РЕШЕНИЕ
№ 478
гр. Перник 18.12.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд, гражданска
колегия в публичното заседание на осемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав :
Председател: Милена Даскалова
Членове : Кристиан Петров
Роман Николов
при секретаря Златка Стоянова като
разгледа докладваното от съдия Даскалова гр. дело № 409 по описа за 2019
год., за да се произнесе взе предвид следното:
С решение №7494/22.04.2019г., постановено по гр.д. № 5774/2018г.
по описа на Пернишкия районен съд е признато за установено по отношение на В.Г.А.,
че дължи на „МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ“ ЕАД, гр. София, сумата от 454.60 лв.,
представляваща непогасена главница по сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД Договор за потребителски заем CASH- ***, ведно със законна лихва за забава
върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК на 04.08.2017г. и на основание чл. 92, ал.1 ЗЗД
сумата от 138.30лв., представляваща неустойка за забава за периода 04.08.2014г.-01.08.2017г.,
които вземания са прехвърлени от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД на ищеца по
силата на договор за цесия и за които суми е издадена Заповед за изпълнение №
4228/07.08.2017г. по гр.д. № 5074/2017г. по описа на Районен съд – гр. Перник,
като е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 240, ал.2 ЗЗД за сумата
от 265.40 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 21.09.2012г. -
05.07.2013г. и предявеният иск с правно основание чл. 92, ал.1 ЗЗД за разликата
над уважената част до пълния заявен размер от 204.42 лв. и за периода
15.02.2013г. - 03.08.2014г.
В.Г.А., чрез назначения му особен представител адв. С.,
е обжалвал в срок решението в частта му, с която искът е уважен, като искането
му е решението да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен..
„МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ“ ЕАД, гр. София е изразило
становище за неоснователност на жалбата.
Пернишкият окръжен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Пред районния съд е предявен
установителен иск по чл.415, вр. чл.124 ГПК.
Ищецът „МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ“ ЕАД,
гр. София e поискал да се признае за установено че ответникът дължи сумата от 454.60
лв., представляваща непогасена главница по сключен с „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД Договор за потребителски заем CASH- ***, ведно със законна лихва
за забава върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК на 04.08.2017г., сумата от 265.40 лв., представляваща
възнаградителна лихва за периода 21.09.2012г. - 05.07.2013г. и сумата от 204.42
лв., представляваща неустойка за забава за периода 15.02.2013г. - 01.08.2017г.,
които вземания са прехвърлени от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД на ищеца по
силата на договор за цесия, за които суми е издадена Заповед за изпълнение №
4228/07.08.2017г. по гр.д. № 5074/2017г. по описа на ПРС.
Ответникът, представляван от особен
представител, е оспорил иска.
Установява се от събраните в
производството пред районния съд доказателства, че между „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС“ ЕАД и ответника е сключен Договор за потребителски заем CASH- *** за
сумата от 600 лв., която сума ответникът се е задължил да върне на 42 седмични
вноски през периода 21.09.2012г. - 04.07.2013г., от по 30 лв. всяка от тях, при
годишен процент на разходите от 641.66 % и годишен лихвен процент от 211.71 %.
От представения по делото Договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 14.10.2015г. ведно с Приложение № 1 към
същия, се установява, че „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД е прехвърлило на ищеца
вземанията, произтичащи от процесния договор за потребителски заем.
От заключението на приетата съдебно –
счетоводна експертиза, се установява, че размерът на непогасената главница по
договора за кредит е 454.60лв., а незаплатената възнаградителна лихва е 265.40
лв. Неустойката за забава за периода 15.02.2013г.- 01.08.2017г. е в размер на
204.42 лв.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът е приел, че по договора за потребителски кредит ответникът
следва да дължи само уговорената главница и неустойка, тъй като само те са
действителни и обвързващи страните и е уважил претенцията за сумата от 454.60
лв., представляваща непогасена главница и 138.30 лв. -неустойка за забава за
периода 04.08.2014г. - 01.08.2017г. В останалата й част относно неустойката
исковата претенция е отхвърлена като погасена по давност. Искът за признаване
дължимост на сумата от 265.40 лв. - възнаградителна лихва, е отхвърлена изцяло,
като съдът е приел, че уговореният лихвен процент противоречи на добрите нрави.
Решението на районния съд е валидно и
допустимо, като относно правилността му на основание чл. чл. 269 ГПК,
въззивният съд е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
В жалбата се поддържа, че искът е неоснователен,
защото длъжникът не е уведомен за извършената цесия. Съобщението за последната
е връчено на назначения в исковото производство особен представител, което
връчване не може да се приравни на такова извършено лично на длъжника или на
упълномощен от него представител. Поддържа се също, че необосновано съдът е
приел, че от датата на връчване на исковата молба и приложенията на ответника
по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК – 26.04.2018г. е изпълнена разпоредбата на чл. 99,
ал. 3 ЗЗД и извършеното прехвърляне на вземането е съобщено на длъжника.
Ищецът се легитимира като кредитор
въз основа на договор за прехвърляне на вземане, сключен между него и „БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД. В такава хипотеза, задължение на стария кредитор
е по силата на чл.99, ал.3 ЗЗД да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне
на вземането. Към исковата молба е приложено уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД,
изходящо от цедента и цесионера. След изпълнение процедурата по чл. 47 ал.1-5 ГПК, на основание чл. 47, ал.6 ГПК на ответника е назначен особен представител,
на когото е връчен препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея. При
тези факти, съдът намира, че редовното връчване на особения представител на
книжата по делото, сред които е и уведомлението по чл.99, ал.3 ЗЗД, е
достатъчно, за да се приеме, че длъжникът е уведомен за цесията и същата има действие
спрямо него. Особеният представител не може да извършва само онези действия, за
които в чл.34, ал.3 ГПК е предвидено представянето на изрично пълномощно и
доколкото за получаване на уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД, не се изисква такова
пълномощно, се налага извод, че няма пречка съобщението за цесията да се връчи
на особения представител. В подкрепа на тези изводи е и приетото в решение №
198 от 18.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 193/2018 г., където е посочено, че в
хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит, в
исковата молба по който е обективирано изявление на банката-ищец, че упражнява
правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем, връчването на
особения представител представлява надлежно уведомяване на длъжника- ответник.
Съдът намира, че това разрешение е приложимо и в настоящия случай, доколкото,
както волеизявлението за предсрочна изискуемост, така и уведомлението за
цесията следва да достигне до знанието на длъжника.
На следващо място в жалбата се поддържа,
че ПРС неправилно е приел, че от датата на връчване исковата молба и
приложенията на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК – 26.04.2018г. е
изпълнена разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД и извършеното прехвърляне на
вземането е съобщено на самия длъжник. В конкретния случай правнорелевантен за
спора е фактът на уведомяването, а не дали длъжникът е уведомен лично или чрез
особения му представител и имайки предвид приетото по- горе, че цесията е
съобщена на особения представител, въззивният съд намира, че правилността на
изводите на районния съд относно начина на връчването, не би се отразила върху
крайния изход от спора.
Жалбоподателят твърди, че цялото
вземане по договора е погасено по давност, защото към момента на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, длъжникът не е бил уведомен
за цесията и следователно с подаването на заявлението от цесионера давността не
е прекъсната. Съдът намира и тези доводи
за неоснователни. Съгласно чл. 422, ал.1 ГПК искът за съществуване на вземането
се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл.415, ал.4. Т.е. в тази хипотеза по силата на
закона, последиците от предявяване на иска настъпват в момент, предхождащ
подаването на исковата молба и това е датата на депозиране на заявлението. В
същия смисъл е и т.9 от ТР от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д.№ 4/2013
г.
На следващо място в
жалбата се поддържа, че сумите, за които е уважен искът не се дължат, тъй като
не е доказано, че заемодателят е изпълнил задължението си по чл.4, ал.3 от ЗЗП -
да предостави на кредитополучателя преддоговорната информация по ал.1 на чл.4
от ЗЗП, което е опорочило формата, в която е следвало да бъде сключен договорът
и същият е нищожен на осн.чл. 26, ал.2 , предл. 4 ЗЗД.
Предоставянето на
преддоговорната информация по чл. 4, ал.1 от ЗЗП не е елемент от фактическия
състав по сключване на договора, а касае периода на преддоговорните отношения и
съответно евентуалното непредоставяне на тази информация не води до
недействителност на договора, а би могло да има последиците на чл. 12 от ЗЗД,
при наличие на предпоставките за това. В случая по аналогия не могат да се
приложат разпоредбите, касаещи нотариалното производство, в който смисъл са
наведените в жалбата доводи. Правилата за нотариалното производство са приложими
относно договорите, които се сключват във формата на нотариален акт, а не
спрямо всички видове договори .
В жалбата се твърди,
че след като съдът е отхвърлил иска относно претенцията за възнаградителна
лихва, приемайки, че договорката относно размера на тази лихва е нищожна, е
следвало на основание чл. 34, ал.1 ЗЗД да приспадне заплатените доброволно от ответника суми.
В обжалваното решение
е прието, че няма направено своевременно възражение за прихващане.
Дадената от
ответника по иска /сега жалбоподател/ правна квалификация не обвързва съда, а
последният е длъжен да се произнесе по размера на дълга, съобразявайки
извършените от длъжника плащания. След като уговорката за заплащане на
възнаградителна лихва е нищожна, то не се и дължи заплащане на такава, а
платените суми следва да бъдат отнесени по другите задължения по кредита,
съгласно чл. 76, ал. 2, вр. ал. 1 ЗЗД. Съдът, вземайки предвид констатациите на
вещото лице, че ответникът е заплатил сумата от общо 540 лв., както и с оглед погасителния
план и на основание чл. 76 ЗЗД,
намира, че ответникът е заплатил на ищеца сумата от 540 лв., представляваща
част от дължимата се главница, т.е. той дължи на ищеца по делото още 60 лв.
главница. Следователно решението на ПРС в частта му, с която е уважен искът
относно главницата за сумата от 394,60 лв. следва да се отмени и искът тази му част да се отхвърли като
неоснователен.
Видно от
заключението на вещото лице сумата от 540 лв. е заплатена до 18.01.2013г., като
предвид изготвения погасителен пан, със същата са погасени изцяло вноските с падеж
до 14.06.2013г. и частично тази с падеж 21.06.2013г. Следователно до 21.06.2013г.
ответникът не е бил в забава и не дължи неустойка за забава за периода от
15.02.2013г. до 21.06.2013г. Същият дължи неустойка за забава за неизпълнение в
срок на задължението за плащане в срок в пълен размер на вноските с падеж
28.06.2013г. и 05.07.2013г. и част от вноската с падеж 21.06.2013г. Размерът на
тази неустойка, определен по реда на чл. 162 ГПК е 18,25лв., поради което и
решението в частта му с която искът е уважен за разликата до 138,30 лв. следва
да се отмени и да се постанови друго такова за отхвърляне на иска.
С оглед изхода на делото следва да се отмени и
решението в частта му, с която ответникът по иска осъден да заплати разноски за
заповедното производство над сумата от 6,35 лв. и за исковото производство над
сумата от 56,98 лв. В полза на въззиваемото дружество следва да се присъдят
разноски за въззивното производство в размер на 13,20 лв.
С оглед изхода на
делото ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на ОС-
Перник държавна такса от 25 лв.
Водим от гореизложеното, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение №7494/22.04.2019г., постановено по
гр.д. № 5774/2018г. по описа на Пернишкия районен съд В ЧАСТТА МУ, с която е
признато за установено по отношение на В.Г.А., че дължи на „МОСТ ФИНАНС
МЕНИДЖМЪНТ“ ЕАД, гр. София, сумата от 394,60 лв., представляваща непогасена
главница по сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД Договор за
потребителски заем CASH- ***, ведно със законна лихва за забава върху
главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК на 04.08.2017г. и на основание чл. 92, ал.1 ЗЗД сумата от 120.05 лв.,
представляваща неустойка за забава за периода 04.08.2014г.-01.08.2017г., които
вземания са прехвърлени от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД на ищеца по силата
на договор за цесия и за които суми е издадена Заповед за изпълнение №
4228/07.08.2017г. по гр.д. № 5074/2017г. по описа на Районен съд – гр. Перник,
КАКТО И В ЧАСТТА МУ, с която В.Г.А. е осъден да заплати на „МОСТ ФИНАНС
МЕНИДЖМЪНТ“ ЕАД, гр. София разноски за заповедното производство в размер на 41,75
лв. и разноски за исковото производство в размер на 261,15 лв., КАТО ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от „МОСТ
ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ“ ЕАД, гр. София иск срещу В.Г.А., с ЕГН: ********** и адрес ***, с които се
иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 394,60 лв., представляваща непогасена главница по
сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД Договор за потребителски заем CASH-
***, ведно със законна лихва за забава върху главницата от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 04.08.2017г.
и на основание чл. 92, ал.1 ЗЗД сумата от 120.05 лв., представляваща неустойка
за забава за периода 04.08.2014г.-01.08.2017г., които вземания са прехвърлени
от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД на ищеца по силата на договор за цесия и
за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 4228/07.08.2017г. по гр.д. №
5074/2017г. по описа на Районен съд – гр. Перник, като неоснователни и
недоказани.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му
обжалвана част.
ОСЪЖДА В.Г.А. да заплати на „МОСТ
ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ“ ЕАД, гр. София сумата от 13,20 лв., представляващи направени
във въззивното производство разноски по делото.
ОСЪЖДА „МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ“ ЕАД,
гр. София да заплати по сметка на Пернишки окръжен съд държавна такса в размер
на 25 лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: