Определение по дело №96/2010 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 16 юни 2010 г.
Съдия: Иванка Бикова
Дело: 20101200500096
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 29 януари 2010 г.

Съдържание на акта Свали акта

Определение № 672

Номер

672

Година

19.08.2011 г.

Град

Кърджали

Окръжен Съд - Кърджали

На

08.19

Година

2011

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Елена Димова Налбантова

Секретар:

Светла Веселинова Радева

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Елена Димова Налбантова

Частно наказателно дело

номер

20115100200174

по описа за

2011

година

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.65, ал.1-7 от НПК и е образувано по молба на А.Л. Д., защитник на обвиняемия Б. Н. Ю. и на А.Г. В., защитник на Е. Ю. Х., обвиняеми по ДП №1/2011 г. по описа на ОСлО при ОП – К., с искане за изменение на взетата спрямо двамата мярка за неотклонение “задържане под стража” в по-лека.

В молбата на А. Д. се твърди, че настоящата процесуална ситуация налага допълнителна проверка на основанията, обуславящи действието на постоянната мярка за процесуална принуда спрямо обв. Ю.. Към настоящия момент не е налице обоснованото предположение, че обв.Ю. е извършител на престъплението , за което е привлечен и е взета мярка за процесуална принуда ”Задържане под стража”. Счита, че от данните по делото не може да се направи извод за това обосновано предположение , въпреки дългия срок на продължилото повече от шест месеца разследване. За това към настоящия момент счита, че е отпаднала опасността обв.Ю. да се укрие или да извърши друго престъпление, тъй като е с постоянен и настоящ адрес, млад човек е , живее в едно домакинство с родителите си, има чисто съдебно минало, до момента е съдействал на органите на разследването за разкриване на обективната истина, имал е правилно процесуално поведение и не се е възползвал от правото си да оспорва взетата мярка за неотклонение. Ново обстоятелство е установено от съдебно-психиатрична- психологическа експертиза- видимото тревожно и емоционално лабилно състояние, което говори за влошено здравословно състояние. С оглед на изложеното моли съдът да измени взетата спрямо обв.Ю. мярка за неотклонение „Задържане под стража” в по-лека. В съдебно заседание А.Д. и А. Званчева поддържат молбата със същите съображения. Заявяват , че при първоначалното вземане на мярка за процесуална принуда разследващите органи са събрали доказателства за настъпване на събития преди и след случката, които нямат нищо общо с предмета на обвинението против обв.Ю. Твърдят, че при събирането на доказателства са допуснати процесуални нарушения във връзка с изземването им и продължителното задържане на обв.Ю. се е отразило на психологическото му състояние.

В молбата на А. Г.Варамезов, защитник на абв. Х. се твърди, че към настоящия момент обоснованото предположение, че обвиняемия е автор на престъплението, в което е обвинен е силно разколебано. При първоначалното задържане на обв.Х. и към момента не е налице нито един доказателствен източник, който да свързва по някакъв начин обвиняемия с деянието в което е обвинен.В показанията на разпитаните по делото свидетели и изготвените експертизи не се съдържат данни за причастност на обв.Х. към престъпния резултат. Счита, че въз основа на цялостния анализ на събраните по делото доказателства обоснованото предположение обв.Х. да е извършител на престъплението в което е обвинен е силно разколебано. Няма опасност обв.Х. да се укрие от наказателно преследване ако мярката за неотклонение бъде променена в по-лека, тъй като е с постоянен адрес, на който може да бъде призован, обвързан е трудово със семейната фирма, не са събрани доказателства за опасността да извърши друго престъпление. При първоначалното задържане този извод бил изведен от тежестта на повдигнатото обвинение, но относно срока многократно е изразявано становище от ЕСПЧ в редица свои решения. В случая изминал период от около шест месеца, в който органите на разследването не са събрали нови годни и убедителни доказателства в подкрепа на обоснованото предположение. Обв.Х. не е осъждан, с добри характеристични данни, спрямо него няма незавършени наказателни производства. Моли съдът да измени взетата по отношение на обв.Х. мярка за неотклонение „задържане под стража” в по-лека такава. В съдебно заседание поддържа молбата със същите съображения. Заявява, че няма доказателства за извършено умишлено престъпление от обв.Х. и такива, които да формират категорично убеждение за обосновано предположение, че обвиняемия е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение.

Представителят на О. П. - Г.К. счита и двете искания за неоснователни и моли съдът да потвърди взетата спрямо обв. Ю. и обв. Х. мярка за неотклонение “задържане под стража” по досъдебното производство. Налице било обоснованото предположение за извършеното от обвиняемите деяние, както и опасност същите да се укрият или да извършат престъпление. В том 8 от ДП № 1/2011 г. били събрани доказателства, които подкрепят обвинението, а и предстои представяне на заключение по ДНК експертиза.

Окръжният съд, за да се произнесе по направените на основание чл.65, ал.1 от НПК искания за изменение на взетата мярка за неотклонение “задържане под стража”, се съобрази със следното:

Обв. Ю. и обв. Х., заедно с още четири лица, са привлечени за извършено от тях в съучастие престъпление по чл.115, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, а именно: за това, че на 12.02.2011 г. в Г.К., в съучастие като извършители с лицата Д. Г. С. от Г.К., М. С. Х. от с.П., общ.К., Г. С. М. от Г.К. и М. М. Г. от с.Г., общ.К., умишлено умъртвили лицето М. А. Х. от Г.К..

Производството по чл.65 от НПК има за предмет преценка и обсъждане на всички обстоятелства, свързани със законността на задържането към момента на искането за нейното изменение, наличието на нововъзникнали обстоятелства или релевантна промяна на съществуващите, настъпили след взетата вече мярка за неотклонение “задържане под стража”.

В ДП № 1 по описа за 2011 г. на ОСлО при ОП - К. се съдържат доказателства – протоколи за разпит на обвиняеми и свидетели, протоколи за оглед, претърсване и изземване, заключенията по извършените експертизи, както и от приложените писмени доказателства, от които и по настоящем може да се направи обосновано предположение, че обв. Ю. и обв. Х. са извършили престъплението, за което им е предявено обвинение, за което законът предвижда наказание “лишаване от свобода” от десет до двадесет години. В тази насока са показанията на разпитаните по делото свидетели и в т.7 и т.8 от досъдебното производство – св.М., М. М. и К., както и обясненията и на обв. Д.С. и Г. за авторството на извършеното деяние и участието на двамата обвиняеми. За това съдът намира, че от доказателствата по делото може да се направи обосновано предположение, че двамата обвиняеми са участници в извършването на деянието, за което им е повдигнато обвинение и не са настъпили обстоятелства които да го разколебават. Продължава да е налице реална опасност обвиняемите да се укрият или да извършат престъпление, предвид тежестта на престъплението и бягството им от местопрестъплението след извършване на деянието и предвиденото за него наказание с оглед презумцията по чл.63, ал.2, т.3 от НПК, която не е оборена и към настоящия момент. Липсват доказателства за влошено здравословно състояние на обв.Ю., които да обуславят изменение на взетата по отношение на него мярка за неотклонение в по – лека такава.При отсъствие на доказателства, които да разколебават обоснованото предположение за участието на двамата обвиняеми в извършването на престъпното деяние, съдът намира за неоснователни исканията за изменение на взетата мярка за процесуална принуда в по-лека. Събраните доказателства подкрепят първоначалния извод за наличието на обосновано предположение и реална опасност обвиняемите да се укрият или да извършат престъпление от което следва, че и към момента са налице предпоставките за определяне на най-тежката мярка за неотклонение “задържане под стража” по отношение и на двамата обв. Ю. и обв. Х., която не е надхвърлила разумните граници по чл.65,ал.6 от НПК. Изложените съображения водят до извода, че продължаването на мярката за неотклонение “задържане под стража”, взета по отношение на обвиняемите е наложително и се обосновава с наличието на законовите предпоставки за това, при което следва да бъде постановено определение, с което да бъде оставена без уважение молбата на обв.Ю. и обв.Х. за изменение на взетата спрямо тях мярка за неотклонение „задържане под стража" в по- лека такава. Ето защо и на основание чл. 65 ал. 4 и ал. 6 от НПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение “задържане под стража”, взета по отношение на Б. Н. Ю. от с.В., К-а обл.,обвиняем по Досъдебно производство № 1/2011 г. по описа ОСлО - К., при ОП - К..

ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение “задържане под стража”, взета по отношение на Е. Ю. Х. от Г.К., обвиняем по Досъдебно производство № 1/2011 г. по описа ОСлО - К., при ОП – К..

Определението може да се обжалва с частна жалба или частен протест пред Пловдивския апелативен съд в тридневен срок, считано от днес.

В случай на частна жалба или частен протест, насрочва открито съдебно заседание пред Апелативен съд- П. на 25.08.2011 г. от 10.00 часа.

Препис от определението да се връчи на Областно звено „Изпълнение на наказанията”, С. „. - К. за сведение.

Председател:

Определение

2

ub0_Description WebBody

3BAA2640FB2FEB49C22578F10044F6D5