Определение по дело №2512/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 408
Дата: 30 юни 2021 г. (в сила от 30 юни 2021 г.)
Съдия: Ирина Стоева
Дело: 20211100602512
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 25 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 408
гр. София , 30.06.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ в закрито заседание
на тридесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Атанас Ст. Атанасов
Членове:Атанас Н. Атанасов

Ирина Стоева
като разгледа докладваното от Ирина Стоева Въззивно частно наказателно
дело № 20211100602512 по описа за 2021 година
Производството е по реда на гл. XXII от НПК.
Постъпила е частна жалба с вх. № 21037041/23.06.2021 г., подадена от
служебния защитник на подсъдимия А.С.. Й. – адвокат Л.Ц.М., срещу
протоколно определение от 17.06.2021 г., постановено по н.о.х.д. № 18471 по
описа за 2019 г. на Софийския районен съд, НО, 94-ти състав, с което е
оставено без уважение искането за изменение на взетата на подсъдимия
мярката за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 1000,00 лева в по-
лека.
В жалбата се излагат оплаквания, че не е налице изменение на
предпоставките по чл. 56, ал. 3 от НПК за определяне на мярката. Твърди се,
че неявяването на подсъдимия в съдебно заседание на 20.05.2021 г. се дължи
на случайно събитие, което същият не е могъл да предвиди. Посочва се, че на
всеки етап от производството до момента подсъдимият е имал изрядно
процесуално поведение. Подчертава се, че към момента на депозиране на
жалбата протоколът от съдебното заседание от 17.06.2021 г. не е бил изготвен
и се моли подсъдимият да бъде изслушан лично от съда, като се посочва, че в
съдебно заседание ще бъдат изложени допълнително аргументи от защитата.
Прокуратурата не е взела становище по постъпилата жалба.
Съдът, като обсъди направените оплаквания и доводи, както и
материалите по делото, прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият А.С. Й. е привлечен към наказателна отговорност за
извършване на престъпление по чл. 215, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от
НК, за което се предвиждат наказания „лишаване от свобода“ за срок три до
десет години и „глоба“ в размер от пет хиляди до десет хиляди лева.
1
Съдебното производство е било образувано на 22.11.2019 г. с внасянето
на изготвения обвинителен акт в СРС, като към този момент подсъдимият е
бил с взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 5000,00
лева. На разпоредително заседание от 12.03.2021 г. мярката за неотклонение
на подсъдимия е била изменена в „подписка“. На посоченото съдебно
заседание подсъдимият се е явил лично, като е бил уведомен за датата и часа
за следващото заседание. На последващото проведено открито съдебно
заседание – на 20.05.2021 г., въпреки редовната процедура по призоваване на
подсъдимия Й., същият не се е явил, като не е посочил и уважителни причини
за това. С протоколно определение от същата дата на основание чл. 66 от
НПК първоинстанционният съд е изменил взетата спрямо него мярка за
неотклонение в „парична гаранция“ в размер на 1000,00 лева и е постановил
принудителното му довеждане.
В открито съдебно заседание от 17.06.2021 г. защитата е поискала по
реда на чл. 270 от НПК изменение на взетата мярка за неотклонение „парична
гаранция“ в по-лека. Подсъдимият е дал обяснения пред съда, че не се е явил
в насроченото за 20.05.2021 г. открито съдебно заседание, тъй като около 10
дни преди заседанието мобилният му телефон е бил откраднат, нямал е връзка
с другите подсъдими и защитника си. Нямал е съдебни книжа, защото преди
това ги е бил дал на защитника си, за да намери номера на делото. Мислил е,
че делото е било насрочено за 13.30 часа, а не за 10,00 часа.
С обжалваното протоколно определение първоинстанционният съд е
оставил искането на защитата без уважение с мотивите, че посочените от
подсъдимия причини за неявяването му не се явяват основателни, за да
уважат отсъствието му.
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен
състав намира от правна страна следното:
При служебна проверка на жалбата се установява, че същата е редовна и
допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване акт, от страна по
делото, която има интерес да обжалва първоинстанционния акт, и в
преклузивния за това срок, при спазване на изискванията на НПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предвид предмета на производството и във връзка с направените от
защитата възражения в жалбата, настоящият състав намира, че не се
релевират съображения, обуславящи различен от формирания от СРС извод.
Към настоящия момент не е налице основание за отмяна или изменение
на взетата спрямо подсъдимия мярка за неотклонение. В този смисъл не е
оборено наличието на предпоставките, послужили като основание за вземане
на мярката за неотклонение „парична гаранция“. На подсъдимия е било
повдигнато обвинение за извършване на престъпление от общ характер. От
събраните по делото гласни и писмени доказателствени източници се извежда
2
обоснованото предположение за съпричастност на подсъдимия към
престъплението, в чието извършване е обвинен. Въззивният съд счита, че е
налице опасност подсъдимият да се укрие, тъй като видно от данните от
последното открито съдебно заседание същият е изменил няколко дни преди
провеждането му местонахождението си, като не е съобщил това незабавно на
съда, а го е направил чак в производството по чл. 270 от НПК. От една страна,
това внася съмнения в уседналостта на лицето на конкретно място, на което
да бъде намиран и призоваван, а от друга страна, затвърждава изложеното в
обжалвания съдебен акт, че подсъдимият не следва стриктно ограниченията
на мярка за неотклонение. По делото не се релевират доводи в насока и не се
установяват служебно от съда настъпването на нови обстоятелства в периода
от изменение на мярката по реда на чл. 66 от НПК до настоящия момент,
сочещи промяна на статуквото и обуславящи изменение на мярката, в т.ч. от
хуманитарно, социално или друго значимо за личността естество, което да
дерогира необходимостта от вземането на посочената мярка.
Макар предмет на настоящото производство да не е инстанционен
контрол върху определението на първостепенния съд за изменение на взетата
мярка за неотклонение по реда на чл. 66 от НПК, предвид проверка на
изводите в обжалвания акт и разглеждане на доводите в депозиранта жалба
следва да се отбележи, че към настоящия момент не се сочат нови
обстоятелства, разколебаващи приетото от СРС в обжалваното определение.
Престъплението, за което е ангажирана наказателната отговорност на
подсъдимия, се явява тежко умишлено по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, тъй
като за него е предвидено наказание „лишаване от свобода“ от три до десет
години. Същото обуславя задължителното присъствие на подсъдимия в
съдебните заседания съгласно чл. 269, ал. 1 от НПК, а неявяването му без
наличието на уважителна причина би могло да бъде санкционирано от съда
чрез изменение на мярката за неотклонение в по-тежка, за което подсъдимият
е бил предупреден с разпореждането за насрочване от 15.12.2019 г..
Въззивният съд споделя изводите на първостепенния съд за недобросъвестно
процесуално поведение на подсъдимия, обусловило замяната на най-леката
мярка за неотклонение със следващата по интензитет. Видно от данните по
делото е била налице редовна процедура по уведомяването на подсъдимия за
насроченото открито съдебно заседание за 20.05.2021 г., на което същият не
се я явил, без да посочи уважителни причини за това. Изложените в
следващото съдебно заседание твърдения за кражба на телефона на
подсъдимия и оттам – за невъзможността му да се яви на съдебното
заседание, не съставляват нововъзникнали обстоятелства от естеството да
извинят отсъствието на подсъдимия. Правилно първоинстанционният съд е
подчертал, че по данни на подсъдимия телефонът му е бил откраднат около 10
дни преди заседанието. Следва да бъде отбелязано, че кражбата на телефона
не съставлява обстоятелство, водещо до обективна невъзможност за
несвоевременно явяване в съдебно заседание. Нещо повече, кражбата не
телефона не би следвало да доведе и до субективна такава, за да се счете
обстоятелството за извинително. Подсъдимият е разполагал с период от около
10 дни преди заседанието, за да организира явяването си, респ. да се
3
информира за часа и датата ми, дори да е забравил за тях, като установи
връзка с защитника си, посети деловодството на съда или положи други
усилия в тази насока. Дори и да е вярно твърдението, че подсъдимият е дал
всички съдебни книжа на защитника си, съдебното производство е било
образувано преди период от над една година, през което време подсъдимият е
бил редовно призоваван за него, явявал се е, а в хипотезите на отлагане на
делото в закрито заседание, същият е бил уведомяван, при което на
подсъдимия са били съобщавани индивидуализиращите данни на делото (като
номер, съдебен състав и др.).
Предвид това, следва да се приеме, че подсъдимият е проявил
недобросъвестно процесуално поведение, като не се е явил в открито съдебно
заседание на 20.05.2021 г., без да посочи уважителни причини. Неявявайки се
пред съда при призоваване, подсъдимият е нарушил ограниченията на взетата
спрямо него мярка и е затруднил ритмичното развитие на съдебното
производство. Разпоредбата на чл. 66 от НПК ясно постановява, че при
неявяването на подсъдимия пред съответния орган след призоваването му без
уважителни причини, мярката за неотклонение може да бъде изменена в по-
тежка.
Въззивната инстанция счита, че избраната мярка за неотклонение се
явява необходима и пропорционална намеса в правната сфера на подсъдимия.
Видно от данните дадени от самия подсъдим при снемане на самоличността
му в разпоредително заседание от 12.03.2021 г. подсъдимият работи,
следователно същият разполага с трудова ангажираност, която да обезпечи
получаването на доходи, и финансово ограничение, съпровождащо взетата
мярка, няма да затрудни подсигуряването на екзистенц-минимума му.
Размерът на паричната гаранция не е в завишен размер – същият е под
двукратния размер на минималната работна заплата, определен за страната
към момента на вземане на мярката, като е съобразен и със завишената
обществена опасност на деянието, осъществено при условията на сложна
престъпна дейност. В този смисъл първоинстанционният съд правилно е
приложил разпоредбата на чл. 56, ал. 3 от НПК и е съобразил изброените в
посочения текст обстоятелства и нуждите на съдебното производство,
противно на посоченото в жалбата.
Що се отнася до искането за изслушване на подсъдимия в открито
съдебно заседание, въззивният съд счита същото за неоснователно и
ненеобходимо. Въззивният съд по собствена преценка решава дали да
разгледа делото в открито съдебно заседание с призоваване на страните (чл.
345, ал. 1 от НПК). В настоящият случай контролната инстанция счита, че
това не е необходимо, доколкото подсъдимият се е явил лично в открито
съдебно заседание на 17.06.2021 г. и е дал обяснения за отсъствието си на
предходното заседание в рамките на производството по чл. 270 от НПК.
Съдът счита, че защитата е имала и достатъчен срок до настоящия момент да
депозира допълнителни съображения към жалбата си, доколкото законът не
ограничава страните за това с някакъв преклузивен срок. Неизготвянето на
4
протокола от съдебното заседание, в което е постановено обжалваното
протоколно определение, не се явява извинителна причина. Видно от
вписаното в протокола от заседанието от 17.06.2021 г. подсъдимият и
защитникът му са присъствали лично, като същите са могли пряко и
непосредствено да възприемат мотивите на съда за постановяване на
обжалвания акт. Процесната частна жалба е депозирана на четвъртия
(работен) ден от провеждане на съдебното заседание, като видно от
съдържанието на протокола, съдът е указал препис от същия да се издаде на
страните, направили такова искане. По делото няма данни защитата да е
поискала това, както в посоченото заседание, така и впоследствие с писмена
молба, адресирана до съда.
Предвид изложеното, въззивният съд счита, че обжалваното
първоинстанционно определение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Така мотивиран, Софийският градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 17.06.2021 г.,
постановено по н.о.х.д. № 18471 по описа за 2019 г. на Софийския районен
съд, НО, 94-ти състав, с което е оставено без уважение искането за изменение
на взетата на подсъдимия А.С.. Й. мярката за неотклонение „парична
гаранция“ в размер на 1000,00 лева в по-лека.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5