№ 565
гр. Търговище, 09.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря Женя Люб. Иванова
като разгледа докладваното от ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело №
20233530100999 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е за делба на недвижим имот, във фаза по
извършване на делбата.
В първото по делото заседание след допускане на делбата ищците са
направили искане по сметки в размер на общо 46 000 лв., представляващи
стойността на подобрения в делбения имот, заплатени от праводателят на
ищците. Направили са искане за изнасяне на имота на публична продан.
Оспорват направените от ответницата искания по сметки.
В първото по делото заседание след допускане на делбата ответницата е
направили искане за възлагане на недвижимия имот, на осн. чл. 349 от ГПК,
като твърди, че това е нейно единствено жилище. Направила е искане по
сметки против ищците за сумата от 3118 лв., представляваща заплатените от
нея разходи за погребението на наследодателя на ищците, както и за сумата от
1494,50 лв., представляваща ½ от изплатените от ответницата вноски за
погасяване на кредит, изтеглен от нея и праводателя на ищците. Оспорва
претенциите на ищците за заплащане на подобрения в имота.
След като прецени събраните по делото доказателства,съдът прие за
установено следното : С влязло в сила решение № 45 / 08.02.2024 год.,
постановено по делото, съдът е допусната делба между страните на следния
недвижим имот, находящ се в гр.Търговище и представляващ :
Самостоятелен обект в сграда - жилище, апартамент, с идентификатор
73626.506.478.1.12, със застроена площ от 55,53 кв.м., при съседи на обекта :
на същия етаж - 73626.506.478.1.10, 73626.506.478.1.11, под обекта – няма, над
1
обекта – 73626.506.478.1.13 и 73626.506.478.1.14, намиращ се на първи етаж в
сграда с идентификатор 73626.506.478.1, изградена в ПИ с идентификатор
73626.506.478, ведно с избено помещение, с площ от 10 кв.м., намиращо се в
западната част, в северната секция, при съседи : Б. и С. Б., С. и К. Й. и
таванско помещение, с площ от 5.00 кв.м., в северната секция на сградата при
съседи : М. и И. М.ови и северната страна на сградата, със съответни идеални
части от общите части на сградата и правото на строеж върху поземления
имот, при квоти по 1/4 ид.ч. за ищците и 2/4 ид.ч. за ответницата.
От приетото без възражение заключение на съдебно-оценъчната
експертиза се установи, че делбения имот е неподеляем, а пазарната му оценка
възлиза на 84 000 лв.
По искането на ответницата за възлагане на имота в неин изключителен
дял по реда на чл. 349 от ГПК : Не се спори от страните, че делбения имот е
единствено жилище на ответницата, като този факт се установява и от
представените по делото писмени доказателства, както и че е неподелям, което
е установено от заключението на вещото лице. Съгласно чл. 349 от ГПК ако
неподеляемия имот е жилище той може да бъде възложен в дял на един от
съделителите при наличие на определени предпоставки, посочени в ал.1 -
имота е бил СИО, прекратена със смъртта на единия съпруг или с развод, и
преживелия съпруг няма друго жилище, или бившия съпруг на когото е
предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата
от брака няма друго жилище, и в ал. 2 – имота може да бъде възложен на
съделител, който при откриване на наследството е живял в него и няма друго
жилище. С влязлото в сила съдебно решение по допускане на делбата
безспорно е установено, че съсобствеността на страните в процесния имот е
възникнала от сделка и наследяване, а не от прекратена СИО, или само по
наследство, поради което съдът приема, че не е на лице нито една от
хипотезите на чл. 349, ал.1 и ал.2 от ГПК за възлагане на имота в дял на
ответницата, като искането й се явява неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл. 348 от ГПК когато недвижимия имот е
неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете същият следва да
се изнесе на публична продан. Искането на ответницата за възлагане е
неоснователно, тъй като не са на лице законовите основания за възлагане по
чл. 349 от ГПК, поради което единствения способ за прекратяване на
възникналата между страните съсобственост е изнасяне на имота не публична
продан, на осн. чл.348 от ГПК.
Страните следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на ТРС
държавна такса върху стойността на дяловете си.
По отношение искането по сметки: Ищците претендират от ответницата
сума в общ размер от 46 000 лв., представляващи стойността на подобрения в
делбения имот, заплатени от праводателят на ищците. Същите признават
обстоятелството, че подобренията в имота не са правени от техния праводател
след придобиване на собствеността, а са били налични към момента на
2
сключване на договора за покупко-продажба, по силата на който техния
праводател и ответницата са станали собственици на същия. От заключението
на вещото лице се установи, че стойността на подобренията в процесния имот
възлиза на 14 584,95 лв., като същите са увеличили пазарната цена на имота с
около 10 000 лв., които са включени в пазарната цена от 84 000 лв. От
приложеното на л. 12 от делото извлечение от банковата сметка на
праводателят на ищците е видно, че на 09.02.2023 год. – датата на сключване
на договора за покупко-продажба, той се е разпоредил със суми от банковата
си сметка, като 40 000 лв. са преведени на продавача, с основание –
обзавеждане, ремонт, подобрения. Не се спори от страните, че при
придобиване на жилището, същото е било с налично в него обзавеждане. При
така установеното съдът счита, че искането е неоснователно по следните
съображения : Безспорно е , че подобренията са били в имота преди същият да
бъде придобит от наследодателят на ищците и ответницата и както беше
посочено от вещото лице същите са увеличили неговата стойност с около
10 000 лв., като съдът счита, че след като имота е бил закупен ведно с
подобренията, то стойността на същите е била включена в продажната цена,
заплатена със заемни средства от купувачите. Не се твърди и не се
представиха доказателства, посочената в нотариалния акт продажна цена да е
била уговорена между продавач и купувач в различен размер. Допълнително
заплатената от праводателят на ищците сума съдът приема, че е била за
движимите вещи- обзавеждане в имота, поради което ищците са можели да
претендират собствеността върху тези вещи, ако считат, че не са съсобствени с
ответницата, но не и стойността на подобренията, включени в продажната
цена. По изложените съображения искането на ищците следва да се отхвърли
като неоснователно.
По искането на ответницата срещу ищците за възстановяване на
средства, заплатени от нея за погребението на праводателя на последните :
Видно от приложените писмени доказателства ( л.22 – л.24 ) ответницата е
заплатила разходите за погребението на наследодателя на ищците в размер на
3359 лв. Това обстоятелства не се спори от ищците, но същите твърдят, че част
от средствата са били изтеглени от картата на техния праводател и не са
платени от ответницата. За тези твърдения не се представиха никакви
доказателства по делото. Безспорно е по делото, че ищците са единствените
наследници по закон на Ц. Й. Ц. и негови роднини. Съгласно чл. 31 и сл. от
Наредбата за гробищните паркове и погребално-обредната дейност на
територията на община Търговище, приета на заседание на Общински съвет
Търговище, с Решение № 6 по Протокол № 19 от 25.02.2021 г., влязла в сила
от деня на приемането й от Общински съвет – Търговище, изм. и доп. с
Решение № 2 по Протокол № 23 от 27.05.2021 г., в сила от 27.05.2021 г.
близките на починалото лице са тези които следва да предприемат различни
действия, необходими за да бъде разрешено и извършено погребение на
починало лице на територията на община Търговище, както и да заплатят
съответните разходи. Както беше посочено по-горе ищците са племенници и
3
единствени наследници по закон на Ц. Ц., като съдът счита, че освен
нормативно задължение да се погрижат за погребението на своя родственик,
същите имат и морално такова и след като не те, а ответницата е заплатила
разходите за погребението, то ищците са се обогатили неоснователно и следва
да и възстановят сумата в размер на 3118 лв., за колкото същата претендира,
въпреки, че направените разходи са в по-висок размер.
По искането на ответницата против ищците за заплащане на сумата от
1494,50 лв., представляваща ½ от изплатените от ответницата вноски за
погасяване на кредит, изтеглен от нея и праводателя на ищците: От
приложения по делото договор за покупко-продажба се установи, че
процесния имот е бил закупен от наследодателя на ищците и ответницата за
сумата от 30 000 лв., които са били изплатени на продавача, след отпускане на
банков кредит и вписване на договорна ипотека в полза на Банка ДСК. По
делото е приложен договор за ипотечен кредит от 08.02.2023 год., видно от
който банката е отпуснала на ответницата, като кредитополучател и
праводателя на ищците, като съдлъжник ипотечен кредит в размер на 75 000
лв., със срок за възстановяване на сумата от 240 месеца, при съответна
договорна лихва и ГПР по кредита, като за обезпечаване на кредита върху
процесния имот е вписана договорна ипотека. От извлеченията от банковата
сметка на ответницата е видно, че месечната вноска, която същата заплаща за
погасяване на ипотечния кредит е в размер на 426,92 лв., както и , че както
преди смъртта на праводателя на ищците, така и след това именно
ответницата е погасявала вноските по кредита, като до датата на съдебното
заседание в което е направено искането по сметки същата е изплатила 16
вноски, или сума в размер на 6830,72 лв., но претендира от ищците
възстановяване на ½ само от първите седем вноски в размер на 2989 лв., или
по 1494,50 лв. за всеки един от ищците. При установената по-горе фактическа
обстановка съдът счита искането за основателно. Установи се, че ответницата
и Ц. Ц. са солидарни длъжници по договора за ипотечен кредит, а след
неговата смърт съдлъжници са ищците, които безспорно са приели
наследството на Ц. Ц., което освен права, включва и задължения, доколкото
именно те са инициирали делбеното производство. С изплащане на кредита
ответницата встъпва в правата на кредитора за погасената част срещу
солидарния длъжник, в случая срещу неговите правоприемници, които следва
да и заплатят половината от внесената сума, или всеки един от тях следва да
възстанови на ответницата сума в размер на 1494,50 лв.
Страните са направили искане на присъждане на разноски в
производството. Предвид особения характер на делбеното производство, в
което страните са и ищци и ответници разноски се дължат само, ако някоя от
страните е направила разноски над припадащата се част за вещи лица, или
други необходими съдебни разноски, съобразно дела и в имуществото, като
всяка една понася заплатеното адвокатско възнаграждение, ако е била
представлявана от адвокат, както и при направени искания по сметки. В
конкретния случай и двете страни са направили искания по сметки, но съдът е
4
уважил само тези на ответницата, поради което ищците следва да бъдат
осъдени да и заплатят разноски в размер на 430 лв., от които платена
държавна такса по искането по сметки в размер на 180 лв. и 200 лв. за
изготвяне на съдебно-техническа експертиза, назначена по искане на
страните, за доказване на претенциите им по сметки. Ответницата е заплатила
адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв., като не е посочено, каква
част от него е за защита в производството по делба и каква за защита по
исканията по сметки, а доколкото минималното възнаграждение на един
адвокат в производство по делба е в размер на 1500 лв., съгласно чл.7, ал.4 от
Наредба № 1 / 2004 год. на ВАдС, то съдът приема, че ответницата не е
заплащала адвокатско възнаграждение за искането по сметки. С оглед
изложеното ищците следва да бъдат осъдени да и заплатят разноски в размер
на 430 лв., на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния недвижим имот,
находящ се в гр.Търговище : Самостоятелен обект в сграда - жилище,
апартамент, с идентификатор 73626.506.478.1.12, със застроена площ от
55,53 кв.м., при съседи на обекта : на същия етаж - 73626.506.478.1.10,
73626.506.478.1.11, под обекта – няма, над обекта – 73626.506.478.1.13 и
73626.506.478.1.14, намиращ се на първи етаж в сграда с идентификатор
73626.506.478.1, изградена в ПИ с идентификатор 73626.506.478, ведно с
избено помещение, с площ от 10 кв.м., намиращо се в западната част, в
северната секция, при съседи : Б. и С. Б., С. и К. Й. и таванско помещение, с
площ от 5.00 кв.м., в северната секция на сградата при съседи : М. и И. М.ови
и северната страна на сградата, със съответни идеални части от общите части
на сградата и правото на строеж върху поземления имот;
При квоти по 1/4 ид.ч. за Д. В. Г., ЕГН ********** и Р. В. М., ЕГН
**********, и 2/4 ид.ч. за С. П. С., ЕГН **********. Пазарната цена на имота
е 84 000 лв.
ОТХВЪРЛЯ искането на С. П. С., ЕГН ********** от гр.Търговище,
ул.”***, действаща чрез пълномощник адв. Ц. И. от ТАК за възлагане на
делбения имот в изключителен дял, на осн. чл.349 от ГПК, като
неоснователно.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. В. Г., ЕГН ********** от гр.София,
ул.*** и Р. В. М., ЕГН ********** от гр.Добрич, ж.к.***, действащи чрез
пълномощник адв. Р. Д. от ТАК против С. П. С., ЕГН ********** от
5
гр.Търговище, ул.”***, действаща чрез пълномощник адв. Ц. И. от ТАК иск за
сумата от 46 000 лв., представляващи стойността на подобрения в делбения
имот, като неоснователен.
ОСЪЖДА Д. В. Г., ЕГН ********** от гр.София, ул.*** и Р. В. М., ЕГН
********** от гр.Добрич, ж.к.***, действащи чрез пълномощник адв. Р. Д. от
ТАК да заплатят на С. П. С., ЕГН ********** от гр.Търговище, ул.”***,
действаща чрез пълномощник адв. Ц. И. от ТАК сумата от по 1559 лв. ( общо
3118 лв.), представляваща припадащата им се част от разходите за
погребението на наследодателя Ц. Й. Ц., сумата от по 1494,50 лв.,
представляваща припадащата им се част от ½ от изплатените вноски по
договор за ипотечен кредит, както и направените разноски в размер на 430 лв.,
на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Д. В. Г., ЕГН ********** от гр.София, ул.*** и Р. В. М.,
ЕГН ********** от гр.Добрич, ж.к.***, действащи чрез пълномощник адв. Р.
Д. от ТАК да заплатят по сметка на РСТ държавна такса върху стойността на
дела си в размер на по 840 лв.
ОСЪЖДА С. П. С., ЕГН ********** от гр.Търговище, ул.”***,
действаща чрез пълномощник адв. Ц. И. от ТАК да заплати по сметка на РСТ
държавна такса върху стойността на дела си в размер на 1680 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Търговищки окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
6