№ 523
гр. Шумен, 25.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XVI-И СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мирослав Цв. Марков
при участието на секретаря Татяна Б. Тодорова
като разгледа докладваното от Мирослав Цв. Марков Гражданско дело №
20223630100133 по описа за 2022 година
В производството по настоящото дело съдът е сезиран с иск с посочено
правно основание чл.439 от ГПК, предявен от ИВ. Н. В. с ЕГН **********,
чрез пълномощника адв. Д.С. от ШАК срещу „МИКРОАДВАНС“ АД,
ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“***“ № 147,
ап.14, представлявано от В.Г.С..
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения:
Ищецът е длъжник по ИД №644 от 2022г., по описа на ЧСИ Р.Р. при
ШОС. Позовава се на изтекла погасителна давност и твърди, че не дължи
претендираната от ответника сума.
Моли да бъде постановено решение, с което да се признае за
установено, че не дължи на ответника сумата от 1504,34 лева, на основание
чл.439, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.116 от ГПК. Претендират се и направените
по настоящото дело разноски.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът е
подал отговор на исковата молба, в който оспорва изцяло предявения иск.
При преценката на доказателствата, съдът взе предвид представените с
исковата молба писмени доказателства, неоспорени от страните, както следва:
заверени ксерокопия на Покана за доброволно изпълнение до ищеца
изпратена на ЧСИ Р.Р. по изп дело № 20219310400644, изх. № 493/14.01.2022
г.; изпълнителен лист от 10.03.2014 г. издадено по гр. дело № 650/2014 г. на
ШРС с отбелязвания за удържани суми; Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, № 366/10.03.2014 г.
издадена по ЧГД № 650/2014 г. на ШРС, Договор за правна защита и
1
пълномощно; представените с отговора на ИМ писмени доказателства, както
следва: заверени ксерокопия на Решение № 108/23.06.2020 г., постановено по
в.гр.д.№ 62/2020 г. по описа на ШРС; списък на разноски по чл. 80 ГПК;
служебно изисканите писмени доказателства, както следва: копие на изп.
дело№ 20219310400644 поописа на ЧСИ Р.Р., рег. № 931 с район на действие
ШОС и гр.дело № 1009/2019 г. по описа на ШРС, съдържащо в себе си в.гр.д.
№ 62/2020 г. по описа на ШОС.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът е длъжник по ИД №644 от 2022г., по описа на ЧСИ Р.Р. при
ШОС. По делото не се спори, че по молба на ответника е инициирано ч.гр.д
№650/2014 г. по описа на РС-Шумен за издаване на изпълнителен лист в
полза на молителя. Бил издаден изпълнителен лист от 10.03.2014г., по
посоченото дело в полза на „Райфайзенбанк България“ ЕАД за сума в размер
на 1504,34 лева.
Ищецът се позовава на изтекла погасителна давност, като твърди, че не
дължи претендираната от ответника сума, което съдът намира за
неоснователно поради следното:
Съдът следва да се съобрази с Тълкувателно решение № 2/2013 г. от
26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ВКС, в което се сочи, че при
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно, с предприемането
на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ. При приемането на
Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. изпълнителното
производство, образувано срещу ИВ. Н. В., е било висящо. ВКС се приема, че
когато взискателя не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на
основание чл.433, ал. 1, т.8 от ГПК, а нова погасителна давност за вземането
започва да тече от датата на която е поискано или предприето последното
валидно изпълнително действие. Посоченото не е налице, предвид
приложените към делото изпълнителни дела. По същите са налице действия
от страна взискателя, с които давността е прекъсвана.
Правната квалификация на правата, претендирани от ищеца са предявен
отрицателен установителен иск, с който ищецът иска да реализира защита
срещу материалноправна незаконосъобразност на принудителното
изпълнение по посоченото изпълнително дело, като бъде признато за
установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи по
изпълнителното дело посочената парична сума.
Предявеният отрицателен установителен иск, съдът е приел за допустим.
Ищецът следва да установи и да докаже, че фактите, на които основава
твърдяното в исковата молба основание за оспорване на вземането са
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което
е издадено изпълнителното основание. Правният интерес от предявяване на
настоящия иск се обосновава с твърденията за изтекла погасителна давност.
2
Предявен е иск срещу взискателя за установяване несъществуването на
правото, предмет на принудителното изпълнение, който се квалифицира
по чл. 439 от ГПК, във вр. с чл.124, ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 439 от
ГПК дава възможност на длъжника по изпълнително дело да оспори чрез иск
изпълняемо право. Това право може да е установено с влязло в сила решение
или да е предмет на издаден изпълнителен лист. В последният случай
длъжникът по изпълнението може да оспорва дължимостта на сумите, като се
позова на факти /погасяване по давност, плащане, прихващане и др./,
настъпили след издаването му. Настоящият иск се основава на твърдения за
факти, възникнали след издаване на изпълнителния лист.
Съгласно чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, когато взискателят в продължение на
две години не поиска извършване на нови изпълнителни действия,
изпълнителното производство подлежи на прекратяване. Съобразно
посоченото ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС,
без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за
прекратяване на принудителното изпълнение. Изпълнителният процес
съществува само и доколкото чрез него се осъществяват един или повече
конкретни изпълнителни способи, а взискателят е длъжен да поддържа
висящността му като предприема съответните изпълнителни действия. В
изпълнителния процес давността не спира, именно защото кредиторът може
да избере дали да действа /да иска нови изпълнителни способи, защото все
още не е удовлетворен/, или да не действа /да не иска нови изпълнителни
способи/. Когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се
прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по право, без значение дали и
кога съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение. Давност ще тече не от датата на
постановлението за прекратяване на изпълнителното производство, а от
датата на предприемането от страна на взискателя на последното по време
валидно изпълнително действие.
Ето защо съдът приема, че давността за принудителното събиране на
вземането по издадения изпълнителен лист не е изтекла. Взискателят е
поддържал със свои действия висящността на изпълнителния процес, внасял е
съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия,
искал е прилагането на нови изпълнителни способи, както и е получавал
плащания .
Предвид гореизложените съображения, следва да се приеме, че
предявената претенция е недоказана и като такава следва да бъде отхвърлена
като неоснователна. Съдът основава решението си върху приетите от него за
установени обстоятелства по делото и върху закона.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция, с която се иска да се приеме за
установено между страните, че ИВ. Н. В. с ЕГН **********, с адрес:
с.Ивански, обл.Шумен, ул.“***“ №30, не дължи поради погасено по давност
право на принудително изпълнение на „МИКРОАДВАНС“ АД, ЕИК:***, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“***“ № 147, ап.14,
представлявано от В.Г.С. сума в размер на 1504,34 лв., в качеството й на
длъжник по изп дело № 20219310400644 по описа на ЧСИ Р.Р. при ШОС, на
основание чл. 439, във вр. с вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, както и претенцията за
направените по настоящото дело разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред ОС - Шумен в двуседмичен
срок от връчването му от страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4