№ 63
гр. Бургас, 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско
дело № 20212100501686 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба
вх.№264489/20.07.2021г., подадена от В. Г. СТ., ЕГН **********, с адрес: ***, ищец в
първоинстанционното производство, срещу Решение №260154/02.07.2021г., постановено по
гр.д.№204/2020г. по описа на Районен съд гр.Несебър.
С посоченото решение, Районен съд Несебър е отхвърлил предявения от В. Г. СТ. срещу
,,Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, EИК *********, със седалище и адрес на
управление:гр.Бургас, кв. Победа, ул. ,,Ген. Владимир Вазов“ №3, сграда ,,Метални панели и
конструкции“, ет.4, представлявано от изпълнителния директор Ганчо Йовчев Тенев, иск с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за установяване недължимостта на сумата от 4157.48
лева, представляваща неплатена стойност по издадени фактури, както следва: ф.
№**********/25.05.2017г.;ф. № **********/25.07.2017г.;ф.№**********/25.08.2017г.;ф.
№**********/26.09.2017г.; ф.№**********/25.10.2017г.;ф.№**********/22.11.2017г.;ф.
№**********/25.01.2018г.ф.№**********/26.02.2018г.;ф.№**********/25.04.2018г.;ф.
№**********/25.05.2018г.ф.№**********/25.09.2018г.;ф.№**********/25.10.2018г.;ф.
№**********/26.11.2018.;ф.№**********/25.0112019г.;ф.№**********/24.04.2019г.;ф.
№**********/27.05.2019г.ф.№**********/27.05.2019г.;ф.№**********/25.06.2019г.;ф.
№**********/25.07.2019г. за доставена, отведена и пречистена вода до имот с адрес в
гр.Обзор, ул.,,Васил Левски“ №12, с аб.№901160.
Със същото решение, съдът е признал за установено, на основание чл.422 от ГПК, че В. Г.
1
СТ. дължи на ,,Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, сумите както следва: на основание
чл.79, ал.1, изр.1 от ЗЗД- сумата от 520.96 лева, представляваща стойността на доставена,
отведена и пречистена вода през отчетен период 05.07.2019г.- 06.08.20149г. до имот в
гр.Обзор, ул.,,Васил Левски“№12, с аб.№901160, начислена с фактура №********** от
26.08.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението -30.10.2019г. до окончателното изплащане на вземането; на основание чл.86 от
ЗЗД- сумата от 119.63 лева- обезщетение за забавено плащане върху дължими суми,
начислена за периода 26.06.2017г.-24.10.2019г.
Съдът е осъдил С., да заплати на ,,Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, сумата от 12.81
лева, представляваща разноски, направени по ч.гр.д. №1029/2019г. по описа на РС-Несебър,
съразмерно на уважената част от исковете по чл.422 от ГПК; сумата от 834.24 лева-
разноски по гр.д.№204/2020г. по описа на РС- Несебър.
С жалбата се изразява недоволство от обжалваното решение, като се излагат доводи за
неправилност и се иска неговата отмяна.
На първо място се посочва, че в случая, ищцата(въззивница) нямала качеството потребител
по смисъла на чл.2, ал.1,т.2 от ОУ на ,,ВиК“ ЕАД, тъй като не притежавала собствеността
върху процесния имот. Навеждат се доводи, че дадените от съда указания за иницииране на
метрологична експертиза съгласно чл.158, ал.1 от ГПК, се явявали незаконосъобразни и в
нарушение на процесуалните правила. Развиват се съображения в тази насока. Излагат се
аргументи относно приложение разпоредбата на чл.58 от Закон за измерванията /ЗИ/.
Посочва се, че изводите на съда не съответствали на събраните по делото доказателства.
Твърди се, че въззиваемото дружество не оказало съдействие при изготвяне на
метрологичната експертиза. Пояснява се, че работата на експерта се предшествала от
демонтаж на водомера, извършен от потребителя и ВиК оператора (съобразно ОУ на
,,ВиК“ЕАД). Излага се становище, че за ответника (въззвиаем) съществувало задължение за
съдействие за изготвяне на процесната експертиза (осигуряване представител при сваляне на
водомера, записване номерата на пломбите, съставяне протокол и пломбиране на пакета до
предаване в БИМ) и спрямо него следвало да се приложи нормата на чл.161 от ГПК.
Позавава се на чл.6 от Инструкция за метрологична експертиза на водомери от 2015г. на ГД
,,МИУ“ към БИМ.
Изразява се несъгласие с изводите на съда, че с плащането на определени фактури към
дружеството, ищцата направила признание на задължението. Излагат се съображения за
неотносимост на цитираната в обжалвания съдебен акт, практика на ВКС. Твърди се, че с
оглед твърденията за начисляване на нереално количество вода, ВиК операторът следвало да
инициира извършване на метрологична експертиза. Навеждат се доводи за наличие на
предпоставките на неоснователно обогатяване на въззиваемото дружество.
Иска се, атакуваното решение да бъде отменено и съдът да постанови ново, с което
предявените искови претенции да бъдат уважени.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор от ответната страна, чрез процесуалния
2
представител - гл. юрисконсулт Десислава Златева, с който се оспорва въззивната жалба
изцяло. Въззиваемият намира атакуваният съдебен акт за правилен и законосъобразен. Счита
подадената въззивна жалба за неоснователна и моли за нейното отхвърляне.
На първо място се оспорват наведените от въззивницата доводи, че последната нямала
качеството ,,потребител“ на ВиК услуги за собствения й водоснабден имот. Посочва се, че в
случая безспорно се установило наличието на облигационна връзка между страните по
делото за конкретния отчетен период. Навеждат се доводи относно направените от ищцата
доказателствени искания. Излагат се аргументи, като се цитира съдебна практика на ВКС
(Решение№26 от 23.03.2018г. по гр.д. №2997/2017г. на ВКС; Решение№124 от
09.04.2015г.по гр.д.№4703/2014г. на ВКС, ІV-то г.о).
Твърди се, че ответното дружество(въззвиаем) изпълнило задълженията си по водоподаване
и периодично отчитане показанията на монтирания измервателен уред.
Иска се от съда, атакуваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Претендира се присъждане на сторените в производството по делото пред настоящата
инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
Въззивницата в съдебно заседание чрез процесуалния си представител поддържа подадената
жалба. Въззиваемото дружество чрез адв.Попова поддържа подадения отговор на въззивната
жалба и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.
Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок, отговаря на изискванията на
чл.260 и 261 от ГПК от страни с правен интерес от обжалване на първоинстанционното
решение. Поради това е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на
основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или
недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. След като
прецени твърденията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и разпоредби
на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК и с чл. 422
ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В. Г. СТ. е предявила срещу „Водоснабдяване и Канализация” ЕАД иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване на установено, че не дължи сумата от 4157.48 лв.,
представляваща стойност на консумирана и отведена вода, съгласно издадени от ответника
фактури за неизплатени суми за обект с аб. № 901160, с адрес в ***. Ищцата сочи, че на
10.09.2019г. получила от ответника покана за заплащане на посочената сума по 22 броя
фактури, отнасящи се за посочения имот и посочения абонатен номер. Сочи, че обектът на
*** представлява сграда, която продала още през месец април 2014г. Счита, че след този
момент вече не е потребител за процесния обект.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника е депозиран отговор на исковата молба, в който се
сочи, че фактурите са издадени за обект в гр. Обзор, ул. „Васил Левски“ № 12, а не както се
твърди в исковата молба за обект на същата улица, но под № 14. Твърди се, че партида с №
3
901160 се отнася именно за имота в гр. Обзор, ул. „Васил Левски“ № 12, като по отношение
на този имот е налице облигационно отношение между страните, поради което сумите са
дължими от ищцата.
Първоначално образуваното пред Бургаски районен съд дело е прекратено и изпратено по
подсъдност на РС Несебър, където е образувано като гр.д. №204/2020г. по описа на съда.
В РС Несебър е било образувано и гр.д.№ 188/2020г. по предявен от „Водоснабдяване и
Канализация” ЕАД срещу В.С. иск с правно основание с чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за приемане на установено по отношение на ответницата, че
същата дължи на ищцовото дружество сумата от 4385,42 лв. – главница и сумата от 119,63
лв. –лихва, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 1029/2019г, по описа
на РС Несебър. Процесните суми са за незаплатени задължения на ответницата към
дружеството, за обект с абонатен номер № 901160, за които са издадени фактури, съответно
приложени по делото.
С определение № 306 от 29.05.2020г. по гр.д. № 188/2020г., съдът е констатирал, че същото
е образувано за задължения по фактури, за които вече е бил налице висящ процес към
момента на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, а именно предявеният от В.С.
отрицателен установителен иск против „Водоснабдяване и Канализация” ЕАД. Изключение
от горното се явява задължението по фактура № ********** от 26.08.2019г. на стойност
520.96 лв. Производството по гр.д. № 188/2020г. по описа на РС Несебър е прекратено за
сумата над 520.96 лв. по фактура № ********** от 26.08.2019г. и съответно заповедта за
изпълнение е обезсилена в тази част.
С депозирания отговор ответницата С. е изразила становище за неоснователност на исковите
претенции. Сочи, че не е клиент на дружеството по отношение на водоснабден имот а адрес:
***, тъй като не е собственик на този имот, а сочената от ищеца партида с абонатен №
901160 е открита по нейно искане, но за имот с адрес: ***.
С определение от 29.12.2020г. съдът поради връзката между двете висящи дела е съединил
двете производства в едно, което продължава като гр.д. №204/2020г. по описа на съда.
С писмено становище по делото, С. е заявила, че съществува спор между нея и ВИК от 20
години. Развива подробни съображения за историята на партидите от 1999г. насам. Твърди
се, че за партида 901160 се води още един водомер с номер **********, който бил занулен
на 14.07.2011г. Твърди, че е установила, че по партидата с номер 901160 са налични два
водомера – ********** и **********. Оспорват се стойностите консумирана вода, като се
твърди, че записванията не са верни. Оспорват се метрологичните характеристики –
точността на водомерите, по които са отчетени фактурираните количества вода с
процесните фактури.
По делото са представени фактури за доставена и пречистена вода до имот ***, с абонатен
№ 901160, издадени с получател В.С.. По делото е представено и извлечение от счетоводна
сметка 411 за неизплатено суми за вода за абонатен № 901160, видно от което са издадени
фактури за сумата от 4157.48 лв.
4
Видно от приложените удостоверения за наследници, В.С. е наследник на брат си Й.Г. С., за
който тя твърди, че е собственик на имота на ***. Също така по делото е представена
коригираща данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ за притежаваните недвижими имоти от
М.Г. С., в която като собственици на имота са посочени М. и В.С., съответно с квоти за
първата ¾ идеални части, а за втората – ¼ идеална част.
Съгласно разпоредбите на чл.3 от приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водопроводните и
канализационните системи, потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване. Налага се извод, че
безспорно В.С. е придобила качеството потребител, тъй като притежава собственост в
процесния имот. В същото време, видно от представената молба – заявление до ВИК Бургас,
партидата с номер 901160 се отнася именно за имот в гр. Обзор, *** още към 09.05.2018г.
По делото е прието заключение на вещото лице по назначената съдебно-техническа
експертиза, според която след оглед на място във водоснабдения имот на ***, се установява,
че същият представлява триетажна жилищна сграда, като има монтирани две измервателни
устройства – централен и подотчетен, който измерва консумираната вода на заведението,
което се намира пред сградата. При водния оператор са открити 2 партиди – 901160 – за
централния водомер и и 216962 – за подотчетния. Партидата с номер 216962 е на ЕТ „Нана –
В.С.“, а другата партида се води на В.С.. Вещото лице е посочило, че във всеки водомерен
възел има поставен баркод, който се отчита с електронно устройство и в който е криптирана
информация, която се отнася само за абонатния номер, на който е поставен. Служителят на
водния оператор сканира баркода и на екрана се появяват данните за съответния абонат. В
компютъра се записва час на манипулацията и се прави отчет на скалата на водомера, който
ръчно се нанася от служителя. За периода 11.04.2017г. – 25.03.2019г. доставената и
консумирана питейна вода, преминала през измервателното устройство е 1643 куб.м. –
видно от електронната извадка на ВИК, като това количество съответства на фактурираното
по процесните фактури. Цените отговарят на одобрените от КЕВР. Партидата на ул. “Васил
Левски“ № 14 за процесния период се е водила на О.А.Г., абонатен номер 994935, заведена в
карнет 489.
Според заключението по допълнителната съдебно-техническа експертиза, на името на В.С.
има открита само една партида с аб. № 901160, водомер с виртуален номер **********,
заведен в карнет 489, страница 154, отнасящ се за имот на ***, хотел. Бил е регистриран и
водомер с виртуален номер **********, заведен в карнет 489, страница 153, отнасящ се за
жилищна сграда на “Васил Левски“ № 14, но от 2014г. е за абонатен номер 994935.
Водомерите са монтирани преди 2004г., като през 2015г. е сменен водомер с виртуален
номер **********, карнет 489, страница 154, за което по делото са представени протоколи,
подписани от В.С.. За едноличния търговец е открита партида № 216962 – виртуален номер
**********, карнет 489, страница 284 и се отнася за обект на ул. „Васил Левски“ № 12,
бистро, който е монтиран 2004г. и не е подменян.
Данните за водомер с виртуален номер ********** винаги са записвани за карнет 489, стр.
5
154. Няма прехвърляне на този водомер на друг карнет. Партидата е открита преди 2004г. на
името на В.С..
Експертът е посочил още, че водомер с виртуален номер ********** е създаден в системата
на водния оператор във връзка с установено незаконно присъединяване към ВИК мрежата
на адрес в гр. Обзор, ул. „Васил Левски“ № 12, само за да се осчетоводи щетата от това
присъединяване.
Горното кореспондира и с показанията на свидетеля В.А. - служител в ищцовото
дружеството, който е извършвал отчета в имота ежемесечно, и който твърди, че имотът
представлява къща, пред която има ресторант. Същият е заявил, че В.С. му е осигурявала
достъп за да отчете водомерите, чрез мобилното устройство и електронен карнет.
Показанията на свидетеля Г.Д. също служител в дружеството установяват, че в процесния
имот има два водомера, които се отчитат чрез мобилно устройство, както и че В.С.
осигурява достъп до измервателните устройства.
По делото е прието заключение на вещото лице по назначената съдебно-икономическа
експертиза, според която за абонатен номер 901160, водомер 489/154 са издавани фактури,
на името на В.С., и които съответно са заплатени. На името на същата не са издавани
фактури за обект в ***, тъй като получател на фактурите за този обект е лицето ***.
От доказателствата по делото се оборва твърдението на С., че процесните фактури са за
обект на адрес в ***, на който тя не е собственик, тъй като е видно, че горепосочения адрес
като титуляр е посочена О.А.Г., с потребителски номер 994935, и водомер 489/153. Видно
от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 85, том IV, рег.№ 3486, дело
№ 65/2014г. на 15.04.2014г. *** и А.М.Г. са купили имота, намиращ се в ***, от В.С..
При така установената фактическа обстановка следва да се приеме за установен фактът, че
В.С. има качеството на потребител на ВиК услуги по смисъла на цитираната разпоредба на
чл. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и чл. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите от ВиК оператор Бургас, поради което и е задължено лице за
плащане на задълженията за консумираната в имота вода и доставени ВиК услуги.
От заключенията по съдебно-икономическата и съдебно-техническата експертизи е видно,
че в имота на ответника са доставени 1643 куб.м., като това количество съответства на
фактурираното по процесните фактури, т.с. установен е и размера на дължимите суми за
главница.
От събраните по делото доказателства се установява безспорно наличието на договорно
правоотношение между страните, както и че С. е ползвала услугите на дружество, поради
което следва да заплати стойността на ползваните услуги в претендирания размер.
Установено е по делото, че дружеството е изпълнявало задължението си за предоставяне на
услугата водоснабдяване на ответника в качеството му на потребител на В и К услуги за
процесния период, доставеното количество вода е ежемесечно надлежно измерено и
остойностено по определените цени, като са издавани ежемесечни фактури. Няма
доказателства по делото ответникът да е изправната страна по договора, а именно да
6
заплаща стойността на предоставената му услуга.
По отношение изправността на уредите за измерване водомера и доводите на възивницата,
че дадените от съда указания за иницииране на метрологична експертиза съгласно чл.158,
ал.1 от ГПК, се явявали незаконосъобразни и в нарушение на процесуалните правила, съдът
намира следното:
Съобразно разпоредбата на чл.158 ГПК, когато събирането на доказателствено средство е
съмнително или представлява особена трудност, съдът определя срок за събирането му, след
изтичането на който делото ще се разгледа и без него. Такъв е например случаят, при който
страната не води допуснатите свидетели, респ. не внася депозит за призоваването им
съгласно чл.160 ГПК; не представя документа, за снабдяване с който е било издадено
съдебно удостоверение; не оказва съдействие на вещото лице по поисканата експертиза чрез
предоставяне на необходимия сравнителен материал, не внася депозита за същата и други.
Тази хипотеза е налице не само когато заинтересованата страна не е активна при събиране
на допуснатото доказателство, но и когато това е затруднено по причини извън
субективните желания и възможности /напр. невъзможност да бъде издирен допуснат при
призоваване свидетел, непредставяне на поискан от трето лице по реда на чл.192 ГПК
документ, отказ от страна на държавен орган за достъп на вещото лице за извършване на
необходима за изпълнение на задачата справка/. При наличие на някоя от гореизброените
случаи, съдът не може направо да отмени определението си за допускане на съответното
доказателство, а е длъжен на основание чл.158, ал.1 ГПК да определи краен срок за неговото
събиране с указание, че след срока делото ще бъде гледано без него.
В процесния случай, с разпореждане от 06.10.2020г. съдът е допуснал изготвянето на
съдебно-метрологична експертиза, вещото лице, по която да извърши проверка на
водомерите в процесния имот и да отговори на въпросите дали същите са изправни, дали е
налице грешка при измерването и ако се констатира грешка, какви са нейните измерения.
Съдът е разпоредил да се изпрати писмо до Главна дирекция ‚Мерки и измервателни уреди“
– регионален отдел Бургас при БИМ, с искане да бъде посочено вещо лице, което да изготви
експертизата. Изпратено е второ напомнително писмо до Главна дирекция ‚Мерки и
измервателни уреди“, с което са уведомени, че следва в кратък срок да посочат вещо лице,
което да изготви допуснатата метрологична експертиза. От Български институт по
метрология са депозирали становище, според което не разполагат със служители, които да са
регистрирани като вещи лица. Съдът с определение от 29.12.2020г. отново е постановил да
се изпрати писмо до Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“ – регионален отдел
Бургас при БИМ, с указания, че не е задължително специалистът във въпросната област да е
вписан като вещо лице, както и че държавната институция следва да изпълни задълженията
си по чл.17, т.5 от устройствения правилник на Български институт по метрология, според
която разпоредба Главна дирекция ‚Мерки и измервателни уреди“ извършва метрологична
експертиза на средствата за измерване. Констатирайки изминаването на едни
продължителен период от време, през което държавният орган не съдейства на съда във
връзка с назначената експертиза, е изпратено нов писмо с указания към Главна дирекция
7
„Мерки и измервателни уреди“.
С протоколно определение от 08.04.2021г., съдът е пристъпил към определяне на срок по
чл.158, ал.1 ГПК, в които С. следва да инициира по реда на чл.57 от Закона за измерванията
извършване на метрологична експертиза. Същата е входирала във „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД заявление с искане да бъдат демонтирани водомерите в процесния имот,
за да бъде извършена експертизата, на което дружеството е отговорило, че искането е
неоснователно.
С протоколно определение от 17.06.2021г. съдът като е съобразил, че от назначаването на
експертизата са изминали повече от 9 месеца, е отменил разпореждането от 06.10.2020г., с
което е допуснато нейното извършване.
При съобразяване на цялата фактическа обстановка във връзка с назначаването на
въпросната експертиза, настоящата инстанция намира, че не са налице нарушения на
процесуалните правила като съдът е постановил решението си без извършване на
метрологична експертиза.
Предвид изложеното въззивната жалба се явява неоснователна, а първоинстанционният съд
е постановил правилно и законосъобразно решение, отхвърляйки отрицателният
установителен иск по чл.124 ГПК и уважавайки иска по чл.79, ал.1, вр.чл.86 ЗЗД, вр.чл.422
ГПК, което следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, на въззивницата разноски не се дължат. В нейна тежест следва да
се поставят разноските за юрисконсултско възнаграждение на въззиваемото дружество пред
настоящата инстанция. В съдебно заседание дружеството е представлявано от адв.Попова,
но доказателства за заплатени разноски за адвокат не са ангажирани. Редът за определяне на
юрисконсултското възнгарждение е чл.78, ал.8 от ГПК, препраща към нормата на чл.37 от
Закона за правната помощ, а тя на свой ред към Наредбата за заплащането на правната
помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ - за защита по
дела /граждански/ с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв.
Производството не се отличава с висока правна сложност, а юрисконсултът е депозирал
единствено отговор на въззивната жалба, поради и което съдът определя размера на
възнаграждението на 100 лв.
С оглед на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260154/02.07.2021г., постановено от Районен съд Несебър по
гр.д.№204/2020г.
ОСЪЖДА В. Г. СТ., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на ,,Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД, EИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас,
кв.Победа, ул. ,,Ген. Владимир Вазов“ №3, сграда ,,Метални панели и конструкции“, ет.4,
представлявано от изпълнителния директор Ганчо Йовчев Тенев, сумата от 100 лв. /сто
8
лева1/, представляваща съдебно-деловодни разноски във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9