Р
Е Ш Е Н И Е
№ ……… 24.09.2020
година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД VІІІ ГРАЖДАНСКИ състав
На осми
септември 2020 година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА
Секретар: ТЕОДОР ПЕТКОВ
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ
АНТОНИЯ ТОНЕВА
гр.дело №2139 по описа за 2020 година и за да се произнесе,
съобрази:
Производството е с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 от КТ.
Ищцата Д.В.К. твърди в исковата си молба, че по силата на сключен с
ответника трудов договор №497 от 12.04.2016г. полагала труд на длъжност
„Крупие“. На 25.05.2018г. между страните било сключено допълнително
споразумение уреждащо обществените отношения свързани с защитата на лични
данни, както и задълженията и като лице обработващо лични данни.
Ищцата твърди също, че представила на своя работодател болничен лист
№Е2018/1087690, с които се удостоверила, че от 12.07.2019г. до 25.08.2019г. е
била в отпуск по смисъла на чл.50 от КСО; на 23.08.2019 г. поради реализирал се
обществено осигурителния риск - майчинство по смисъла на чл.2 от КСО. От
12.07.2019г. ищцата получавала паричните обезщетения за майчинство по смисъла
на чл.49 и чл.50 от КСО. След тази дата последната преустановила контакт с
работодателя си, като единствените проведени разговори са във връзка с новината
за новороденото й дете. До март месец 2020 г. последната не е провеждала
разговори с ответника, имайки предвид, че е в майчинство и отглежда детето си.
След 13.03.2020г. с обявяване на извънредното положение в Република
България, лица от ръководството на „ПОЛО 11“ АД провели телефонни разговори с Д.,
с които се опитали да я убедят да прекрати своето правоотношение по взаимно
съгласие и я уверявали, че след като извънредното положение бъде отменено от
Народното събрание, отново ще бъде сключен трудов договор между страните. Тя не
се съгласила. На 31.03.2020г. работодателят отправил писмено предизвестие за
прекратяване на правоотношението по смисъла на чл.328 ал.1 т.12 от КТ, а
именно: обективна невъзможност от страна на служителя да изпълнява трудовия си
договор. Ищцата отказала да го подпише и работодателят удостоверил датата на
връчването му с двамата свидетели. Ищцата не получила заповед за прекратяване
на трудовото правоотношение. Поради това на 13.05.2020г. с писмо към "ПОЛО
11" ЕООД помолила трудовата й книжка по смисъла на чл. 350, ал.1 от КТ да
бъде оформена, както и на основание чл. 20 от Регламент (ЕС) 2016/679 на
Европейския Парламент и на Съвета, в качеството си на администратор на лични
данни да предостави копие от цялото й трудово досие, налично при него,
включително и копие на трудовия й договор.
След изпращане на писмото, ведно с книжката, тя получила само трудовата
книжка, трудовия договор и заповед за прекратяване на трудово правоотношение,
като върху последният не е поставян подпис от нея, тъй като никой не я е
предявявал за връчване. Другата част от изискваното трудово досие не била
получена.
Счита, че е била незаконосъобразно уволнена. Заявява, че „обективната
невъзможност“се реализира като хипотеза при създала се нова обстановка, при
която трудовият договор е невъзможно да бъде изпълняван. Причините за тази
невъзможност следва да са се породили от независещи от страните причини и за
тях да остава само и единствено възможността трудовия договор да бъде прекратен
от работодателя. Сочи, че в неофициалното тълкуване на нормата на чл.328 ал.1
т.12 от Кодекса на труда, осъществено от професор Васил Мръчков в учебника
Трудово право (десето издание) се развиват мотивите, че обективната
невъзможност представлява такава трудност за служителя да изпълнява служебните
си задължения, че последният да бъде негоден за съответната позиция. Примерите
дадени от него са: 1/служител „въоръжена охрана“, на който органите на МВР
отказват да дадат разрешение за носене на оръжие, без което не е възможно да се
изпълнява трудовото си задължение или 2/ при трудоустрояване на работника или
служителя, работодателят е в обективна невъзможност да му осигури подходяща
работа според предписанието на ТЕЛК или НЕЛК.
Счита, че посоченото основание в Заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение - обявеното извънредното положение в страната, не е основателен
предлог за освобождаването на майка. Предполага, че ответникът ще изложи
подробни аргументи, че не е имал никакви постъпващи парични средства през
периодът на извънредното положение, но това не е оправдание да бъде освободен
служител, намиращ се в реализиран осигурителен риск, а още повече в рискът
„майчинство“. Счита, че фактът, че дружеството е с вписан и внесен капитал от 8
285 550 лв. е достатъчно показателен за това. Заявява, че съгласно чл.47 ал.2
от Конституцията жената майка се ползва с особена закрила от Държавата, като тя
й осигурява платен отпуск преди и след раждането. През периодът на реализиран
осигурителен риск, работодателят не заплаща нито възнаграждение на своя
служител, нито осигуровки. Това само по себе си обезсмисляло прекратяване на
трудовия договор на Д.К.. Още повече, че самото извънредно положение било
гласувано едва за един месец.
Счита, че по смисъла на чл.333 ал.5 КТ, бременна работничка или служителка,
както и работничка и служителка в напреднал етап на лечение ин-витро, може да
бъде уволнена с предизвестие само на основание чл. 328, ал. 1, т. 12, но не
може да бъде освободена майка, тъй като това изобщо не е предвидено в
съответната хипотеза. Не е предвидено поради факта, че за да бъде освободен
служител, той би следвало да престира своя труд срещу възнаграждение, като
настоящият случай не е такъв.
Заявява също, че основанието за обективната невъзможност, което посочва
работодателя за освобождаване на служителката си в Заповедта за освобождаване е
невъзможност да бъде „Допусната до игралната зала“, а тя не не е посещавала
игралната зала, тъй като е била в майчинство, което прави доводът за обективна
невъзможност голословен, необоснован и неиздържан логически.
Счита, че има порок в процедурата по освобождаването й. Съгласно
константната съдебна практика и в съответствие с чл.335 ал.1 от КТ,
работодателят е длъжен да издаде писмена заповед за прекратяване на трудовия
договор независимо от фактическото и правното основания за уволнението.
Заповедта трябва да се доведе до знанието на лицето, за да влезе в сила. В
настоящият случай заповедта за освобождаване не е връчвана надлежно, последната
е издадена на 31.03.2020г., но същевременно на нея пишело, че служителят се
освобождава на 01.05.2020г.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразно
уволнението й и да я възстанови на заеманата преди незаконосъобразното
уволнение длъжност като „Крупие – супервайзор“. Претендира в условията на
евентуалност нетно трудово възнаграждение в случай, че не й се дължи повече
парично обезщетение поради „майчинство“ и тя не се е възползвала от хипотезата
на чл.52а КСО. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът „ПОЛО 11“ АД София представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който взема становище, че оспорва изцяло така предявените искове.
Заявява, че не оспорва, че между страните е сключен трудов договор №
497/12.04.2016г., по силата на който ищцата е следвало да престира трудовата си
сила на място на работа гр.Ст.Загора, ул.М.М.Кусев №7, както и че на 25.05.2018г. между страните и
сключено допълнително споразумение към трудовия договор; също, че ищцата се
намира в майчинство.
Оспорва: твърдението, че се е опитал в телефонен разговор да „убеди“ ищцата
да прекрати договора си с него по взаимно съгласие; твърдението на ищцата, че
същата не била получила Заповедта за прекратяване на трудовото и
правоотношение, което счита, че се опровергава от самата ищца; твърдението, че
прекратяването на правоотношението настъпвало с връчване на заповедта за
прекратяване, като счита, че прекратяването на трудовото правоотношение
настъпва с изтичане срока за предизвестие, а не с връчването на заповедта,
която има декларативно действие; твърдението, че е налице незаконосъобразно
уволнение на ищцата.
Заявява, че уволнението на ищцата е извършено като част от масово уволнение
на работодателя по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на КТ при спазване на всички
установени правила и нормативи в тази насока. Счита, че с оглед на установените
в страната противоепидемични мерки посредством Заповед №РД-01-124/13.03.2020г.,
изменена и допълнена със Заповед № РД-01-154/26.03.2020г., Заповед № РД-01-
195/10.04.2020г. и Заповед №РД-01-263/14.05.2020г. и в частност забраната за
работа и посещение на увеселителни и игрални зали, се установява настъпването
на обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор от страните,
включително към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, по причина
стояща извън тяхното поведение и воля, съответно, че кумулативно са налице
всички предпоставки за прилагане на посоченото основание, а именно: настъпила
след сключване на трудовото правоотношение невъзможност за изпълнение на
работата и тази невъзможност да бъде обективна, т. е. да не е настъпила по
волята на която и да е от страните по трудовото правоотношение.
Оспорва твърдението, че работничка майка не може да бъде освободена на
основание чл.328 ал.1 т.12 от КТ. Счита, че посоченото от ищеца основание за
закрила чл.333 ал.5 от КТ е неотносимо към настоящия случай и обхваща само
изрично посочените в него лица - бременна работничка или служителка, както и
работничка и служителка в напреднал етап на лечение ин-витро.
Оспорва твърдението, че основание за издаване на заповедта била цитирам
„невъзможност ищцата да бъде допусната до игралната зала“, като заявява, че
основание за издаване на заповедта е обективната невъзможност за изпълнение на
трудовото правоотношение, поради установените с цитираните по-горе заповеди
забрани и същото било изрично записано в издадената Заповед № 849/31.03.2020г.
Оспорва твърдението, че е налице порок в процедурата по освобождаване на
ищцата поради липсата на връчена срещу подпис заповед за прекратяване на
правоотношението и нейното издаване на дата 31.03.2020г. с влизане в сила на
01.05.2020г.
Счита, че твърдението, че заповедта не е издадена и не е връчена на ищцата
се опровергава от самата нея, след като самата тя сама заявява, че е получила
заповедта, факт, който се удостоверява и от прилагането на същата като
доказателство към настоящата искова молба. Счита, че никъде в нормативната база
уреждаща трудовите правоотношения между две страни не фигурира изрично
изискване, върху заповедта за прекратяване на трудово правоотношение да
присъства задължителен реквизит, че същата е връчена срещу подпис на лицето.
Въпросната практиката се установява във времето в отношенията между страните по
едно трудово правоотношение единствено с цел улесняване доказването на
получаването на заповедта от нейния адресат в случай, че същият оспори нейното
получаване. В настоящия случай, с оглед твърденията в исковата молба и
приложените към същата доказателства счита за безспорно, че заповедта е
стигнала до своя адресат след прекратяване на трудовия договор с изтичане срока
на връченото на ищцата предизвестие. На следващо място счита, че не е налице
порок в процедурата по освобождаване на ищцата поради това, че заповедта влиза
в сила на 01.05.2020г. т.е. в деня на изтичане на връченото при условие на
отказ предизвестие на ищцата, а е издадена на 31.03.2020г. Никъде в
нормативната база уреждаща трудовите правоотношения между две страни не
фигурира изискване и задължение заповедта да бъде издавана едва след изтичане
на връченото предизвестие и отново връчвана на работника. Отлагането на
действието на заповедта с времето до настъпване на юридическия факт по
прекратяване на правоотношението не съставлява нарушение.
С оглед на гореизложеното счита предявените главни искови претенции за
отмяна уволнението на ищцата като незаконосъобразно и възстановяването и на
заеманата от нея длъжност преди уволнението за неоснователни.
Заявява, че дори при основателност на предявения главен иск и обявяване на
уволнението за незаконно, то възстановяването на ищцата на предишната и
месторабота е невъзможно, защото обектът, в който същата е престарала работната
си сила е закрит, договорът за наем прекратен и лицензът за осъществяване на
дейността в същият прекратен.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за
установена следната фактическа обстановка:
По отношение на първият обективно съединен иск по чл.344 ал.1 т.1 КТ, съдът
намира за установено следното:
По делото не се спори и се установява от представените писмени
доказателства и лично трудово досие на ищцата, че същата е била в трудово
правоотношение с ответника, като по силата на сключения между страните трудов
договор №497/12.04.2016г. е приела да изпълнява
длъжността „крупие“ с място на работа
гр.Ст.Загора, бул.М.М.Кусев
№7. С предизвестие, връчено на ищцата на 31.03.2020г. при отказ, удостоверен с
подписа на двама свидетели, на ищцата е отправено писмено предизвестие за
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.12 КТ, след
изтичане на 30-дневния срок на предизвестието. Със заповед №849/31.03.2020г.,
изпратена на ищцата с писмо с обратна разписка, трудовото правоотношение на
ищцата Д.В.К. на длъжността „крупие-супервайзор” е било прекратено на основание
чл.328 ал.1 т.12 КТ, поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия
договор; поради обявеното извънредно положение на територията на цялата страна
от 13 март до 13 април с решение на 44-то Народно събрание от 13.03.2020г. на
основание чл.84 ал.1 т.12 от Конституцията на РБългария и Заповед
№РД-01-124/13.03.2020г. на министъра на здравеопазването, с която е
преустановена работата на игралните зали на „ПОЛО 11“ ЕООД и наложената забрана
да се допуска служители до игралните зали на основание чл.120а ал.2 от Закона
за мерките и действията по време на извънредно положение, за дружеството и
служителите в игралните зали възниква обективна невъзможност за изпълнението на
трудовите договори.
Не е спорно и се установява от представената с личното трудово досие
заповед №198/25.11.2019г., че за периода 24.11.2019г. до 24.08.2020г. на ищцата
Д.В.К. е разрешен отпуск за бременност и раждане на основание чл.163 ал.1 от КТ.
В заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е посочено на ищцата
да се изплати обезщетение по чл.224 ал.1 КТ за неползван платен годишен отпуск.
Като основание за прекратяване на трудовото правоотношение е посочен чл.328
ал.1 т.12 КТ, който текст предвижда отправяне на писмено предизвестие от страна
на работодателя до работника в сроковете по чл.326 ал.2 КТ. Предизвестието означава предварително
известяване на работника за решението на работодателя да упражни правото си на
едностранно прекратяване на трудовия договор, като същото трябва да съдържа
волеизявление, с което работодателят упражнява правото си на едностранно
прекратяване на трудовия договор и известяване на работника, че след изтичане
на определен срок трудовия договор се прекратява. Такова предизвестие е връчено
на ищцата на 31.03.2020г., при отказ удостоверен с подписа на двама свидетели.
Видно от представените по делото писмени доказателства заповед
№849/31.03.2020г. й е връчена с писмо с обратна разписка на 13.05.2020г., което
се признава и от самата ищца в исковата молба.
Ищцата е направила оплаквания, че прекратяването на трудовото й
правоотношение е извършено по време, в което същата е била в отпуск поради отпуск
за бременност и раждане на основание чл.163 ал.1 от КТ, като в тази връзка са
представени писмени доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл.333, ал.1, т.1 от КТ, в случаите по чл.328,
ал.1, точки 2, 3, 5 и 11 и чл.330, ал.2 т.6 от КТ, работодателят може да уволни
само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай
работничка или служителка, която е майка на детето до 3-годишна възраст. От
текста на тази разпоредба следва, че закрилата при уволнение по време на
разрешен отпуск /без значение точно какъв – платен годишен, неплатен, учебен,
отпуск за временна неработоспособност и др./ намира приложение при прекратяване
на трудово правоотношение само на изрично посочените в текста на чл.333, ал.1 КТ основания, а именно - чл.328, ал.1, точки 2, 3, 5 и 11 и чл.330, ал.2 т.6 от КТ. В настоящия случай трудовото правоотношение с ищцата е прекратено на
основание чл.328, ал.1, т.12 от КТ, от което следва, че макар и ищцата да е
била в отпуск за отпуск за бременност и раждане, тя не се ползва от закрила,
тъй като основанието на нейното уволнение не фигурира в изчерпателното
изброяване на случаите, при които се прилага предварителната закрила.
Неприложима е и разпоредбата на чл.333 ал.5 КТ, цитирана от ищцата в исковата й
молба, тъй като тя касае работници и служители от изрично посочените групи - бременна
работничка или служителка, както и работничка и служителка в напреднал етап на
лечение ин-витро.
Съгласно цитираната по-горе заповед №849/31.03.2020г. трудовото
правоотношение с ищцата е прекратено на основание чл.328 ал.1 т.12 от КТ –
Хипотезата на чл.328 ал.1 т.12 от КТ, на която се е позовал работодателят,
регламентира безвиновно основание за прекратяване на трудовия договор
–обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор.
Признаците на основанието по чл.328 ал.1 т.12 КТ са разяснени в практиката
на ВКС, където се приема, че за законосъобразното прилагане на безвиновното
основание за прекратяване на трудовото правоотношение по инициатива на
работодателя, предвидено в т.12 на чл.328 ал.1 КТ, следва да се изхожда преди
всичко от основните задължения на страните по трудовия договор, уредени с
императивните норми на глава шеста от раздел Х на КТ /чл.124 КТ - чл.129 КТ/.
Основните задължения на работника или служителя, като страна по трудовото
правоотношение, посочени в чл.126 КТ, са да изпълнява точно и добросъвестно
работата, за която се е уговорил с работодателя, като всеки работен ден се
явява навреме на работа, до края на работното време е на работното си място и
цялото време използва за изпълнение на възложената работа. Когато по една или
друга причина от обективен характер /която може да идва от страна на работника
или служителя или от страна на работодателя/ не е възможно работникът или
служителят да изпълнява тези основни задължения по трудовия договор, за
работодателя възниква субективното потестативно право да прекрати трудовия
договор с този работник или служител на основание чл.328 ал.1 т.12 КТ.
Обективния характер на посоченото безвиновно основание за прекратяване на
трудовото правоотношение предпоставя и задължението на работодателя да мотивира
заповедта за уволнение, като посочи конкретните факти, които осъществяват
основанието за уволнение. Същият следва да посочи и доведе до знанието на
работника причините, които се явяват външни, непреодолими и независещи от
волята на страните по договора и са в причинна връзка с неизпълнението или невъзможността
за изпълнение на трудовите задължения на работника. Трайната съдебна практика
приема, че в тежест на работодателят е да докаже, че при създадената нова
обстановка реалното изпълнение на трудовия договор е станало невъзможно по независещи
от работника фактори. / в този смисъл Решение № 218/17.03.2010 г. по гр. д. №
984/2009 г. на ІІІ г. о. на ВКС/.
В настоящия случай, от представените по делото писмени доказателства се
установява, че в издадената Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение
№849/31.03.2020г. работодателят е изложил конкретни факти и обстоятелства,
обуславящи обективната невъзможност на ищцата да изпълнява трудовите си
задължения. Представени са и доказателства, установяващи наличието на този
фактически състав - Заповед №РД-01-124/13.03.2020г., изменена и допълнена със
Заповед № РД-01-154/26.03.2020г., Заповед № РД-01- 195/10.04.2020г. и Заповед
№РД-01-263/14.05.2020г. за въвеждане на противоепидемични мерки на територията
на РБългария; протокол от 16.03.2020г. от среща с представители на работниците
и служителите на „ПОЛО 11“; Уведомление до Агенция по заетостта за предвиждано
масово уволнение в ответното дружество; Заповед от 16.03.2020г. на управителя
на „ПОЛО 11“ ЕООД за преустановяване работата във всички игрални зали на
дружеството, описан в пункт 1 до 14, в т.ч. и на залата в гр.Ст.Загора, бул. М.М.Кусев №7; Протокол от заседание на съвета на директорите
от 31.03.2020г., Искане но Държавната комисия по хазарта за прекратяване срока
на действие на издаден лиценз от
08.04.2020г.; Споразумение за прекратяване на договора за наем от
30.04.20202г.
Законодателят не поставя условие тази обективна невъзможност за изпълнение
на трудовия договор да е „трайна“ нито определя някакви времеви граници, в
която тя е следвало да продължава, за да се приеме за налична характеристиката „трайна“.
Достатъчно и необходимо условие, за законосъобразното упражняване на правото на
уволнение в хипотезата на чл.328 ал.1 т.12 от КТ е към датата на издаване на
заповедта /към който момент се преценяват условията за законосъобразност на
издадената заповед за уволнение/ да е била налице обективна невъзможност за
изпълнение на трудовия договор от работника или служителя. Т. е. трябва да е
налице, настъпила след възникването на трудовото правоотношение нова
обстановка, при която реалното изпълнение на трудовия договор да е станало
невъзможно от страна на работника или служителя. Причините, които са породили
тази невъзможност, трябва да бъдат непреодолими за и от страните.
Предвид така обсъдените доказателства съдът намира за
безспорно установено по делото, че прекратяването на трудовото правоотношение
на ищцата е законосъобразно – спазена е процедурата по прекратяване на
трудовото правоотношение, посоченото в заповедта безвиновно основание за
прекратяване отговаря на фактическото положение – при обявеното с решение на
Народното събрание извънредно положение и предприетите от министерство на
здравеопазването противоепидемични мерки, в т.ч. и преустановяване посещенията
в игралните зали, служителите на ответното дружество са поставени в обективна
невъзможност да изпълняват задълженията си по трудовото правоотношение.
Предвид гореизложеното съдът намира, че предявения иск за отмяна на
обжалваната заповед като незаконосъобразна, се явява неоснователен и недоказан
и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Неоснователен се явява и другия обективно съединен иск за възстановяване на
работа, поради незаконно уволнение. Правото на ищцата да бъде възстановена на
преди заеманата длъжност е обусловено от признаването на обжалваната заповед за
незаконна и нейната отмяна. Първият иск е преюдициален по отношение на иска за
възстановяване на работа, поради което и с оглед неоснователността и
недоказаността на първия обективно съединен иск, неоснователен и недоказан се
явява и обективно съединения иск с правно основание чл.344 ал.1 т.2 КТ.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на
ответника направените по делото разноски в размер на 732,00 лв. с ДДС
адвокатско възнаграждение.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.В.К., ЕГН **********,***, обективно съединени искове за
признаване за прекратяването на трудовото правоотношение за незаконно и отмяна
на заповед №849/31.03.2020г. на управителя на „ПОЛО 11“ ЕООД София, и за възстановяване на преди заеманата длъжност „крупие-супервайзор“, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Д.В.К., ЕГН **********,*** да заплати на „ПОЛО 11“ ЕООД София, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Средец, ул.Славянска
№29, ет.2, представлявано от МАРИЕТА ГЕОРГИЕВА ЦЕКОВА-ДИМИТРОВА, направените по
делото разноски в размер на 732,00 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ст.Загора в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: