Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр. Нова Загора, 15.12.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Новозагорският
районен съд в
публично заседание на десети декември през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЪДИЯ РОСИЦА НЕНОВА
при
секретаря: Мария Димитрова
и в
присъствието на прокурора: разгледа
докладваното от СЪДИЯ НЕНОВА гр.
дело № 556 по описа за 2020 год., за да
се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.238 и сл. от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение.
Предявени са искове с правна квалификация по чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Съдът в
настоящото производство е сезиран с искова молба от „Теленор България“ ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София,
сграда 6, чрез пълномощника си адв.В.П.Г. от САК против Г.С.С. с ЕГН ********** с адрес: ***, п.к. 8900, ул.„Марко Димитров“ № 30 за установяване на
вземането, произтичащо от издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
352/2020 г. по описа на Районен съд - Нова Загора в размер на 212.24 лв.
Ищецът е
претендирал разноските в настоящото и заповедното производства.
Моли съдът да присъедини към настоящото дело и образуваното
заповедно производство за вземането му по ч.гр.д. № 352/2020 г. по описа на Районен съд - Нова
Загора.
В исковата молба ищецът твърди, че въз основа на подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на
чл. 410 ГПК срещу Г.С.С. било образувано ч.гр.д. № 352/2020 г. по описа на Районен съд - Нова
Загора. Против длъжника била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение за сумата от 212.24 лв.
Във връзка с връчването на заповедта за изпълнение на
парично задължение на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, ищецът
предявява на осн. чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК иск за установяване на
вземането по издадената заповед за изпълнение в размер на 112.24 лв.
Сочи се, че съгласно договор за мобилни услуги от
15.06.2018 г., сключен с мобилния оператор „Теленор България“ ЕАД, ответникът Г.С.С.
бил абонат на дружеството доставчик на мобилни услуги и титуляр по мобилен
номер ********** с избрана абонаментна програма Тотал 24.99 с неограничени
национални минути и роуминг в зона ЕС. При възползване от преференциални
условия на оператора абонатът бил сключил и договор за лизинг от същата дата
15.06.2018 г. по силата на който взел мобилно устройство марка HUAWEI модел Y5
2018 Dual Blue на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на
3.59 лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор,
както и с правото на абоната след изтичане на 23-месечния срок по договора
срещу заплащане на допълнителна сума от 3.59 лева, да придобие собствеността
върху лизинговата вещ. Стандартната цена по мобилното устройство била 359.90
лв., а общата лизингова цена с избраната от абоната програма Тотал 24.99 с
неограничени национални била 156.16 лв.
Съгласно чл.26 от Общите условия на мобилния оператор „при
ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги
се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на
потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител – страна по
договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана
фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението
му за плащане на дължимите суми“.
Сочи се, че за отчетния период на потребление 20.06.2018 г.
до 19.08.2018 г. абонатът не е изпълнил задължението си да заплати на Теленор
България дължимите месечни абонаменти, съобразно използваните от него услуги в
общ размер на 104.74 лв.
Неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на
потребените и фактурирани услуги на стойност 104.74 лв. ангажирало договорната
отговорност на абоната по т.11 от процесния договор за услуги, като във връзка
с чл.75 вр. с чл.19 б,в от ОУ на мобилния оператор, Теленор е прекратил
едностранно индивидуалния договор на ответника Г.С.С. за ползваните абонаменти
и издал крайна фактура № **********/20.10.2018 г. с начислена неустойка в
размер на 212.24 лв.
Сочи се че за посочените месечни отчетни периоди длъжникът
не е изпълнил задължението си да заплати на „Теленор България“ ЕАД сумите за
месечни абонаменти, съобразно използваните от него услуги, така както са
фактурирани. При наличието на неплатени месечни задължения на абоната,
операторът го уведомява по реда на чл.31а от ОУ. След изтичането на срока за
плащане, указан във всяка от издадените месечни фактури и при нерегистрирано
плащане на дължимата сума, последователно се ограничават първо изходящите
обаждания, впоследствие и входящите обаждания на абоната, като операторът
неколкократно праща смс – напомняне за налична незаплатена месечна фактура. При
нерегистрирано плащане, въпреки напомнянията от страна на оператора, ползваният
телефонен номер бил двустранно спрян, за което абонатът бил уведомен с поредно
смс-известяване.
След като страните са уговорили дължимите по договора
плащания да бъдат платими в определен срок, то сумата става изискуема след изтичането
на този срок. Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът
изпадал в забава след изтичането му / чл.84, изр.първо ЗЗД/.
Сочи се още, че съгласно чл.49 от ОУ, Теленор имал право да
получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в уговореното
количество и на уговореното място. Съгласно чл.75 от Общите условия при
неспазване на което и да е е задължение
по част XIII от ОУ или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите
задължения на потребителя, Теленор имал право незабавно да ограничи
предоставянето на услугите или при условията на т.19 б буква в да прекрати
едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов
договор с него. Нито законът, нито договорените между страните условия вменявали
задължение на кредитора да кани закъснелия длъжник да изпълни задължението си.
При това положение за мобилния оператор възникнало потестативното право
едностранно да прекрати договора за мобилни услуги без необходимост да
волеизявява изрично пред абоната намерението си за прекратяване, предвид
неколкократните напомняния чрез смс-известяване до този момент.
Датата на деактивация на процесния абонамент била
10.09.2018 г., като същата се генерирала автоматично по вградената електронна
система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми
след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане,
съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент. Така
абонатът бил в неизпълнение на договора си, като същият не спазил крайния срок за ползване на
абонаментите, както следва:
Тотал 24.99 с неограничени национални минути и роуминг в
зона ЕС за мобилен номер ********** до 15.06.2020 г., съгласно Договор за
мобилни услуги от дата 15.06.2018 г.
Сочи се, че неизпълнението на ответника е обусловило
правото на мобилния оператор да ангажира договорната отговорност на абоната,
съгласно изричната клауза, съдържаща се в т.11 от индивидуалния договор за
мобилни услуги, като начисли в крайната издадена фактура неустойка за
предсрочно прекратяване на сключения абонамент. Предвид влизане в сила на
постигната спогодба между Теленор и Комисия за защита на потребителите относно
начина на формиране на неустойките, претендирани при предсрочно прекратяване на
договорен абонамент, начислената на абоната неустойка в размер на 212.24 лв.
била формирана съобразно новите правила за изчисление, уговорен в т.11 от
индивидуалния договор за мобилни услуги.
Претендираната неустойка в размер на 212.24 лв.,
представлявала стойността на три месечни абонаментни такси на ползваната
програма за всеки ползван номер. Съгласно т.11 от индивидуалния договор за
мобилни услуги, в случай на прекратяване на подписан договор преди изтичане на
уговорения срок по вина или инициатива на потребители или по нарушение на
задълженията му по договора или приложения/документи свързани с него ,същият
бил длъжен да заплати за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице
прекратяване неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за
периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения срок, като сумата
не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти,
взети без ДДС. А в случай, че е предоставяна отстъпка от цената на месечния
абонамент, потребителят дължал и възстановяване на част от стойността на
ползваните отстъпки, съответстващи на оставащия срок на договора. В случаите, в
които на абоната е предоставено мобилно устройство за ползване на услуги,
съгласно посоченото в подписания договор или по предходно подписан документ,
чийто срок не е изтекъл, потребителят дължал такава част от разликата между
стандартната цена на устройството съгласно ценовата листа, действаща към
момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му,
какъвто съответствал на оставащия срок на договора.
Неустойката в размер на 212.24 лв. по договора за мобилни
услуги от 15.06.2018 г. за мобилен номер ********** се формирал, както следва:
За абонаментен план Тотал 24.99 се дължала неустойка в
размер на 62.48 лв., представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси,
където стойността на месечния абонамент била взета без ДДС, или 20.83 лв. х 3 =
62.48 лв.
Към абонаментен план Тотал 24.99 била начислена и неустойка
за ползване на устройство в размер на 149.76 лв., представляваща такава част от
разликата между стандартната цена на устройството, съгласно действащата към
момента на сключване на договора ценова листа, и заплатената от него при
предоставянето му, съответстваща на оставащия срок на договора.
Като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на
мобилния оператор „Теленор България“ ЕАД, ответникът С. се бил съгласил и приел
общите условия на оператора за
взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл.49 от
ОУ, Теленор имал право да получава в срок всички плащания, дължими от
потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Според чл.71
„Потребителят бил длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин и в
срокове за плащане, посочени в т.27 от тези Общи условия, а именно в срока,
указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването ѝ“.
незаплащането в срок на издадените от Оператора
на абоната фактури за ползваните мобилни
услуги било обусловило правото на Теленор /чл.75 от ОУ/ да прекрати
едностранно индивидуалните договори на Г.С.С.. При неспазване на което и да е
задължение по част XIII от тези общи условия или в случай, че е налице
неизпълнение на някое от другите задължения на
потребителя, Теленор имал право незабавно да ограничи предоставянето на
услугите, или при условията на т.19 б,в да прекрати едностранно индивидуалния
договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него“.
Съгласно сключеният договор за мобилни услуги, страните
имали права и задължения, описани в него и общите условия на доставчика на
мобилни услуги. По силата на същите, индивидуалният договор влиза в сила от
момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния
договор били в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни
услуги.
В чл.20 от Общите условия било посочено, че всички услуги
се заплащали в зависимост от техния вид и специфика по цени, съгласно
действащата ценова листа на Теленор. Съгласно чл.23 б месечният абонамент
осигурявал достъп до услугите, за които бил сключен индивидуален договор и
включвал разходите за поддръжка на
мрежата и предплащала от потребителя ежемесечно, в размери съобразно
избрания от потребителя абонаментен план. По силата на чл.26 неполучаването на
фактура, не освобождавало потребителя от задължението му за плащане на
дължимата сума. Потребителят отговарял и дължал връщане на оператора и на
всякакви допълнителни разходи, свързани със събирането на вземания, които са
били присъдени по съдебен ред. Още се сочи, че в чл.27 от общите условия
плащането на посочената във фактурата сума
се извършвала в срока указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след
датата на издаването ѝ. При неспазване на срока, потребителят дължал
неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение.
В исковата молба се сочи, че точното изпълнение от
страна на длъжника е цел, която стои в
основата на всяко облигационно отношение. Според чл.92, ал.1, изр.1 от ЗЗД
неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. С неустоечната
клауза предварително се определя размера на обезщетението, което ще дължи
неизправната страна в случай на даден вид виновно неизпълнение, без да е налице
пряка обвързаност между размера на
неустойката и действително причинените от неизпълнението вреди. Освен обезпечителна и обезщетителна
функция неустойката изпълнявала и
наказателна функция, защото кредиторът можел да претендира неустойката и когато
вреди изобщо не са настъпили, или не са настъпили в предвидения размер. От тук следвало, че длъжникът ще заплати
неустойка, която ще бъде санкция за неговото неизпълнение. Неизпълнението на основното задължение на
потребителя да заплаща в уговорения срок месечната абонаментна такса за
ползваните услуги, от една страна дало
основание на оператора да прекъсне достъпа до мрежата си, съответно да
преустанови начисляването на месечна абонаментна такса и да начисли и
претендира неустойка за прекратяване ползването на услугите. Ето защо абонатът
следвало да понесе отговорността си за неизпълнението на договорните задължения
и да заплати на оператора неустойка за предсрочното прекратяване на сключените
договори.
Ищецът моли съдът да постанови решение,
с което признае за установено по отношение на ответника Г.С.С., че към него
съществува изискуемо вземане на ищеца „Теленор България“ ЕАД в размер на 212.24
лв., представляващи неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент
за услуги, представляващи трикратния размер на стандартните месечни абонаменти
на ползвания абонаментен пакет, както следва: 62.48 лв., представляваща
стойността на 3 месечни абонаментни такси и 149.76 лв. – неустойка за
предоставено за ползване мобилно устройство HUAWEI модел Y5 2018 Dual Blue.
Приложил е и моли съдът да приеме като доказателства копия
от документи.
Ответникът
в срока по чл.131 от ГПК не е представил писмен отговор по предявеният срещу
него иск.
Съдът,
след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
За доказване на вземането си в настоящото производство ищецът е
представил писмени доказателства – заверени копия от: Договор за мобилни услуги № ********* от 15.06.2018 г. с предпочетен номер
+359896240668; Договор за лизинг към него
от 15.06.2018
г.; Фактура № 7*********/20.07.2018
г.; Фактура № 7276932570/20.08.2018
г.; Фактура № 7*********/20.09.2018
г.; Фактура № 7279724013/20.10.2018
г.; Общи условия на Теленор;
Пълномощно; Договор за правна помощ; Платежно нареждане за държавна
такса, както
и ч.гр.дело № 352/2020
г. на Районен съд – Нова Загора.
Видно
от приетите доказателства по делото, между ищеца „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК
********* и ответника Г.С.С. с ЕГН
********** бил сключен Договор за мобилни услуги № *********
от дата 15.06.2018 г. за мобилен номер 0896240668
по програма Тотал 24,99 за
уговорения срок на действие 24 месеца на предпочетената абонаментна програма до
15.06.2020 г.
Въз
основа на посочения договор ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството
мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на
абоната *********.
За потребените от абоната – ответник в производството
услуги за периода от 20.06.2018 г. до
19.07.2018 г. е издадена фактура № **********/20.07.2018
г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти
в размер на 130.83 лева с вкл.
ДДС, като във фактурата е отразен и баланс
от предходен отчетен период в размер на 33.42 лв. и има частично плащане, при
което търсената сума по фактурата остава в размер на 70.83 лв.;
за периода от 20.07.2018 г. до 19.08.2018 г.
е издадена фактура № **********/20.08.2018 г.
с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 38.38 лева с вкл. ДДС; Абонатът е
потребил, но не е заплатил мобилни услуги на обща стойност 109.21 лева, фактурирани за два последователни
отчетни периода - за месец 06/2018 г. и за месец
07/2018 г.
С Кредитно известие №
**********/20.09.2018 г. е извършена корекция по дълга, като била сторнирана
сумата в размер на -8,06лв. /с ДДС/ за предплатени пропорционално и начислени
при сключване на абонамента такси, начислена е и дължимата лизингова вноска в
размер на 3.59 лв. и е отразен незаплатения баланс в размер на 109.21 лв., за
предходните два отчетни периода, при което задължението за плащане остава в
размер на 104.74 лв.
Поради
неизпълнението на абоната да заплати в указаните срокове, дължими към оператора
месечни плащания, а именно 18-дневният срок от издаване на всяка фактура,
довело до предсрочното прекратяване на договора по вина на абоната и
начисляване на неустойки в размер на 62.48 лева, представляваща стойността на 3
месечни абонаментни такси, като за база е взета стойност на месечния абонамент
в размер на 20.83 лева яваваща се стойността на съотвената програма Тотал
24.99, но без начислен ДДС.
Между
страните съществували договорни отношения за снабдяване от мобилния оператор и
ползване от ответника на предоставените мобилни услуги. По силата на договор за
мобилни услуги от 15.06.2018 г., сключен с мобилния оператор „Теленор България“
ЕАД, на ответника Г.С.С., като абонат на дружеството доставчик са му били
предоставени мобилни услуги и титуляр по мобилен номер ********** с избрана
абонаментна програма Тотал 24.99 с
неограничени национални минути и роуминг в зона ЕС. Абонатът се е възползвал от
предоставената му възможност и е сключил и Договор за лизинг от същата дата
15.06.2018 г., по силата на който е взел мобилно устройство марка HUAWEI модел Y5 2018 Dual Blue на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в
размер на 3.59 лева всяка, да придобие собствеността върху лизинговата вещ.
Стандартната цена на мобилното устройство е 359.90 лева, а общата лизингова
цена с избраната от абоната програма Тотал 24.99 с неограничени национални е
156.16 лева. Отстъпката, която ответникът е получил възлиза на сума в размер на
203.74 лева.
Ответникът
не е заплатил сумата от 212.24 лева, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент за услуги, който е трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти на ползвания абонаментен пакет и доплащане до
стандартната непромоционална цена на устройството – без отстъпка.
Поради
липсата на действия от негова страна, насочени към изпълнение на паричните му
задължения, от страна на „Теленор България” ЕАД на 05.06.2020 г. е депозирано
заявление по чл.410 от ГПК до Районен съд – Нова Загора, въз основа на което е
образувано частно гражданско дело № 352/2020 г. по описа на съда и е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение № 188/09.06.2020 г. за
претендираните от ищеца суми.
Заповедта
е връчена на ответника по настоящото производство при условията на чл.47, ал.5
от ГПК. Предвид това, на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК за „Теленор
България” ЕАД е възникнал правен интерес от завеждането на установителен иск за
вземанията на дружеството срещу него.
Ответникът
в срока по чл.131 от ГПК не представя писмен отговор по предявеният срещу него
иск.
В
последното открито съдебно заседание по делото на 10.12.2020 г. страните,
редовно призовани – не се явяват представители.
Постъпила
е молба-становище от ищеца, с която моли да се разгледа делото в негово
отсъствие и да бъде постановено неприсъствено решение, в случай че са налице
предпоставки за такова.
Ответникът Г.С.С. редовно призован - не се явява в съдебно заседание, не
депозира отговор на исковата молба и не взема становище по иска.
При така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Предявения
иск е с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Съдът
намира иска за процесуално допустим – предявен е от легитимирана страна в
законоустановения срок при наличието на правен интерес.
Безспорно
установено по делото е, че между страните съществуват облигационни
взаимоотношения. „Теленор България” ЕАД, в качеството си на мобилен оператор,
продава продукти и услуги на клиентите си при публично известни общи условия.
Не е
спорно, че ищеца е изпълнявал поетите ангажименти по посочените договори,
докато ответника не е изпълнил задълженията си по него, като е просрочил
погасяването на паричните си задълженията. Ответника съответно е допуснал
забава в плащанията на главница по издадените му фактури над 18 дни, което
съгласно приетите от страните условия е довело до предсрочна прекратяване на
сключените договори и начисляване на предвидените в такива случаи неустойки.
Съдът
прие събраните писмени доказателства, които счита за относими, допустими и
необходими.
Ответникът
Г.С.С., редовно призован - не се явява в съдебно заседание, не депозира отговор
на исковата молба и не взема становище по иска.
Съдът
като взе предвид представените по делото писмени доказателства и предвид
направеното от процесуалния представител на ищеца искане по чл.238, ал.1 от ГПК
намира, че следва да постанови неприсъствено решение срещу ответника по
следните съображения:
В
едномесечния преклузивен срок ответникът не е представил отговор на исковата
молба, не се явява в първото съдебно заседание по делото, не е направил искане
за разглеждането му в негово отсъствие, като същият е уведомен за последиците
от неспазване на тези срокове за отговор и за неявяване в съдебно заседание.
Налице
са предпоставките на чл.239, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение, а именно: с актовете на съда по чл.131 и чл.140 от ГПК на страните са
указани последствията от неспазването на сроковете за размяна на книжата и от
неявяването им в съдебно заседание.
С
оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените по делото
писмени доказателства, съдът може да направи обоснован извод, че предявеният
иск се явява вероятно основателен,
поради което следва да бъде уважен в неговата цялост, така както е предявен.
В
тежест на ответника следва да се присъдят и направените от ищеца
съдебно-деловодни разноски в размер на 205.00 лева, от които 25.00 лева. внесена
държавна такса и 180.00 лева за адвокатско възнаграждение по настоящото
производство, както и в заповедното производство в размер на 205.00 лева, от
които 25.00 лева държавна такса и 180.00 лева за адв. възнаграждение.
Водим
от горното и на основание чл.238 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415 от ГПК, ЧЕ ВЗЕМАНЕТО на „Теленор България“ ЕАД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Младост,
ж.к.„Младост” 4, Бизнес Парк София, сграда 6, СРЕЩУ Г.С.С., с ЕГН **********, с адрес: ***, ЗА СУМАТА в общ размер на 212.24 лв. /двеста и дванадесет лева и
двадесет и четири стотинки/, от които: 62.48 лв. /шестдесет и два лева и четиридесет и осем стотинки/,
представляващи стойността на дължими и
незаплатени 3 месечни абонаментни такси по Договор за мобилни услуги № ********* от дата 15.06.2018 г. за
абонатен № *********; 149.76
лв. /сто четиридесет и девет лева и седемдесет и шест стотинки/ – неустойка за предоставено
за ползване мобилно устройство HUAWEI модел Y5 2018 Dual Blue, СЪЩЕСТВУВА.
ОСЪЖДА Г.С.С.,
с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на
„Теленор България“ ЕАД, с ЕИК *********, СУМАТА от 205.00 лв. /двеста и пет
лева/, представляващи, направените разноски по ч.гр.д. № 352/2020 г. по описа
на Районен съд - Нова Загора.
ОСЪЖДА Г.С.С.,
с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Теленор
България“ ЕАД с ЕИК *********, СУМАТА
от 205.00 лв. /двеста и пет лева/ – разноски по настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: