№ 226
гр. Бургас , 20.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесети април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:Таня Д. Евтимова
Александър Д. Муртев
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно частно
гражданско дело № 20212100500614 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.274 ал.1 т.1 ГПК.
Образувано е по повод частна жалба на Етажна собственост "Хелиос" с код по
Булстат ********* с адрес: гр.Поморие,ул."Морска" №52,представлявана от председателя на
УС Д П П против определение № 260134 от 10.03.2021 година,постановено по
гр.д.№77/2021г.по описа на ПРС,с което съдът е прекратил производството по делото като
процесуално недопустимо поради липса на активна процесуална легитимация на ищеца и е
върнал исковата молба.
С частната жалба е оспорено определението на ПРС като неправилно,иска се
отмяната му от въззивната инстанция и връщане на делото на районния съд за продължаване
на съдопроизводствените действия.
Препис от частната жалба е връчен на ответната страна-Г. Н. Д.,която е депозирала
писмен отговор в срок и изразява становище за правилност на определението на ПРС и
неоснователност на частната жалба. Претендира разноски.
Частната жалба е допустима,подадена е в законоустановения срок от активно
легитимирано лице-ищец по делото.
По основателността на частната жалба въззивният съд намери следното:
Ищецът Етажна собственост "Хелиос" с код по Булстат ********* с адрес:
гр.Поморие,ул."Морска" №52,представлявана от председателя на УС Д П П е предявил
пред ПРС срещу Г. Н. Д. искове с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД- за сумата 12 373.26
лева главница,съгласно разходен касов ордер № 291 от 08.08.2018г. и законна лихва върху
главницата в размер на 2749.61,за периода от 08.08.2018г.до 12.10.2020г. и за сумата 12 427
лева главница,съгласно разходен касов ордер № 292 от 08.08.2018г. и законна лихва върху
главницата в размер на 2 761.55 лева за периода от 08.08.2018г.до 12.10.2020г.,ведно със
законната лихва върху главниците,считано от датата на депозиране на исковата молба в съда
до окончателното изплащане на задължението.
От фактическа страна ищецът е твърдял,че между ответницата Д. и Етажната
1
собственост е имало сключен трудов договор,по силата на който тя е изпълнявала
функциите на управител на ЕС ,който е бил прекратен на 11.08.2018г. Твърди се също,че
ответницата е била избрана за председател на УС на ЕС и е заемала тази длъжност през
периода от 15.07.2016г.до 04.08.2018г.Непосредствено след прекратяване на сключения с
ответницата трудов договор е била извършена счетоводна проверка,при която е било
установено,че за календарната 2018г.ответницата е получила от Етажната собственост сума
в общ размер 27 000 лева като работна заплата,при дължима за същата година заплата в
размер на 14 626.74 лева,като за разликата от 12 373.26 лева не са били установени каквито
и да е документи,които да оправдаят разхода.Счетоводният анализ е установил също,че въз
основа на разходен касов ордер №292 от 08.08.2018г.ответницата е получила и сумата 12 427
лева,за която също не са открити документи,оправдаващи получаването и.Ищецът твърди,че
горепосочените суми са получени от ответницата без основание,а тя не ги е върнала
,въпреки отправената и нотариална покана,поради което на основание чл.55 ал.1 ЗЗД
претендира осъждането и да му ги заплати,както и да му заплати обезщетение за забава в
размер на законната лихва от 08.08.2018г.до 12.10.2020г.и обезщетение за забава в размер на
законната лихва,считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на
задължението.
ПРС е приел,че производството по делото е недопустимо,тъй като председателят на
УС на ЕС осъществява процесуално представителство на Етажната собственост само в
предвидените в чл.23 ал.4 ЗУЕС хипотези,а в настоящия случай не е налице нито една от
тях,поради което и липсва компетентност на председателя на УС да предяви иск за
неоснователно обогатяване и производството по делото следва да се прекрати.
В частната жалба са наведени доводи в насока,че именно ищцовата етажна
собственост е активно процесуално легитимирана по заявените претенции,предвид
твърденията за наличие на материално правоотношение между етажната собственост и
ответницата по сключен трудов договор.В случая обаче производството по делото е
прекратено не поради липса на материалноправна легитимация на етажната собственост да
претендира връщане от ответницата на суми,които счита,че тя е получила без основание,а
поради липса на активна процесуална легитимация на председателя на УС на ЕС да предяви
този иск от името на етажната собственост без за предявяването му ЕС да е взела решение. В
чл.23 на ЗУЕС са регламентирани правомощията на управителния съвет /управителя/,между
които няма правомощие за предявяване на искове за неоснователно обогатяване.В чл.23 ал.4
на ЗУЕС са регламентирани правомощията на председателя на УС относно процесуалното
представителство в съда в няколко хипотези- по искове срещу етажните собственици във
връзка с общите части,по искове,предявени срещу собственик,ползвател или обитател,който
не изпълнява решение на общото събрание или на задълженията си по този закон. Във
всички останали случаи,председателят на управителния съвет може да представлява
етажните собственици само ако бъде упълномощен за това,въз основа на решение на общото
събрание.Твърденията по фактите и вида на търсената съдебна защита по предявените
искови претенции сочат на извод,че исковете са извън обхвата на посочените в чл.23 ал.4
ЗУЕС и следователно, единствено в правомощията на общото събрание е да бъде взето
решение за предявяването им и респективно-упълномощаване на председателя на
управителния съвет да представлява етажната собственост пред съда. В исковата молба,а и в
частната жалба няма твърдения и доказателства за взето решение от общото събрание на ЕС
за предявяване на искове за неоснователно обогатяване срещу бившия управител Г.Д.,за
посочените суми,както и за упълномощаване на председателя на УС на ЕС да представлява
етажните собственици пред съда.
По гореизложените съображения въззивната инстанция намира за правилен и
законосъобразен изводът на ПРС,че производството по делото е процесуално
2
недопустимо,поради което обжалваното определение следва да се потвърди,а жалбата- да се
остави без уважение.
С оглед изхода от спора,право на присъждане на разноски има ответната страна-
Г.Д.,която е претендирала присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за
изготвяне на отговор на частната жалба в размер на 200 лева,за които са представени
доказателства за извършването им в договора за правна защита и съдействие. Съдът възлага
тези разноски в тежест на жалбоподателя.
Водим от горните мотиви,Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260134 от 10.03.2021 година,постановено по
гр.д.№77/2021г.по описа на ПРС.
ОСЪЖДА Етажна собственост "Хелиос" с код по Булстат ********* с адрес:
гр.Поморие,ул."Морска" №52,представлявана от председателя на УС Д П П да заплати на
Г. Н. Д. с ЕГН-**********,руска гражданка,с постоянно пребиваване в Република
България,с постоянен адрес: гр.Поморие,ул."Морска"№ 52,вх.F, ет.3,ап.8 сумата от 200 лева
разноски по настоящото производство.
Определението подлежи на обжалване по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК с частна жалба
в едноседмичен срок,считано от датата на връчването му на страните пред Върховния
Касационен Съд на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3