Решение по дело №640/2020 на Районен съд - Поморие

Номер на акта: 260087
Дата: 17 май 2021 г. (в сила от 13 май 2022 г.)
Съдия: Димитър Маринов Димитров
Дело: 20202160100640
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

№ 260087

гр.Поморие, 17.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – Поморие, гражданска колегия, в открито заседание на десети март през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                     СЪДИЯ: Димитър Димитров

 

 при участието на секретаря Димитрина Симеонова, като разгледа докладваното от районния съдия г.д. № 640 по описа  за 2020 г. и за  да се  произнесе, взе пред  вид  следното :

 

Производството е образувано въз основа на изпратено по подсъдност гр.дело № 20471/2020 г. по описа на СРС, образувано по искова молба от А.В.Й. ***, чрез пълномощника адв.К.С., против Прокуратурата на Република България, с която е предявен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3, предл. трето от ЗОДОВ, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сума в размер 20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от водено срещу ищцата наказателно производство, ведно със законната лихва върху претендираната сума от предявяване на иска до окончателното й изплащане.

Ищцата твърди, че по досъдебно производство (ДП) № 251 ЗМ-50/2013 г. по описа на ОДМВР Бургас, вх. № 1651/2013 г., ДП 407/2013 г. на РП Бургас, срещу нея е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 210, ал.1, т.5, вр.с чл.209, ал.2, вр.с ал.1, вр. с чл.18, ал.1 от НК, наказателното производство, по което е прекратено с постановление от 28.04.2017 г., на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, поради това, че извършеното деяние не е престъпление.

Твърди, че обвинението е предизвикало у нея психически срив, безпричинно безпокойство и напрежение, депресия, безсъние, промени в кръвното налягане и пулса, в обществото името ѝ станало нарицателно за престъпник, отчуждила се от близки и приятели, а така също обвинението довело и до натрупване на напрежение в семейството й.

Заявява становище, че за обезвреда на описаните от нея неимуществени вреди е нужно обезщетение в горепосочения претендиран размер, поради което моли за уважаване на иска и присъждане на разноските по делото.

 Исковата молба е приета за разглеждане и препис от нея е връчен на ответника, който оспорва иска като неоснователен и недоказан.

В съдебно заседание ищцата се представлява от пълномощник адвокат, който поддържа исковата молба и искането си за присъждане на разноски.

Ответникът, чрез процесуален представител, поддържа отговора и изразеното в него становище за неоснователност и недоказаност на претенцията на ищца.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Установява се от материалите по приложеното към настоящото производство ДП № 251 ЗМ-50/2013 г. по описа на ОДМВР Бургас, че същото е образувано на 08.02.2013 г., чрез отделяне на материали от ДП № 441/2007 г., по описа на ОДМВР Бургас, затова че за времето от 21.06.2005 г. до 06.07.2007 г., в гр.Бургас, с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага използвал заблуждението и неопитността на Г. Д. К. и на В.Я. К., да положат подписи като продавачи в предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в гр.Бургас, и в предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в гр.Бургас, ул., без съзнанието, че полагат подписи под такива договори, които предварителни договори представил на 06.07.2007 г., ведно с искова молба в Районен съд – Бургас, с искане същите да бъдат обявени за окончателни и с това направил опис да нанесе имотна вреда на К. в размер на общата стойност на посочените имоти, като опита за измама е в големи размери – престъпление по  чл. 210, ал.1, т.5, вр.с чл.209, ал.2, вр.с ал.1, вр. с чл.18, ал.1 от НК.

С постановление от 22.10.2015 г. по посоченото ДП ищцата е привлечена в качеството на обвиняема в извършването на горепосоченото престъпление и спрямо нея е взета мярка за неотклонение „Подписка“.

Установява се също така, че наказателното производство провеждано срещу ищцата за посоченото престъпление е прекратено от наблюдаващия прокурор с постановление от 28.04.2017 г., на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, поради това, че деянието не представлява престъпление.

По делото са изслушани показанията на св. В.Х.И.и св.В.И.С.(познати на ищцата), които сочат, че ищцата е била  весел и непринуден човек, без здравословни проблеми, имала приятелски кръг и водела нормален живот, включително семеен такъв. Упражнявала професията зъболекар, като имала голям брой пациенти. Св.И. сочи, че му е известно, че срещу ищцата е било повдигнато обвинение за подправка на документи. Твърди, че разследването срещу ищцата ѝ се отразило зле, същата много се изнервила, развила психически и здравословни проблеми, повишило се кръвното ѝ налягане. Вземала успокоителни, изпитвала страх, че ще я викат в полицията и че срещу нея се водят дела и я обвиняват, че е подправяла подписи. Св.И. твърди, че докато е чакал за преглед при ищцата присъстващите са коментирали, че срещу нея има разследване. Ищцата се  изолирала от приятелите си, затворила се в себе си, психически се изнервила. Ситуацията се отразила и на семейството и децата ѝ, като ищцата се развела със съпруга си. Св. С. също сочи, че от дълго време познавал ищцата като лъчезарна и пълноценна жена, но заради разследването тя била много стресирана, страдала от безсъние, започнала да пие хапчета, кръвното ѝ налягане се повишило, чувствала се непълноценна. Приятелите на ищцата се отдръпнали от нея и се отчуждили, като тя все още не се е възстановила от преживяното.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното.

Налице са предпоставките за ангажиране на отговорността на Прокуратурата на Република България за претърпените от ищцата вследствие на процесното обвинение неимуществени вреди на основание  чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. трето от ЗОДОВ.

Тази отговорност възниква по силата за закона, същата е обективна, като възникването й е поставено единствено в зависимост от крайния резултат, с който е приключило производството, в случая с прекратяване на наказателното производство поради това, че извършеното деяние не е престъпление.

Съгласно решение № 480/23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г. ІV г. о. ГК на ВКС, обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Вредите се изразяват в нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на личността; накърнената чест, достойнство, добро име в обществото, като е нормално да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, за което в последствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване. Размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди от незаконно обвинение се определя по справедливост.

При определяне на размера на конкретно дължимото от Прокуратурата на ищцата обезщетение от значение е естеството на повдигнатото обвинение, а именно за извършено престъпление от общ характер, което съгласно чл. 93, т. 7 от НК, съставлява тежко умишлено такова, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от една до осем години, както и за конфискация до една втора от имуществото на виновния, на основание чл.210, ал.2 НК. От друга страна следва да се вземе предвид, че независимо от тежестта на обвинението по отношение на ищцата е взета най-леката мярка за неотклонение „подписка“, която не е свързана със значително ограничаване на личността на привлеченото към наказателна отговорност лице.

От значение в случая за определяне на размера на обезщетението е и периодът, в който е започнало и приключило наказателното производство от привличането на ищцата като обвиняема до прекратяване на производството, който е с продължителност една година и шест месеца. Отнесен към общата продължителност на досъдебното производство, която е над четири години и шест месеца, при съобразяване с обстоятелството, че материалите по досъдебното производство са отделени от друго такова, имащо началото си от 2007 г., видно от представената по делото справка за неприключили наказателни производства от 06.07.2020 г., водено също срещу ищцата, съдът приема, че в случая е нарушено правото на ищцата за разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, §1 от КЗПЧОС, като фактическият състав на основанието по  чл. 2б ЗОДОВ се поглъща от иска по  чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

При определяне размера на обезщетението следвало да се вземе предвид и личността на пострадалата и начина, по който на същата се е отразило наказателното производство. Към момента на повдигане на обвинението ищцата е упражнявала професията зъболекар, била е известна с добро име в обществото, видно от показанията на свидетелите, привличането ѝ в качеството на обвиняем дало негативно отражение върху здравето и психиката й, като не може да бъде изключено това обстоятелство да е породило или ескалирало проблеми в семейството, които да са довели до прекратяването на брака на ищцата, макар да липсват доказателства разводът й да се дължи единствено на воденото наказателно производство.

Отчитайки горепосочените обстоятелства, при установената категорична  пряка причинно следствена връзка между незаконното обвинение и причинените от него неимуществени вреди, съдът счита, че в случая справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, би било обезщетение в размер на 10 000 лв., който е адекватен да овъзмезди пострадалата, без същата да се обогати неоснователно и до който размер искът е основателен и като такъв следва да се уважи, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на претенцията до окончателното ѝ изплащане.

Предвид изхода от спора, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, на ищцата следва да се присъдят и разноските по делото в размер 2 005 лв., в това число заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска.

 Мотивиран от гореизложеното, Районен съд – Поморие

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „Витоша, № 2, да заплати на А.В.Й., ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адреса***, адв.К. С., на основание  чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, сумата 10 000 лв. (десет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от незаконно обвинение по досъдебно производство № 251 ЗМ-50/2013 г. по описа на ОДМВР Бургас, вх. № 1651/2013 г., ДП 407/2013 г. на РП Бургас, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.05.2020 г., до окончателното ѝ изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 10 000 лв. до предявения размер от 20 000 лв.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на А.В.Й., ЕГН **********, сума в размер 2 005 лв. (две хиляди и пет лева), представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас в двуседмичен срок от съобщението.

 

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: