Решение по дело №170/2020 на Районен съд - Раднево

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

номер 260045                                11.11.2020 година                               град Раднево

 

РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                            граждански състав

На двадесет и втори октомври                                                                     2020 година

В публично заседание в следния състав:

                                       

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АСЕН ЦВЕТАНОВ

 

при участието на секретаря Росица Динева, като разгледа докладваното от съдията, гражданско дело номер 170 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 221, ал. 1 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ.

Производството е образувано по искова молба на И.И.Д. срещу „Многопрофилна болница за активно лечение - доктор Димитър Чакмаков – Раднево“ ЕООД, с която се предявяват обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 221, ал. 1 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ. Ищецът твърди, че е работил при ответника по трудов договор № 05/20.01.2010 г. на длъжност „лекар, пневмология и фтизиатрия”, което било прекратено едностранно от работника на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, считано от 28.02.2020 г., за което била издадена заповед № 18/16.03.2020 г. Твърди, че в заповедта за прекратяване на ТПО било посочено, че работодателят дължи обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за 16 работни дни неползван платен годишен отпуск, както и обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ. Твърди, че до прекратяване на трудовия договор изпълнявала трудовите си задължения добросъвестно и заработвала съответната месечна норма часове по график. Твърди, че към датата на прекратяване на ТПО не и били платени трудови възнаграждения за месец октомври 2019 г. в брутен размер на 300 лв., месец декември 2019 г. в брутен размер на 1222,78 лв., месец януари 2020 г. в брутен размер на 1222,80 лв. и месец февруари 2020 г. в брутен размер на 1229,20 лв., които принципно се дължали месечно, но не и били платени. Твърди, че работодателят и дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 10 дни за 2019 г. и 6 дни за 2020 г. в размер на 889,31 лв., но работодателят начислил във фиш за месец март 2020 г. брутна сума от 707,52 лв., от която след удържане на данък и била преведена сумата от 619,97 лв., поради което останал неизплатен брутен размер от 181,79 лв. Твърди, че работодателят и дължи и обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ в брутен размер от 1222,80 лв., което също не било платено. Твърди, че обезщетенията следвало да се платят до месец март 2020 г. След допуснато с протоколно определение от 10.09.2020 г. изменение на част от исковете по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК се иска от съда да постанови решение, с което да се осъди ответното дружество да и заплати сумите за трудови възнаграждения за месец октомври 2019 г. в брутен размер на 1302,81 лв., месец декември 2019 г. в брутен размер на 1310,78 лв., месец януари 2020 г. в брутен размер на 1286,80 лв. и месец февруари 2020 г. в брутен размер на 1229,20 лв., обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ в брутен размер на 280,47 лв. и обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ в брутен размер на 1222,80 лв., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 22.04.2020 г. Претендира разноски. Представя писмена защита.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника „Многопрофилна болница за активно лечение - доктор Димитър Чакмаков – Раднево“ ЕООД, в който взема становище за неоснователност на исковете. Твърди, че към БТВ на ищцата били начислявани недължими допълнителни трудови възнаграждения. Твърди, че оспорва истинността на представено към исковата молба допълнително споразумение за извършване на функционални изследвания и определеното с него трудово възнаграждение от 250 лв., като неподписано от лицето, представляващо работодателя. Твърди, че допълнителното споразумение било подписано на основание чл. 259 КТ без да било ясно кой е отсъстващия служител, чиято работа ищцата евентуално е била натоварена да изпълнява и за какъв период от време, като оспорва ищцата да е осъществявала тази дейност, която счита да е била част от трудовите и задължения в отделението, в което е работила. Твърди, че според вътрешните правила за работна заплата в лечебното заведение не се дължи такова допълнително трудово възнаграждение за функционални изследвания, тъй като това е овъзмездено с основното трудово възнаграждение. Твърди, че оспорва ищцата да е работила през месец февруари 2020 г. в пълната норма часове, като представеният график не удостоверявал действително отработени от ищцата часове. Иска от съда да отхвърли исковете.

Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед направените доводи и възражения, достигна до следните фактически и правни изводи:

С протоколно определение от 23.07.2020 г. съдът е обявил за окончателен доклада по чл. 140 ГПК, с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са обявени за признати и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ищцата е работила при ответното дружество въз основа на безсрочен трудов договор № 05/20.01.2010 г. на длъжност „лекар, пневмология и фтизиатрия”, което било прекратено едностранно от работника на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, считано от 28.02.2020 г., за което била издадена заповед № 18/16.03.2020 г.

По исковете с правно основание чл. 128, т. 2 КТ:

За основателността на исковете на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК, с оглед безспорните и ненуждаещи се от доказване факти, ищецът следва да докаже, че е полагал труд в през процесния период и размера на трудовото възнаграждение.

По делото е приет като писмено доказателство трудов договор № 05/20.01.2010 г. /л.4-5/ и допълнително споразумение № 44/28.01.2019 г. към трудовия договор /л.6-7/, от които е видно, че между страните е уговорено последно основно трудово възнаграждение по трудовия договор в размер на 800 лв., допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 20,8%, които се изплащат месечно /виж чл. 3/. Място на работа е определен стационар Вътрешно отделение при 8-часов работен ден.

По делото е прието допълнително споразумение от 01.12.2018 г. /л.8/, с което е договорено на основание чл. 119 КТ и чл. 259 КТ ищцата да извършва и функционални изследвания на дишането във ВО, редом с основните си задължения по длъжността, срещу допълнително трудово възнаграждение от 250 лв. В отговора на исковата молба ответникът е оспорил истинността на това допълнително споразумение досежно положение от тогавашния управител на болницата подпис, като с протоколно определение от 23.07.2020 г. съдът е открил производство по реда на чл. 193 ГПК за оспорване автентичността на това допълнително споразумение. В тая връзка по делото са събрани писмени и гласни доказателства. От приетите фишове за работна заплата от месец ноември 2018 г. до месец ноември 2019 г. е видно, че на ищцата през месец ноември 2018 г. не и е било начислено допълнително възнаграждение от 250 лв., а от месец декември насетне във всички фишове е начислено такова допълнително споразумение с оглед сключване на същото на 01.12.2018 г. По делото е разпитана като свидетел лицето К.Т., работила като медицинска сестра заедно с ищцата във Вътрешно отделение на болницата, от чиито показания е видно, че докато ищцата е работила в болницата е извършвала тези функционални изследвания на болните, които били задължително по някои клинични пътеки, като винаги лекари са ги извършвали тези изследвания. Първо били двама лекари, но другият пулмолог напуснал и останала само ищцата, която продължила да прави тези изследвания. По делото е разпитана като свидетел и тогавашният управител на болницата М. У., от чието име е поставения подпис в оспореното споразумение. Св. М. У. посочва, че няма спомен дали е подписвала такова споразумение през 2018 г., но посочва, че тези изследвания винаги са се правили от пулмолог и са се заплащали, както и че ищцата винаги е получавала по 250 лв. за извършването на тези функционални изследвания. Св. У. посочва, че такова заплащане било установена практика в болницата още преди да стане тя управител и тя продължила тази практика. Съвкупният анализ на така събраните доказателства сочи на извод, че ищцата е получавала допълнително възнаграждение за извършването на функционални изследвания в размер на 250 лв., което възнаграждение е договорено да извършване на допълнителни дейности извън възложените с трудовия договор, тоест при вътрешно заместване съгласно чл. 259 КТ, както впрочем е и посочено в оспореното допълнително споразумение, за което съгласно чл. 259, ал. 1 КТ ищцата е освен основното трудово възнаграждение за изпълняваната от нея длъжност лекар е следвало да получава и допълнително трудово възнаграждение, което се уговаря между страните по трудовото правоотношение. Именно това договаряне се установи да се е осъществило чрез оспореното допълнително споразумение, тъй като видно от фиша за работна заплата за месец ноември 2018 г. такова допълнително възнаграждение от 250 лв. на ищцата не е било начислено. От събраните доказателства съдът намира, че оспорването на автентичността на подписа на управителя на ответното дружество не успешно проведено и представеният документ като автентичен следва да се цени като годно писмено доказателство. Поради това съдът намира, че между страните е договорено заплащане на допълнително трудово възнаграждение на ищцата в размер на 250 лв. от 01.12.2018 г. за извършване на функционални изследвания като извършвана дейност по вътрешно заместване, тоест извън функциите на ищцата по трудовия договор съгласно длъжностната характеристика /л.45-46/. За пълнота ще се отбележи, че съгласно чл. 259, ал. 3 КТ дори липсата на писмена форма не е пречка работникът или служителят да получава възнаграждението за заместването, което води на извод, че дори да се беше установило като неавтентично оспореното допълнително споразумение, то ищцата отново има право на начисленото ѝ допълнително трудово възнаграждение от 250 лв. месечно за извършването на тази допълнителна дейност, тъй като от гласните доказателства се установи, че лекарите винаги са получавали тези възнаграждение за извършване на функционалните изследвания.

В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че ищцата не била установила кой служител е замествала при извършването на функционалните изследвания. Това обстоятелство въобще не е задължение на работника да го доказва. В случай, че работодателят прецени дадени задължения да се изпълняват от служител, изпълняващ друга длъжност и в която длъжност не се включват тези задължения, разпоредбата на чл. 259, ал. 1 КТ посочва, че се дължи заплащане на допълнително възнаграждение. Дали отсъства служителят, чиито задължения се поемат, дали такъв служител въобще не е назначен на длъжността и няма кой да ги извършва по длъжност тези задължения, е обстоятелство, което не е длъжен да ги знае поемащият допълнителните функции служител.

Затова съдът намира, че заедно с уговореното основно трудово възнаграждение по трудовия договор е договорено между страните заплащане и на допълнително трудово възнаграждение за вътрешно съвместяване на дейности от ищцата по извършване на функционални изследвания.

От гласните доказателства се установи, че работодателят изготвя графиците за полагането на труд от лекарите, като ищцата била включвана в графиците за вторник и четвъртък следобед. Тъй като в трудовия договор е уговорено работа на пълен 8-часов работен ден /виж т.2.2 на допълнителното споразумение № 44 от 28.01.2019 г. на л.6/, то обстоятелството, че работодателят не е осигурил на работника възможност да полага труд в рамките на уговорените 8 часа не е неизпълнение на задълженията на работника по трудовия договор. Отделно пък и следва да се отбележи, че обстоятелството за включване на ищцата в графиците за вторник и четвъртък за по 6 часа /така св. К.Т./ въобще не води на извод, че през останалото време ищцата не е полагала уговорения труд извън графика или да е изпълнявала другите свои задължения като лекар извън приемните часове с пациенти. Затова и съдът намира, че работодателят е определил с графика кога ищцата да полага труд, което не може да се вмени на ищцата като виновно неизпълнение на трудовите ѝ задължения за полагане на труд в рамките на 8 часа дневно, тоест уплътняване на работното време. Съгласно чл. 8, ал. 2 КТ добросъвестността при осъществяване на трудовите права и задължения се предполага до установяване на противното. Няма никакви данни по делото ищцата да е действала недобросъвестно при изпълнение на трудовите ѝ задължения по договора, нито ответното дружество ангажира такива доказателства. Видно е и от приетите окончателни графици, представени в РЗОК /л.88-91/, че ищцата е работила по изготвения от работодателя график и е полага труд в рамките на този график.

Трудовият договор е прекратен на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ със заявление от работника от 28.02.2020 г. /л.9/, което прекратяване е констатирано в заповед № 18 от 16.03.2020 г. /л.10/, в която е посочено, че прекратяването на трудовия договор е от 28.02.2020 г.

От приетото заключение по СИЕ, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно, е видно, че БТВ на ищцата за месец октомври 2019 г. е в размер на 1302,81 лв., месец декември 2019 г. в размер на 1310,78 лв., месец януари 2020 г. в размер на 1286,80 лв. и месец февруари 2020 г. в размер на 1229,20 лв. за 20 работни дни и в размер на 1180,24 лв. за 19 работни дни. От СИЕ е видно, че ответното дружество по график води ищцата да е отработила пълни 20 работни дни за месец февруари 2020 г., като във фиша за работна заплата било начислено за 19 работни дни. Установи се, че трудовият договор е прекратен считано от 28.02.2020 г., тоест за този ден ищцата не дължи полагане на труд и не ѝ се следва плащане на трудово възнаграждение. Видно от приетия график за месец февруари 2020 г., представен от РЗОК /л.91/, ищцата е дадена по отчет, че не е работила на 28 февруари 2020 г. и на 29 февруари 2020 г. /СВ-свободен/, тоест от прекратяване на трудовия договор на 28.02.2020 г. ищцата не е полагала труд. Затова и съдът намира, че ѝ се дължи трудово възнаграждение до 27.02.2020 г., тоест за 19 работни дни, или БТВ е в размер на 1180,24 лв.

От заключението на СИЕ се установи, че за месец октомври ищцата е получила сумата от 300 лв. на 15.11.2019 г., представляваща частично плащане на трудово възнаграждение за месец октомври 2019 г., поради което е останал дължим остатък от 1002,81 лв. /1302,81 минус 300/. Няма доказателства за заплащане от ответника на останалата част от дължимите трудови възнаграждения, поради което следва исковете да се уважат до следните размери: за месец октомври 2019 г. е в размер на 1002,81 лв., месец декември 2019 г. в размер на 1310,78 лв., месец януари 2020 г. в размер на 1286,80 лв. и месец февруари 2020 г. в размер на 1180,24 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба 22.04.2020 г. до окончателно им изплащане.

По иска с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ:

За да възникне правото на обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ следва да е налице прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2, 3 и 3а, при което работодателят дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение.

В случая се установи, че е било налице валидно сключено трудово правоотношение по безсрочен трудов договор за изпълнение на длъжността „лекар, пневмология и фтизиатрия”, което било прекратено едностранно от работника на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, считано от 28.02.2020 г., за което била издадена заповед № 18/16.03.2020 г. Трудовият договор с ищцата е бил безсрочен трудов договор, който съгласно чл. 66, ал. 1, т. 6 КТ следва да включва в писменото съдържание срок на предизвестие за прекратяването му.

Съгласно чл. 326, ал. 2 КТ срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. От тук следва извод, че срокът на предизвестие не може да е по-малък от 30 дни за двете страни. От трудовия договор е видно, че е уговорено предизвестие за прекратяването му от 30 дни /виж чл. 5 на допълнителното споразумение на л.7/.

Поради това са налице законовите предпоставки за начисляване и изплащане на обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ към датата на прекратяване на трудовия договор – 28.02.2020г.

Съгласно чл. 228 КТ следва да се изчисли обезщетението по чл. 221, ал. 1 КТ на база БТВ за месец януари 2020 г. Видно от заключението на СИЕ, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно, БТВ за месец януари 2020 г. е в размер на 1222,80 лв.

Няма ангажирани доказателства от ответното дружество за заплащане на дължимото на ищцата обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ, поради което искът ще се уважи за сумата от 1222,80 лв., като брутен размер на обезщетението по чл. 221, ал.1 КТ, в какъвто размер се претендира от ищцата, ведно със законната лихва от датата на исковата молба 22.04.2020 г. до окончателно ѝ изплащане.

По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ:

За да възникне правото на обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ следва ищецът да докаже прекратяване на трудовото правоотношение и наличие на неизползван платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност.

Както се посочи по-горе установи се трудовото правоотношение да е прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ на 28.02.2020 г.

От приетата по делото заповед № 18/16.03.2020 г. /л.10/ е видно, че е посочено от работодателя, че ищцата има към датата на прекратяване на ТПО 16 дни неизползван платен годишен отпуск, за който е посочено да се изплати обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ. Поради това и съдът ще приеме за установено признатото от ответното дружество обстоятелство, че към датата на прекратяване на трудовия договор ищцата има 16 дни неизползван платен годишен отпуск, за които е и претенцията на ищцата /виж обстоятелствената част на исковата молба/.

