Присъда по дело №230/2022 на Районен съд - Тутракан

Номер на акта: 7
Дата: 12 юли 2023 г. (в сила от 28 юли 2023 г.)
Съдия: Спас Маринов Стефанов
Дело: 20223430200230
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 15 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 7
гр. Тутракан, 12.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на дванадесети
юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Спас М. Стефанов
СъдебниИ.В.С.

заседатели:М.В.Д.
при участието на секретаря Людмила Цв. Петрова
и прокурора П. Г. А.
като разгледа докладваното от Спас М. Стефанов Наказателно дело от общ
характер № 20223430200230 по описа за 2022 година
и като взе предвид събраните доказателства и закона
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия И. Г. А., ***н, ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН в
това, че на 27.03.2017 г. в гр. Тутракан, обл. Силистра, в съучастие с И. Б. Т.,
от недвижим имот, намиращ се на ***, чрез повреждане на прегради, здраво
направени за защита на имот - взломен страничен ляв перваз на входна врата
от дървен материал, отнел чужди движими вещи - 2 броя плочки от злато 24
кара с тегло 50 грама всяка, един брой мъжки пръстен от жълт метал с тегло
36 грама с монограм „Калоян - Цар на българите“, 1 бр. мъжки пръстен златен
с тегло 8 грама с инкрустирани малки рубинчета и по-голям рубин в средата,
един брой мъжки пръстен за кутре от злато с лика на „Ливер“ с тегло около 6
грама, 1 брой златна верижка с тегло около 16 грама, 1 брой мъжки часовник
марка „Зенит“, един брой мъжки часовник марка „Радо“, един брой мъжки
часовник марка „Докса“ и шест броя юбилейни монети с ликове на български
възрожденци на стойност 11 527 лв., включваща само стойността на
предметите от злато, от владението на собственика Н. И. Н. от *** без негово
1
съгласие с намерението противозаконно да ги присвои, поради което и на
основание чл. 195, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 194, ал. 1, т. 3 и чл. 20, ал. 2
от НК и чл. 54 от НК му налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
срок от ДВЕ ГОДИНИ.
На основание чл. 58а, ал. 1 от НК НАМАЛЯВА размера на наложеното
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА с една трета, определяйки
окончателно такова ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА
ГОДИНА и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК отлага изтърпяването на наложеното
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.

ПРИЗНАВА подсъдимия И. Б. Т., ***, ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН
в това, че на 27.03.2017 г. в гр. Тутракан, обл. Силистра, в съучастие с И. Г.
А., от недвижим имот, намиращ се на ***, чрез повреждане на прегради,
здраво направени за защита на имот - взломен страничен ляв перваз на входна
врата от дървен материал, отнел чужди движими вещи - 2 броя плочки от
злато 24 кара с тегло 50 грама всяка, един брой мъжки пръстен от жълт метал
с тегло 36 грама с монограм „Калоян - Цар на българите“, 1 бр. мъжки
пръстен златен с тегло 8 грама с инкрустирани малки рубинчета и по-голям
рубин в средата, един брой мъжки пръстен за кутре от злато с лика на
„Ливер“ с тегло около 6 грама, 1 брой златна верижка с тегло около 16 грама,
1 брой мъжки часовник марка „Зенит“, един брой мъжки часовник марка
„Радо“, един брой мъжки часовник марка „Докса“ и шест броя юбилейни
монети с ликове на български възрожденци на стойност 11 527 лв.,
включваща само стойността на предметите от злато, от владението на
собственика Н. И. Н. от *** без негово съгласие с намерението
противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т.
3 във връзка с чл. 194, ал. 1, т. 3 и чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 54 от НК му
налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ.
На основание чл. 58а, ал. 1 от НК НАМАЛЯВА размера на наложеното
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА с една трета, определяйки
окончателно такова ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА
ГОДИНА и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК отлага изтърпяването на наложеното
2
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.

На основание чл. 53, ал. 1, т. 1 от НК ОТНЕМА в полза на Държавата
веществените доказателства по делото: черен камуфлажен панталон, с
кожен колан; 1 бр. черна платнена шапка с козирка с надпис „ADIDAS“; 1 бр.
черни вълнени ръкавици с надпис „ADIDAS“; 1 бр. скиорска шапка /описан
като черен вълнен фес, удължен до шията/.

ОСЪЖДА подсъдимият И. Г. А. да заплати по сметка на ОД на МВР гр.
Силистра приспадащата му се част от направените във фазата на ДП разноски
в размер на 1332.60 лева /хиляда триста тридесет и два лева и шестдесет
стотинки/.

ОСЪЖДА подсъдимият И. Б. Т. да заплати по сметка на ОД на МВР гр.
Силистра приспадащата му се част от направените във фазата на ДП разноски
в размер на 1332.60 лева /хиляда триста тридесет и два лева и шестдесет
стотинки/.

ОСЪЖДА подсъдимият И. Г. А. да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд гр. Тутракан сумата от 5.00 лева в
случай на служебна издаване на изпълнителен лист за присъдените разноски.

ОСЪЖДА подсъдимият И. Б. Т. да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд гр. Тутракан сумата от 5.00 лева в
случай на служебна издаване на изпълнителен лист за присъдените разноски.

ПРИСЪДАТА може да бъде обжалвана и/или протестирана в 15 –
дневен срок пред Окръжен съд гр. Силистра.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
3
2._______________________
4

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 7/12.07.2023 год.
по НОХД № 230 от 2022 год.

Подсъдимият И. Г. А., роден на ***, с ЕГН **********, е предаден на
съд с обвинителен акт на прокурор при РП-Силистра, ТО-Тутракан, за това,
че на 27.03.2017 г. в ***, обл. Силистра, в съучастие с И. Г. А., от недвижим
имот, намиращ се на ***, чрез повреждане на прегради, здраво направени за
защита на имот – взломен страничен ляв перваз на входна врата от дървен
материал, отнел чужди движими вещи – 2 броя плочки от злато 24 карата с
тегло 50 грама всяка, един брой мъжки пръстен от жълт метал с тегло 36
грама с монограм „Калоян – Цар на българите“, 1 брой мъжки пръстен златен
с тегло 8 грама с инкрустирани малки рубинчета и по-голям рубин в средата,
един брой мъжки пръстен за кутре от злато с лика на „Ливер“ с тегло около 6
грама, 1 брой златна верижка с тегло около 16 грама, 1 брой мъжки часовник
марка „Зенит“, един брой мъжки часовник марка „Радо“, един брой мъжки
часовник марка „Докса“ и шест броя юбилейни монети с ликове на български
възрожденци на стойност 11 527 лв., включваща само стойността на
предметите от злато, от владението на собственика Н. И. Н. от *** без негово
съгласие с намерението противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.
195, ал.1, т.3 във връзка с чл. 194, ал.1 и чл. 20, ал.2 от НК.
Подсъдимият И. Б. Т., роден на ***н, с ЕГН **********, е предаден на
съд с обвинителен акт на прокурор при РП-Силистра, ТО-Тутракан, за това,
че на 27.03.2017 г. в ***, обл. Силистра, в съучастие с И. Б. Т., от недвижим
имот, намиращ се на ***, чрез повреждане на прегради, здраво направени за
защита на имот – взломен страничен ляв перваз на входна врата от дървен
материал, отнел чужди движими вещи – 2 броя плочки от злато 24 карата с
тегло 50 грама всяка, един брой мъжки пръстен от жълт метал с тегло 36
грама с монограм „Калоян – Цар на българите“, 1 брой мъжки пръстен златен
с тегло 8 грама с инкрустирани малки рубинчета и по-голям рубин в средата,
един брой мъжки пръстен за кутре от злато с лика на „Ливер“ с тегло около 6
грама, 1 брой златна верижка с тегло около 16 грама, 1 брой мъжки часовник
марка „Зенит“, един брой мъжки часовник марка „Радо“, един брой мъжки
часовник марка „Докса“ и шест броя юбилейни монети с ликове на български
възрожденци на стойност 11 527 лв., включваща само стойността на
предметите от злато, от владението на собственика Н. И. Н. от *** без негово
съгласие с намерението противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.
195, ал.1, т.3 във връзка с чл. 194, ал.1 и чл. 20, ал.2 от НК.
По искане на защитата на подсъдимите и самите подсъдими,
наказателното производство се проведе по правилата на глава двадесет и
седем от НПК. След като подсъдимите признаха пред съда изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, дадоха съгласие да
не се събират доказателства за тези факти и съдът установи, че техните
самопризнания се подкрепят от събраните в досъдебното производство
доказателства, с определение на основание чл. 372 ал. 4 от НПК, съдът обяви,
че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията им, без да
1
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Представителят на РП-Силистра, ТО-Тутракан, пледира признаването на
подсъдимите за виновни и налагане на наказания лишаване от свобода,
ориентирани към минимума, изпълнението на които да бъде отложено за
изпитателен срок от три години.
Защитникът на подсъдимия А. пледира за налагане на наказание в
минимален размер, което да бъде намалено с 1/3.
Защитникът на подсъдимия Т. пледира за налагане на наказание към
минимума, което да бъде намалено с 1/3 на основание чл. 58а от НК и
отложено за изтърпяване на основание чл. 66 от НК с подходящ изпитателен
срок.

Съдът, след като анализира събраните в наказателното производство
доказателства и обсъди изразените от страните становища, намира за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият И. Г. А. е роден на ***.
Подсъдимият И. Б. Т. е роден на ***н.
Към 27.03.2017 г. подсъдимите, заедно със св. В. П. и М. З., обитавали
апартамент в ***, като поддържали приятелски взаимоотношения.
Пострадалият – св. Н. Н., живеел в *** на адрес ***.
Подс. И. Т. се познавал със св. Н. – запознал ги племенникът му М. З..
Подс. Т. бил ползван от постр. Н. като шофьор и му заплащал за извършените
услуги. Същевременно, подсъдимият гостувал нееднократно на пострадалия в
дома му в ***.
За времето от 12:00 ч. до 13:27 ч. на 27.03.2017 г. двамата подсъдими
били на територията на МБАЛ – Русе АД, тъй като искали да дарят кръв. След
14:00 ч. подсъдимите пристигнали в *** с лек автомобил „Мерцедес“ с рег. №
***, собственост на подс. А.. Паркирали го в близост до жилищния блок,
където се намирало и жилището на пострадалия. Те били забелязани от св. М.
А. – живущ в близост, на когото му направили впечатление както
автомобилът, така и непознатите двама мъже, облечени с черни якета и
камуфлажни панталони. Св. А. проследил движението им по пътеката,
водеща до жилищния блок, обитаван от постр. Н., и си продължил с личната
си работа.
Около 17:00 ч. св. Н. се завърнал в дома си и заварил входната врата на
апартамента си разбита в областта на заключващото устройство – бил
взломен страничен ляв перваз на входната врата, поради което сигнализирал
органите на реда. След пристигането на последните, пострадалият установил,
че в дома му е било извършено претърсване,за което говорели разхвърлените
в безпорядък вещи.Собственикът на имот установил,че липсвали следните
вещи: 2 броя плочки от злато 24 карата с тегло 50 грама всяка, един брой
мъжки пръстен от жълт метал с тегло 36 грама с монограм „Калоян – Цар на
българите“, 1 брой мъжки пръстен златен с тегло 8 грама с инкрустирани
2
малки рубинчета и по-голям рубин в средата, един брой мъжки пръстен за
кутре от злато с лика на „Ливер“ с тегло около 6 грама, 1 брой златна верижка
с тегло около 16 грама, 1 брой мъжки часовник марка „Зенит“, един брой
мъжки часовник марка „Радо“, един брой мъжки часовник марка „Докса“ и
шест броя юбилейни монети с ликове на български възрожденци.
Около 03:30 ч. на 29.03.2017 г. подс. Т. посетил заложна къща на
„Свежи пари“ ЕООД в гр. Русе, където заложил златна плочка с тегло 50 гр.
от 24 карата за сумата от 2 705,40 лв. За извършената сделка от работещия
там св. Б.Б. му бил издаден Заложен билет № 10723. На същия ден
управителят на заложната къща продал златната плочка на св. А.Е. –
управител на „Голд стил“ ЕООД за сумата от 3 428,40 лв.
Според заключението на изготвената в ДП съдебно-ценова експертиза
стойността на откраднатите златни предмети възлиза на 11 527 лв., като в нея
не са включени часовниците и юбилейните монети, тъй като не били
индивидуализирани в достатъчна степен.

Горната фактическа обстановка съдът извежда от приетите на основание
чл. 373, ал.3 от НПК за установени обстоятелства, изложени в обвинителния
акт, предмет на направеното от подсъдимите самопризнания, и на
доказателствата, събрани в досъдебното производство, които ги подкрепят, а
именно: показанията на свидетелите; протокол за оглед на
местопроизшествие от 27.03.2017 г. с фотоалбум; заложен билет №
10723/29.03.2017 г.; договор за покупко-продажба на злато от 29.03.2017 г.;
протокол № 017025/05.05.2017 г. с приложен диск; протокол за претърсване и
изземване от 25.04.2017 г. в жилището на св. В. П.; протокол за претърсване и
изземване от 25.04.2017 г. в жилището на подс. И. А.; протокол за
разпознаване на лица от 18.05.2017 г.; писмо № 7139/24.11.2017 г. на МБАЛ –
Русе АД; Съдебно-ценова експертиза; Техническа експертиза; писма на
мобилните оператори с информация за трафични данни.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира
за установено от правна страна следното:
Съдебното производство се е развило по правилата на Глава „двадесет и
седма“ от НПК, по-специално – по реда на чл. 371, т.2 от НПК.

Подсъдимият И. А. е наказателно отговорно лице и като такъв е
надлежен субект на престъпния състав по чл. 195, ал.1, т.3 във връзка с чл.
194, ал.1 във връзка с чл. 20, ал.2 от НК. Същият, в съучастие като
съизвършител с другия подсъдим – И. Т., е осъществил от обективна и
субективна страна квалифицирания състав на кражбата, в която е обвинен.
Подсъдимият А. е осъществил всички обективни елементи на състава –
отнел е чужди движими вещи, обстойно изброени по-горе, от владението на
собственика им – пострадалия Н. Н., без наличието на съгласие от страна на
последния. Предметът на престъплението е оценен на 11 527 лв., като в
3
сумата не са включени часовниците и юбилейните монети, тъй като не били
индивидуализирани в достатъчна степен.
Налице е квалифициращият признак по чл. 195, ал.1, т.3, а именно –
повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот, след като с цел
осъществяване на деянието е взломен страничният ляв перваз на входната
врата на апартамента, обитаван от пострадалия.
От субективна страна, подс. А. е действал при форма на вината пряк
умисъл (като е налична общност на вината с другия подсъдим), тъй като е
съзнавал обществената опасност на деянието, желаел е настъпването на
обществено опасните последици и е направил всичко възможно, за това те да
настъпят. Подсъдимият е бил наясно, че отнема чужди движими вещи от
владението на техния собственик, който същевременно не е бил съгласен с
това. Налице е и допълнителният субективен елемент – намерението за
противозаконното присвояване на чуждите движими вещи, доколкото
впоследствие е осъществено разпореждане с тях.

Подсъдимият И. Т. е наказателно отговорно лице и като такъв е
надлежен субект на престъпния състав по чл. 195, ал.1, т.3 във връзка с чл.
194, ал.1 във връзка с чл. 20, ал.2 от НК. Същият, в съучастие като
съизвършител с другия подсъдим – И. А., е осъществил от обективна и
субективна страна квалифицирания състав на кражбата, в която е обвинен.
Подсъдимият Т. е осъществил всички обективни елементи на състава –
отнел е чужди движими вещи, обстойно изброени по-горе, от владението на
собственика им – пострадалия Н. Н., без наличието на съгласие от страна на
последния. Предметът на престъплението е оценен на 11 527 лв., като в
сумата не са включени часовниците и юбилейните монети, тъй като не били
индивидуализирани в достатъчна степен.
Налице е квалифициращият признак по чл. 195, ал.1, т.3, а именно –
повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот, след като с цел
осъществяване на деянието е взломен страничният ляв перваз на входната
врата на апартамента, обитаван от пострадалия.
От субективна страна, подс. Т. е действал при форма на вината пряк
умисъл (като е налична общност на вината с другия подсъдим), тъй като е
съзнавал обществената опасност на деянието, желаел е настъпването на
обществено опасните последици и е направил всичко възможно, за това те да
настъпят. Подсъдимият е бил наясно, че отнема чужди движими вещи от
владението на техния собственик, който същевременно не е бил съгласен с
това. Налице е и допълнителният субективен елемент – намерението за
противозаконното присвояване на чуждите движими вещи, доколкото
впоследствие е осъществено разпореждане с тях.
Воден от горното:
Съдът призна подсъдимия И. А. за виновен в извършване на
престъпление по чл. 195, ал.1, т.3 във връзка с чл. 194, ал.1 във връзка с чл.
20, ал.2 от НК за това, че на 27.03.2017 г. в ***, обл. Силистра, в съучастие с
4
И. Т., от недвижим имот, намиращ се на ***, чрез повреждане на прегради,
здраво направени за защита на имот – взломен страничен ляв перваз на
входна врата от дървен материал, отнел чужди движими вещи – 2 броя
плочки от злато 24 карата с тегло 50 грама всяка, един брой мъжки пръстен от
жълт метал с тегло 36 грама с монограм „Калоян – Цар на българите“, 1 брой
мъжки пръстен златен с тегло 8 грама с инкрустирани малки рубинчета и по-
голям рубин в средата, един брой мъжки пръстен за кутре от злато с лика на
„Ливер“ с тегло около 6 грама, 1 брой златна верижка с тегло около 16 грама,
1 брой мъжки часовник марка „Зенит“, един брой мъжки часовник марка
„Радо“, един брой мъжки часовник марка „Докса“ и шест броя юбилейни
монети с ликове на български възрожденци на стойност 11 527 лв.,
включваща само стойността на предметите от злато, от владението на
собственика Н. И. Н. от *** без негово съгласие с намерението
противозаконно да ги присвои.
При индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид като
смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия А.
към момента на извършване на деянието (съответно – липсата на осъществена
към онзи момент наказателна репресия спрямо него) и доброто процесуално
поведение (извън самопризнанието, което се „възнаграждава“ отделно от
законодателя с редукция на наказанието с 1/3). Като отегчаващи вината
обстоятелства, съдът взе предвид високата стойност на оценената част от
откраднатото имущество – 11 527 лв. (или при МРЗ 460 лв. за 2017 г. – малко
над 25 минимални работни) и това, че престъплението е осъществено при
съучастие под формата на съизвършителство, което неминуемо води до
завишаване на обществената опасност на деянието. С оглед изложеното, на
основание чл. 54 от НК съдът определи наказание по вид „Лишаване от
свобода“ малко над минимума – в размер на 2 години.На основание чл. 58а,
ал.1 от НК,съдът намали същия с 1/3, определяйки окончателния размер на 1
година и 4 месеца. Съдът счита, че с оглед постигане целите на наказанието и
преди всичко за поправянето на осъдения, не е наложително същият да
изтърпи наказанието, поради което на основание чл. 66, ал.1 от НК отложи
изпълнението на наложеното наказание за срок от 4 години.

Съдът призна подсъдимия И. Т. за виновен в извършване на
престъпление по чл. 195, ал.1, т.3 във връзка с чл. 194, ал.1 във връзка с чл.
20, ал.2 от НК за това, че на 27.03.2017 г. в ***, обл. Силистра, в съучастие с
И. А., от недвижим имот, намиращ се на ***, чрез повреждане на прегради,
здраво направени за защита на имот – взломен страничен ляв перваз на
входна врата от дървен материал, отнел чужди движими вещи – 2 броя
плочки от злато 24 карата с тегло 50 грама всяка, един брой мъжки пръстен от
жълт метал с тегло 36 грама с монограм „Калоян – Цар на българите“, 1 брой
мъжки пръстен златен с тегло 8 грама с инкрустирани малки рубинчета и по-
голям рубин в средата, един брой мъжки пръстен за кутре от злато с лика на
„Ливер“ с тегло около 6 грама, 1 брой златна верижка с тегло около 16 грама,
1 брой мъжки часовник марка „Зенит“, един брой мъжки часовник марка
„Радо“, един брой мъжки часовник марка „Докса“ и шест броя юбилейни
5
монети с ликове на български възрожденци на стойност 11 527 лв.,
включваща само стойността на предметите от злато, от владението на
собственика Н. И. Н. от *** без негово съгласие с намерението
противозаконно да ги присвои.
При индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид като
смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия Т.
към момента на извършване на деянието (съответно – липсата на осъществена
към онзи момент наказателна репресия спрямо него) и доброто процесуално
поведение (извън самопризнанието, което се „възнаграждава“ отделно от
законодателя с редукция на наказанието с 1/3). Като отегчаващи вината
обстоятелства, съдът взе предвид високата стойност на оценената част от
откраднатото имущество – 11 527 лв. (или при МРЗ 460 лв. за 2017 г. – малко
над 25 минимални работни) и това, че престъплението е осъществено при
съучастие под формата на съизвършителство, което неминуемо води до
завишаване на обществената опасност на деянието. С оглед изложеното, на
основание чл. 54 от НК съдът определи наказание по вид „Лишаване от
свобода“ малко над минимума – в размер на 2 години. На основание чл. 58а,
ал.1 от НК,съдът намали същия с 1/3, определяйки окончателния размер на 1
година и 4 месеца.
Съдът счита, че с оглед постигане целите на наказанието и преди всичко
за поправянето на осъдения, не е наложително същият да изтърпи
наказанието, поради което на основание чл. 66, ал.1 от НК отложи
изпълнението на наложеното наказание за срок от 4 години.

На основание чл. 53, ал.1, т.1 от НК съдът отне в полза на държавата
веществените доказателства по делото: черен камуфлажен панталон с кожен
колан; 1 бр. черна платнена шапка с козирка с надпис „ADIDAS“; 1 бр. черни
вълнени ръкавици с надпис „ADIDAS“; 1 бр. скиорска шапка /описана като
черен вълнен фес, удължен до шията/.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 189, ал.3 от НПК, съдът
осъди подсъдимите да заплатят по сметка на ОД на МВР – Силистра, по
1 332,60 лв.всеки,които суми представляват приспадащите им се части от
направените разноските в досъдебното производство в размер общо на
2 665,20 лв.
Съдът отмени взетите в ДП по отношение на подсъдимите, мерки за
неотклонение „подписка“.
Воден от горното, съдът постанови присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6
Съобщи за изтекли лични данни