№ 96
гр. Ловеч, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ
при участието на секретаря НАТАША СТ. БОГДАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ Административно
наказателно дело № 20214310200760 по описа за 2021 година
Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 21-0906-000637 от 23.07.2021 г. на Началник сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР Ловеч е наложено на ПР. ИВ. ИВ. от гр.Ловеч,
административни наказания на основание чл.175а, ал.1, предл.3-то от ЗДвП – глоба в размер
на 3 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца, за нарушение на чл.104б,
т.2, от ЗДвП.
Недоволен от постановлението останал жалбоподателят И., който чрез адвокат А.М.
от АК Ловеч го е обжалвал и моли да бъде отменено изцяло наказателното постановление,
като незаконосъобразно издадено. В жалбата изтъква, че наказващият орган е издал
постановлението без да е изяснил всички обстоятелства касаещи нарушението. Сочи, че
липсва умисъл от страна на жалбоподателя за извършване на нарушение. Подробно са
развити доводи относно възникнал технически проблем при навлизане в кръговото
кръстовище, поради което автомобилът се плъзнал и изфорсирал сам. Твърди, че е обяснил
това на спрелите го полицейски служители, както и че имал книжка от няколко месеца, и
освен учебния автомобил и „Опел“-а на баща си, не е карал автомобили, които да не са
дизелови. Сочи, че в последствие на автомобила е била направена диагностика и се
установило, че има технически проблеми и се налага ремонт.
В жалбата се изтъква и наличието на предпоставки за приложението на чл.28 от
ЗАНН.
Претендира да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
1
В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят И. се явява лично.
Представлява се от адвокат А.М. от ЛАК, която поддържа жалбата с наведените в нея
възражения и пледира за отмяна изцяло на обжалваното НП, като незаконосъобразно
издадено. Представя писмена защита, в която подробно е доразвила изложените в жалбата
съображения относно възникналите технически проблеми в управлявания от жалбоподателя
И. автомобил. Счита, че същите се установяват и от заключението от назначената по делото
съдебно-автотехническа експертиза. Изтъкнати са и аргументи за това, че вмененото на И.
нарушение не се доказва по безспорен начин и е неясно как е било установено. В
заключение сочи, че се касае за случайно деяние, предизвикано от появилия се технически
проблем в автомобила. Аргументира се и с това, че същият не се е движел наляво и надясно,
не е имало други участници в движението и не е имало предпоставки за ПТП, тъй като се е
движел с ниска скорост. Счита, че нарушението не е доказано и от субективна страна.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват
становище по делото. Писмено, в съпроводителното писмо молят жалбата да бъде оставена
без уважение и се потвърди наказателното постановление. Навели са и възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на свидетелите Ив.
Ал. С., Г. Г. Авр. и И. Т. И. и от заключението на вещото лица по назначената и изслушана
съдебно-автотехническа експертиза, както и от изложеното в жалбата и в съдебно
заседание, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :
На 13.07.2021 г. свидетелят И.С. – мл.автоконтрольор в сектор ПП при ОД на МВР
Ловеч съставил на жалбоподателя ПР. ИВ. ИВ. от гр.Ловеч АУАН № 445303 /л.8/, за
нарушение на разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП, за това, че като водач на МПС
използвал пътищата отворени за обществено ползване за други цели, а не в съответствие с
тяхното предназначение за превоз на хора и товари. В обстоятелствената част на акта
свидетелят С. посочил, че на 13.07.2021 г., в 05:15 часа в гр.Ловеч, кв.„*****“, по кръговото
кръстовище, образувано от ул.„Васил Левски“ и Транспортен мост, жалбоподателят И.
управлявал лек автомобил марка ********** с рег № ** **** РТ, собственост на И. Т. И.,
като на път отворен за обществено ползване, не в съответствие с неговото предназначение
(за превоз на хора и товари), го ползвал като умишлено, чрез рязко повишаване оборотите
на двигателя и презавИ.е, губел сцепление и превъртал задните задвижващи колела,
отклонявайки посоката на автомобила в посока дясно-ляво и преднамерено го извеждал
извън контрол.
Посочено е също така, че при последвалата проверка водачът И. е бил изпробван за
употреба на алкохол с техническо средство, като уредът отчел 0 промила алкохол.
Като свидетел – очевидец в акта бил посочен Г.А.. Същият, заедно с актосъставителя
С. във въпросният ден изпълнявали функциите по контрол на пътното движение в гр.Ловеч.
Били спрели със служебния автомобил в кв.„*****“ в гр.Ловеч, на ул.„Васил Левски“,
непосредствено до кръговото кръстовище, образувано от улицата и Транспортния мост през
2
река Осъм.
По така съставеният му акт жалбоподателят И. не е вписал възражения. Подписал
акта и получил препис от него.
Няма данни, в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят И. да е представил
писмено възражение.
Въз основа на съставения от свидетеля С. АУАН било издадено обжалваното в
настоящето производство наказателно постановление № 21-0906-000637, като описаната в
акта фактическа обстановка изцяло била отразена и в него, включително и мястото на
извършване на нарушението. Наказващият орган също квалифицирал действията на П.И.
като нарушение на разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП и му наложил предвидените
чл.175а, ал.1, предл.3-то от ЗДвП санкции глоба в размер на 3000 лева и лишаване от
правото да управлява МПС за срок от 12 месеца.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие
следното :
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице,
поради което е допустима за разглеждане.
Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, въз основа
на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно Заповед № 8121з-
515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи /л.12-13/.
При цялостният контрол за законосъобразност на обжалваното НП съдът констатира,
че същото е издадено при спазване на предвидената в ЗАНН процедура, съдържа също така
и визираните в чл.57 от ЗАНН задължителни реквизити, поради което не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на постановлението на
формално основание.
Наказващият орган коректно е изписал словесно всички обстоятелства имащи
отношение към състава на вмененото му нарушение и неговите съставомерни признаци.
Съдът приема за безспорно установено обстоятелството, че именно жалбоподателят
И. е управлявал лекия автомобил ********** с рег.№ ** **** ** на 13.07.2021 г., в 05:15
часа в гр.Ловеч, по кръговото кръстовище образувано от ул.„Васил Левски“ и Транспортен
мост – факт, който той не отрича, а и се потвърждава от свидетелските показания по делото.
В хода на съдебното следствие, в качеството на свидетели са разпитани
актосъставителят И.С. и Г.А., които са очевидци на нарушението, за което е била
ангажирана административнонаказателната отговорност на П.И.. Същите потвърждават
напълно описаната в АУАН фактическа обстановка, като и двамата са категорични, че
автомобилът управляван от И. не се е поднесъл случайно на кръстовището, а водача му
умишлено го е поднесъл подавайки повече газ форсирайки двигателя с превъртане на
задвижващите колела, като се е получило усукване около предницата наляво и надясно,
т.нар. и придобил гражданственост термин „дрифт”, тъй като на тази марка автомобили
3
задвижващи са задните колела. Съдът изцяло кредитира показанията на тези свидетели, тъй
като същите са безпротиворечиви и кореспондират с останалите доказателства по делото. За
поднасяне на автомобила и причините за това сочи и самият жалбоподател, като твърди, че
това е станало вследствие на възникнала техническа неизправност в автомобила и тъй като
не бил свикнал още с нея. Свидетелите С. и А. заявяват обаче, че форсирането на двигателя
и поднасянето на автомобила не е било еднократно, а жалбоподателят преминал на два пъти
през кръговото кръстовище, форсирайки двигателя с превъртане на задвижващите колела.
Свидетелите са се намирали непосредствено до кръстовището, със свалени прозорци на
служебния автомобил, тъй като времето е било топло, между тях и жалбоподателя не е
имало други автомобили така, че не е имало пречка ясно да възприемат тези обстоятелства.
Тези данни категорично навеждат на извода, че завъртането на автомобила в кръстовището
не е било случайно, а умишлено предизвикано от И., както и последвалото още едно такова
преминаване през кръстовището. Именно заради драстичното увеличаване на подобни
случаи в цялата страна и опасността, която създават освен за самите извършители, така и за
останалите участници в движението, в началото на 2017 г. законодателят въведе
разпоредбата на чл.104б от ЗДвП. Действително, законът не въвежда лимитативно
изброяване на това какви действия на водачите на МПС по пътищата отворени за
обществено ползване следва да се считат за ползване с други цели, но от съдържанието на
обжалваното НП е видно, че И. е санкциониран за това, че е извършил действия с
управлявания от него автомобил, които не са обичайни и нормални за целите, за които е
създадено превозното средство, в случая превоз на пътници. Както в АУАН, така и в НП
подробно, ясно и точно са описани действията на П.И., които наказващият орган правилно е
квалифицирал като използване от негова страна на пътищата, отворени за обществено
ползване за други цели, различни от тези за които са основно предназначени. Умишленото и
съзнателно опасно шофиране посредством усукването на автомобила около предницата му
така, че той да поднесе по пътя, превъртайки задвижващите му колела, в никакъв случай не
представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на
пътищата – да се използват за превоз на хора и товари. Посочвайки като нарушена
разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП наказващият орган ясно е описал в обстоятелствената
част на постановлението всички елементи от обективната страна на нарушението. В този
смисъл е и вече създадената многобройна съдебна практика по този текст от закона, напр.
Решение № 294 от 27.11.2017 г. по к.а.н.дело № 10275/2017 г. по описа на Административен
съд гр.Велико Търново.
Що се отнася до заключението на вещото лице по назначената съдебно-
автотехническа експертиза, то съдът приема същото за обективно и безпристрастно
изготвено. Заключението на вещото лице обаче не опровергава заявеното от свидетелите
очевидци, нито пък подкрепя тезата на жалбоподателя. Освен конкретните действия,
извършени от жалбоподателя управлявайки лекия автомобил по кръговото кръстовище и
непосредствено възприети от свидетелите С. и А., то последните заявяват, че пред тях И. не
е съобщавал за технически проблем по автомобила, а само, че искал да се похвали пред
возещите се с него момичета. Само по себе си, изложеното от вещото лице, че в следствие
4
на посочените от свидетеля И. И. – баща на жалбоподателя технически повреди по
автомобила, е възможно да се получи непредизвикано форсиране на двигателя и занасяне на
автомобила, не доказва тезата на жалбоподателя, тъй като липсват категорични
доказателства за действителното наличие на подобни технически повреди по автомобила
към момента на извършване на нарушението. На практика, заключението на вещото лице по
тази точка от експертизата е принципно, но не почива върху доказателства за наличието на
реално проявени технически проблеми. А и фактът, че жалбоподателят е преминал два пъти
през кръстовището форсирайки двигателя и занасяйки автомобила е показателен за това, че
действията му са били преднамерени и целенасочени, а не са в следствие на внезапно
възникнал технически проблем.
Ето защо, предвид на тези съображения, настоящият съдебен състав приема, че със
своите действия жалбоподателят ПР. ИВ. ИВ. категорично е осъществил както от обективна,
така и от субективна страна нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП и правилно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност за това нарушение, като законосъобразно са
му били наложени предвидените в чл.175а, ал.1 от ЗДвП санкции. И двете, глобата от 3 000
лева, както и лишаването от право да управлява МПС за срок от 12 месеца са точно
определени в закона, не е предвиден минимум, за да се разсъждава в посока евентуалното
им намаляване.
С оглед цялостния контрол за законосъобразност, категорично не може да се обсъжда
и въпроса за приложението на чл.28 от ЗАНН и наведените в този смисъл доводи в жалбата
не могат да бъдат споделени. Както се посочи по-горе в изложението, законодателят въведе
разпоредбата на чл.104б от ЗДвП обосновавайки се с изключителното увеличение на
подобни случай (като тук обсъждания) в цялата страна, при които водачи на автомобили
извършват подобни „маневри” по оживени улици и кръстовища в населените места и по
този начин застрашават здравето и живота на останалите участници в движението. Именно
от високата степен на опасност от подобни действия е продиктуван големият и тежък размер
на предвиденото в санкционната норма на чл.175а, ал.1 от ЗДвП наказание „глоба” от 3 000
лева, както и кумулативно предвиденото „лишаване от право да се управлява МПС” за срок
от 12 месеца.
С оглед на тези съображения настоящият състав счита, че вмененото на
жалбоподателя И. нарушение на разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП е категорично
установено и доказано от обективна страна.
От субективна страна нарушението е извършено виновно, при пряк умисъл.
Ето защо, при тези данни, съдът намира, че по безспорен начин е доказано
извършеното от жалбоподателя П.И. нарушение на нормата на чл.104б, т.2 от ЗДвП, поради
което наказателното постановление следва да се потвърди, като законосъобразно издадено.
От процесуална гледна точка АУАН и издаденото въз основа на него НП са
законосъобразни – съставени са в законоустановените срокове и притежават изискуемите
реквизити, съгласно разпоредбите на чл.42, ал.1 и чл.57, ал.1 от ЗАНН.
5
При този изход на делото, претенцията на жалбоподателя да му бъдат присъдени
направените по делото разноски следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 21-0906-000637 от
23.07.2021 г. на Началник сектор ПП към ОД на МВР Ловеч , с което са наложени на ПР.
ИВ. ИВ. от гр.Ловеч, ул.*************** ЕГН : **********, административни наказания на
основание чл.175а, ал.1, предл.3-то от ЗДвП – глоба в размер на 3 000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за 12 месеца, за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Оставя без уважение искането на ПР. ИВ. ИВ. от гр.Ловеч, с горните данни, да му
бъдат присъдени направените по делото разноски, като неоснователно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в
14 - дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
6