Видно от заключението на СИЕ, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно, БТВ за месец януари 2020 г. е в размер на 1222,80 лв., среднодневното БТВ в размер на 55,58 лв. Ответното дружество е начислило във фиша за работна заплата на ищцата за месец март 2020 г. обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ в размер на 707,52 лв. в брутен размер за 16 дни неизползван платен годишен отпуск, като след удръжка на дължимия данък от 10 %, на ищцата било заплатено обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ в нетен размер от 619,97 лв. на 15.04.2020 г. От СИЕ е видно, че ответното дружество е дало справка, че ищцата има 18 дни неизползван платен годишен отпуск, от които 13 дни за 2019 г. и 5 дни за 2020 г., които не са погасени по давност и за тях се дължи обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ. ОТ СИЕ е видно, че нетното обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за 18 дни неизползван платен годишен отпуск е в размер на 900,44 лв., от които като се приспадне платената сума от 619,97 лв., остава дължим нетен размер от 280,47 лв., в какъвто размер е допуснато изменение на иска и ще следва да се уважи същия, ведно със законната лихва от датата на исковата молба 22.04.2020 г. до окончателно ѝ изплащане.

По разноските и дължимата държавна такса:

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса за уважените искове по сметка на РС-Раднево в размер на 150 лв. /3 уважени иска по чл. 128, т.2 КТ, чл. 221, ал. 1 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ за всеки от които се дължи минимална държавна такса от 50 лв. съгласно чл. 1 от Тарифата за държавните такси по ГПК/ и заплатеното от бюджета на съда на основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК възнаграждение за вещо лице в размер на 150 лв.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски съобразно уважената част от исковете, които разноски се установиха в размер на 615,80 лв. /база платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 650 лв. по договор за правна помощ и съдействие от 21.04.2020 г. на л.17/.

 

Водим от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА „Многопрофилна болница за активно лечение Д-р Димитър Чакмаков – Раднево“ ЕООД, вписано в търговския регистър с ЕИК *********, с адрес на управление гр. Раднево, ул. „Георги Д.” № 42, да заплати на И.И.Д., ЕГН **********, с адрес ***,

-         на основание чл. 128, т. 2 КТ трудови възнаграждения както следва: за месец октомври 2019 г. в брутен размер на 1002,81 лв. /хиляда и два лева и 81 ст./, за месец декември 2019 г. в брутен размер на 1310,78 лв. /хиляда триста и десет лева и 78 ст./, за месец януари 2020 г. в брутен размер на 1286,80 лв. /хиляда двеста осемдесет и шест лева и 80 ст./ и за месец февруари 2020 г. в брутен размер на 1180,24 лв. /хиляда сто и осемдесет лева и 24 ст./,

-         обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ в брутен размер от 1222,80 лв. /хиляда двеста двадесет и два лева и 80 ст./,

-         обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск за 18 дни в нетен размер от 280,47 лв. /двеста и осемдесет лева и 47 ст./,

-         ведно със законната лихва върху главниците от датата на исковата молба - 22.04.2020 г. до окончателно им изплащане,

-         както и разноските за производството на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в размер на 615,80 лв. /шестстотин и петнадесет лева и 80 ст./,

-         като ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените искове по чл. 128, т. 2 КТ за трудово възнаграждение за месец октомври 2019 г. за разликата над присъдения брутен размер от 1002,81 лв. до претендирания такъв от 1302,81 лв. и за месец февруари 2020 г. за разликата над присъдения брутен размер от 1180,24 лв. до претендирания такъв от 1229,20 лв.

ОСЪЖДА „Многопрофилна болница за активно лечение Д-р Димитър Чакмаков – Раднево“ ЕООД, вписано в търговския регистър с ЕИК *********, с адрес на управление гр. Раднево, ул. „Георги Д.” № 42, да заплати по сметка на РС-Раднево на основание чл. 78, ал. 6 ГПК държавна такса в размер на 150 лева /сто и петдесет лева/ и заплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.

 

 

    РАЙОНЕН СЪДИЯ: