. Вещото лице в ОСЗ обяснява графичното
изображение, а именно че имот с № 1428 по сега действащия план на гр.
Сърница е перпендикулярно разположен спрямо уличната регулация, а преди
това в този имот са били включени части от три хоризонтално разположени
имота – 854,856 и 919. Имотите описани с по три цифри са от отменения план
на града, а по сега действащия са с по четири цифри. Вещото лице установява,
че има поставена ограда изцяло от изток, север, частично от запад, а от юг
откъм улицата няма материализирана такава.
От приетото допълнително заключение по съдебно-техническата
експертиза, съдът установи, че по отношение на поставената ограда и
постройка не са открити никакви строителни книжа.
5
По делото са разпитани и свидетели от страната на ищцата и на
ответниците. Свидетелят С. П. установява, че е син на Х. П.. Свидетелят
познава добре имота, тъй като е съседен на неговия. Баща му му е казвал, че
когато са променили формата на имотите се е наложило да отстъпи част от
неговия. Установява, че имотът е ограден, а стопанската постройка е
построена от преди 25 години от Т. – семейството на ищцата, където
отглеждали овце. Предполага, че баща му е получил пари, след като е
отстъпил част от имота. Не е виждал там ищцата да отглежда животни, да
строи ограда или постройка. Мисли, че баща й извършва тези дейности.
Свидетелят А. Ц. сочи, че първоначално имотите са били разположени
по дължината на улицата, но собствениците се събрали около 2000 г. и
променили ползването им, като знае от баща си, че е било срещу заплащане.
Той посещава мястото около веднъж в месец. Случвало се е да вижда там А.
Т., а баща й винаги бил там, тъй като отглеждал животни. Имало и фургон, а
земята била оградена с дървена ограда, но не отвсякъде.
Н.Т., на който ищцата е снаха, установява, че е присъствал, когато са
давани парите през 2000 г. Той е видял А. да дава пари на Х. П., който след
това от своя страна е дал част от тях и на И. Ц.. Парите били дадени в имота.
Свидетелят Ч. е извършил заснемането през 2016 г., не помни случая, но
съобщава, че след като е прегледал ордера, вероятно именно А. Т. му е
платила.
Свидетелят Р. Б., който е съсобсвеник по силата на договор за дарение
от дядо му Б. Б., потвърждава гореизложеното за промяната на формата и
разположението на имота. Сочи, че семейството му наследило от баба му
земи, които първоначално били ливади. Сега негови били имотите № 1436 и
1428. Заявява, че той лично е косил спорният имот до 2004 г., като са се
редували с други негови роднини. Никога не го били давали на други хора, но
въпреки това племенника на ищцата св. К. Б. отглеждал там овце, а баща й е
построил барака там. Не е виждал А. да го посещава. Ограда откъм пътя
нямало. Семейството му никога не е знаело, че ищцата има някакви претенции
за собственост, като разбрали една с получаване на исковата молба. Плащал е
данъци за 2022 г., 2021 г., както и за 2024 и 2025 г., а узнал, че ищцата е
платила данъка за 2023 г.
Свидетелят С. К. заявява пред съда, че след промяната през 2016 г. е
имало ограда, но бързо е премахната. Не е виждал там хора, не е виждал и
животни, но мисли, че има крави там. Не знаел за претенции от ищцата,
разбрал едва при образуване на делото.
Ф. К. е внучка на К.К., знае че баща й и чичовците й са направили
оградата там. Знае, че никой не е оспорвал собствеността на баща й и
чичовците й, особено А. Т.. Последно го е посещавала през 1992 г.
Свидетелят Т. последно е ходил там преди около 20 години, не знае
някой да има претенции спрямо него. Не познава Х. П., не е виждал там
6
ищцата.
Свидетелят К. също е част от семейството на наследодателя К.К..
Ходела е в имота около 2004 г., когато са го косяли. В този момент
семейството й изградило ограда, но някой постоянно я събарял. Не знае за
оспорване на собствеността им.
От разпита на свидетеля К. Б., племенник на ищцата, се установява, че
откъм улицата няма ограда, а има такава от другите страни. Леля му идвала на
място, за да докарва фураж за животните.
Съдът счита, че следва да даде вяра изцяло на показанията на
свидетелите С. П., А. Ц., Ч., Р. Б., С. К., както и на свидетеля К., тъй като имат
непосредствени впечатления, показанията им са последователни, логични и в
съответствие помежду си, както и със заключението на вещото лице Г..
Относно показанията на свидетелите К. и Т., съдът счита, че спомените им са
от преди прекалено дълъг период от време, заради което не могат да установят
релевантите факти. Относно показанията на свидетеля Т., съдът не дава вяра в
частта, че ищцата е дала на място сумата от 60000 лв. на Х. П., тъй като
вещото лице по съдебно – графологичната експертиза установи, че положения
под името на П. подпис не е изписан от него. Освен това съдът отчете
близката връзка с ищцата.
Съдът дава вяра на показанията на свидетеля Б. единствено в частта, за
наличие на частична ограда, както и на това, че леля му понякога докарва
фураж там. В останалата част съдът счита, че не може да се довери, тъй като
показанията са непоследователни и неясни. Твърди, че е започнал да помага
през 2010 г., когато е бил на 12 години. Очевидно е, че няма как на тази
възраст да извършва такава дейност до степен да полага ежедневни грижи за
животните, на която грижа да разчитат стопаните. Още повече, че свидетелят
е ходел на училище до 2017 г., а не твърди помощта му да е била сезонна. В
края на показанията, след уточнение на колко години е бил свидетелят
променя показанията си, като уточнява, че гледа животните след 2017 г.
Именно заради нелогичността и непоследователността им съдът не даде вяра
на показанията в по-голямата им част.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с
чл. 79 ЗС.
Искът е допустим. Процесуалният представител на ответницата З. К.,
моли да се прекрати производството спрямо нея, тъй като не било налице
правен интерес от предявяване на настоящият иск, поради това, че се е
разпоредила с имота. Съдът намира, че е налице правен интерес от заведения
отрицателен установителен иск спрямо всички ответници, което произтича от
издаденият констативен нотариален акт, както и последващите такива, които
легитимират ответниците като собственици на спорния имот към определен
7
момент. Това, че З. К. е дарила своята част от имота не лишава ищцата от
правото да се защити с предявения ОУИ, тъй като, ако бъде уважен
настоящият иск срещу приобретателят на имота, ищцата следва да води ново
установително производство в защита на твърдяното от нея право на
собственост.
Предявеният иск обаче е неоснователен. Съобразно разпределението
на доказателствената тежест между страните и отчитайки разрешението
дадено в Тълкувателно решение № 11/2013 г., постановено по т. д. № 11/2012
г. на ОСГК на ВКС, а именно, че при оспорване на признатото с констативния
нотариален акт право на собственост тежестта за доказване се носи от
оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл. 193 ГПК, то
ищцата при условията на пълно и главно доказване следва да докаже, че е
владяла имота от 2000 г., като владението е било явно, спокойно,
непрекъснато и постоянно.
В настоящият случай ищцата не успя да докаже, че е владяла за себе си
имота, до степен да се оборят констатациите на нотариуса. Съгласно чл. 79,
ал.1 от ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Въпросът за
намерението на владелеца да държи вещта като своя може да се изяви по
различни начини – пряко отричане на съсобствеността, недопускане на
външни лица до имота, но това намерение следва да бъде категорично
демонстрирано и обективирано, чрез позитивно извършени в тази насока
действия. Като елемент на придобивната давност, владението трябва да явно
и несъмнено, т.е. владелецът да манифестира поведение, което да не оставя
никакво съмнение, че той упражнява фактическата власт за себе си.
Необходимо е също владелецът да демонстрира владението си спрямо
предишния собственик, тоест владелецът следва да осъществява физическо
въздействие върху недвижимия имот чрез явни действия по отношение на
собственика, когото желае да отстрани от вещта. Предишният собственик
следва да може да узнае за владението на владеещия. В този смисъл са
решения № 68/02.08.2013 г. на ВКС по гр. д. № 603/2012 г., първо г. о.,
определение 352/19.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1144/2022 г., първо г. о.,
определение № 160/16.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 676/2021 г. първо г. о.
друго определение № 72/01.03.2022 г. по гр. д. № 3536 по описа за 2021 г.,
второ г. о. В случаят съдът намира, че ищцата не е демонстрирала такива
намерения. От показанията на свидетелите Б., К. и К., които са част от
семейството на наследодателя К.К. не са разбрали, че А. Т. счита имота за
свой. Съдът счита, че макар ищцата да е упражнявала фактическа власт чрез
баща й, който е владял имота за дъщеря си, то това намерение изобщо не е
било манифестирано пред собствениците. Индиция в тази насока е
обстоятелството, че ответниците са подали жалба до полицията, по която е
образувана прокурорска преписка № 6933/2024 г. по описа на РП Пазарджик,
ТО Велинград, че несобственик е построил незаконно сграда в техния имот,
но не са насочили претенцията си срещу Т., а срещу племенника й К. Р. Б.. Т. е.
8
собственическото намерение на ищцата не е сведено до знанието на
собствениците, за да може да се приеме, че е налице правнозначимо владение
по смисъла на чл. 79 от ЗС. Придобиването на право на собственост на
основание давностно владение е предвидено от законодателя като признаване
на права на лице, което фактически и в продължителен период от време
упражнява, макар и да не е носител, за сметка на това санкционира
собственика, който въпреки, че има признати права не ги упражнява и
бездейства. Бездействие следва да се разбира не в смисъл на неупражняване
на правото му, а липса на противодействие срещу владелеца. Това безразличие
законодателят обвързва със санкцията да признае правото на лицето, което
фактически го упражнява. Съдът счита, че в случая такова бездействие не е
било налице.
До тях не е достигнало обективираното чрез каквито и да било действия
собственическо намерение на ищцата Т.. Действително се установи, че
последната е участвала под някаква форма в изграждането на
селскостопанска постройка в спорния имот, но собствениците са извършили
действия в защита на приетата от тях за незаконна такава в техния имот, като
са подали сигнали в полицията и общината.
Липсата на явно владение се установява и от това, че заявлението до
свидетеля Ч. за поправяне на непълноти и грешки в заснемането, макар да се
твърди, че е извършено от ищцата, е с посочен адресат „наследници на К.К.“.
При плащането на данъци за имота през 2023 г. ищцата е заявила, че имат
уговорки с другите собственици пред данъчния служител, видно от дадените
обяснения от него в производство пред Община Сърница.
Освен това не остана доказано твърдението, че владението е получено от
Х. П. срещу заплащане. Заключението на вещото лице Н. с категоричност го
отрече.
Според ВКС придобивната давност е въведена в законодателството, като
основание за придобиване на вещни права, с оглед идеята, че ако едно лице
през определен период от време фактически упражнява правомощия, свързани
с притежание на вещно право, и собственика бездейства и не защитава
правата си, то фактическото състояние следва да бъде приравнено на
юридическо, т. е. владелецът ще придобие право на собственост. В този
смисъл е решение № 168/14.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4234/2022 г. първо г.
о.
По разноските:
При този изход на производството на ответниците се дължат сторените от
тях разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Ответниците Б. А. Б., А. А. К. и Р. Р. Б. претендират разноски в размер на
общо 1500 лв. адвокатско възнаграждение платено в брой, както и сумата от
500 лв. заплатено възнаграждение на вещо лице. Ответниците З. К. и С. К.
претендират заплащане на разноски, съобразно списък по чл. 80 от ГПК в
9
размер на 500 лв. възнаграждение за вещо лице и 1000 лв. адвокатско
възнаграждение, платено изцяло и в брой. Не е направено възражение за
прекомерност на адвокатско възнаграждение. От данните по делото е видно,
че ответниците общо са платили 500 лв. хонорар на вещо лице, заради което
следва да се осъди ищцата да им плати общо сумата от 500 лв. хонорар по
допуснатата съдебно-техническа експертиза.
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. С. Т., с ЕГН **********, с адрес: гр.
Сърница, ул. *********** № 48, срещу ответниците Б. А. Б. с ЕГН
**********, с адрес: гр. Сърница, ул. *********** № 11, З. А. К. с ЕГН
**********, с адрес: гр. Сърница, ул. *********** № 13, С. Х. К. с ЕГН
**********, с адрес: гр. Сърница, ул. *********** № 13, А. А. К. с ЕГ
**********, с адрес: гр. Сърница, ул. *********** № 12 и Р. Р. Б. с ЕГН
**********, с адрес: гр. Сърница, ул. *********** № 11, иск с правно
основание чл. 124 ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗС, за признаване за установено,
че ответниците не са собственици на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с планоснимачен
номер 1428 от кадастрален район 501, по плана на гр. Сърница, одобрен със
Заповед № 254/24.03.2016 г., целият с площ от 778 кв. м., вид територия:
урбанизирана, начин на трайно ползване: индивидуално застрояване, с адрес
на имота: гр. Сърница, ул. Райска вода № 9, за който е отреден УПИ V – 854,
856 и 919 от кв. 51, по плана на гр. Сърница от 1983 г., с площ от778 кв. м. с
приложена регулация, при граници и съседи на имота: улица 501.9658, ПИ
501.1435, ПИ 501.1437, ПИ 501.1438, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА А. С. Т., с ЕГН **********, с адрес: гр. Сърница, ул.
*********** № 48, да плати на Б. А. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр.
Сърница, ул. *********** № 11, З. А. К. с ЕГН **********, с адрес: гр.
Сърница, ул. *********** № 13, С. Х. К. с ЕГН **********, с адрес: гр.
Сърница, ул. *********** № 13, А. А. К. с ЕГ **********, с адрес: гр.
Сърница, ул. *********** № 12 и Р. Р. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр.
Сърница, ул. *********** № 11, сумата от общо 500 лв. /петстотин/ лева
сторени разноски за хонорар на вещо лице.
ОСЪЖДА А. С. Т., с ЕГН **********, с адрес: гр. Сърница, ул.
*********** № 48, да плати на Б. А. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр.
Сърница, ул. *********** № 11, А. А. К. с ЕГ **********, с адрес: гр.
Сърница, ул. *********** № 12 и Р. Р. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр.
Сърница, ул. *********** № 11, сумата от общо 1500 лв. /хиляда и петстотин/
лева сторени разноски за адвокатско възнаграждение
ОСЪЖДА А. С. Т., с ЕГН **********, с адрес: гр. Сърница, ул.
*********** № 48, да плати на З. А. К. с ЕГН **********, с адрес: гр.
Сърница, ул. *********** № 13 и С. Х. К. с ЕГН **********, с адрес: гр.
10
Сърница, ул. *********** № 13 сумата от общо 1000 лв. /хиляда/ лева
сторени разноски за адвокатско възнаграждение.
ИЗКЛЮЧВА на основание чл. 194, ал. 2 от ГПК от доказателствата по
делото Декларация-разписка за получена сума от лицето Х. П. за плащане на
20.09.2000 г.
След влизане в сила на решението Декларацията – разписка, ведно с
решението на основание чл. 194, ал. 3 от ГПК да се изпрати на РП Пазарджик.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от съобщаването му
на страните с въззивна жалба пред Пазарджишки окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
11