Решение по дело №738/2020 на Районен съд - Видин

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 20 март 2021 г. (в сила от 10 юни 2021 г.)
Съдия: Мариела Викторова Йосифова
Дело: 20201320200738
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е №75

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

гр.Видин  20.03.2021 год.

 

  Видински районен съд, наказателна колегия, в публичното заседание на осемнадесети февруари през две хиляди  двадесет и първа година в състав:

                                                 Председател: Мариела Йосифова                             

при секретаря К.Илиева и в присъствието на прокурора ................................ като разгледа докладваното от съдия Йосифова АНД № 738 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

              Производството по делото е с правно основание по чл.59 и сл.от ЗАНН.

         Административно-наказателното производство е с правно основание по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.

             Образувано е по жалба на П.Т.Р. ***, подадена против наказателно постановление №20-0953-000686/10.06.20 г. на Началник сектор ПП при ОДМВР Видин.  

            Жалбоподателят моли да бъде отменено обжалваното наказателно постановление, като неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на процесуални правила.

            В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Представлява се от редовно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли за отмяна на НП.

            За наказващият орган не се явява процесуален представител.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна, поради следните правни съображения:

Съдът, след като взе  предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Свидетеля Н.А. – мл. Автоконтрольор  към ОД МВР Видин , сектор ПП на 31.05.2020г. е съставил АУАН на жалбоподателя , за това , че на същата дата около 22.30 часа в гр. Видин на ул.Княз А. Батенберг в посока Речна гара  е управлявал лек автомобил Мерцедес с рег.№ ВН9399АК , като е използвал пътя , който е отворен за обществено ползван не по предназначение, а именно за превоз на пътници и товари , а на кръстовището с ул.“Цар А. II „ извършва маневра завой на дясно като умишлено извежда автомобила който управлява извън контрол , довеждайки до загуба сцеплението на задните гуми с пътя и продължава в посока Хотел Ровно. От справка с РСОД е установено , че водача има наложена глоба , която не е заплатена в срок.

Въз основа на така съставения акт  и при същата фактическа обстановка било издадено наказателно постановление №20-0953-000686/10.06.20 г. на  Началник сектор ПП при ОДМВР Видин, с което на П.Т.Р. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 3 000 /три хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца на основание чл. 175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП и наказание „глоба“ в размер на 20 лева на основание чл.185 от ЗДвП , за нарушение на чл.190 ал.3 от ЗДвП .

В хода на съдебното производство са разпитани свидетелите Н.А. – актосъставител, както и свидетелите очевидци – Е.С. , А.Е. и Красимир Грозев. По делото е изискана и приобщена АНП в цялост.

При така установената фактическа обстановка съдът счита, че жалбоподателят не е извършил нарушението, описано в акта за установяване на административно нарушение и в издаденото въз основа на него наказателно постановление, поради следните правни съображения:

Административно наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП за нарушение на чл.104б, т.2 от същия закон. С посочената за нарушена разпоредба е регламентира забрана водачите на МПС  да  използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, както и на основание чл.185 от ЗДвП  за нарушение на чл.190 ал.3 от ЗДвП – за това , че управлява МПС с наложено наказание глоба с наказателно постановление , неизплатена в срока за доброволно заплащане.

     Според тезата на административнонаказателното обвинение,на инкриминиранта дата жалбоподателя преднамерено е извеждал автомобила , който е управлявал извън контрол, като по този начин е довел до загуба на сцеплението на гумите на автомобила с пътя.

Дрифтът е техника на шофиране, при която шофьорът преднамерено извежда дадено превозно средство извън контрол чрез „презавиване“, така довеждайки до загуба сцеплението на задните гуми. По време на дрифт движението на автомобила е напречно на завоя, осъществено под влиянието на тежестта му и инерционния момент.

По делото е безспорно установено, не се оспорва и от самия жалбоподател, че на въпросната дата и място именно той е управлявал  Мерцедес с рег.№ ВН9399АК по ул.Княз А. Батенберг в посока Речна гара  . Съдът намира за безспорно установено обстоятелството, че на кръстовището с ул.“Цар А. II в посока Хотел Ровно , управлявания от жалбоподателя автомобил се е поднесъл.

Свидетелите очевидци на деянието - Е.С. и  А.Е. твърдят , че са възприели как при преминаването си покрай тях извършвайки маневра  завой в дясно на кръстовището с ул.“Цар А. II” автомобила поднесъл , както и чули и звук от форсиране на двигателя. И двамата в показанията си сочат , че това движение – поднасянето на автомобила е било еднократно, при навлизане в завоя.

В с.з. е разпитан и св.Грозев , който заявява , че е бил на място на инкриминираната дата и е видял, че действително автомобила на жалбоподателя е занесъл , както и че се е чул шум от подаване на газ, но не е било „Мръсна газ“ .

Св. А. в с.з. заяви , че не е очевидец на деянието. Бил повикан от колегите си от автопатрула -  свидетелите Е.С. и  А.Е. за съдействие.

Какво разстояние  е изминал управлявания от жалбоподателя автомобил, поднасяйки се  така и губил ли е контрол над управлявания автомобил в следствие на умишлени действия и именно с тази цел  не бе установено с категоричност.

В обратна на констатациите на наказващия орган насока е установеното в с.з. , че, че е имало само едно поднасяне.

В тежест на наказващия орган е да установи и докаже при условията на пълно доказване наличието на всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност. В случая приетото от наказващия орган, че описаното в съставения АУАН и в издаденото въз основа на него НП поведение сочи на "използване на пътя за други цели, а не по предназначение" от водача на МПС, е фактически и доказателствено необосновано. С оглед показанията на разпитаните в хода на съдебното производство лица и описаната от тях обстановка, неустановено се явява обстоятелството дали водачът - жалбоподателя Р. преднамерено е поднесъл автомобила или  този резултат е последица от друго съставомерно деяние – несъобразяване поведението на водача с регламентираните в ЗДв.П, изисквания и правила. Съдът намира, че събраните в съдебното производство доказателства са индиция, че в конкретния случай извеждането на автомобила от посоката му на движение при извършената маневра „завой на дясно“ може да бъде и в резултат от пътните условия, състоянието на пътната настилка.

Наличието на едно предположение, че би могло жалбоподателят, като водач на лек автомобил с цел изразяваща се в умишлено странично поднасяне да използва обществен път не по предназначение не е достатъчно, за да ангажира административната отговорност на лицето, а от там и налагането на посочените наказания за твърдяното нарушение.

Имайки  предвид разпоредбите на чл.53 и следващите от ЗАНН, съгласно които наказателно постановление се издава едва когато е установено по безспорен начин извършването на нарушението, че същото е извършено именно от лицето, което се сочи за негов автор, както и когато е доказана по безспорен начин неговата вина, то поради всичко изложено по-горе съдът намира, че обжалваното наказателно постановление досежно твърдяното нарушение на чл.104б, т.2  се явява незаконосъобразно, необосновано и недоказано и на това основание следва да бъде отменено в тази част.

Относно  нарушението на чл.190 ал.3 от ЗДвП и наложеното  наказание „глоба“ в размер на 20 лева на основание чл.185 от ЗДвП ,Съдът намира , че същото е доказано по един несъмнен начин – от приложената по делото справка за нарушител /водач е видно , че жалбоподателя е имал към инкриминираната дата незаплатени в срока за доброволно заплащане глоби. Безспорно е установено и обстоятелството , че на същата дата именно жалбоподателя е управлявал лекия автомобил.

 При така установеното съдът намира, че НП в тази му част следва да бъде потвърдено , като правилно и законосъобразно.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът  

Р Е Ш И: 

         ОТМЕНЯ Наказателно постановление №20-0953-000686/10.06.20 г. на Началник сектор ПП при ОДМВР Видин, В ЧАСТТА  с която на П.Т.Р. *** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 3 000 /три хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца на основание чл. 175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП.

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно №20-0953-000686/10.06.20 г. на Началник сектор ПП при ОДМВР Видин, в останалата му част. 

         Решението подлежи на касационно обжалване пред Видински  административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

                                                       

РАЙОНЕН СЪДИЯ: