Решение по дело №149/2018 на Районен съд - Своге

Номер на акта: 4
Дата: 14 януари 2019 г. (в сила от 4 октомври 2019 г.)
Съдия: Румен Атанасов Стойнов
Дело: 20181880200149
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 юли 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Своге, 14.01.2019г.

 

В    И  М  Е  Т  О   Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

         

Свогенският районен съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав :

 

          Председател : Румен Стойнов

 

при секретаря Мария Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Стойнов нак.адм.хар.дело № 149/2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 59 – чл. 63 и чл. 83 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 193, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност ДДС). Образувано е по жалба подадена от В. Б. в качеството й на едноличен търговец с наименование „… – В. Б.” от гр. С., ул. „…” , против Наказателно постановление № 343474-F380253 от 25.06.2018г., издадено от заместник директора на Териториална дирекция София към Националната агенция по приходите (ТД на НАП), упълномощена със заповед ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г. на Изпълнителния директор на НАП. С обжалваното наказателно постановление на едноличния търговец, за неизпълнение на задължението му по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. За регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални апарати (Наредбата), е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева – на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС.

В жалбата и в открито съдебно заседание, чрез пълномощник, се поддържа, че наказателното постановление е незаконосъобразно и се иска то да бъде отменено изцяло.

Длъжностното лице изпълняващо функциите на административнонаказващ орган, чрез процесуален представител, изразява становище, че жалбата е неоснователна.

Към делото е приобщена административнонаказателната преписка, приети са писмени доказателства и са разпитани двама свидетели.

От събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна :

На 04.04.2018г. е извършена проверка в търговски обект, по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС, находящ се в гр. С. на ул. „…” № , който се стопанисва и експлоатира от едноличния търговец - жалбоподател. При проверката е установено, че регистрираният дневен оборот от монтирания в обекта електронен касов апарат с фискална памет (ЕКАФП), съгласно междинен отчет от 04.04.2018г. е в размер на 42,30 лева. Фактическата наличност в касата на обекта към момента на проверката е в размер на 122 лева, според изготвения опис. Констатирано е, че в книгата за дневните финансови отчети (ДФО) за дата 04.04.2018г. има отбелязана сума в началото на деня – 50 лева, без обаче същата да е отразена във фискалното устройство (ФУ) чрез операцията „служебно въведени” суми. Фискалното устройство модел „ЕLTRADE A600 DVV”, с инд. № ED222406, с ИН на ФП 44281406, притежава функциите „служебно въведени” и „служебно извадени” суми, като няма постъпили данни в паметта на ФУ. Следователно е налице положителна разлика в размер на 79,70 лева, от които 50 лева – начална сума и 29,70 лева, за които не са представени доказателства за произход. Последната сума представлява „въвеждане” на пари в каса, които не са отразени от фискалното устройство.

Горната фактическа обстановка съдът приема въз основа на показанията на разпитания по делото свидетел К., както и от приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, които са безпротиворечиви. Така установеното не се е оспорвало и от жалбоподателката – в подаденото от нея обяснение.

Относно причините довели до констатираното от контролните органи, съдът не кредитира показанията на свидетелката Г., тъй като са налице противоречия между нейните показания и по-горе посоченото обяснение на жалбоподателката – на л. 26 от делото. Б. твърди в обяснението си, че сутринта, при започване на работния ден, сложила 30 лева. Свидетелката посочва, че при извършване на самата проверка, което е било около 12 часа, Б. трябвало да върне ресто на клиент, който й дал 50 лева, и тя тогава върнала от нейни собствени пари.

Съставен е на място протокол за извършена проверка. Установено е неизпълнение на задължението по чл. 33, ал. 1 от Наредбата. Едноличният търговец е поканена на 11.04.2018г. в сградата на ТД на НАП София за съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН). На посочената дата в гр. София, в сградата на ТД на НАП, е съставен АУАН, който е редовно връчен. Б. е дала писмено обяснение, което е приложено към административнонаказателната преписка. Била е уведомена за правото в 3-дневен срок да се направят допълнителни възражения и обяснения, като горното е удостоверено с подписа й върху акта. Нарушаването на срока по чл. 52 от ЗАНН не погасява правото да се наложи санкция. Издаденото наказателно постановление (НП) съдържа всички необходими елементи по чл. 57 от ЗАНН. То е връчено на 05.07.2018г., а жалбата е постъпила в РС Своге на 12.07.2018г.

Въз основа на установеното по делото съдът приема, че актът и наказателното постановление са съставени, съгласно изискванията на ЗАНН. Фактическите констатации, отразени в тях, се потвърждават от събраните и кредитирани от съда доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи - подадената жалба е редовна и допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

По делото безспорно се установи, че ЕТ „… – В. Б.” не е изпълнил задължението си към държавата при осъществяване на своята дейност. Неизпълнението на задължението е формално, а не резултатно, и фактическият състав на същото не включва размер на причинени вреди, нито какъвто и да било друг резултат на увреждане. Нарушен е чл. 33, ал. 1 от Наредбата, една от целите на която е да осигури възможност за проследяване на паричния поток в търговския обект чрез създаване на правила за регистрация и отчетност на паричните средства. Доколкото Наредбата е издадена на основание чл. 118, ал. 4 от  ЗДДС, правилно за нарушаване на чл. 33, ал. 1 от същата е приложена санкционната норма на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС.

Административният орган е изпълнил задълженията си по ЗАНН, доказал е неизпълнението на задължението, осъществен е фактическият състав на чл. 83 от ЗАНН. Наложената имуществена санкция е съобразена със ЗДДС – в минимален размер. В производството не са допуснати нарушения опорочаващи издаденото наказателно постановление, като административнонаказващият орган осъществявайки правомощията си в рамките на своята компетеност е установил обективно всички факти и обстоятелства.

Не са налице и предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, както е констатирано и в НП, тъй като не се доказа по-ниска степен на опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с предвидената от закона. Неизпълнението засяга важни обществени отношения, а наложената имуществена санкция е в минималния предвиден от закона размер, като по този начин е отчетена конкретната специфика на случая.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

                   

Р   Е   Ш   И :

 

Потвърждава Наказателно постановление № 343474-F380253 от 25.06.2018г., издадено от заместник директора на Териториална дирекция София към Националната агенция по приходите, с което на ЕТ „… – В. Б.” от гр. С., ул. „…” № , ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез РС Своге.

       

 

 

  РАЙОНЕН СЪДИЯ :