Присъда по дело №157/2015 на Районен съд - Ботевград

Номер на акта: 40
Дата: 30 ноември 2016 г. (в сила от 14 август 2017 г.)
Съдия: Иво Николаев Петров
Дело: 20151810200157
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 29 декември 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

П Р И С Ъ Д А

 

 

Номер                 30 ноември                  Година 2016                  Ботевград

 

 В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Ботевградски районен съд                                                     І-ви състав

На тридесети ноември                                                              Година 2016

В публично заседание в следния състав:

                                              

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВО ПЕТРОВ

                                                                    

Секретар И.Т.

Мл.Прокурор Силвия Евстатиева

Сложи за разглеждане докладваното от СЪДИЯ ПЕТРОВ, наказателно дело от общ характер № 157 по описа за 2015 година и за да се произнесе

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия К.М.Ц., роден на *** г. в гр. Ботевград, с постоянен адрес ***, българин, български гражданин, с висше образование, неосъждан, женен, безработен, с ЕГН **********, ЗА НЕВИНОВЕН на основание чл.304 от НПК в това, че на 24.07.2011 г. в с. Скравена, е управлявал МПС - лек автомобил марка „Дайхатсу, модел "Фероза", с рег. № ****, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно, 2,61 на хиляда, установено по надлежния ред, и го ОПРАВДАВА по обвинението за извършено престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК.

 

ПРИЗНАВА подсъдимия К.М.Ц., със снета по-горе самоличност, ЗА ВИНОВЕН за това, че на 24.07.2011 г. в с. Скравена, обл. Софийска, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като е нападнал деца - нанесъл удар с ръка (шамар) на малолетния Г.Н.Д. на 10 години и удари с метална палка в областта на врата и краката на непълнолетния Т.И.К. на 14 години, както и опитал да удари притеклата се на помощ на децата възрастна жена - Г.И.М. на 72 години, с което e осъществил състава на престъпление по 325, ал.1 от НК, като го освобождава от наказателна отговорност по предявеното му по досъдебно производство №ЗМ ****. по описа на РУ-гр.Ботевград и прокурорска преписка вх. №****. на БРП обвинение за извършено престъпление по чл.325, ал.1 от НК, и му налага административно наказание “глоба” в размер на 1000.00 /хиляда/ лева, платима в полза на държавата.

 

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес за страните, пред СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД.

                                                               

                                             

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                    

 

Съдържание на мотивите Свали мотивите

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО Н.О.Х.Д.№ 157/2008г.,БРС,НО,1-ви състав.

Районна прокуратура-Б е внесла за разглеждане в съда обвинителен акт по обвинението на К.М.Ц. за това, че на 24.07.2011 г. в с. Скравена, е управлявал МПС - лек автомобил марка „Дайхатсу“, модел „Фероза“ с рег.№ ****, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно, 2,61 на хиляда, установено по надлежния ред - престъпление по чл. 343б ал. 1 от НК,

и за това, че на 24.07.2011 г. * е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като е нападнал деца - нанесъл удар с ръка (шамар) на малолетния Г.Н.Д. на 10 години и удари с метална палка в областта на врата и краката на непълнолетния Т.И.К. на 14 години, както и опитал да удари притеклата се на помощ на децата възрастна жена - Г.И.М. на 72 години - престъпление по чл. 325 ал.1 от НК В съдебно заседание представителят на БРП поддържа така повдигнатите обвинения.

Подсъдимият не се признава за виновен. Дава обяснения, в които отрича извършването на инкриминираните деяния.

Защитникът на подсъдимия намира обвинението за недоказано и моли да бъде постановена оправдателна присъда.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, приема за установено по делото следното:

Подс.К.М.Ц. роден на 26,11.1969 г. в гр. Б, с постоянен адрес ***, българин, български гражданин, с виеше образование, неосъждан, женен, безработен, с ЕГН **********. Подсъдимият е неосъждан, с добри характеристични данни по местоживеене.

На 24.07.2011г., вечерта около 21.30ч.-22,00ч. свидетелите М.М., Г.Н.Д., Т.И.К., заедно с други деца се намирали в центъра на *. Изведнъж пред тях спрял лек автомобил марка „Дайхатсу“, модел „Фероза“ с рег.№ ****, управляван от поде, К.М.Ц., като в него били и свидетелите В.Р.К., Ч.С.Н. и В.З.Н.. Поде.Ц. слязъл от автомобила и се приближил към децата, като попитал св. Г.Д. дали го познава. Св. Г.Д. отговорил, че не го познава, при което без причина поде. Ц. му нанесъл удар в областта на главата (шамар), след което се качил в автомобила си и тръгнал.

Поде. Ц. направил с автомобила си кръг и отново спрял пред децата. Излязъл от автомобила, като в ръката си държал метална палка, приближил се до св. Т.К. и му нанесъл удар в областта на шията, след което му нанесъл с палката няколко удара в краката в областта на прасците.

В този момент в центъра на селото се намирали свидетелите В.И.И. и Г.И.М., които станали очевидци на случилото се. Двете свидетелки останали силно възмутени от действията на поде. Ц., при което св. М. се опитала да помогне на св. К. в резултат на което подс.Ц. направил опит да й нанесе удар с ръка, но не успял. Качил се в автомобила си и тръгнал.

Св. К. успял да избяга и се скрил в намираща се наблизо къща, като се обадил на леля си и чичо си - свидетелите С. Т.И. и Г Ц И., които веднага пристигнали в центъра на с. Скравена. Свидетелите И. и И. завели св. Т.К. ***, където му бил извършен преглед и оказана медицинска помощ.

В това време сестрата на св. Г.Д. позвънила по телефона на баща си св. Н.Г.Д. и го уведомила за случилото се. Св. Д. заедно със св. П.И.В. веднага тръгнали към центъра на с. Скравена с лек автомобил м. „Фолксваген Пасат“ с peг. номер **, Пристигайки в центъра на селото, свидетелите Д. и В. видели автомобила на поде. Ц. и тръгнали след него, като му давали светлинни сигнали с фаровете да спре.

Междувременно св. М.М.И. също звъннал по телефона на баща си - св. М.И.П. и му разказал за случилото се. Св. П. от своя страна веднага тръгнал към центъра на селото с лек автомобил м. „Фолксваген Пасат“ с peг. номер СО 6119 МА. Приближавайки центъра на селото св. П. видял автомобила управляван от св. Н.Д., който със светлини сигнали се опитвал да спре автомобила на поде. Ц.. В резултат от действията на св. Д., автомобилът на поде. Ц. спрял.

Около 22.30ч. на 24.07.2011г. св. П. *** и съобщил за случилото се. Няколко минути по-късно на местопроизшествието пристигнал патрул при РУП-Ботевград в състав св. М.Х. Костеновски и св. Иван Н.И.. Полицейските служители установили, че поде. Ц. се намира извън автомобила. Св. Костеновски и св. И. отвели поде. Ц. в сградата на РУП - Ботевград за изясняване на случая. Поде.К.Ц. бил изпробван с техническо средство - „Алкомер 931“ с фабричен номер 0249507, за наличие на алкохол в кръвта, което отчело положителен резултат, а именно, 2,61 на хиляда промила. Свидетелят И. съставил на поде. К.Ц. акт за установяване на административно нарушение № 175196/24.07.2011 г., издаден му бил талон за медицинско изследване номер 0322167, Поде. Ц. бил придружен от полицейските служители до МБАЛ - Ботевград, за да даде кръвна проба, но същият отказал да даде такава, което обстоятелство е отразено в талона за медицинско изследване от свидетеля - доктор Катя Георгиева Лучкова.

