Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София, 30.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 5 състав, в публично съдебно заседание на двадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. ЯНЕВА
и секретар К.Г., като разгледа докладваното от председателя
гражданско дело № 12698 по
описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е от А.К.К., В.Я.К., М.Г.К., Я.Т.К., А.Т.П., В. Г.П., В.В.Г. и Н.С.Й.
против Д.Н.Д. и И.Н.С. отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК.
Ищците твърдят, че са съсобственици на УПИ, находящо се в гр.София, община
Столична, район „*******по плана на София, м.“Квартал „Челопечене“ с площ от 2 840
кв.м. при съседи по доказателствен акт: Ц.Г.З., Н.Д.С.,*** ТКЗС, който имот по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.София, общ.Столична,
обл.София, одобрени със заповед № РД-18-61/27.09.2010г. на Изп.директор на АГКК,
представлява реална част с площ от
2323 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 68134.8401.916 с обща площ от 3 673
кв.м. с адрес: гр.София, район
„Кремиковци“, ул. “Челопешко шосе“ при
съседи: 68134.8401.26, 68134.8401.29, 68134.8401.918, 68134.8488.9. Ищците А.К.К.
и В. Г.П. и наследодателите и праводателите на останалите ищци се легитимирали
като собственици на имота с нот.акт за собственост на недвижим имот, придобит
по реда на обстоятелствена проверка, № 72/22.05.1980г., том четвърти, дело №
551/1980г. на нотариус при СРС, като оттогава до настоящия момент го владеели и
ползавали. Ответниците се снабдили с нотариален акт за собственост върху
недвижим имот на основание давностно владение и наследство № 133/13.11.2014г., том първи, рег. № 4897,
дело № 104/2014г. на нотариус Е.З. за целия имот с идентификатор
68134.8401.916. Ищците оспорват контатацията на нотариуса, че притежаваната от
тях реална част от имот с идентификатор 68134.8401.916 е придобита по давностно
владение и наследство от ответниците. Молят съда да приеме за установено по
отношение на ответниците, че не са собственици на процесния имот пл.№ 28 от
кв.59 по плана на гр.София м.“Квартал “Челопечене“ с площ от 2 323 кв.м., при
съседи по доказателствен акт: Ц.Г.З., Н.Д.С.,*** ТКЗС, който имот по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.София, община Столична,
обл.София, одобрени със заповед № РД – 18-61/27.09.2010г. на Изпълнителния
директор на АГКК представлява реална част с площ от 2 323 кв.м. от поземлен
имот с идентификатор 68134.8401.916 с адрес на целия поземлен имот: гр.София,
район „Кремиковци“, ул. „Челопешко шосе“ с площ от 3673 кв.м., при съседи:
68134.8401.26, 68134.8401.29, 68134.8401.918, 68134.8484.9, като реалната част
от поземления имот е при граници: имот с
идентификатор 68134.8401.918, имот с идентификатор 68134.8401.29 и югозападната
част на поземлен имот с идентификатор 68134.8401.916, която реална част е
оцветена в жълто, обозначена с цифри 1, 2, 3 и дъга с буква “Д“ по
комбинираната скица към основното заключение на техническата експертиза по
делото./уточнение в съдебно заседание от 20.02.2019г./.
Ответниците оспорват иска. Твърдят, че са придобили имота по наследство от
своя дядо Д.Н.С. и баща си Н. Д. С.. Позовават се на нот.акт № 128, том първи
,дело 1621/1924 г., нот.акт № 21, том втори, дело № 62/1924 г. и нот.акт № 197
от 1947 г., том тринадесети, регистър 2597, нот.дело № 2463/1947г. С първите
два нотариални акта от 1924 г. Н. С. придобил право на собственост върху
процесния недвижим имот, а през 1947г. с нот. акт № 197/16.10.1947г., том
тринадесети, регистър 2597, нот. дело № 2463/1947 г. техният прадядо Н. С.Р. продал
правото на собственост върху процесния имот на дядото и бащата на ответниците -
Д.Н.С. и Н. Д. С.. В нотариалния акт от 1947 г. имотът бил описан като две ниви
от 1.4 дка и 0.5 дка в м.“Вадите“, които били част от целия имот с
идентификатор 68134.8401.916 с площ от 3673 кв.м. Прапрадядото на ответниците С.С.Р.
починал през 1934 г. Той също имал имот от 1 декар в същата местност, който бил
описан в емлячния регистър, както и в нотариалния акт от 1947 г. Наред с това
ответниците твърдят, че техните родители Н. Д. С. и С. Г. С. владеели процесния
имот с площ от 3673 кв.м. от 1960 г. до смъртта си. През 1960 г. ищците започнали
да владеят съседен на процесния имот.
В процесния имот имало кладенец и сонда, която се ползвала и до днес. През 1986
г. на бащата на ответниците било издадено удостоверение от Финансов отдел на Народния
съвет, в което процесният имот бил описан като негова собственост. Имотът бил в
регулация от 1928г. и не бил обработван в ТКЗС. След смъртта на родителите на
ответниците те продължили да го владеят. През 2014 г. се снабдили с констативен
нотариален акт за имота. Плез 2014г. го маркирали и поставили колчета, имали
намерение да поставят ограда. В имота отглеждали земеделски култури от различен
тип, най-вече зеленчуци. Ищците не били оспорвали правата на ответниците нито докато
баща им бил жив, нито след неговата смърт през 1995 г. В началото на м.април 2017г.
ищците изорали имота, за което ответниците подали жалба до Кмета на район „Кремиковци“.
Поддържат становището, че никога не са губили владението върху процесния имот и
тяхното право не е било оспорвано от ответниците до 2017 г. Молят съда да
отхвърли иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
взаимна връзка, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По предявения отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК:
По допустимостта на иска:
В тежест на ищците е да
докажат фактите, от които произтича правният интерес от предявяването на
отрицателния установителен иск за собственост, а в тежест на ответниците е да докажат
съществуването на отричаното от ищците право на собственост върху имота. Ищците
твърдят, че са съсобственици на УПИ пл. № 28 от кв. 59 по плана на гр.София от
1980 г., м.“Квартал „Челопечене“, с площ от 2 840 кв.м., част от който от 2 323
кв. м. е реална част от поземлен имот с идентификатор 68134.8401.916, целия с
площ от 3 673 кв.м., по кадастралната карта и кадастралните регистри, утвърдени
със заповед РД 18061 от 27.09.2010г. на изпълнителния директор на АГКК, върху
който имот ответниците също са заявили права, тъй като са се снабдили с констативен
нотариален акт № 133/13.11.2014г., том първи, рег. № 4897, нот.дело №
104/2014г. на нотариус Е.З., с който били признати за собственици по давностно
владение и наследство върху целия имот.
Ищците се легитимират като
собственици чрез представените по делото нот. акт № 72/22.05.1980г., том втори,
дело № 551/1980 г. на нотариус при СРС, нот.акт № 101/15.10.2002г., том трети,
рег. № 13130, нот.дело №543/2002 г. на нотариус Р.Д. с рег. № 274 на НК с район
на действие – районът на СРС, нот.акт № 144/16.10.2007г., том IV, рег.№ 11224,
нот.дело № 682/2007 г. на нотариус Валери Манчев с район на действие – районът
на СРС и удостоверения за наследници от 08.06.2016 г., 25.06.2016 г., 12.10.2016
г. и от 08.11.2016 г.
От нот. акт № 72/22.05.1980г., том втори, дело № 551/1980 г. на
нотариус при СРС и удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх. №
86/08.06.2016 г. на Столична община – район „Челопечене“, се установява, че
ищцата А.К.К. на 22.05.1980г. е призната за собственик на 1/5 ид.част от
процесния имот по наследство и давностно владение.
А.К.К. и съпругът й Я.В.К. на 15.10.2002г. са придобили в
условията на СИО още 1/5 идеална част от процесния имот на основание
покупко-продажба, обективирана в нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот №
101, том III, рег.№ 13130, нот.дело № 543/2002 г. на Нотариус Р.Д. с район на
действие – районът на СРС. По отношение на този нотариален акт по искане на
ответниците е открито производство по чл.193 от ГПК по оспорване автентичността
и съдържанието на документа, но ответниците не ангажираха никакви доказателства
в това производство, поради което оспорването не бе доказано.
Видно от удостоверение за наследници от 12.10.2016г. Я.В.К. е
починал на 06.02.2008 г. и е оставил наследници по закон ищцата А.К.К./съпруга/,
ищецът В.Я.К./син/ и Т.Я.К./син/, т.е всеки от тях е придобил по наследяване по
закон по 1/3 ид.част от притежаваната от техния наследодател 1/10 ид.част от
процесния имот. Т.Я.К. е починал на 04.09.2010г., като негови наследници са
ищците М.Г.К./съпруга/, А.Т.П./дъщеря/ и Я.Т.К./син/, т.е всеки от тях е
придобил по 1/3 ид.част от притежаваната от техния наследодател 1/30 ид.част.
Ищецът В.В.Г. на 16.10.2007 г. е
придобил 1/5 идеална част част от процесния имот на основание дарение,
осъществено с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 144/16.10.2007г., том
IV, рег.№ 11224, нот.дело № 682/2007 г. на нотариус Валери Манчев с район на
действие – районът на СРС. По отношение на този нотариален акт по искане на
ответниците, на основание чл.193 от ГПК, е открито производство по оспорване съдържанието
и автентичността на документа, но ответниците не ангажираха никакви
доказателства в това производство, поради което оспорването не бе доказано.
Ищцата
В. Г.П. е призната за собственик на основание наследство и давностно владение
на 1/15 ид.част от процесния имот, което се установява от нот.акт №
72/22.05.1980г., том втори, дело № 551/1980г. на нотариус при СРС.
Със
същия нотариален акт от 1980 г. Е.П.З.също е призната за собственик на 1/15
ид.част от процесния имот по наследство и давностно владение. Е.П.З.е починала на 27.03.2015г., като е
оставила за наследници дъщеря си В. Г.П. и внучка си Й.К.К./дъщеря на починалия
преди нея син К.Г.К./. Така притежаваната от Е.З.1/15 ид.част от имота е
преминала към нейните наследници, като ищцата В. Г.П. е придобила 1/30 ид.част
по наследяване по закон от майка си.
От нот.акт
№ 72/22.05.1980г., том втори, дело № 551/1980г. на нотариус при СРС се установява, че С. К. М.е призната за
собственик на 1/5 ид.част от процесния имот. С. М.е починала на 01.01.2007г. и
е оставила за наследници Н.С.Й./дъщеря/ и внучка си С. С.Л./ дъщеря на починалия преди
нея син С. С.С./. Така притежаваната от С. М.1/5 ид.част е преминала към
нейните наследници, като дъщеря й Н.С. – ищца по делото, е придобила 1/10 ид.част
от процесния имот.
Гореобсъдените
доказателства установяват, че всеки от ищците се легитимира като собственик на идеални
части от правото на собственост върху процесния недвижим имот пл.№ 28 от кв.59
по плана на София от 1980г.
От
основното заключение на техническата експертиза, което съдът приема, се
установява, че част от имот пл. № 28 от кв.59 по плана на София от 1980 г. с площ от 2 323 кв.м. попада в поземлен имот с идентификатор 68134.8401.916 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.София, община Столична, обл.София, одобрени със
заповед № РД – 18-61/27.09.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК.
Видно от
НА № 133/13.11.2014г., том първи, рег. № 4897, дело № 104/2014г. на нотариус Е.З.
ответниците са признати за собственици по давностно владение и наследство на
целия поземлен имот с идентификатор
68134.8401.916 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр.София, община Столична, обл.София,
одобрени със заповед № РД – 18-61/27.09.2010г. на Изпълнителния директор на
АГКК
При така
ангажираните доказателства се установява, че ищците заявяват права върху имот,
за който ответниците са се снабдили с титул за собственост, поради което съдът
приема, че искът е допустим. Когато наред с отричане на правото на собственост на ищеца върху вещта,
ответникът заявява свои собствени права върху нея, за ищеца е
налице правен интерес от провеждане на установителен иск, тъй като по този
начин се смущава нормалното упражняване на правата му.
По основателността на
иска:
В тежест на ответниците по
делото е да докажат правопораждащите факти на въведените от тях придобивни
основания.
С отговора на ИМ
ответниците заявяват, че са придобили по наследство процесния имот от своя дядо
Д.Н.С. и от баща си Н. Д. С.. При условията на евентуалност поддържат
становището, че имотът е придобит по давност през периода от 1960г. до датата
на подаване на ИМ./становище в съдебно заседание от 14.02.2018г./
По делото не бе доказано твърдението на
ответниците, че са придобили процесния имот по наследяване от своя дядо Д.Н.С.
и от баща си Н. Д. С.. В подкрепа на твърденията си ищците представиха нот.акт
№ 128, том първи, нот. дело № 1621/1924г.на нотариус при Софийски окръжен съд,
нот. акт № 21, том втори, нот. дело № 62/1924г. на нотариус при Софийски
окръжен съд, нот.акт № 197, том тринадесети, регистър 2597, нот. дело №
2463/1947г. при Софийски областен съд, удостоверния за наследници от
08.07.2011г. и от 13.12.2005г., удостоверение № 95/18.02.1986г. на Финансов
отдел при Кремиковски районен народен съвет – София и ангажираха техническа
експертиза.
Видно от нотариалните актове от 1924 г. и
удостоверение за наследници от 13.12.2005г. прадядото на ответниците Н. С. по
реда на обстоятелствена проверка е
признат за собственик на няколко ниви в м.“Вадите“: 1/нива от 1 100 при съседи:
И. Г., Н. С., път и общинска мера; 2/нива от 1 400 кв.м. при съседи: Н. С., Г.К.,
Д.П.и път; 3/нива от 0.500 кв.м. при съседи: С., Т.П., Н. С. и път; 4/нива от
0.400 кв.м. при съседи: Н. С., общинска мера, Н. С. и път.
Видно от нот. акт № 197, том тринадесети,
рег. № 2597, нот.дело № 2463/1947г. на нотариус при Софийски областен съд и
удостоверение за наследници от 13.12.2005г.
прадядото на ответниците Н. С.Р. е продал на дядото и бащата на
ответниците/Д.Н.С. и Н. Д.Н.в/С./ две ниви в землището на с.Челопечене, м.“Вадите“:
1/ нива от 1 400 кв.м. при съседи: Н. С.,
Г.К., Д.П.и път и 2/нива от 0.500 кв.м. при съседи: С.С., Т.П., Н. С. и път.
От удостоверение № 95/18.02.1986г. на
Кремиковски районен народен съвет – София, отдел „Финансов“, се установява, че бащата на ответниците – Н. Д. С. е подал
декларация на 25.09.1973г. , с която е декларирал като своя собственост нива в
м.“Вадите“, Челопечене. Така
представените доказателства установяват, че дядото и бащата на ответниците са
придобили право на собственост върху ниви в м.“Вадите“, местност “Челопечене“,
но липсват доказателства тези ниви да
са идентични с процесния имот с пл.№ 28
от кв. 59 по плана на София от 1980 г. Видно от допълнителното заключение на
техническата експертиза по делото, което съдът приема, не може да бъде
установена идентичност между нивите, описани в нот. акт № 197, том тринадесети,
рег. № 2597, нот.дело № 2463/1947г. на нотариус при Софийски областен съд, и процесния
имот пл.№ 28 от кв.59 по плана на София, поради което не бе доказано процесният
имот да е бил придобит през 1947г. от наследодателите на ответниците. Не бе доказано и второто придобивно
основание, на което се позовавт ответниците – изтекла в тяхна полза придобивна давност през периода
от 1960 г. до датата на подаване на ИМ. Ответниците
твърдят, че първоначално техните родители са владяли имота от 1960 г. до
смъртта си, а след това и те самите са владяли същия имот.
Видно от основното заключение на
техническата експертиза, което съдът приема, процесният поземлен имот с пл.№ 28
от кв.59 по плана на гр.София, м.“Челопечене“, е частично идентичен с реална
част от 2 323 кв.м. от позелен имот с
идентификатор 68134.8401.916 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.София, одобрени със заповед
№ РД – 18-61/27.09.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК, която реална част
е оцветена в жълто по комбинираната скица към заключението, очертана с цифри 1,
2, 3 и дъга „Д“. По плана от 1928г. процесният имот е попадал в парцел I-28, Х-29, IХ-28, 30 от кв.60, парцел ХII - 29, 30 от кв.59 и в улици. По
кадастралния план от 1960г. и разписния лист към него процесният имот
съответства на имот пл. № 6, който в
разписния лист е записан на името на К.Г.З.. Съседните имоти по кадастралния
план от 1960 г. са: на юг пл. № 7, който е
записан на името на Ц.Г.З., на
север имот пл.№ 5, който е записан на Д.Н.С.,
Н.Д.С. и наследници на С.С.Р., от запад имот пл. № 8 е записан на наследниците
на Т.П.. За процесния имот е одобрен ЧИРП със заповед № 297/22.09.1977 г. на
главния архитект на София и заповед № 129/17.03.1980г. на началника на
управление на СГНС. За основа на тези изменения е използван кадастралният и
регулационен план от 1928 г. Със заповед № 129 от 17.03.1980 г. са обединени
кв.59, 60 и 61 в един нов кв.59 с два нови парцела - I за Автокомбинат София – Автостопанство и II - за обществени нужди на НАПС – АПК Средец, като процесният
поземлен имот пл.№ 28 попада в парцел I от новия кв.59 по плана от 1980 г. По сега действащия регулационен план имотът попада в УПИ I от кв.59, отреден
за Автокомбинат София град – Автостопанство. Съгласно ОУП на София имотът попада
в устройствената зона за градски паркове и градини. При направен дистанционен
оглед на имота по ортофотокарти за периода от 2005г. до 2017г. вещото лице е
установило, че процесният имот е обработван и засаждан с различни култури.
За доказване на твърденията на ответниците,
че са придобили по давност процесния имот по тяхно искане са събрани гласни
доказателствени средства – показанията на св. С./съпруга на ответника/ и св.М.,
а за опровергаване на техните показания са изслушани ангажираните от ищците свидетели
С. и К. –братовчеди на ищцата А.К.. Всички разпитани по делото свидетели заявяват,
че имотите на ищците и ответниците са съседни, не са били оградени, на място е имало
камък, който е служел за граница между двата имота. Обработваният от родителите
на ответниците имот бил около 3-4 дка/св.М. и С./, а обработваният от ищците
имот - 3 дка/св.С./. На място е имало и сонда, която също е служела като ориентир,
но според св.С. и М. сондата се е намирала в имота на ответниците, а според св.С.
и К. сондата се е намирала на границата между двата имота. Св.К./братовчед на
ищцата А.К./ заявява, че при изграждането на новата сонда са участвали много
хора, сред които не само ищците и техните
праводатели, но и ответниците, както и съседи, което се потвърждава и от
показанията на св.С. – съпруга на ответника. Свидетелите К. и С., ангажирани от
ищците, заявяват, че ответниците от повече от 10 години не са посешавали имота
– от 2000 г./св.К./, от 10-15 години/св. С./. Свидетелите С. и М. заявяват в своите показания, че
ответниците от около 5-6 години не са посещавали имота. За разлика от тях
ищците всяка година обработвали процесния
имот, садяли зеленчуци в него./св. С. и К./. Всички свидетелит сочат в
показанията си, че не е имало спорове между страните за границата между
имотите.
От жалба, върху която е поставен регистрационен
номер на 10.04.2017г., се установява, че ответниците са подали сигнал до кмета
на район Кремиковци, че на 09.04.2014г. са установили, че имотът им с
идентификатор 68134.8401.916 е изоран и подготвен за засаждане, а поставени по
тяхно искане от геодезистите колчета са извадени и липсват.
При така ангажираните доказателства не бе
установено ответниците да са упражнявали фактическа власт и да са „своили“
процесния имот. От основното заключение на техническата експертиза, което съдът
приема, се установява, че по кадастралния план от 1960 г. процесният имот
отговаря на имот с пл.№ 6, а този имот е записан на името на Костадин Занев/баща
на ищцата А.К.К. и дядо на ищците/, т.е през 1960г. не е имало спор между
страните, че процесният имот е бил на
Костадин Занев. Не се установява след 1960 г. между страните да е имало спорове
относно обработваните от тях съседни имоти, те не са били оградени, страните са
ги разпознавали по камък, който са поставили между тях. По отношение на съществуващата
на място сонда не бе установено по категоричен начин къде точно се е намирала –
дали в имота на ответниците или на границата между двата имота, тъй като
показанията на свидетелите в тази насока са противоречиви. От друга страна,
свидетелите К., С. и С. заявяват, че при изграждането на новата сонда са участвали
както бащата на ищците, така и бащата на ответниците и други съседи. От
представения нот. акт № 72/22.05.1980г., том втори, дело № 551/1980 г. на
нотариус при СРС се установява, че през 1980 г. част от ищците, както и техни
праводатели, са се снабдили с констативен нот.акт, с който са признати за
собственици на процесния имот по реда на обстоятелствена проверка. Ответниците
притежават съседен на процесния имот. Липсват доказателства между страните да
са съществували спорове за границата между имотите, респ. ответниците да са завладели
части от обработвания от ищците от 1980 г. имот. Напротив, според показанията
на свидетелите ответниците са престанали да посещават съседния имот – св. К. и С.
твърдят, че ответниците не посещават мястото от повече от 10 години, а според
св.С. и М. от около 5-6 години. За разлика от тях, ищците са продължили да
обработват процесния поземлен имот пл.№ 28 от кв.59, който са въприемали като
свой, тъй като през 1980 г. са се снабдили с констативен нотариален акт. Според
вещото лице от техническата експертиза, при направен дистанционен оглед на
имота по ортофотокарти за периода от 2005 г. до 2017 г. процесният имот е
обработван и засаждан с различни култури. За първи път ответниците са демонстрирали
владелчески намерения през 2014 г., когато са се снабдили с констативен нот.акт
№ 133/13.11.2014г., том първи, рег. № 4897, дело № 104/2014г. на нотариус Е.З.
и същата година са поставили колчета за ограда, но ищците са премахнали колчетата
и са изорали имота./жалба от ответниците до Кмета на Столична община - район
Кремиковци с регистрационен номер от 10.04.2017 г./
От
2014г. до 2017 г. не е изтекъл срок от 10 години за ответниците, а и липсват доказателства да
са владяли имота – ангажираните от тях свидетели завявяват, че от около 5-6 години
те не обработват земята, поради което второто от посочените от ответниците придобивно
основание също не бе доказано по делото.
При така събраните доказателства предявеният
отрицателен установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.
Тъй като по делото не бе доказано, че
ответниците са собственици на процесния имот на основание придобивна давност и
наследство, издаденият в тяхна полза констативен нотариален акт №133/13.11.2014г.,
том първи, рег. № 4897, нот.дело № 104/2014г. на нотариус Е.З. с район на
действие – районът на СРС, на основание чл.537, ал.2 от ГПК, следва да бъде отменен в частта, в която са признати за собственици на реална част от 2
323 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 68134.8401.916 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр.София, община Столична, обл.София,
одобрени със заповед № РД – 18-61/27.09.2010г. на Изпълнителния директор на
АГКК, която реална част е защрихована в жълт цвят, обозначена с цифри 1, 2, 3 и
дъга с буква “Д“ по комбинираната скица към основното заключение на
техническата експертиза по делото, находяща се на л. 99.
По
разноските:
Ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците, на основание чл.78, ал.3 от ГПК,
направените по делото разноски за държавна такса, за вещо лице и за адвокатско
възнаграждение в общ размер от 2867.50 лв. По отношение на искането за
присъждане на разноски за вписване на исковата молба – това искане е
неоснователно. По чл.78 от ГПК се присъждат само съдебно-деловодни разноски,
т.е такива, които са сторени в хода на съдебното производство и пряко обслужват
неговото развитие./държавни такси по сметка на съда, разноски за свидетели и
вещи лица, възнаграждение за адвокат/. Разноските за вписване на искова молба,
заплатени по сметка на друго учреждение,
нямат характер на съдебно-деловодни разноски и не се дължат на ответниците.
Мотивиран
така, съдът
|
|
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. К.К., ЕГН **********, В.Я.К., ЕГН **********, М.Г.К.,
ЕГН **********, Я.Т.К., ЕГН **********, А.Т.П., ЕГН **********, В. Г.П., ЕГН **********,
В.В.Г., ЕГН **********, и Н.С.Й., ЕГН **********, всички с адрес за
призоваване: гр.София, ул.“*********– за адв. С.Й. К. - В., че Д.Н.Д.,
ЕГН ********** *** и И.Н.С., ЕГН **********,*** не са собственици на реална част от поземлен имот с идентификатор
68134.8401.916 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.София,
община Столична, обл.София, одобрени със заповед № РД – 18-61/27.09.2010г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на целия поземлен имот: гр.София, район
„Кремиковци“, ул. „Челопешко шосе“, целият с площ от 3 673 кв.м., трайно
предназначение на територията : урбанизирана; начин на трайно ползване: за друг
вид застрояване, при съседи: поземлени имоти с идентификатори 68134.8401.26,
68134.8401.29, 68134.8401.918, 68134.8484.9, която реалната част от имота е с площ от 2 323 кв.м., при граници: имот
с идентификатор 68134.8401.918, имот с идентификатор 68134.8401.29 и останалата
част от поземлен имот с идентификатор 68134.8401.916, защрихована в жълт цвят,
обозначена с цифри 1, 2, 3 и дъга с буква “Д“ по комбинираната скица към
основното заключение на техническата експертиза по делото, находяща се на л. 99,
която е неразделна част от настоящото решение.
ОТМЕНЯ,
на основание чл. 537, ал.2 от ГПК, нотариален акт №133/13.11.2014г., том първи,
рег. № 4897, нот.дело № 104/2014г. на нотариус Е.З. с рег. № 432 по регистъра
на Нотариалната камара, с район на действие – районът на СРС в частта, в която Д.Н.Д., ЕГН **********
и И.Н.С., ЕГН **********, са признати за
собственици на реална част от поземлен имот с идентификатор 68134.8401.916
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.София, община Столична,
обл.София, одобрени със заповед № РД – 18-61/27.09.2010г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с адрес на целия поземлен имот: гр.София, район „Кремиковци“,
ул. „Челопешко шосе“, целият с площ от 3 673 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване,
при съседи: поземлени имоти с идентификатори 68134.8401.26, 68134.8401.29,
68134.8401.918, 68134.8484.9, която реалната част от имота е с площ от 2 323 кв.м., при граници на
частта: имот с идентификатор 68134.8401.918, имот с идентификатор 68134.8401.29
и останалата част от поземлен имот с идентификатор 68134.8401.916, защрихована
в жълт цвят, обозначена с цифри 1, 2, 3 и дъга с буква “Д“ по комбинираната
скица към основното заключение на техническата експертиза по делото, находяща
се на л. 99, неразделна част от настоящото решение.
ОСЪЖДА
Д.Н.Д. и И.Н.С. да заплатят на А.К.К., В.Я.К., М.Г.К., Я.Т.К., А.Т.П., В. Г.П.,
В.В.Г. и Н.С.Й., на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото
разноски в размер на 2867.50 лв.
Решението
подлежи на въззивно обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: