Р Е Ш Е Н И Е
град Бургас, №1247 / 04.08.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на осми юли, през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ГАНЕВА
ГАЛЯ
РУСЕВА
при секретар Сийка Хардалова,
изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 1127/2021г. за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.63,
ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Касаторът ОДМВР – гр.
Бургас, чрез представител по пълномощие главен юрисконсулт Г. В., е оспорил
решение №260271/25.03.2021г., постановено по АНД № 5452/2020г. по описа на
Районен съд Бургас, с което е отменено наказателно постановление №251а-679/29.10.2020г.,
издадено от директора на ОД на МВР - Бургас. С наказателното постановление на П.Р.Р.
е наложена глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл.209а, ал.1 във връзка с
чл.63, ал.1 от Закона за здравето във връзка с т.І, подточка 9 от заповед №
РД-01-124/13.03.2020г., допълнена със заповед № РД-01-197/11.04.2020г. изменена
със заповед № РД-01-236/24.04.2020г. на министъра на здравеопазването, на
основание чл.209а, ал.4, предложение второ във връзка с чл.209а, ал.1 от Закона
за здравето.
Касаторът твърди, че
обжалваното решение е неправилно и иска да бъде отменено, а по съществото на
спора - да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление.
В съдебно заседание
касаторът, редовно призован, не изпраща представител.
Ответникът по
касация, редовно призован, се представлява от адвокат Р., който оспорва жалбата
и пледира за оставяне в сила на оспореното решение.
Представителят на Прокуратурата
счита, че обжалваното решение е правилно и предлага да бъде оставено в сила.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира
следното:
Касационната жалба е
подадена в срок от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за
разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна.
П.Р.Р. е наказан за
това, че на 27.04.2020г. около 14:50 часа е бил без поставена защитна маска за
лице или друго средство, покриващо носа и устата на открито обществено място –
гр.Бургас, ж.к.“Славейков“ в парк „Св.Троица“, на детска площадка до ОЗК
„Арена“.
Административнонаказващият орган е
приел, че е нарушена нормата на чл.209а, ал.1 във връзка с чл.63, ал.1 от
Закона за здравето във връзка с точка І, подточка 9 от заповед №
РД-01-124/13.03.2020г., допълнена със заповед № РД-01-197/11.04.2020г. изменена
със заповед № РД-01-236/24.04.2020г.
Съгласно чл.63, ал.1 от Закона за
здравето (в редакцията към дата на нарушението) при възникване на извънредна
епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични
мерки на територията на страната или на отделен регион.
Съгласно точка І, подточка 9 от
заповед № РД-01-124/13.03.2020г., със заповед № РД-01-197/11.04.2020г. изменена
със заповед № РД-01-236/24.04.2020г. всички лица, които се намират в закрити
или на открити обществени места (в т.ч. транспортни средства за обществен
превоз, търговски обекти, паркове, църкви, манастири, храмове, зали, улици,
автобусни спирки и др.) са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за
еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата
(в т.ч. кърпа, шал и др.). За целите на тази мярка обществени са и местата, и
пространствата, които са свободно достъпни, и/или са предназначени за
обществено ползване (в т.ч. всички места, на които се предоставят обществени
услуги).
Съгласно чл.209а, ал.1 от Закона за
здравето (в редакцията към дата на нарушението), който наруши или не изпълни
въведени с акт на министъра на здравеопазването или директор на регионална
здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен ако
деянието съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при
повторно нарушение от 1000 до 2000 лв.
Районният съд, след като обсъдил
всички доказателства, приел, че към издаване на обжалваното наказателно
постановление вмененото на жалбоподателя деяние вече не представлява нарушение
на основание чл.3, ал.2 от ЗАНН. Отделно от това е приел, че в конкретния
случай следва да намери приложение чл.28 от ЗАНН и е отменил наказателното
постановление.
Обжалваното решение е
валидно, допустимо и правилно.
Настоящият съдебен
състав изцяло споделя мотивите, изложени от районния съд относно разбирането,
че процесният случай е маловажен по смисъла на чл.28, буква „а“ от ЗАНН и на
основание чл.221, ал.2, изр.последно от АПК препраща към тях.
Съдът не споделя
мотивите, изложени в същото решение относно приложението на чл.3, ал.2 от ЗАНН.
В конкретния случай изменения във времето са претърпели заповедите на министъра
на здравеопазването, които са общи административни актове, а не нормативни. В
приложената от съда норма на чл.3, ал.2 от ЗАНН се предвижда настъпване на
различна нормативна уредба, каквато общите административни актове не са.
Отделно от това, ако се възприеме тезата, изложена от районния съд, никога не
би било възможно да влезе в сила санкция, наложена на даден субект за това, че
е нарушил конкретни противоепидемиологични мерки, които с оглед причината за
тяхното нормиране винаги действат в ограничен времеви период, доколкото се
променя интензитетът на епидемията, която има спадове и пикове. Така по време
на извънредна епидемиологична обстановка се създават временни мерки, които имат
за единствена цел да се справят с тази извънредност, произтекла от причинител
на заболяване и след постигане на целта отпада необходимостта от същите мерки,
доколкото са отпаднали предпоставките за извънредност на епидемиологичната
ситуация. Затова съдът счита, че разбирането, изложено от районния съд за
приложение на чл.3, ал.2 от ЗАНН, е в противоречие с целите на наказанието,
регламентирани в чл.12 от ЗАНН, тъй като нарушителят ще знае, че неговата
санкция след съдебно обжалване би била отменена, защото самото обжалване на
наказателното постановление изисква процесуално време, а същевременно отпадат
нуждите от противоепидемиологични мерки.
В конкретния случай
този съдебен състав счита, че нарушението е недоказано.
По делото е
представена административнонаказателната преписка, която съдържа само
издаденото наказателно постановление и предшестващия го АУАН, както и становище
на процесуалния представител на директора на ОД на МВР, което има характер на
правна защита, а не на доказателство. В хода на съдебното производство съдът е
разпитал актосъставителя. От разпита му обаче не могат да се извлекат никакви
факти, тъй като той не си спомня конкретния случай, а след предявяване от
страна на съда на приложения АУАН, актосъставителят е заявил, че не си спомня
кое е това лице.
На следващо място
самият съд не е допуснал до разпит водения от процесуалния представител на
жалбоподателя свидетел с аргумента, че този свидетел живее на семейни начала с
жалбоподателя и съдът не може да се довери на показанията му. Този подход на
съда е в противоречие с процесуалните правила, които не забраняват да бъде
разпитано като свидетел лице, което е в близка, родствена или друга връзка с
наказаното лице, още повече, че в случая има твърдения за това, че именно този
свидетел е очевидец. Едва след като бъде разпитано като свидетел такова лице, е
допустимо съдът да преценява неговите свидетелски показания с оглед останалите
събрани доказателства (нещо, което съдът следва да преценява по отношение на
всички свидетелски показания), както и с оглед факта, че разпитаното лице живее
на семейни начала с жалбоподателя.
Съдът е допуснал до
разпит друго лице, за което сочи, че е очевидец, а именно Иван Йорданов Делев.
Това е лицето, посочено като свидетел в акта. При разпита на същото лице отново
не са установени факти, които да са релевантни към спора, тъй като свидетелят
Делев първо е поискал да се запознае с АУАН, след което е заявил, че се е
подписал като свидетел, но не си спомня конкретния случай.
Обобщението на този
анализ на установените факти е еднозначно и то е че няма достатъчно
доказателства, които по несъмнен начин да доказват деянието, за което П.Р. е
бил обвинен и наказан и на това основание е следвало да бъде отменено
наказателното постановление.
Районният съд с
частично различни мотиви е достигнал до същия извод, затова обжалваното решение
следва да бъде оставено в сила.
При
този изход от спора разноски следва да се присъдят в полза на ответника по
касация. В съдебно заседание на 08.07.2021г. неговият процесуален представител
е претендирал разноски съобразно сключения договор за правна помощ. В
представения договор страните нямат договорено и платено възнаграждение, а
позоваване на чл.38, ал.1, т.3 от ЗА, съгласно който адвокатът може да оказва
безплатно адвокатска помощ и съдействие на роднини, близки или на друг юрист. В
тези случаи според ал.2 на същия член, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, което съдът определя в размер не по-нисък от предвидения в наредбата
по чл.
36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.
Съгласно чл.18, ал.2
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2
върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Процесното административно
наказание е глоба в размер на 300 лв., за това на основание чл.7, ал.2, т.1 от
същата наредба съдът определя възнаграждение в размер на 300 лв., което следва
да бъде платено от касатора.
На основание чл.221, ал.2 във вр. с
чл.218 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд
Бургас,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260271 от
25.03.2021г. постановено по АНД № 5452/2020г. на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА ОДМВР Бургас да заплати на П.Р.Р.
с ЕГН **********, чрез адв. З. Р. адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Решението не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: