Решение по дело №200/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2023
Дата: 6 юни 2022 г.
Съдия: Иван Александров Стоилов
Дело: 20221110200200
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 януари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 2023
гр. София, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВАН АЛ. СТОИЛОВ
при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА
като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно
наказателно дело № 20221110200200 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
С НП № 23-2100137/20.12.2021 г., издадено от инж. Екатерина Асенова - Директор на
Дирекция „Инспекция на труда Софийска област“ (ДИТСО),
на ********** ЕИК ******,
за това, че при извършване на последваща проверка по спазване на трудовото
законодателство на 11.11.2021 г. в обект на контрол: Магазин за хранителни стоки в гр.
София, ********, стопанисван от ********** ЕИК ******, както и при допълнителна
документална проверка в ДИТСО в периода от 22.11.2021 г. до 26.11.2021 г., било
установено, че ********** в качеството му на „работодател“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на
КТ, е нарушил непрекъснатата междудневна почивка на лицето Зорка Найденова ********,
ЕГН **********, на длъжност „продавач“, която не може да бъде по-малко от 12 часа. С
горното била нарушена разпоредбата на чл. 152 от КТ, като нарушението било извършено
на 31.10.2021 г. в обекта на контрол, поради което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал.
1 от КТ,
на ********** е наложена имуществена санкция в размер на 1500 (хиляда и
петстотин) лева.
Постановлението е обжалвано в срок от ********** чрез управителя на дружеството,
който в подадената жалба моли наказателното постановление да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно. В жалбата и в с. з. се изтъква, че проверяващите били
заставили на 11.11.2021 г. заварената в обекта ********** да попълни декларация без да й
бъдат разяснени последиците от нея и в отсъствието на работодателя. Същата била под
1
стрес и попълнила декларацията под диктовка на проверяващите. Не й било позволено да
опише, че през зимния сезон и във връзка със ситуацията с Ковид 19, било въведено
намалено работно време и ******** винаги се прибирала по-рано, за да се грижи за
малолетната си дъщеря. Не отговаряло на истината, че имало работно време до 20:30 часа,
тъй като такова било до 15.10.2021 г. Самата декларация не представлявала официален
документ, въз основа на който да се издава АУАН и НП. В НП се цитирала декларация от
********** от 07.12.2020 г., каквато не била представена по преписката. Приложеният към
НП график за работа за м. октомври представлявало извлечение от текстова програма, не
носило подпис на работодателя и не представлявало годен документ. График за актуално
работно време се представял с жалбата и от него било видно, че след 15.10.2021 г. работното
време било намалено до 19:30 часа. Отделно от горното нарушението било описано по
неясен начин. АУАН бил предварително съставен, а не в присъствие на представляващ
наказаното дружество. Излагат се съмнения относно компетентността на АНО, както и
аргументи за маловажност на случая и приложение на чл. 415в от КТ. В заключение се
отбелязва, че на 31.10.2021 г. в 04:00 часа времето било върнато с един час назад, поради
което между 20:30 часа на 30.10.2021 г. и 07:30 часа на 31.10.2021 г. били изминали 12 часа,
а не 11 часа, поради което липсвало нарушение на чл. 152 от КТ.
Административно наказващият орган изпраща представител, който моли издаденото
НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като отбелязва, че в случая
графикът за работа бил едновременно и присъствена форма, въз основа на която се
начислявало възнаграждението. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното:
1. По допустимостта на жалбата.
Жалбата е подадена в срок и е допустима.
2. Относно нарушението на процесуалния закон.
Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който
същото е било издадено, съдът намира, че не са налице съществени нарушения на
процедурата по издаването му по ЗАНН. Налице са достатъчно пълни и точни описания на
нарушението; актът и наказателното постановление съдържат всички реквизити, изисквани
от ЗАНН; издадени са от компетентни за всяко от действията съответни органи (видно от
приложени заверени копия от Заповеди № З-0024 и № З-0025 от 08.01.2019 г. на изп.
Директор на ИА „ГИТ“, относно териториалната компетентност на ДИТСО, както и видно
от приложено заверено копие на Заповед № З-0058/11.02.2014 г. на изпълнителния директор
на ИА „Главна инспекция по труда”, във връзка с компетентността на АНО); налице е
съответствие между текстовата част на АУАН и НП; нарушените законови разпоредби са
посочени в АУАН и НП по непротиворечив начин, тоест не се констатират нарушения по
чл. 42 и 57 от ЗАНН.
3.Относно приложението на материалния закон.
от фактическа страна:
По делото е установено като безспорно следното:
Св. Зорка Найденова ********, ЕГН **********, работила на длъжност „продавач“ в
магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. София, ********, стопанисван от **********
2
ЕИК ******, по силата на трудов договор № 46/22.03.2021 г. и длъжностна характеристика,
връчена на служителя. Трудовият договор бил регистриран в НАП с Уведомление по чл. 62,
ал. 5 от КТ изх. № 22388213119355822.03.2021 г.
На 11.11.2021 г. инспектори от ДИТСО, в лицето на свидетелите Т.К. и К.К.,
извършили проверка в горепосочения магазин, като на място заварили единствено св.
**********. Пред проверяващите същата попълнила декларация по чл. 399 от КТ, в която
посочила, че работи в обекта като касиер от 10 месеца, с работно време от 7:30 часа до 20:30
часа и почивка в работния ден от 12:00 часа до 13:00 часа.
Допълнително при продължилата документална проверка упълномощеното от
дружеството лице ********* представила график за работа през месец октомври 2021 г.,
видно от който св. ********** е работила на 30.10.2021 г. редовна смяна от 07:30 до 20:30
часа, а на 31.10.2021 г. е работила отново същата редовна смяна от 07:30 до 20:30 часа.
Съгласно писмено сведение от упълномощената *********, графикът за работно време
представлявал и отчетна форма за явяване и неявяване на работа и по този график се
изготвяли ведомостите за заплати.
За резултатите от проверката бил изготвен протокол за извършена проверка изх. №
ПР-2138529/26.11.2021 г.
С жалбата се представя заверено копие от Заповед на управителя на ******* от
08.10.2021 г., с която, считано от 15.10.2021 г. се преминавало на намалено работно време
вечер до 19:30 часа. Представя се и нов график за месец октомври 2021 г., видно от който св.
********** е работила на 30.10.2021 г. редовна смяна от 07:30 до 19:30 часа, и на 31.10.2021
г. - отново същата редовна смяна от 07:30 до 19:30 часа.
Разпитана в с. з., св. ********** заявява, че по принцип графикът по който работила
бил от 7:30 часа до 20:30 часа, но на въпросния ден 30.10.2021 г. си тръгнала един час по-
рано, тъй като детето й не било добре.
от правна страна и по доказателствата:
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните на съдебното
производство гласни доказателства – показанията на свидетелите, участвали непосредствено
в проверката на място и по документи Т.К. и К.К., от показанията на допълнително
допуснатите като свидетели ********** и *******, както и от приложените по преписката
във вид на заверени копия писмени доказателства: трудов договор № 46/22.03.2021 г. със св.
**********; длъжностна характеристика; Уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ изх. №
22388213119355822.03.2021 г.; декларация по чл. 399 от КТ от 11.11.2021 г. от св. ********;
график за работа през месец октомври 2021 г., представен от упълномощеното лице
*********, ведно с пълномощно; писмено сведение от *********; правилник за вътрешния
ред на дружеството и протокол за извършена проверка изх. № ПР-2138529/26.11.2021 г.
Гласните доказателства са в достатъчна степен подробни, логични, вътрешно
непротиворечиви и кореспондиращи помежду си, поради което следва да бъдат кредитирани
изцяло. Същите кореспондират и на писмените доказателства, като в съвкупност с тях
3
допринасят за установяване по един категоричен начин на гореописаната фактическа
обстановка.
От представените писмени доказателства Съдът не кредитира единствено
приложените към жалбата заповед на управителя на дружеството от 08.10.2021 г. и нов
график за работа през месец октомври 2021 г., като счита, че същите не отразяват
действителното положение с работните смени по часове (конкретно до 19:30 часа) и са
съставени за нуждите на административно-наказателното производство. Съдът счита, че ако
действително е имало подобна актуализирана заповед и график, то за същите не е имало
пречка да бъдат представени към момента на приключване на документалната проверка от
26.11.2021 г. Представен е обаче график с работно време до 20:30 часа. Отделно от това
разпитаната в с. з. като свидетел ********** потвърждава, че към процесния момент
работното й време е било до 20:30 часа, а не до 19:30 часа.
При така установената фактическа обстановка, Съдът счита за безспорно доказано, че
дружеството ******* е имало качеството на «работодател» по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на
КТ, спрямо служителя ********** към датите 30 и 31.10.2021 г. Съдът счита също за
доказано в достатъчна степен по несъмнен начин, че на 30.10.2021 г. и 31.10.2021 г. св.
********** е работила две последователни редовни смени с работно време от 07:30 часа до
20:30 часа. Това се потвърждава не само от попълнената от ******** декларация от
11.11.2021 г. и представения в хода на проверката график за месец октомври 2021 г.
(представляващ и едновременно отчетна форма), но и от самите показания на св. ******** в
с. з. В тази връзка Съдът не следва да преповтаря аргументите си защо не кредитира
представените с жалбата писмени доказателства.
Съдът обаче счита, че в случая на 31.10.2021 г. няма извършено нарушение на чл. 152
от КТ („Работникът или служителят има право на непрекъсната междудневна почивка,
която не може да бъде по-малко от 12 часа“) от страна на *******. Това е така по следните
съображения: Задължението на работодателя да осигури междудневна почивка от минимум
12 часа на работника е фактически въпрос, подлежащ на преценка към съответната дата и
съответния работник. Доколкото се твърди, че нарушението е осъществено на 31.10.2021 г.,
то следва да бъде доказано, че между края на работната смяна от 30.10.2021 г. и началото на
работната смяна от 31.10.2021 г. работникът ********** е почивала по-малко от 12 часа.
Фактите по делото сочат (дори ако не се приеме, че ******** си тръгнала по-рано на
30.10.2021 г.), че работното й време на 30.10.2021 г. е приключило в 20:30 часа, а на
31.10.2021 г. е започнало в 07:30 часа (11 часа разлика). Налице е обаче неоспорим житейски
факт, че на 31.10.2021 г. в 04:00 часа България преминава от лятното към зимното часово
време и часовниците се връщат с един час назад. Тоест ******** в случая и преди започване
на работната смяна на 31.10.2021 г. е почивала един час повече или общо 12 часа, поради
което на посочената дата 31.10.2021 г. няма как да е било осъществено нарушение на чл. 152
от КТ. С оглед гореизложеното НП следва да бъде отменено като неправилно и
незаконосъборазно.
Дружеството не е претендирало разноски.
4

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ

РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 23-2100137/20.12.2021 г., издадено от инж. Екатерина Асенова -
Директор на Дирекция „Инспекция на труда Софийска област“ (ДИТСО), на **********
ЕИК ******.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5