Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 10.10.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на деветнадесети септември две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове: Снежина Чолакова
Бистра
Бойн
при
секретаря Ив. Велчева и с участие на прокурор С. Александрова при ШОП, като
разгледа докладваното от административния съдия Сн. Чолакова КАНД № 136 по описа за 2022г.
на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно процесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от С.Д.М.,
с ЕГН **********, с адрес ***, срещу Решение № 208 от 23.05.2022г., постановено
по АНД № 533/2022г. по описа на Районен съд - гр. Шумен. С обжалвания съдебен
акт е потвърдено Наказателно
постановление №22-179-000017/28.02.2022 г.,
издадено от Началника на РУ –
гр.Шумен при ОДМВР - гр.Шумен, с което на С.Д.М. е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 400 /четиристотин/ лева, на основание чл.638, ал.3 от Кодекса за
застраховането (КЗ). Със същото решение съдът е осъдил касационния жалбоподател
да заплати на ОДМВР-гр.Шумен юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
В жалбата се излагат аргументи за незаконосъобразност
на атакуваното решение, по същество свеждащи се до издаването му в нарушение на
материалния закон. В тази връзка се сочи, че районният съд не е отчел
обстоятелството, че АУАН и НП са издадени при допуснати съществени нарушения на
чл.42, т.5, респ. на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, изразяващи се в липса на правно
единство между цифровата квалификация на нарушението, посочена в акта и тази,
съдържаща се в издаденото въз основа на същия постановление. Твърди се също, че
в АУАН е описано, че нарушението е осъществено в 14.00 часа, а в НП – в 14.05
часа, както и, че според НП, нарушението е констатирано „в община Шумен, на път
втори клас № II-73 - на гл.път II-73 км 9+890 в посока с.Ивански“, като по този
начин е допълнено мястото на извършване на нарушението спрямо описаното такова
в АУАН - „гл.път II-73 км 9+890 в посока
с.Ивански“. Счита се, че описаните различия обуславят извод за допуснати в хода
на производството съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. По изложените съображения се отправя искане за отмяна на атакуваното
решение и за постановяване на ново решение, отменящо наказателното
постановление. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован,
не се явява и не се представлява.
Ответникът по касационната жалба, ОДМВР - гр. Шумен,
не депозира писмен отговор срещу касационната жалба. В проведеното открито
съдебно заседание, редовно призован, се представлява от гл.юрисконсулт И.С.,
която оспорва жалбата и отправя искане за оставяне в сила на атакувания с нея
съдебен акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Шумен
застъпва становище за неоснователност на касационната жалба и пледира за
оставяне на атакуваното решение в сила.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Производството
пред районния съд е образувано по жалба на С.Д.М.,***, срещу Решение № 208 от
23.05.2022г., постановено по АНД № 533/2022г. по описа на Районен съд - гр. Шумен,
с което е потвърдено Наказателно
постановление №22-179-000017/28.02.2022 г.,
издадено от Началника на РУ –
гр.Шумен при ОДМВР - гр.Шумен, с което на основание чл.638, ал.3 от КЗ на
касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400
/четиристотин/ лева, а именно за това, че на 11.02.2022 г., около 14,05 часа, в община
Шумен, по гл. път II -73, км 9+890 в посока с.Ивански, управлявал товарен
автомобил „***“, с рег. № ***, собственост на „Каваците“ООД, във връзка с
ползването на който не е имало сключен действащ договор за задължителна
застраховка “Гражданска отговорност” за автомобилистите, към датата и часа на
проверката. За констатираното нарушение бил съставен АУАН бл. № 099352 от
11.02.2022г., в който е посочено, че описаната в него деятелност съставлява
нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ. Актът бил връчен и подписан от нарушителя без възражения.
Впоследствие в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН също не били депозирани писмени
възражения. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в
административнонаказателната преписка, Началникът на РУ – гр.Шумен при ОДМВР –
гр.Шумен издал процесното НП, с което на С.М. било наложено административно
наказание “глоба” в размер на 400
лева за нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ.
При така изяснените обстоятелства и събрания в цялост
по делото доказателствен материал, районният съд е приел за безспорно
установено, че с описаната в акта и наказателното постановление деятелност,
санкционираният правен субект е осъществил състава на регламентираното в чл. 638, ал.
3 от КЗ административно нарушение, явяващо се основание за
ангажиране на предвидената в него административнонаказателна отговорност. Счел
е, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, опорочаващи
издадения правораздавателен акт до степен, обосноваваща неговата
незаконосъобразност. Относно наведените от касатора възражения, че в АУАН
актосъставителят се е позовал на несъществуващ нормативен акт – КД, вместо КЗ,
а описанието на мястото на нарушението в НП е допълнено спрямо описанието на
същото, обективирано в АУАН, съдът е посочил, че въпросните разминавания не са
попречили на нарушителя да разбере в какво нарушение се обвинява и да упражни в
пълен обем правото си на защита, поради което наличието им не е основание за
отмяна на санкционния акт. Съдът е приел също, че наложената глоба е определена
в абсолютния предвиден в санкционната разпоредба размер от 400 лева, което
означава, че същата е определена при спазване изискванията на чл. 27 от ЗАНН, като с оглед тежестта на нарушението, последното не може да се
квалифицира като маловажен случай. По тези съображения съдът е потвърдил изцяло
атакувания пред него правораздавателен акт, като правилен и законосъобразен.
След анализ на събрания по делото доказателствен
материал, касационната съдебна инстанция приема, че въз основа на правилно
установената фактическа обстановка, въззивният съд е направил обосновани и
законосъобразни правни изводи за съставомерност на санкционираното деяние на
плоскостта на приложения административнонаказателен състав, постановявайки своя
съдебен акт при спазване на относимите материалноправни разпоредби.
По-конкретно, като е приел, че осъществената от
касатора деятелност съставлява административно нарушение по смисъла на чл. 638, ал.
3 от КЗ, въззивният съд не е нарушил материалния закон. За
осъществяването на административнонаказателния състав, визиран в цитираната
правна норма, е необходимо деецът да е управлявал МПС, което не е негова
собственост и във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и
действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите. От събраните по делото доказателства се установява, че на
посочените в наказателното постановление дата, час и място касаторът е
управлявал товарен автомобил с рег. No ***, собственост на търговско дружество.
Този факт се доказва от показанията на полицейските служители, очевидци на нарушението,
а и по същество не се оспорва от наказаното лице. Установява се също, че към
този момент по отношение на управляваното от С.М. МПС – товарен автомобил, не е
имало действаща застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, което е напълно достатъчно, за да обоснове отговорността,
регламентирана в чл. 638, ал.
3 от КЗ. При това положение обосновано районният съд е приел, че с
деянието си касаторът е осъществил приложения от наказващия орган
административнонаказателен състав, предвиждащ административнонаказателна
отговорност за водач, който управлява МПС, което не е негова собственост, във
връзка с чието притежание и управление няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Обосновани са и изводите на районния съд за липса на
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в
рамките на проведеното административнонаказателно производство. Грешното
посочване в АУАН на абревиатурата на нарушения от дееца нормативен акт – „КД“
вместо „КЗ“, не е попречило на последния да разбере в какво нарушение се
обвинява. Не е налице и неправомерно допълване в НП на мястото на извършване на
нарушението, посредством посочване на „Община Шумен“ и „път-втори клас“, тъй
като с акта мястото на извършване на нарушението е описано достатъчно
конкретно, за да може да бъде установено по непротиворечив начин, а с
направените уточнения в тази връзка същото не е променено, поради което и
касаторът не е бил лишен от възможността да разбере къде е реализирал вмененото
му неправомерно поведение. Обстоятелството, че според АУАН, нарушението е
осъществено около 14.00 часа, а според НП – в „14.05 часа“, също не може да се
квалифицира като съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, тъй като по делото е установено по безсъмнен начин, че в АУАН е
допусната техническа грешка, която е поправена в НП, а чл.53, ал.2 от ЗАНН
позволява издаване на наказателно постановление при допусната нередовност в
акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина, както е в настоящия случай.
На следващо място, предвиденото в чл. 638, ал.
3 от КЗ административно наказание за визираното в него
административно нарушение, извършено от физическо лице, е глоба в размер на 400
лева. В конкретния случай административнонаказващият орган е наложил на
касатора именно глоба в абсолютния предвиден от законодателя размер, без да има
право да извършва преценка досежно размера на наказанието.
В обобщение на гореизложеното настоящият съдебен
състав счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Същото е
постановено в съответствие с материалния закон и при липса на сочените в
касационната жалба нарушения на съдопроизводствените правила. Ограничена в
пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на
решението, касационната инстанция не намира основания за неговата отмяна.
Служебната проверка по чл. 218, ал.
2 от АПК не установява основания за нищожност, недопустимост на
атакуваното решение или несъответствие с материалния закон.
С оглед изложеното, Шуменският административен съд
намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд - гр.
Шумен за правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде
оставено в сила. При този изход на спора, предвид обстоятелството, че в хода на
съдебното производство наказващият орган е представляван от юрисконсулт и с
оглед своевременно направеното искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, обосновано и законосъобразно предходната инстанция е присъдила
в полза на ОДМВР-гр.Шумен юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, съобразно
изискванията на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН и в параметрите, определени в чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Предвид изхода на делото и факта, че в проведеното
открито съдебно заседание в касационното производство ответникът е
представляван от процесуален представител – юрисконсулт, основателна се явява и
претенцията за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, като на
основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на ОДМВР –
гр.Шумен разноски в размер на 80 /осемдесет/ лева за процесуална защита в хода
на производството пред касационната инстанция.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.
2, предл. 1 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1
от ЗАНН, Шуменският административен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 208/23.05.2022г. на
Районен съд – гр.Шумен, постановено по АНД № 533/2022г. по описа на съда.
ОСЪЖДА С.Д.М., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на
Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – град Шумен,
деловодни разноски в размер на 80 (осемдесет) лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на
10.10.2022г.