С постановление от 11.10.2013 г. К.М.Ц. е привлечен в качеството си на обвиняем за престъпление по чл.343б ал.1 от НК и чл. 325 ал.1 от НК. В разпита си като обвиняем не се признава за виновен по така повдигнатото обвинение и отказва да дава обяснения,

Горната фактическа обстановка съдът намери за установена по несъмнен начин от събраните по делото доказателства - от показанията на свидетелите М.Х. Костеновски , Иван Н.И., М.И.П. , Н.Г.Д. , П.И.В. .М.М.И. ,Г.Н.Д. , В.И. , Г.И.М. ,В.З.Н. , Ч.С.Н. .В.Р.К. ,Катя Георгиева Лучкова .Светла Т.И. и Георги Цветанов И.: и от приложените по делото писмени доказателства, приети на основание чл.283 от ИПК:

Съдът кредитира изброените по-горе доказателства като последователни, логични и вътрешно непротиворечиви. От същите може да се направи несъмнен извод относно изложената фактическа обстановка.

Съдът намира, че в случая не се налага подробен анализ на доказателствения материал по делото в съответствие с чл.305. ал.З от НПК, доколкото липсват противоречия между отделните доказателства, като страните в рамките на съдебните прения навеждат само правни доводи.

От показанията на свидетелите Г.Н.Д.,Т.И.К., Г.И.М. и В.И.И. се установяват съществени обстоятелства от предмета на доказване - време и място на извършване на деянието, както и неговото авторство. Свидетелките М. и И. са категорични, че на инкриминираната дата са видели подсъдимия да извършва непристойни действия в центъра на с.Скравена, пряко и непосредствено са възприели извършените от подсъдимия действия по отношение на свидетелите Д. и К., като от показанията на последните се установява и какво точно е извършено, а именно - нападенията по отношение на децата и притеклата им са на помощ св.М.. Показанията на тези свидетели се подкрепят от показанията на свидетелите Н.Д., П.В. и М.П., на които пострадалите лица са разказали какво се е случило непосредствено след инцидента.

Съдът изцяло кредитира и показанията на свидетелите св. М.Х. Костеновски и св. Иван Н.И. - полицейски служители. От тях се установяват факти и обстоятелства, свързани с това, какво се е случило след извършване на непристойните действия от подсъдимия в центъра на с.Скравена.

Съдът не кредитира показанията на свидетелите В.Р.К., Ч.С.Н. и В.З.Н.. Същите се опровергават от показанията на свидетелите Г.Н.Д.,Т.И.К., Г.И.М. и В.И.И., поради което и предвид близките им приятелски отношения с подсъдимия, съдът намира, че показанията им са недостоверни и не могат да бъдат годно доказателство за фактите, които се установяват с тях.

Изолирани от доказателствената съвкупност остават обясненията на подс.Ц., в които твърди, че не е извършил инкриминираното деяние. Обясненията му са недостоверни, житейски нелогични и опровергани от показанията на свидетелите Г.Д. и Т.К., по отношение на които подсъдимият е извършил непристойни действия. Отделно от това, обясненията на подсъдимия в тази им част се опровергават от показанията на свидетелите Г.И.М. и В.И.И., които са категорични, че са видели подсъдимия да извършва непристойни действия.

Поради това съдът прие, че обясненията на подсъдимия в тази част са средство за реализиране правото му на защита, и не могат да бъдат годно доказателство за фактите, които се съдържат в тях.

С оглед на това, при обсъждане на въпросите по чл. 301 от ИПК, съдът прие че подсъдимият К.М.Ц. е осъществил от обективна и субективна страна състава по чл. 325 ал.1 от НК. Доводите в противната насока -относно липсата на съставомерните признаци на престъплението, поддържани от защитата на подсъдимия, съдът отхвърля като неоснователни. Съдът прие от освен това, че обвинението срещу подсъдимия по чл. 343б ал. X от НК не е доказано по несъмнен начин, както изисква чл.303, ал.2 от НПК, поради което същият бе признат за невиновен и оправдан по това обвинение.

Установено е от обективна страна, че на 24.07.2011 г. концентрацията на алкохол в кръвта на подс.Ц. е била над 1,2 на хиляда, а именно, 2,61 на хиляда. Не е установено безспорно и категорично, както изисква чл.304 от НПК, подсъдимият да е управлявал МПС в това състояние. Не се събраха категорични доказателства, че подсъдимият е бил този, който е управлявал автомобила, при пристигане на място полицейските служители са установили подсъдимия извън него, като няма данни какво се е случило в периода от извършване на хулиганските действия до установяването на концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия. Анализът на доказателствената съвкупност не налага единственият възможен извод, че подсъдимият е този, който е управлявал автомобила. Така в показанията си св.В.К. сочи, че самия той е шофирал, а с оглед изминалия период от време от хулиганските действия до установяване на концентрацията на алкохол в кръвта е възможно алкохолът да е поет от подсъдимия след излизането му от автомобила, непосредствено преди пристигането на полицейските служители. Категорична е съдебната практика, че осъдителна присъда може да бъде постановена въз основа на косвени доказателства единствено и само, ако те в своята съвкупност сочат на единствения извод, че подсъдимият е автор на деянието, какъвто не е настоящия случай. Поради това, съдът прие, че не е доказано категорично подсъдимият да е управлявал МПС с установената концентрация на алкохол в кръвта. Липсата на елемент от обективната страна прави деянието несъставомерно и прави безпредметно обсъждането на субективната страна на престъплението.

Тъй като по делото не бе доказано по безсъмнен и категоричен начин, че поде. Ц. е извършител на деянието по чл.343б, ал.1 от ПК, съдът приложи разпоредбата на чл. 304 от НПК, призна го за невиновен в извършването му и го оправда по това обвинение.

Установено бе по делото освен това, че на инкриминираната дата, подсъдимият Ц. е извършил действия, грубо нарушаващи обществения ред. Подсъдимият се е намирал на обществено място - в центъра на с.Скравена, където нанесъл удар с ръка (шамар) на малолетния Г.Н.Д. на 10 години, удари с метална палка в областта на врата и краката на непълнолетния Т.И.К. на 14 години, и опитал да удари притеклата се на помощ на децата възрастна жена - Г.И.М.. Действията на подсъдимия обективират явното му незачитане на установения в страната правов ред, грубо неуважение към обществото като цяло, грубо незачитане на личностните и морални норми в обществото - касае се за действия, извършени по отношение на деца и възрастен човек, и са ярка демонстрация на явното му неуважение към обществото. Доводите в противната насока, съдът отхвърля като неоснователни.

От субективна страна, подсъдимият е действал при пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК - съзнавал е обществено - опасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването на тези последици.

Поради това съдът прие, че извършеното от Ц. е престъпна хулиганска проява по смисъла на чл.325, ал.1 от НК, поради което съдът призна подсъдимия за виновен по така повдигнатото обвинение.

В нормата на закона, за извършеното деяние е предвидено наказание лишаване от свобода до две години или пробация, както и обществено порицание. Подсъдимият не е осъждай за престъпления от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, а от деянието на са причинени съставомерни имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване. Поради това и на основание чл.78А от НК, поде.Ц. бе освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание - глоба в размер на 1000 лв.

При определяне размерът на глобата съдът изходи от високата стенен на обществена опасност на деянието, степента на обществена опасност на дееца, която съдът намери за ниска - Ц., е позитивно охарактеризирам и е неосъждан. При това положение и при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства - позитивни характеристични данни и необременено съдебно минало, и съобразявайки се с имущественото състояние на извършителя, съдът прие, че глоба в размер на 1000 лв. е достатъчна, за да доведе до неговото поправяне и превъзпитание.

Така наложеното по вид и размер наказание съдът намира за справедлива и адекватна санкция за извършеното от подсъдимия, като чрез него ще се въздейства превъзпитаващо спрямо него и възпиращо и предупредително спрямо останалите членове на обществото, а индивидуалната и генералната превенция, посочени като цели на наказанието, могат да бъдат постигнати.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: