Р Е Ш Е Н И Е
Номер 24.04.2019г. Град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 26.03. 2019 г.
В публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ:
АННА ТРИФОНОВА
РУМЯНА ТАНЕВА
Секретар: СТОЙКА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдията ТРИФОНОВА
в.т.д. № 1044 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение № 637/15.11.2018г. постановено по
гр.д. № 491/2018г. по описа на Районен съд – гр.К. в частта, с която е
признато за установено на основание чл. 422 от ГПК по отношение на „Н.Т.-К.“
ЕООД съществуването на вземането на „Е.-М.“ ООД за сумата 9 628.58 лв. главница представляваща неплатена цена на
доставени стоки по фактура № **********/16.05.2017г. ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 13.12.2017г. до окончателното изплащане на
вземането, 550.97 лв. мораторна лихва за забавено плащане на главницата от
17.05.2017г до 13.12.2017г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1601/15.12.2017г. по ч. гр. д. № 2759/2017г.
по описа на Районен съд – А. и „Н.Т.-К.“ ЕООД е осъдено да заплати на „Е.-М.“
ООД сумата от 922, 23 лв., представляваща разноски по ч. гр.д. № 2759/2017 г.
по описа на Районен съд – А. и сумата от 370.71 лв., представляваща направени
по делото разноски.
Въззивникът
„Н.Т.-К.“ ЕООД счита, че решението е необосновано и че от представените
доказателства не може да се направи извод, че между страните е налице сключен
договор за доставка на определени стоки. Не било доказано също, че стоките са
приети без възражения и се иска да бъде отменено решението и да се отхвърлят
предявените искове.
Постъпил е отговор в законния
срок от въззивиемия „Е.-М.“ ООД, с който се взема
становище по направените в жалбата оплаквания. Счита, че възражението, че не е сключен
между страните договор е неоснователно и излага съображения във връзка с това.
Моли да се постанови решение, с което да се потвърди обжалваното решение.
Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящият състав, след
като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното
производства, намира за установено следното:
Пред първоинстанционния съд е
предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК.
В исковата си молба „Е.-М.“ ООД, чрез пълномощника си адв. А. С. твърди, че по силата на неформален договор за
продажба на букови фурнирни листа доставил на „Н.Т.-К.“ ЕООД 10,843 куб. метра
букови фурнирни листа с единична цена 740,00 лв. без вкл. ДДС и обща стойност
на доставката 9 628,58 лв.. За осъществената търговска сделка е издадена
данъчна фактура № **********/16.05.2017 г., която е връчена на ответника. Не са
договаряли разсрочено плащане на цената, поради което и на осн.
чл. 327 от ТЗ същата била дължима в деня на предаване на стоката - 16.05.2017
г.
Сочи, че ответното дружество приело стоката без
възражения. Същото отразило издадената от тях фактура в счетоводството си и
ползвало данъчния кредит по нея.
Заявява, че многократно са канили „Н.Т.-К.“ ЕООД да плати
доброволно задължението си, като получавали уверения - устно и по електронна
поща, че такова ще бъде извършено. До настоящия момент, въпреки многократните
уверения, давани от ответника, дължимата продажна цена не им била платена.
Сочи, че на основание чл. 86 от ЗЗД „Н.Т.-К.“ ЕООД им
дължи и мораторни лихви за периода от деня, следващ
датата на доставката и издаване на фактурата – 17.05.2017 г. до датата на
съдебното предявяване на вземането.
Твърди, че на 13.12.2017 г. подали Заявление за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, въз основа на
което било образувано частно гражданско дело № 2759/2017г. по описа на Районен
съд – А. и издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. Срещу тази
заповед ответникът - длъжник „Н.Т.-К.“ ЕООД. – А. подал възражение, за което
били уведомени със съобщение на РС А. на 22.01.2018 г.
Твърди, че до настоящия момент ответникът не е платил
задълженията си, установени със заповедта за изпълнение за заплащане на
присъдените: главница, мораторни лихви, законни лихви
и съдебни разноски.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че „Н.Т.-К.“ ЕООД му дължи: сумата 9 628,58 лв. главница -
неплатена продажна цена по фактура № **********/16.05.2017 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на задължението и сумата 562,76 лв. мораторни лихви за забавеното изплащане на главницата за периода
от 17.05.2017 г. до 13.12.2017 г., присъдени със Заповед за изпълнение на
парично задължение, издадена по частно гражданско дело №2759/2017г. по описа на
РС А.. Претендира присъждането на направени разноски в заповедното производство
и в настоящото съдебно производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника „Н.Т.-К.“ ЕООД, чрез
управителя В.К., в който заявява, че оспорва предявените искове, счита същите
за неоснователни недоказани по основание и размер. Оспорва извършването на
въпросната доставка, както и приемането на стоката. Твърди, че не дължи сумата
по представената с исковата молба фактура. Моли съда да отхвърли предявените
искове като недоказани и неоснователни по основание и размер. Претендира
присъждането на направените съдебни и деловодни разноски.
По делото е представена фактура №
**********/16.05.2017г., в която е материализиран сключен между страните
договор за покупко – продажба на 10,
843 куб. метра букови фурнирни листа с единична цена 740 лв. без вкл. ДДС и
обща стойност на доставката 9 628.58 лв. Фактурата не е оспорена от
ответника. Към фактурата са представени два броя спецификации.
По делото е представена покана за доброволно плащане, с
която ищецът е поканил ответното дружество да изпълни задължението си по
фактура № **********/16.05.2017г. на стойност 9 628.58 лв.. Поканата е
получена от представител на ответното, видно от известието за доставяне.
Видно от приложеното ч. гр. д. №2759/2017 г. по описа на
Районен съд – А., на основание чл. 410 от ГПК съдът е издал заповед за изпълнение № 1601/15.12.2017г., съгласно
която „Н.Т.-К.“ ЕООД следва да заплати на „Е.-М.“ ООД сумата от 9 628.58 лв.,
представляващи неплатени суми по издадена фактура от 16.05.2017г. за продажба
на букови фурнирни листа, сумата от 562.76 лв. лихва за забава за периода от
17.05.2017г. – 12.12.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 13.12.2017г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 924 лв.
направени по производството разноски. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е
постъпило възражение от „Н.Т.-К.“ ЕООД. Поради това „Е.-М.“ ООД е предявил иск
за установяване на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
За изясняване на делото от фактическа страна пред първоинстанционния съд е назначена и изслушана съдебно –
икономическа експертиза, от чието заключението се установява следното:
процесната фактура е осчетоводена в счетоводствата на страните, фигурира в
дневниците им по ЗДДС и участва при формиране на данъчната основа за отчетния
период – месец май 2017 г. Ответникът по делото „Нива Турс
-Карузо“ ЕООД е ползвал данъчен кредит по фактура №
**********/16.05.2017г. По процесната фактура няма извършено плащане от страна
на ответника към ищеца. Посочено е, че мораторната
лихва дължима от ответника по процесната фактура, изчислена за периода от
17.05.2017г. до 13.12.2017г. е 550.97 лв. От
отговорите на вещото лице дадени съдебно заседание се установява, че
главницата по фактура № **********/16.05.2017г. е 9 628.58 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Настоящата съдебна инстанция намира за безспорно, че между страните е
сключен договор за търговска продажба по смисъла на чл. 318, ал. 1 от ТЗ, по
силата на който „Е.-М.“ ООД е доставило на „Н.Т.-К.“ ЕООД 10, 843 куб. метра букови фурнирни листа на
стойност 9 628, 58 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 327, ал. 1 от ТЗ, с договора за продажба,
купувачът се задължава да плати цената при предаване на стоката или на
документите, които му дават право да я получи, а продавачът се задължава да
предаде стоката. Продавачът следва да установи факта на сключване на договора
за продажба и предаването на стоката на купувача, а последният следва да
установи факта на плащане на цената на закупените стоки. От представените по
делото доказателства безспорно се установява, че „Е.-М.“
ООД е изпълнил задължението си
като е доставил описаните в процесните фактури стоки.
Отразяването на фактурите в счетоводството на ответника, включването им в
дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях,
представляват признание на задължението и доказват неговото съществуване (в този
смисъл е и решение № 46/27.03.2009 г. по т. д. № 454/2008 г. на ВКС ІІ т.о., решение № 42/19.04.2010 г. по т. д. №
593/2009 г. на ВКС, II т. о., решение № 23/07.02.2011 г. по т. д. № 588/2010 г. на ВКС, II т. о., решение №
30/08.04.2011 г. по т. д. № 416/2010 г. на ВКС, I т. о.). Следователно за „Н.Т.-К.“
ЕООД е възникнало задължението да заплати стойността на доставената стока /10,
843 куб. метра букови фурнирни листа съгласно разпоредбата на чл. 327, ал. 1 от ТЗ. По делото не са представени доказателства, че ответникът е изпълнил
задължението си да заплати дължимата цена в размер на 9 628, 58 лв.,
което е в негова тежест съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК. Поради
това предявеният установителен иск е основателен и
доказан.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
От заключението на съдебно - икономическата експертиза се установява, че
размера на лихва за забава дължима от „Н.Т.-К.“ ЕООД по процесната фактура
изчислена за периода 17.06.2017 г. /датата следваща датата на издаване на
фактурата/ до 13.12.2017г. /датата на подаване на заявлението в съда/ е в
размер на 550, 97 лв., поради което искът е основателен и доказан за тази сума.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че
решението в обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.
Въззиваемият “Е.-М.” ООД не е
поискал присъждане за разноски във въззивното
производство, поради което такива не следва да се присъждат.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 637/15.11.2018г. постановено по
гр.д. № 491/2018г. по описа на Районен съд – гр.К. в обжалваната част.
Решението е окончателно не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.