Р Е Ш Е Н И Е
№ 1234
гр. Пловдив, 15 юли 2020год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, Първо отделение, ХVІІІ състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и девети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА, като разгледа докладваното от съдия Й.Русев
административно дело № 3273 по описа
на съда за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 – 178 от АПК във връзка със Закона за подпомагане на
земеделските производители (ЗПЗП).
Образувано е по жалба на В.Я.Б.,
ЕГН **********, адрес: *** против Уведомително писмо за извършена оторизация
и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от
Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2017г., с
изх. № 02-160-6500/1962 от 15.02.2019 година на Заместник- Изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие”.
В жалбата са изложени
доводи, че е допусната техническа грешка при попълване на кодовете, съответно
при деклариране на имотите, която според жалбоподателя не променя статуса на
парцелите (БИО или ПРЕХОД), и самата продукция
се документира чрез сертификат, издаден от контролиращ орган. Сочи се, че
неправилното деклариране не води до получаване на по-големи субсидии за
бенефициента, нито „крие риск за предоставената продукция на пазара, тъй като
това се случва под надзора на контролиращ орган и не е свързано по никакъв
начин със заявлението за подпомагане.
На следващо място се
оспорва наложената санкция като се твърди, че същата е непропорционална на
допуснатата грешка и надхвърля необходимото за постигане на целите, заложни в
Регламент (ЕИО) № 834/2007.
В с.з. жалбоподателят се
представлява от адв. Д., която поддържа жалбата с
доводи, че е допусната техническа грешка, която земеделският производител има
право да отстрани. Иска се отмяна на процесното
уведомително писмо и присъждане на сторените разноски. Подробни съображения са
изложени в представени по делото писмени бележки.
Ответникът- зам.
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата
и моли тя да бъде оставена без уважение. Претендира юрисконсултско
възнаграждение. Представя писмена защита.
Административен съд Пловдив
в настоящия си състав намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес,
за което оспореният акт е неблагоприятен. Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването на акта, като е
спазен срокът по чл.149, ал.1 АПК. Всичко изложено налага извод, че жалбата е
допустима, а разгледана по същество тя е основателна поради следните
съображения:
Настоящият
състав установи, че оспореният административен акт е издаден от компетентен
орган в рамките на предоставените му правомощия/чл.20, т. 3 и чл. 20а, ал. 3 и
ал. 4 от ЗПЗП, чл. 10, т. 2 от УП на ДФ“Земеделие“/.
В.Я.Б. е поел ангажимент по
мярка 11 „Биологично земеделие" през кампания 2015. За кампания 2017 е
подал заявление за плащане с УИН 16/120717/81413, с което кандидатства за трета
поредна година по направление „Биологично растениевъдство" от мярка 11
„Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 г., като е заявил шест парцела с
обща площ 2.71 ха с код на дейност БРП 3 - за биологично растениевъдство в
преход - трайни насаждения, лозя и маслодайна роза и 4.01 ха с код за дейност
БР 12 - за биологично растениевъдство - трайни насаждения, лозя и маслодайна
роза, съгласно Приложение № 1 от Наредба № 4 от 2015 г. за прилагане на мярка
11 „Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2014 - 2020 г.
Не е налице спор между страните по делото, че жалбоподателят е
регистриран като земеделски производител в интегрираната система за
административен контрол с уникален регистрационен номер (УРН) 197646 и за
кампания 2017 г. е подал заявление за плащане до Държавен фонд
"Земеделие" /ДФЗ/, Разплащателна агенция с УИН 16/120717/81413, с
което е заявил искането си за плащане по мярка 11 "Биологично
земеделие" (Мярка 11), направление "Биологично растениевъдство",
за сумата от 3900,96 лв.
На 15.02.2019 г. е издаден оспореният в настоящото производство
административен акт – уведомително писмо. В акта е посочено, че за
декларираните в заявлението за подпомагане за 2017г. площи по мярка 11
"Биологично земеделие", направление "Биологично
растениевъдство", 2017 г. е втора година от последно поетия от кандидата
ангажимент по това направление. В таблицата към Уведомителното писмо (стр. 6 от
10) е отразено, че е заявена площ за участие в заявлението за подпомагане за
кампания 2017 г. – 2,71 ха (колона 2); установена от контролиращото лице площ –
2,71 (колона 3); установена от контролния орган наддекларирана
площ – 0 ха/% (колона 4 и 5); санкционирана площ – 0 ха. (колона 6); площ годна
за калкулиране след проверка за избираемост – 2,71 ха. (колона 7); установена
площ след проверка за базови и други изисквания – 1,28 ха. (колона 8);
санкционирана площ за неспазени базови изисквания – 1,43 ха. (колона 9);
неспазване на базови изисквания – 2058,44 лева (колона 15). В пояснителен текст
относно колона 9 е посочено, че в тази колона се вписва санкционирана площ
съгласно раздел V "Намаления при неспазване на базови и изисквания по
управление за направленията от мярка 11 от "БЗ" от ПРСР 2014 г. –
2020 г. ", б. "а" Направление "Биологично
растениевъдство", буква А) "Базови изисквания", от Методика за
намаляване и отказване на плащания по мярка 11 "Биологично земеделие"
от ПРСР 2014 – 2020, утвърдена със Заповед № РД 09-233 от 12.03.2018 г.,
издадена от Министъра на земеделието, храните и горите, на основание чл. 13 от
Наредба № 4 от 24.02.2015 г.
В пояснителен текст относно колона 15 (неспазване на базови изисквания) е
отразено, че в тази колона се вписва санкция в лева, наложена съгласно раздел V
"Намаления при неспазване на базови и изисквания по управление за
направленията от мярка 11 от "БЗ" от ПРСР 2014 г. – 2020 г. ",
б. "а" Направление "Биологично растениевъдство", буква А)
"Базови изисквания", от Методика за намаляване и отказване на
плащания по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014 – 2020,
утвърдена със Заповед № РД 09-233 от 12.03.2018 г., издадена от Министъра на
земеделието, храните и горите, на основание чл. 13 от Наредба № 4 от 24.02.2015
г. Неразделна част от оспорения акт е колона 24 "Оторизирани суми",
видно от която по направление "Биологично растениевъдство" е
оторизирана сума от 1842,52 лева, при посочена обща сума в колона 23 - 2058,44
лв.
След обжалване по административен ред на процесното
уведомително писмо е издадена Заповед № РД20-159 от 28.05.2019 г. на Министъра
на земеделието и храните, с която е оставена без уважение жалбата на В.Б..
В хода на съдебното производство са представени и приети доказателства по
опис в молби с вх. № 1803/28.01.2020 г. и вх. № 9581 от 20.06.2020, както и сертификат за съответствие № 02/BG119/00056/17 от
15.05.2017г., валиден до 21.04.2018 г. сертификат за съответствие №
01/BG119/00049/16 от 22.04.2016г., валиден до 21.04.2017г. ,служебна бележка от контролиращото лице, ведно с приложен
документ – сертификационно писмо №01/2017-ВG119,
издадено на 14.06.2017г. и валидно до 31.12.2017 година.
Оспореният акт е издаден от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ.
Със своя Заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г., издадена на основание чл.
20а, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските
производители, чл. 11, ал. 2 от Устройствения
правилник на ДФЗ и Решение на УС на ДФЗ по т. 6. 2. от Протокол № 114 от
15.06.2017 г., изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал правомощия на Петя Д.
Славчева. – зам. -изпълнителен директор ДФЗ, да издава и подписва всички
уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане, адресирани до
кандидатите за финансово подпомагане, съгласно чл. 1 от Наредба № 5 от
27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за
директни плащания (т. 1 от Заповедта). В т. 2 от заповедта са делегирани
правомощия на зам. -изпълнителния директор да издава и подписва уведомителни
писма за одобрение и неодобрение, за участие на парцели, животни или пчелни
семейства, както и за неизпълнени ангажименти по мярка 214 "Агроекологични плащания", мярка 10 "Агроекология и климат" и мярка 11 "Биологично
земеделие".
Въз основа на установените по делото факти, съдът прави следните правни
изводи:
Предмет на оспорване е Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11
"Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони
2014 г. – 2020 г. за кампания 2017 г., с изх. № 02-160-6500/1962 от 15.02.2019
г., издадено от зам. -изпълнителния директор на Държавен фонд
"Земеделие", с което оспорващият е уведомен за оторизирана субсидия
по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014 г. – 2020 г.,
съгласно подадено заявление за подпомагане с УИН 16/120717/81413 и Приложение
за кандидатстване по мярка 11 от ПРСР 2014 г. – 2020 г. за кампания 2017 г. в
размер на 1842,52 лева. Писмото, макар и да е наречено
"уведомително", не само уведомява, но и засяга пряко и непосредствено
правата и законните интереси на земеделския производител – кандидат за
подпомагане, поради което носи белезите на индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност.
Уведомителното писмо представлява индивидуален административен акт и
същото е било обжалвано по административен ред до министъра на земеделието,
храните и горите, който е оставил жалбата без уважение. Според чл. 98, ал. 2 от АПК, когато висшестоящият административен орган е отхвърлил жалбата, на
оспорване пред съда подлежи първоначалния административен акт. От това следва,
че на контрол за законосъобразност пред съда подлежи уведомителното писмо,
издадено от зам. -изпълнителния директор на ДФЗ.
Като съобрази датата отбелязана върху жалбата, съдът намира, че същата се
явява депозирана в срок и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът следва да се
произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента
на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в
съответната форма, спазени ли са процесуално-правните и материалноправните
разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и
след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в
разпоредбата на чл. 146 от АПК, административният съд приема жалбата за
основателна по следните съображения:
При извършения контрол за валидност на оспореното уведомително писмо
съдът констатира, че същото е издадено от зам. -изпълнителния директор на ДФЗ.
Съгласно чл. 20а от ЗПЗП изпълнителният директор организира, ръководи дейността
и представлява Разплащателната агенция, която по дефиницията на § 1, т. 13 от
ДР на ЗПЗП е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления,
проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски
фондове. В чл. 20а, ал. 4 от същия закон е предвидена възможността
Изпълнителният директор на фонда да делегира със заповед правомощията си,
произтичащи от правото на ЕС или от националното законодателство, включително
вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на
договори за финансово подпомагане на зам. -изпълнителните директори и на
директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им
компетентност. От приложените по делото доказателства е видно, че
изпълнителният директор на ДФЗ със своя заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г., е
делегирал надлежно на зам. -изпълнителния директор да издава и подписва
уведомителни писма от вида на оспореното. С оглед изложеното съдът намира, че
оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган в кръга на
предоставените му правомощия.
Оспореният акт е издаден в писмена форма, но е немотивиран, което
обуславя неговата незаконосъобразност – основание за отмяна по чл. 146, т. 2 от АПК. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК предвижда, че административният
акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, от
което следва, че императивно изискване на закона е административният акт да е
мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от
фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява да
са разбере волята на административния орган. Мотивите имат съществено значение
и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност и липсата им
възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на
издадения административен акт. С оглед трайната съдебна практика, мотивите
могат да се съдържат, както в самия акт, така и в друг документ, към който
актът препраща и който се намира в административната преписка.
Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция може да
намали размера на финансовата помощ със сумата, изчислена за установената площ
на парцела без тя да е наддекларирана, когато
биологичната дейност за даден земеделски парцел се различава от заявената
дейност от земеделския стопанин за същия парцел – бенефициентът декларира, че
даден парцел е в преход, а контролиращото лице предостави информация, че е
биологичен или в обратния случай.
Когато установената култура на контролирания парцел се различава от
заявената култура в заявлението за подпомагане, ДФЗ-Разплащателна агенция
намалява размера на финансовата помощ със сумата, изчислена за установената
площ на парцела без тя да се отчита като наддекларирана
площ.
Когато вследствие на нанесена вреда от трети лица бъде унищожена
културата върху заявен за подпомагане парцел или част от него и земеделският
стопанин е информирал ДФЗ в 15-дневен срок, определен в чл. 32 от Наредба № 4
от 24 февруари 2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично
земеделие" от ПРСР 2014 – 2020 г., финансова помощ за площта не се
отпуска, като тази площ не се счита за наддекларирана.
В разглеждания случай административният орган не е посочил фактически и
правни основания за издаването на акта. В уведомителното писмо няма конкретни
мотиви относно материалноправните основания за отказ
от финансово подпомагане. Не е изложено въз основа на какви обстоятелства
органът приема, че са налице неспазени базови изисквания.
Не са посочени и конкретните базови изисквания, които не са спазени от
кандидата. Евентуалните фактически основания не могат да се извлекат и от
посочената в акта Методика. Извършеното позоваване на раздел V, б.
"а", Направление "Биологично растениевъдство" от
Методиката, не може да преодолее липсата на фактически основания.
Методиката за намаляване и отказване на плащания по мярка 11
"Биологично земеделие" от ПРСР за периода 2014 г. – 2020 г.,
утвърдена със Заповед № РД 09-144 от 23.02.2017 г. на Министъра на земеделието
и храните (изменена със Заповед № РД 09-233 от 12.03.2018 г. на Министъра на
земеделието, храните и горите), е публикувана на електронната страница на ДФЗ.
Заповедта е издадена на основание чл. 13 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за
прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР за периода 2014
г. – 2020 г. В заповедта е разпоредено Методиката да
се прилага за заявления, подадени през кампания 2016 г., а съгласно заповедта
за изменението / и за заявления по кампания 2017 г.
В Методиката – раздел V, б. "а", направление "Биологично
растениевъдство"– А) Базови изисквания, е посочено, че: при неспазване на
базови изисквания на конкретен парцел, намалението се прилага към установената
площ на парцела. Когато е констатирано неспазване на поне едно базово
изискване, установената площ на парцела се счита за неизбираема за подпомагане
и се изключва от избираемата обща площ, без да се счита за наддекларирана.
Парцели, за които е установено неспазване на базовите изисквания, посочени в
приложение № 2 към чл. 13 и чл. 19, ал. 2 от Наредба № 4 от 24 февруари 2015 г.
за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 г.,
се считат за площи, за които земеделският стопанин не е спазил ангажимент,
свързан с предоставянето на помощта, различен от тези, които засягат размерът
на площите.
Дори и при внимателен прочит на цитираната част от Методиката, не може да
се направи извод за конкретните базови изисквания, които кандидатът не е спазил
и заради които му е отказано финансово подпомагане.
Съдът намира, че в уведомителното писмо не се съдържат никакви фактически
основания, които да сочат на неспазени базови изисквания, а от там и на
основания за прилагане на цитираната Методика.
В Методиката, раздел V, б. "а" Направление "Биологично
растениевъдство", А) "Базови изисквания", липсва изброяване на
базови изисквания. В чл. 13 от Наредбата е предвидено, че когато при проверка
на място или административни проверки се установи, че за съответните площи не
са спазени базовите изисквания, съгласно Приложение № 2, плащанията за
биологичните дейности се отказват или намаляват съгласно методика, утвърдена от
министъра на земеделието, храните и горите. Според цитираната разпоредба,
базовите изисквания, които следва да бъдат спазени за площите обработваеми
земи, се съдържат в Приложение № 2 към Наредбата, а не в утвърдената Методика.
В Приложение № 2, т. 1 "Биологично растениевъдство" към Наредба № 4
от 24.02.2015 г. се съдържат следните базови изисквания: 1. 1. Обработваеми
земи Забранява се пряко и непряко отвеждане на вещества от Списък I и Списък ІI
в подземните води Земеделските стопани
спазват Правилата за добра земеделска практика с цел опазване на водите от
замърсяване с нитрати от земеделски източници на заявения парцел Забранява се
изгарянето на стърнищата. Трайни
насаждения
Забранява се пряко и непряко отвеждане на вещества от Списък I и Списък
ІI в подземните води
Земеделските стопани спазват Правилата за добра земеделска практика с цел
опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници на заявения
парцел
Задължително е да се запазват и поддържат съществуващите полски граници
(синори) в блока на земеделското стопанство и/или земеделския парцел; съществуващите
трайни тераси в блока на земеделското стопанство и/или земеделския парцел.
Постоянно затревени площи
Забранява се пряко и непряко отвеждане на вещества от Списък I и Списък
ІI в подземните води
Земеделските стопани спазват Правилата за добра земеделска практика са
цел опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници на
заявения парцел
Задължително е да се запазват и поддържат съществуващите полски граници
(синори) в блока на земеделското стопанство и/или земеделския парцел; съществуващите
трайни тераси в блока на земеделското стопанство и/или земеделския парцел;
постоянни пасища, мери и ливади от навлизането на нежелана растителност -
орлова папрат (P. aquilinum), чемерика (V. spp.), айлант (A. altissima) и аморфа (A. fruticosa)
За постоянно затревени площи, поддържани в състояние, позволяващо
извършване на паша или косене по смисъла на чл. 4,
параграф 1, буква "в", подт. ii) от
Регламент (ЕС) № 1307/2013, трябва да бъде приложена поне една от следните
минимални дейности: подрязване на тревата и/или премахване на плевели и храсти.
По делото липсват доказателства за неизпълнение на някое от
гореизброените базови изисквания. Липсват и констатации в този смисъл от
административния орган в оспореното уведомително писмо. Липсата на
доказателства за неспазване на базови изисквания, регламентирани в Приложение №
2, т. 1 към Наредба № 4 от 24.02.2015
г., води до незаконосъобразност на оспореното уведомително писмо и представлява
самостоятелно основание за неговата отмяна, поради нарушение на материалния
закон.
С оглед предвиденото в Методиката – раздел V, б. "а",
направление "Биологично растениевъдство"– А) "Базови
изисквания", съдът приема направената от кандидата грешка за ангажимент,
свързан с предоставянето на помощта, за техническа такава, която не засяга
размера на площите и не е свързана с нарушение на базово изискване.
Не представлява изложение на фактически мотиви по смисъла на закона и
извършеното в акта бланкетно посочване, че не е
спазено изискването да не се надвишават минималните периоди на преход, съгласно
чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4/24.02.2015 г. Съгласно тази норма, плащанията по
ал. 1 се предоставят на подпомаганите лица за срок, който не надвишава
минималните периоди на преход към биологично производство съгласно чл. 36, ал.
1, чл. 37, ал. 1 и чл. 38 от Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 г. за
определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 г.
на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични
продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола.
При внимателен прочит на трите цитирани норми на Регламента се установява, че
първите две от тях – чл. 36 и чл. 37 са абсолютно неотносими към процесния
случай. Първата от тях – чл. 36 вменява изисквания към производството на
растения и растителни продукти, за да се считат те за биологични, а втората –
чл. 37 визира в конкретика разпоредби за преход на
земеделска земя във връзка с биологично животновъдство. Видно от чл. 38 пар. 1 на Регламента, същият съдържа изисквания към едър
рогат добитък, дребни преживни животни, свине и животни за мляко, както и птици
за производство на месо за производство на яйца, които разпоредби не касаят
конкретния случай, при който се касае за отглеждане на маслодайна роза.
Недопустимо е едва в съдебното производство съдът да изследва и
установява какви са били фактическите основания, мотивите на административният
орган за постановяване на отказ.
По изложените съображения, съдът намира, че обжалваното уведомително
писмо е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Преписката следва да бъде
изпратена на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с
изложените в мотивите на съдебното решение указания по прилагането на закона.
При този изход на спора в тежест на ответника остават направените от него
разноски. Жалбоподателят претендира разноски, поради което Държавен фонд
"Земеделие" следва да бъде осъден да му заплати направените по делото
разноски в общ размер на 1039,10 лева, от които 39,10 лева - платена държавна
такса, и 1000,00 лева- платено
адвокатско възнаграждение.
Воден от
горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК Съдът,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на В.Я.Б., ЕГН **********,
Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11
„Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020
г. за кампания 2017г., с изх. № 02-160-6500/1962 от 15.02.2019 година на Зам. -
Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”.
ИЗПРАЩА делото като преписка на административния орган
за ново произнасяне по заявка за плащане с УИН 16/120717/81413, подадено от В.Я.Б.,
ЕГН ********** с УРН 197646, при съблюдаване на задължителни указания по
тълкуването и прилагането на закона, изложени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Държавен
фонд „Земеделие” да заплати на В.Я.Б., ЕГН **********,
адрес: *** разноски в размер от 1039,10лв. (хиляда тридесет и девет лева и 10 ст.)
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Р.България в
14-дневен срок от получаване на съобщение за постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/