№ 1339
гр. Варна, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и четвърти септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Христина В. Тодорова Колева
при участието на секретаря Цветелина Пл. Илиева
като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско
дело № 20203110110409 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по предявен от „Т.Б.” ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** срещу В. Р. М., ЕГН
********** и адрес *** положителен установителен иск с правно основание
чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1 ГПК във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за признаване
за установено в отношенията между страните, че в полза на дружеството
ищец съществува вземане против ответника за сумата 104.08 лв. /сто и
четири лева и 0.08 ст./, представляваща стойността за неплатени месечни
абонаментни такси и потребление на мобилни услуги за отчетен период
15/04/2018г.-14.06.2018г., по Договор за мобилни услуги № ********* от
14.11.2017г. за мобилен номер *** и Договор за мобилни услуги № *********
от 23.01.2018г. за мобилен номер ***, за което са издадени следните фактури:
фактура № **********/15.05.2018г. на обща стойност 52.59 лв.; фактура №
**********/15.06.2018г. на обща стойност 51.49 лв., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението – 24.02.2020г.
до окончателно заплащане на сумите.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от
провеждане на иска, навеждайки следните фактически твърдения: Ответникът
е абонат на мобилни услуги. По силата на сключен между страните Договор
за мобилни услуги № ********* от 14.11.2017г., на ответника е предоставен
мобилен телефонен номер *** с уговорена стандартна месечна абонаментна
такса в размер на 24.99 лв. с вкл. ДДС. Между страните е сключен и Договор
за мобилни услуги № ********* от 23.01.2018г., като на ответника са
предоставени мобилен телефонен номер *** с уговорена стандартна месечна
абонаментна такса в размер на 7.99 лв. с вкл. ДДС и мобилно устройство
MyKi Kids Watch Pink. В срока на действие на договора били издадени
фактури за ползвани далекосъобщителни услуги. Твърди се, че въз основа на
1
договора, ищецът е предоставил, а ответникът е потребил определено
количество мобилни услуги. Заплащането на ползваните по договора услуги
се извършвало въз основа на фактура, която се издавала за всеки месец. Така
в срока на действие на договора, ищецът е издал процесните фактури на обща
стойност 104.08 лева, остойностяваща цена на потребени мобилни услуги и
месечни абонаментни такси. Ищецът имал право до получи в срок всички
плащания дължими от потребителя, на което реципрочно било задължението
на потребителя да плати, като съобразно уговореното в договора
неизпълнението на тези задължения обуславяло правото на оператора да
прекрати едностранно договора. Поради допуснатото от ответника договорно
неизпълнение, на 05.08.2018г. ищецът спрял предоставяне на услугите,
поради което за него е налице правен интерес от провеждане на избраната
форма на искова защита. За вземането си срещу ответника, представляващо
цена на предоставени далекосъобщителни услуги и месечни абонаментни
такси, ищецът се снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 2554 по описа на ВРС за 2020 г.. Издадената в
негова полза заповед за изпълнение била връчена при условията на чл. 47,
ал.5 ГПК, като му е указано да предяви иск на основание чл. 415, ал.1, т.2
ГПК, поради което за него е налице правен интерес от провеждане на
избраната форма на искова защита. Моли за постановяване на положително
решение по предявения иск.
В предоставената му възможност, в рамките на предоставения му срок
по чл. 131 ГПК, ответникът, чрез назначения особен представител е
депозирал отговор на исковата молба, като изразява становище по
допустимостта и съществото на предявения иск. Оспорва наличието на
договорни отношения между страните по предоставяне на мобилни услуги,
като твърди, че ОУ не носят подписите на ответника. Оспорва реалното
доставяне на услугите. Оспорва предоставянето на мобилно устройство MyKi
Kids Watch Pink. Счита, че не са представени доказателства, от които да е
видно вида и количеството на предоставяните услуги. Моли поради
изложените съображения за постановяване на решение по спора, с което
предявения иск бъде отхвърлен като неоснователен.
В хода на проведеното съдебно заседание, ответникът, чрез назначения
особен представител не оспорва предоставянето на услугите в посочения обем
и на посочената претендирана стойност от 104.08 лв.
След съвкупна преценка на ангажираните по делото писмени
доказателствата, по вътрешно убеждение и преценка на приложимия
закон, съдът прие за установено следното от фактическа и правна
страна:
Предявен e положителeн установителeн иск с правно основание чл.422,
ал.1 във вр. чл.415, ал.1 ГПК във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД.
Предмет на исковата претенция са суми дължими като насрещна
престация по съществували между страните договорни отношения. Правният
интерес от търсената защита се извежда от предходно развило се заповедно
производство по ч.гр.д. № 2554/2020г. по описа на Районен съд - Варна, по
което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на
ответника при условията на чл. 47 ГПК. Налице е субективен и обективен
идентитет между вземането, за което е издаде заповедта по чл. 410 ГПК и
2
това, чиято дължимост е предмет на установяване в настоящото
производство.
За да бъде уважен така предявеният иск, ищецът следва да докаже
наличие на посочените в исковата молба облигационни отношения между
него и ответника, че е бил изправна страна в тези отношения, предоставял е
мобилни услуги, съдържанието на правоотношенията. В тежест на ответника
е да проведе насрещно доказване по тези факти. При установяване на горните
предпоставки от ищеца, ответникът следва да докаже, че е погасил
задълженията си.
Наличието на валидни облигационни отношения между страните с
предмет предоставяне на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги №
********* от 14.11.2017г. за мобилен номер *** и Договор за мобилни услуги
№ ********* от 23.01.2018г. за мобилен номер ***, не се оспорва от
ответната страна.
По делото са приобщени като писмени доказателства фактура №
**********/15.05.2018г. на обща стойност 52.59 лв.; фактура №
**********/15.06.2018г. на обща стойност 51.49 лв., остойностяващи
задълженията на ответника по договорите за мобилни услуги.
Ответникът не оспорва предоставянето на услугите в посочения обем и
на посочената претендирана стойност от 104.08 лв.
При така установените факти, в тежест на ищеца бе да докаже, че
реално е предоставил услугите, чиято цена се търси понастоящем.
Видно от представените договори, между страните са възникнали
валидни облигационни правоотношения, по силата на които операторът е
предоставил на абоната телефонни номера, при съответни месечни такси и
срокове на действие на договорите, срещу задължението за заплащане на
уговорената цена на услугата. Във всеки един от договорите се съдържа
описание на тарифните планове, ценовите условия, като са посочени и
задълженията на абоната и последиците от неизпълнението им. Договорите
откъм съдържание отговарят на законовите изисквания за договори,
сключени при общи условия, като те включват необходимите реквизити за
страни, предмет, срок и описание на услугите, а липсващите елементи могат
да бъдат заместени от общите условия, които са неразделна част от тях. Те са
приети с положения подпис на абоната, който не е оспорен и по този начин
лицето е декларирало, че е запознато с тях и е получило екземпляр от същите.
От събраните писмени доказателства се установи, че страните са били в
твърдяните облигационни правоотношения с предмет предоставяне на
мобилни услуги. Договорът за мобилни услуги касае доставката на
електронни съобщителни услуги, доколкото не са наведени твърдения и
представени доказателства за уговорка в различен смисъл и поради това
отношенията между страните се регламентират от общите правила за
договорните задължения с предмет натурална престация. Съответно,
договорената цена се дължи при реално извършена доставка. Задълженията на
мобилния оператор са определени в сключения с ответника потребителски
договор и по същество се свеждат до това операторът за поддържа своите
телекомуникационни системи в изправност и по начин, че да не се
3
възпрепятства правото на потребителя, по негова преценка и избор да
използва тези съоръжения за пренос на заявените чрез потребителското
устройство телекомуникационни услуги /пренос на глас, на данни/. Това
означава, че мобилният оператор извън предвидените в условията по
договора изключения, е ограничен във възможността да интервенира в обема
на заявения от потребителя трафик на информация. Всъщност ответникът не
е твърдял неправомерна намеса от страна на мобилния оператор в
консумирания чрез потребителските устройства трафик на услуги. Наред с
това, мобилният оператор е задължен с отчитане на трафика - консумирани от
абоната входящи и изходящи услуги, служещо в основание за определяне
ликвидността на дължимото за съответния отчетен период възнаграждение. В
заключение, сумите са начислени за осъществени услуги и са дължими,
поради което потребителят дължи цената за тях.
В настоящия случай от ищцовото дружество се претендират и
дължимите по договорите месечни абонаментни такси. Месечният абонамент
осигурява достъп до услугите, за които е сключен договора и включва
разходите за поддръжка на мрежата и се предплаща от потребителя
ежемесечно, в размери съгласно избрания от него абонаментен план.
Следователно, задължението за заплащането им не е обвързано от
потреблението на мобилни услуги и се дължи без значение дали мобилният
оператор действително ги е доставил и съответно дали абонатът ги е
потребил. Вещото лице установи, че мобилният оператор е осигурявал достъп
до мрежата си. Извод за осигурен достъп до мрежата може да се направи и от
обстоятелството, че в договорите за мобилни услуги са посочени конкретни
номера, посредством които потребителят бива идентифициран сред абонатите
на ищеца и са издадени нужните за целта СИМ-карти. Сумите са начислени
за осигурен достъп до услуги и са дължими, поради което потребителят
дължи цената за тях.
Доказателства за извършено плащане на потребените услуги и
месечните абонаментни такси на обща стойност 104.08 лева не са ангажирани
по делото и при изначална липса на твърдения за този факт, претенцията за
главница се явява доказана по основание и размер и следва да бъде уважена.
Следва да бъде признато за установено и обстоятелството, че ответната
страна дължи законна лихва за забава върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, а именно от 24.02.2020г. до окончателното изплащане, тъй като това
изрично следва от разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК.
По разноските:
Вземането за разноски по заповедта също е дължимо, но според
мотивната част на точка 12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него
съдът в исковото производство следва да се произнесе с изричен осъдителен
диспозитив, който да се отрази в настоящото решение. Доколкото
претенцията е уважена, то и разноските в заповедното производство,
направени от заявителя за държавна такса и за адвокатско възнаграждение,
също следва да се присъдят. Същите възлизат на сумата в общ размер на
155.49 лева.
Предвид изхода на делото - уважаване на исковите претенции, на
4
основание чл. 78 ал. 1 ГПК ищецът има право да получи разноски по
съразмерност. Представен е и списък по чл. 80 ГПК и са налице
доказателства за действителното заплащане от ищеца на следните разходи в
процеса: държавна такса в размер на 25 лева; депозит за особен представител
– 300 лева; възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат - 360 лв. с
ДДС. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и в съответствие с направеното искане,
съдът счита, че в полза на ищеца се дължат разноски за производството,
съобразно представените доказателства за извършването им в размер на 685
лева. По направеното възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева с ДДС съдът приема, че
същото е неоснователно, доколкото се претендира в минималния размер по
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
В конкретния случай на особения представител на ответника е
определено възнаграждение в размер на 300 лева, което е заплатено от
ищцовото дружество. Всяка от страните разполага с възможността да поиска
редуциране на заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение
поради прекомерност на същото спрямо действителната фактическа и правна
сложност на делото. За да се упражни това процесуално право в съответствие
с прогласения в чл.3 ГПК принцип за добросъвестност, то страната не следва
да иска редуциране до размер по-нисък от определения за нея.
Мотивиран от така изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в
полза на ищеца „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
*** съществуват вземания срещу ответника В. Р. М., ЕГН ********** и адрес
*** за сумата 104.08 лв. /сто и четири лева и 0.08 ст./, представляваща
стойността за неплатени месечни абонаментни такси и потребление на
мобилни услуги за отчетен период 15/04/2018г.-14.06.2018г., по Договор за
мобилни услуги № ********* от 14.11.2017г. за мобилен номер *** и
Договор за мобилни услуги № ********* от 23.01.2018г. за мобилен номер
***, за което са издадени следните фактури: фактура №
**********/15.05.2018г. на обща стойност 52.59 лв.; фактура №
**********/15.06.2018г. на обща стойност 51.49 лв., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението – 24.02.2020г.
до окончателно заплащане на сумите, на основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415,
ал.1 ГПК във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА В. Р. М., ЕГН ********** и адрес *** да заплати на „Т.Б.”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** сумата от 155.49
лева, представляваща направени в производството по ч.гр.д. № 2554/2020г.
по описа на ВРС съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА В. Р. М., ЕГН ********** и адрес *** да заплати на „Т.Б.”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 685 лева,
представляваща сторени съдебно-деловодни разноски пред настоящата
инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
5
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6