Присъда по дело №1027/2022 на Районен съд - Пазарджик
| Номер на акта: | 10 |
| Дата: | 24 януари 2023 г. (в сила от 9 февруари 2023 г.) |
| Съдия: | Капка Живкова Вражилова |
| Дело: | 20225220201027 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 29 юли 2022 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
към Присъда № 10 от 24.01.2023 г. на Районен съд- Пазарджик, постановена по
НОХД № 1027/2022г. по описа на съда
Районна прокуратура- Пазарджик е внесла обвинителен акт срещу подсъдимия М.
К. И. ЕГН: **********, с което на същия е повдигнато обвинение за това че на ***г. в
района на гробищния парк на с.Алеко Константиново, обл.Пазарджик, е направил опит да
извърши полово сношение- анално проникване на половия си орган в ануса на пострадалия,
с лице от същия пол, ненавършило 14-годишна възраст- 11-годишният А. В. Н., роден на
***г. от с.Алеко Константиново, обл.Пазарджик, като употребил за това сила- обърнал със
сила пострадалия с гръб към себе си, хванал и държал ръцете му на гърба, свалил панталона
и бельото му, като деянието е останало недовършено по независещи от волята му причини-
Престъпление по чл.157 ал.3 вр. ал.1 пр.1-во, вр. чл.18 ал.1 от НК
В съдебно заседание представителят на РП- Пазарджик поддържа обвинението. В
хода на съдебните прения изразява становище за доказаност на обвинението от обективна и
субективна страна, като излага подробен анализ на събраните по делото гласни
доказателства и приетите заключения на вещите лица по изготвените СМЕ и СППЕ.
Пледира за налагане, при условията на чл.54 ал.1 НК, на ефективно наказание лишаване от
свобода, чийто размер да бъде определен, при лек превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства. Счита, че в тежест на подсъдимия следва да се възложат и направените в
хода на досъдебното и съдебното производство разноски
Адв.Б. Д. пледира подзащитният й да бъде признат за невинен по повдигнатото му
обвинение, за което твърди, че извършването му не е било доказано в хода на проведеното
съдебно следствие. Намира показанията на единствения свидетел очевидец за колебливи до
степен, че да не могат да обосноват категоричен извод за това, че деянието е било
извършено от подсъдимия. В условията на евентуалност, пледира за налагане на наказание
по реда на чл.55 НК, като изключително смекчаващо вината обстоятелство сочи чистото
съдебно минало на подзащитния й. В този случай, намира за приложима и разпоредбата на
чл.66 ал.1 НК, предвиждаща отлагане изпълнението на наказанието.
Подс.М. И., редовно призован, се явява за всички съдебни заседания лично. Заявява,
че разбира обвинението, но не се признава за виновен. В хода на проведеното съдебно
следствие депозира обяснения, в които потвърждава присъствието си на посоченото в
обвинителния акт място на инкриминираната дата, но отрича да е осъществил
изпълнителното деянието на престъплението, за което е повдигнато обвинението. Твърди, че
всичко е било игра между него и пострадалия. В своя защита изразява пълно съжаление за
случилото се, като при даденото му право на последна дума, моли да му бъде наложено
условно наказание.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Подсъдимият М. К. И. е роден на ***г. в с.Алеко Константиново, обл.Пазарджик,
живущ в с.Алеко Константиново, обл.Пазарджик, ул.Пирин №5, българин, български
гражданин, без образование, неженен, безработен, неосъждан, ЕГН: **********.
Към инкриминираната дата- ***г. св.А. В. Н., роден на ***г., бил на 11 години.
Същият живеел заедно с родителите си в с.Алеко Константиново, обл.Пазарджик,. Подс.И.,
когото в селото наричали „М.“, познавал добре св.Н. и бил информиран за неговата възраст,
тъй като често помагал в домашната работа на семейството на пострадалия.
На ***г. около обяд, след приключване на учебните часове, св.Н. излязъл от сградата
на училището в с.Алеко Константиново заедно със своя съученик- св.С. Ф. Б., който към
онзи момент бил на 13 години. В района на училището, по това време, се намирал и подс.И..
1
Виждайки ги да излизат от сградата на учебното заведение, последният предложил на св.Н.
и св.Б. да отидат до канала, намиращ се в района на гробищния парк на с.Алеко
Константиново, обл.Пазарджик, където да се къпят. Децата се съгласили, след което,
придружавани от подсъдимия, тръгнали към мястото. Когато пристигнали там, свидетелите
Н. и Б. влезли в канала, за да се къпят. Подсъдимият останал встрани и наблюдавал. Там по
това време имало и други деца.
След известно време другите къпещи се деца си тръгнали, като на мястото останали
само св.Н., св.Б. и подс.И.. Св.Н. също решил да си тръгва, затова излязъл от канала и върху
бельото, с което бил облечен, си обул панталона. Тогава подс.И. се приближил към св.Н.,
като му заявил, че иска да осъществи с него полово сношение. Св.Н. побягнал, тъй като не
искал да участва в подобни действия, но подс.И. го настигнал. Възнамерявайки да
осъществи заявеното преди това, подс.И. хванал св.Н. през кръста и със сила обърнал
пострадалия с гръб към себе си. Тъй като св.Н. се съпротивлявал, подс.И. му хванал ръцете,
извил ги към гърба, държейки ги силно. След това подсъдимият свалил панталона и бельото
на пострадалия, извадил половия си член и започнал да го притиска към аналното отверстие
на св.Н. в опит да проникне в него и да извърши полово сношение. Св.Н. се съпротивявал
през цялото време. Всичко това се развило пред погледа на св.Б., който направил неуспешен
опит да избута подс.И. и да го възпре, казвайки му да пусне детето. Опитите на св.Б. били
неуспешни. В един момент св.Н. събрал сили и успял да се отскубне от схватката на подс.И.,
след което побягнал.
Веднага след деянието св.Н. се прибрал в дома си в с.Алеко Константиново,
обл.Пазарджик, където съобщил на майка си- св.В. Ф. Н., на която разказал за случилото се.
На 11.06.2021г. св.В. Н. информирала за това отговарящия за района на с.Алеко
Константиново полицейски инспектор- св.И. А. Д., по съвет на когото подала жалба в РУ-
Пазарджик. Проверката по случая била възложена на полицейския служител- св.Д. Г. К.,
който снел обяснения от всички ангажирани лица. Същият ден пострадалият бил
освидетелстван от съдебен лекар при МБАЛ АД- Пазарджик, като при извършения преглед
било установено наличие на рагада /повърхностно нарушаване на епитела на лигавицата на
аналния пръстен/ към 7 часа по часовниковия циферблат, с размери около 2,5 мм и дължина
4 мм..
Гореизложената фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от събраните
в хода на проведеното съдебно следствие гласни доказателства: показанията на св.А. Н./вкл.
тези от ДП, прочетени по реда на чл.281 НК/, св.С. Б./вкл. тези от ДП, прочетени по реда на
чл.281 НК/, св.В. Н., св.Д. К./вкл. тези от ДП, прочетени по реда на чл.281 НК/, св.И. Д. и
частично от показанията на св.Р. А. и обясненията на подс.М. И., както и от приобщените
към делото чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, сред
които СМУ за освидетелстване на живо лице, от приетите по делото заключения по
назначените в хода на досъдебното и съдебното производство съдебно-медицинска
експертиза на пострадалия, както и съдебно-психолого-психиатрични експертизи на
пострадалия, на подсъдимия и на св.Б.. Всички те, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, очертават възприетата от съда фактическа обстановка и доказват по един
безспорен и несъмнен начин повдигнатото от прокуратурата срещу подсъдимия обвинение
чл.157 ал.3 вр. ал.1 пр.1-во вр. чл.18 ал.1 от НК.
От показанията на св.Н., депозирани на досъдебното производство пред съдия и
прочетени в съдебно заседание по реда на чл.281 ал.1 т.1 и т.2 пр.2 НПК, се установява, че
на инкриминираните дата и място подсъдимият е направил опит, употребявайки физическа
сила за сломяване съпротивата на пострадалия, да осъществи със същия полов акт. Върху
този извод, не повлиява обстоятелството, че св.Н. е бил малолетен към момента на
осъществяване на деянието, доколкото съгласно заключението на вещите лица по приетата
СППЕ същият има изградена свидетелска годност за случая, въпреки назрялата си възраст.
2
Върху категоричността на така приетите за установени от съда факти не се отразява в
отрицателен аспект и обстоятелството, че в съдебно заседание св.Н. депозира лаконични и
лишени от детайлност показания. Напротив, последното е още едно доказателство за
травматичните последствия, които е оказало деянието върху психиката на малолетния
пострадал, чиято емоционална нагласа за споделяне на интимни преживявания пред повече
хора несъмнено създава затруднения при изказа и предопределя лаконичност на описанието
на възприятията. Показанията на пострадалия се подкрепят в пълна степен и от
заключението на вещото лице по приетата СМЕ, съгласно което при извършения преглед на
пострадалия, на следващия ден след инкриминираната дата, се установява рагада
/повърхностно нарушаване на епитела на лигавицата на аналния пръстен/ с размери около
2,5 мм и дължина 4 мм., получена в резултат от действието на твърд, тъп предмет, чрез удар
или притискане с или върху такъв, като е възможно те да са в резултат на опит за
проникване в ануса с мъжки полов член в състояние на ерекция.
За формиране на извода относно установените факти допринасят и показанията на
св.Б.- очевидец на извършеното престъпно деяние. Разпитан в съдебно заседание, св.Б.
заявява, че на инкриминираната дата, двамата със св.Н. отишли на канала до гробищния
парк на с.Алеко Константиново, където бил и подсъдимият. Чрез прочитане по реда на
чл.281 ал.1 т.1 НПК на показанията на св.Б., дадени пред съдия в досъдебното производство,
се потвърди в пълна степен установеното от разпита на пострадалия обстоятелство, че за да
осъществи намерението си за полов акт и за да сломи съпротивата на последния,
подсъдимият използвал сила- придърпал го с гръб към себе си, хванал ръцете му и ги извил
назад, като ги държал силно. Въпреки направените от страна на св.Б. опити да осуети
действията на подсъдимия, бутайки го с молба да пусне детето, последният продължил да
осъществява своето престъпно намерение, като свалил панталоните на пострадалия.
Наличните противоречия между показанията на св.Б., дадени пред съда, и тези, прочетени
по реда на чл.281 ал.1 т.1 НПК, касателно последващите действия на подсъдимия по
реализиране на опита за осъществяване на половото сношение, също могат да бъдат
обяснени с деликатния характер на тяхното съдържание и обстоятелството, че възприятията
стават достояние пред всички участници в откритото съдебно заседание. Свидетелската
годност на св.Б., както в съдебната, така и в досъдебната фаза на процеса, не следва да бъде
подлагана на съмнение, доколкото, съгласно заключението по приетата СППЕ, към
инкриминираната дата същият е възприемал правилно фактите, които имат значение по
делото, поради което може да дава достоверни показания, за каквито съдът в пълна степен
приема тези от ДП, депозирани пред съдия по реда на чл.223 НПК и прочетени по
надлежния ред в хода на съдебното следствие. Не на последно място, установените от
разпитите на пострадалия и единствения свидетел-очевидец факти, се потвърждават изцяло
от показанията на косвените свидетели- В. Н.- майка на пострадалия и полицейските
служители- св.Д. К. и св.И. Д.. Наличието на пряка родствена връзка между св.В. Н. и
пострадалия не се отразява върху доказателствената стойност на депозираните от нея
показания, доколкото в хода на проведения пред съда непосредствен разпит на същата не
възникнаха съмнения за проява предубеденост и заинтересованост при излагане на фактите
по случая. Същото се отнася и за двамата полицейски служители, чиито възприятия,
въпреки изминалия период от време и повтаряемостта на случаите, свързани с естеството на
тяхната работа, бяха изложени в достатъчна за потвърждаване на обвинителната теза степен,
касателно хронологията на изложените пред тях факти, свързани с инкриминираното
деяние. Всички те допринасят за очертаване в пълнота на описаната по-горе фактическа
обстановка, приета за установена от настоящия съд. Така анализираните гласни
доказателствени средства са вътрешно непротиворечиви, еднопосочни и взаимнодопълващи
се и очертават в пълнота фактическа обстановка, съдържаща информация за времето,
мястото, механизма на извършеното деяние и неговото авторство. Отделно от това, оценката
за достоверността на показанията на свидетелите се базира на липсата на данни, които да
3
сочат преднамереност, а оттук- и за преиначаване на възпроизведеното от тях. Наред с това,
същите кореспондират със заключението на вещото лице по приетата СМЕ, поради което
следва да бъдат кредитирани в пълна степен.
Върху формираните по този начин изводи за фактическата обстановка не оказват
влияние показанията на св.Р. А.- баща на пострадалия, чиито твърдения останаха изолирани
и неподкрепени от нито едно от събраните по делото доказателства. Желанието му за
оневиняване на подсъдимия, чрез омаловажаване на събитията и излагане на различна
фактология, се обяснява от стремежа на св.А. да запази за вбъдеще помощта, която заяви, че
му е оказвана многократно от страна подс.И. в ежедневните домашни дейности. Последното
се обяснява сравнително логично с ниския социален статус и образованост на свидетеля,
оказващо несъмнено влияние върху правилното отражение в неговото съзнание на иначе
безспорно общественоопасни прояви.
Най-сетне, не следва да се кредитират и обясненията на подсъдимия, доколкото
същите макар да имат характер на годно доказателствено средство, представляват и негово
основно средство за защита. В конкретния случай обясненията на подсъдимия не се
подкрепят от останалите гласни доказателства по делото. Същите съдържат интерпретация
на случилото се, формирана в резултат на естествения стремеж на същия да бъде оневинен.
Този извод стои в корелация както със заключението на вещото лице по СМЕ, което
установява обективна находка на повърхностно нарушаване в областта на ануса на
пострадалия, така също и с приетата СППЕ на подсъдимия, съгласно заключението на
вещите лица по която сексуалното развитие на последния е хомосексуално. Не на последно
мяст,о по делото се установи, че подсъдимият е имал представа за възрастта на пострадалия,
тъй като е познавал в достатъчна близост както него, така и семейството му, на което е
помагал в къщната работа много пъти преди инкриминираното деяние.
С оглед всичко гореизложено, настоящият съдебен състав намира, че
престъплението, за което на подс.И. е повдигнато обвинение по чл.157 ал.3 вр. ал.1 пр.1-во,
вр. чл.18 ал.1 от НК е доказано от обективна и субективна страна.
Съгласно Решение №153/18.03.2010г. по н.д.№56/2010г. на ВКС, III н.о., всички
форми на неправомерни развратни действия, извършвани между лица от един и същи пол,
следва да се криминализират от нормата на чл.157 НК, а не на чл.149 от НК. Престъпният
хомосексуализъм, очертан от диспозицията на нормата на чл.157 от НК, е специален състав
по отношение състава на чл.149 от НК, който е приложим за развратни действия,
осъществени от лице спрямо лице от противоположния пол. Нормата на чл.157 от НК
съдържа две форми на изпълнителното деяние на престъплението: първото- извършване на
полово сношение, и второто- извършване на действия на полово удовлетворение.
В този смисъл е и Решение №499/20.11.2009г. на ВКС по н.д. № 543/2009г., III
н.о., според което всички форми на неправомерни развратни действия /блудство, полово
сношение/, когато са извършени между лица с еднакъв пол, следва да се санкционират по
чл.157 НК, криминализиращ престъпния хомосексуализъм. Заключението произтича от
съотношението на очертаните в разпоредбите на чл.149 НК и чл.157 НК престъпни състави
на общ към специален, и аргументи за същото се извеждат при систематичното тълкуване на
нормите на чл.158 вр. чл.149-151 и чл.153 от НК. Съгласно предписаното в чл.158 НК
съдържание, отговорността за извършените по чл.149-151 и чл.153 НК престъпления отпада,
ако до привеждане на присъдата в изпълнение последва брак между мъжа и жената.
Недопустимото сключване на брак между лица от един и същи пол предпоставя
изключването на съставите на престъпния хомосексуализъм от обсега на действие на чл. 158
НК“
Поради изложеното настоящият съдебен състав намира, че подс.И. е осъществил
чрез извършените от своя страна действия, посочени в очертаната по-горе от съда
фактическа обстановка, именно съставомерните признаци на престъплението по чл.157 ал.3
4
вр. ал.1 пр.1-во, вр. чл.18 ал.1 от НК.
Така от събраните и коментирани по-горе доказателства се установява от обективна
страна, че подс.И. на ***г., в района на гробищния парк на с.Алеко Константиново,
обл.Пазарджик, е направил опит да извърши полово сношение-анално проникване на
половия си орган в ануса на пострадалия, с лице от същия пол, ненавършило 14-годишна
възраст- 11-годишния А. В. Н., роден на ***г. от с.Алеко Константиново, обл.Пазарджик,
като употребил за това сила- обърнал със сила пострадалия с гръб към себе си, хванал и
държал ръцете му на гърба, свалил панталона и бельото му, като деянието е останало
недовършено по независещи от волята му причини.
От субективна страна подс.И. е действал при пряк умисъл, съзнавайки, че извършва
опит към полово сношение с лице от същия пол, ненавършило 14-годишна възраст- 11-
годишния А. В. Н., роден на ***г. от с.Алеко Константиново, обл.Пазарджик, като деянието
е извършено чрез употреба на сила- обърнал със сила пострадалия с гръб към себе си, хванал
и държал ръцете му на гърба, свалил панталона и бельото му. В случая не се касае за
самоволен отказ от довършване на деянието, тъй като причините за неосъществяване на
намисленото от подсъдимия полово сношение стоят извън неговата воля, а именно поради
това, че пострадалият е успял да превъзмогне употребената от него сила и да избяга.
Деянието е останало във фазата на недовършения опит, доколкото подсъдимият не е успял
да проникне с половия си член в ануса на пострадалия.
При определяне вида и размера на наказанието за подсъдимия, съдът съобрази а
първо място предвиденото в разпоредбата на чл.157 ал.3 вр. ал.1, пр.1-во, вр. чл.18 ал.1 от
НК наказание, а именно- "лишаване от свобода" от три до дванадесет години. При
индивидуализация на наказанието, съдът прецени обстоятелствата, които имат значение за
определяне конкретната степен на обществената опасност на деянието и дееца. Отчетоха се
като смекчаващи, макар и не многобройни, отговорността обстоятелства: чистото съдебно
минало и отговорното процесуално поведение на подсъдимия. Нито едно от тях обаче не
може да бъде определено и като изключително. Същевременно, като отегчаващи
отговорността обстоятелства се отчетоха: фактът, че подсъдимият е осъществил действия на
полово удовлетворяване по отношение на дете, намиращо се на етап на все още ниска
психо-физическа зрялост на своето малолетие- едва навършило 11-годишна възраст, както и
това, че деянието е извършено в присъствието на непълнолетно лице- 14-годишния св.Б., на
открито, при явно съществуваща възможност инкриминираното място да бъде посетено в
същия момент от други деца. При съобразяване обстоятелствата по чл.18 ал.2 НК, а именно
степента на осъществяване на намерението и причините, поради които деянието е останало
недовършено, не се установиха такива, които да обусловят прилагането на чл.58 б „а“ вр.
чл.55 ал.1 т.1 НК. Такива не са налице и предвид обоснованата по-горе липса на
изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. С оглед
изложеното, касателно преценката, която следва да извърши съда при индивидуализацията
на наказанието, настоящият съдебен състав намира, че целите по чл.36 НК по отношение
подс.И. ще бъдат изпълнени с налагане на наказание лишаване от свобода близко до
минимума, визиран от нормата на чл.157 ал.3 вр. ал.1пр.1-во, вр. чл.18 ал.1 от НК, а именно
в размер на 3 години. При обсъждане на въпроса за изтърпяването на така наложеното на
подсъдимия наказание съдът отчете, че са налице кумулативно предвидените в разпоредбата
на чл.66 ал.1 НК предпоставки, а именно наложеното наказание е до три години,
подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода и за поправянето на същия не е
наложително да изтърпи наказанието. По тези съображения съдът отложи изпълнението на
така наложеното на подсъдимия наказание от три години "лишаване от свобода" с пет
години изпитателен срок.
На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът възложи в тежест на подс.И. сторените
разноски по делото: по досъдебното производство- в размер на 2067 лева, платими по
5
сметка на ОДМВР- Пазарджик и по съдебното производство в размер на 1276 лева, платими
по сметка на РС- Пазарджик.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6