№ 207
гр. Варна, 09.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на седми
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. В.в
Невин Р. Шакирова
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Светла В. Пенева Въззивно
гражданско дело № 20213100500650 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Въззивникът ИН. Н. П., редовно и своевременно призована, не се явява,
представлява се от адв. Л.Ш. и адв. С.К., редовно упълномощени и приети от съда от
преди.
Въззиваемата страна В. Б. К., редовно и своевременно призована, не се явява,
представлява се от адв. П. М., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Въззиваемата страна Т. ХР. ТР. , редовно и своевременно призована, не се явява,
представлява се от адв. Д.П., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Въззиваемата страна ТР. Н. ТР. , редовно и своевременно призован, не се явява,
представлява се от адв. Д.П., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Въззиваемата страна В. С. ОСМ., редовно и своевременно призован, не се явява,
представлява се от адв. Д.П., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Въззиваемата страна Д. ЕФТ. ЕФТ. , редовно и своевременно призован, не се явява,
представлява се от адв. Н.Ж., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
АДВ.Ш.: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Ж.: Да се даде ход на делото.
1
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Настоящото въззивно дело е образувано по пет въззивни жалби, както следва:
1/ на ИН. Н. П. чрез адвокат С.К., в която се излага, че решението е неправилно
поради допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на
материалния закон и необоснованост. Оспорва изводите на съда в обжалваното решение по
иска с правно основание член 108 от ЗС, а именно: че НА № 90 от 09.09.2005 г. за
учредяване право на строеж е симулативен, тъй като прикрива договор за замяна под
условие, както и че ищцата е собственик при условия на СИО само на 7,05 кв.м идеални
части от апартамент № 3, на 2,08 кв.м идеални части от гараж № 3 и на 6,77 кв.м идеални
части от апартамент № 1, които са получени над размера на обезщетението от 167,84 кв.м, а
не на претендираните ½ идеална част от процесните обекти. Счита, че първоинстанционният
съд погрешно е достигнал до извода, че ищцата е станала съсобственик при условия на СИО
само на 31,79 кв.м идеални части от всички обекти, позовавайки се на уговорката в раздел
II, точка 6 от договора за възлагане на строителство. Посочва, че ВРС не е изложил мотиви
въз основа на кои факти и доказателства е достигнал до този извод, не е съобразил и
представените по делото фактури, нареждания и разписки, представляващи доказателства за
извършени плащания от ищцата чрез нейния баща и получени от строителната фирма за
осъществяване на строителството, както и заключението на назначената ССчЕ. Твърди, че
момента на придобиване на правото на собственост върху вещните права за осъществяване
на бъдещо строителство е по време на брака между И.П. и Д.Е.. Въззивницата е придобила
собствеността върху вещните права по силата на покупка на правото на строеж при
заплащане на цена. Срещу парични средства, заплатени от съпрузите, е осъществено и
фактическото строителство на обектите, за които тези права са закупени. В жалбата се
излага още, че са представени доказателства за действително платени и получени от
строителната фирма средства – за продажбата на правото на строеж и за фактическото
строителство. Твърди се, че произходът на средствата е семеен и трите обекта са придобити
в режим на СИО, поради което ищцата притежава половината от собствеността и на това
основание има правото да изкупи за тази част продадените на трети лица процесни имоти.
По отношение на иска с правно основание член 33, алинея 2 от ЗС жалбоподателката счита,
че неправилно установената фактическа обстановка и формираните въз основа на нея
погрешни правни изводи по иска с правно основание член 108 от ЗС са довели и до
неправилно определяне на условията за изкупуване на процесните имоти.
Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което исковете да бъдат
уважени изцяло. Претендира се присъждане на разноски.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор от В. Б. К. чрез адвокат П.
2
М., с който същата се оспорва като неоснователна. Излагат се подробни съображения за
опровергаване доводите на въззивника. Моли за потвърждаване на първоинстанционното
решение в обжалваната му част като правилно и законосъобразно и за присъждане на
разноски.
Депозиран е също отговор от Д. ЕФТ. ЕФТ. чрез адвокат Н.Ж., в който са изложени
подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли за оставянето й без
уважение.
Постъпил е и отговор от Т. ХР. ТР. и ТР. Н. ТР. чрез адвокат Д.П., с който се оспорва
подадената от ИН. Н. П. въззивна жалба, като се излага, че същата е неоснователна и
необоснована. Излагат се подробни съображения, с които се оспорват изложените във
въззивната жалба оплаквания срещу първоинстанционното решение. Моли се въззивната
жалба да бъде оставена без уважение и да бъде постановено решение, с което да бъдат
отхвърлени изцяло предявените искове, както и за присъждане на разноски за двете
инстанции.
Депозиран е също отговор от В. С. ОСМ. чрез адвокат Д.П., с който се оспорва
подадената от ИН. Н. П. въззивна жалба, като се излага, че същата е неоснователна и
необоснована. Излагат се подробни съображения за опровергаване доводите на въззивника.
Моли за оставяне на въззивната жалба без уважение и за постановяване на решение, с което
да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове, както и за присъждане на разноски в двете
инстанции.;
2/ на Д. ЕФТ. ЕФТ. чрез адвокат Н.Ж., в която се излагат съображения за
неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост на обжалваното
решение. Излага, че първоинстанционният съд е излязъл извън очертания в исковата молба
и твърденията на страните предмет на делото и разпределената доказателствена тежест в
процеса, като е обсъждал като основание за възникналата СИО между ищцата и ответника
Д.Е. възмездно придобиване на 31,79 кв.м, съгласно член 6 от договор за възлагане и
проектиране на строеж от 27.10.2004 г. Оспорва изводът на съда в тази насока.
Жалбоподателят твърди, че на 11.02.2005 г. с нотариален акт за покупко-продажба Х.И..М. и
съпругата му Д.Д.М. заедно със съсобственика си Д.Е. са прехвърлили на „Жоел“ ЕООД
правото на собственост върху общо 100 кв.м от дворното място, като съгласно сключен на
27.10.2004 г. договор за възлагане и проектиране на строеж на жилищна сграда, насрещната
престация не е парична, както е описана в договора, а е конкретизирано задължение на
дружеството да построи със свои сили и за своя сметка и да предаде на прехвърлителите
конкретно посочени в договора обекти. Посочва още, че НА № 146 от 14.02.2005 г. за
възмездно учредяване на право на строеж на процесните имоти за сумата от 734,55 лева, на
който основава правата си ищцата като придобити възмездно в режим на СИО, е нищожен
поради абсолютна симулация, тъй като страните по него не са имали намерения да уреждат
възмездно отношенията си, а същите са уредени в посочения договор от 27.10.2004 г. и НА
№ 118 от 14.02.2005 г., видно от които е налице пълна трансформация на лично имущество
3
на Д.Е. и ищцата няма принос за придобиване на процесните имоти. Посочва се още, че
знанието на ищцата за сключените договори е видно от споразумението, с което е
приключило бракоразводното дело между нея и Д.Е., в което са уредени имуществените им
отношения при прекратяване на брака, а именно – че страните нямат взаимни претенции от
имуществен характер. По отношение на иска с правно основание член 33, алинея 2 от ЗС за
изкупуване на ½ идеална част от процесните имоти жалбоподателят излага, че ищцата е
пропуснала двумесечния срок за предявяване на претенцията, поради което същият е
неоснователен. Оспорва събраните по делото гласни доказателства в тази насока.
Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което исковете да бъдат
отхвърлени, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК не са постъпили отговори.;
3/ на В. С. ОСМ. чрез адвокат Д.П. в частта от решението, с която ВРС приема за
установено в отношенията между И.П. и В.О., че ищцата е собственик на 6,77 кв.м идеални
части от апартамент № 1 и осъжда ответницата да предаде посочените идеални части на
ищцата на основание член 108 от ЗС, като е допуснато на основание член 33, алинея 2 от ЗС
и изкупуване в полза на ищцата на посочения имот за сумата от 54 294,46 лева. Излага се, че
решението в тази част е неправилно поради допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост.
Въззивницата посочва, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по правния спор в
рамките, очертани от ищцата в исковата молба, като погрешно е възприел, че И.П. и Д.Е. са
закупили идеални части в процесната сграда по време на брака им, тъй като такива
твърдения не са въвеждани от страните, нито са събирани доказателства в тази насока.
Твърди, че по делото не е изследван и въпроса за паричната стойност на придобитите според
съда по време на брака 31,79 кв.м, както и дали цената им съответства на сумите по трите
фактури, представени от ищцата и дали точно с тези плащания са заплатени посочените
идеални части. В жалбата се излага още, че не са обсъдени всички доказателства по делото,
което е довело до постановяване на неправилно решение. Посочва се, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че между ищцата и Д.Е. е възникнала СИО за 31,79 кв.м
общо за трите процесни имота, тъй като видно от съдържанието на договора от 27.10.2004 г.,
целта на собствениците на земята е била да възложат строителството на сграда, в която да
получат като обезщетение самостоятелни обекти в своя изключителна собственост, каквото
изявление се съдържа и в точка 3 от НА № 90/2005 г., където изрично е посочено, че
обектите, върху които се учредява право на строеж „представляват индивидуална
собственост на суперфициара Д. ЕФТ. ЕФТ., който може да се разпорежда индивидуално с
тях.“ Следователно принос за реализиране на строителството на процесните обекти има
единствено Д.Е., тъй като само той е вложил лично имущество, за да бъде построена
сградата и процесните имоти в нея. Посочва се още, че видно от споразумението между
ищцата и Д.Е., сключено по бракоразводното дело между тях, са уредени имуществените
последици от развода и страните заявяват, че нямат претенции от имуществен характер.
4
Въззивницата намира също, че неправилното решение по иска с правно основание член 108
от ЗС е довело до неправилен извод по отношение на иска с правно основание член 33,
алинея 2 от ЗС. Отделно от горното е изложено, че искането за изкупуване на процесните
имоти е направено извън преклузивния двумесечен срок от узнаване на разпоредителните
сделки. В тази връзка и изслушаните свидетелските показания следва да бъдат преценени
при условията на член 172 от ГПК.
Иска се отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на друго, с което
предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло, или делото да бъде върнато за ново
разглеждане. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
С допълнително становище въззивницата е изложила и съображения за
недопустимост на обжалваното решение, тъй като съдът се произнесъл в повече от
заявеното в исковата молба - ищцата е поискала изкупуване на ½ идеална част от
апартамент № 1 на основание член 33, алинея 2 от ЗС, а съдът е допуснал изкупуването на
целия апартамент след приспадане на собствените й 6,77 кв.м идеални части. Моли за
обезсилване на обжалваното решение в тази част и делото да бъде върнато за ново
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК не са постъпили отговори.;
4/ на Т. ХР. ТР. и ТР. Н. ТР. чрез адвокат Д.П., в която се излагат съображения за
неправилност на постановеното решение поради допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост.
Въззивниците твърдят, че първоинстанционният съд неправилно е оставил без уважение
искането за разпит трима свидетели, поискани с отговора на исковата молба за доказване
симулативността на сделката, обективирана в НА № 90, том IV, рег.№ 6843, нот.д.№ 637 от
09.09.2005 г., като по този начин е ограничена тяхната защита. Излага се още, че ВРС не се е
произнесъл и по направеното възражение за частична нищожност на сделката, обективирана
в НА № 90 от 09.09.2005 г. като привидна по отношение на договорената между страните
продажна цена, прикриваща комутативен договор за прехвърляне право на собственост и
учредяване право на строеж срещу задължение за строителство и прехвърляне на
самостоятелни обекти в новопостроената сграда вместо плащане. В тази връзка
въззивниците са поискали от съда да разкрие относителната симулация на сделката и на
основание член 17 от ЗЗД да прогласи действителността на прикритото съглашение, както и
да се приложат правилата на прикритото съглашение, като се приеме, че в изпълнение на
сделката, Д.Е. не е вложил парични средства със семеен произход, а лично имущество,
поради което процесният имот – гараж № 3 не е СИО, макар и придобит по време на брака с
ищцата, тъй като не е налице съвместен принос при реализиране на строителството.
Жалбоподателите считат, че първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално
нарушение, което е довело и до постановяване на неправилно решене по член 108 от ЗС. В
жалбата се посочва още, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по правния спор в
рамките, очертани от ищцата в исковата молба, като погрешно е възприел, че И.П. и Д.Е. са
5
закупили идеални части в процесната сграда по време на брака им, тъй като такива
твърдения не са въвеждани от страните, нито са събирани доказателства в тази насока.
Твърди, че по делото не е изследван и въпроса за паричната стойност на придобитите според
съда по време на брака 31,79 кв.м, както и дали цената им съответства на сумите по трите
фактури, представени от ищцата и дали точно с тези плащания са заплатени посочените
идеални части. Въззивниците твърдят също, че не са обсъдени всички доказателства по
делото, което е довело до постановяване на неправилно решение. Посочва се, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че между ищцата и Д.Е. е възникнала СИО за 31,79 кв.м
общо за трите процесни имота, тъй като видно от съдържанието на договора от 27.10.2004 г.,
целта на собствениците на земята е била да възложат строителството на сграда, в която да
получат като обезщетение самостоятелни обекти в своя изключителна собственост, каквото
изявление се съдържа и в точка 3 от НА № 90/2005 г., където е изрично посочено, че
обектите, върху които се учредява право на строеж „представляват индивидуална
собственост на суперфициара Д. ЕФТ. ЕФТ., който може да се разпорежда индивидуално с
тях.“ Следователно принос за реализиране на строителството на процесните обекти има
единствено Д.Е., тъй като само той е вложил лично имущество, за да бъде построена
сградата и процесните имоти в нея. В жалбата се излага още, че видно от споразумението
между ищцата и Д.Е., сключено по бракоразводното дело между тях, са уредени
имуществените последици от развода и страните заявяват, че нямат претенции от
имуществен характер. Въззивниците намират също, че неправилното решение по иска с
правно основание член 108 от ЗС е довело до неправилен извод по отношение на иска с
правно основание член 33, алинея 2 от ЗС. Отделно от горното е изложено, че искането за
изкупуване на процесните имоти е направено извън преклузивния двумесечен срок от
узнаване на разпоредителните сделки. В тази връзка и изслушаните свидетелските
показания следва да бъдат преценени при условията на член 172 от ГПК.
Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което предявените искове
да бъдат отхвърлени изцяло, или делото да бъде върнато за ново разглеждане. Претендират
се разноски за двете съдебни инстанции.
С уточняваща молба въззивниците са конкретизирали, че обжалват решението само в
частите, с които е прието за установено в отношенията между И.П. и Т. и Т.Т.и, че ищцата е
собственик на 2,08 кв.м идеални части от гараж № 3 и са осъдени ответниците да предадат
посочените идеални части на ищцата на основание член 108 от ЗС, като е допуснато на
основание член 33, алинея 2 от ЗС изкупуване в полза на ищцата на ½ идеална част
посочения имот за сумата от 2280,16 евро.
Въведени са и допълнителни съображения за недопустимост на обжалваното
решение, тъй като съдът се е произнесъл в повече от заявеното в исковата молба, а именно –
ищцата е поискала изкупуване на ¼ идеална част от гараж № 3, а съдът е допуснал
изкупуване на ½ идеална част от същия след приспадане на собствените й 2,08 кв.м идеални
части. Моли за обезсилване на обжалваното решение в тази част и делото да бъде върнато за
ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
6
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор от ИН. Н. П. чрез адвокат
С.К., с който същата се оспорва. Излагат се подробни съображения за опровергаване
доводите на въззивниците.
5/ на В. Б. К. чрез адвокат П. М. в частта от решението, с която ВРС е приел за
установено, че И.П. е собственик на 7,05 кв.м от апартамент № 3 и е осъдил ответницата да
предаде владението върху тях на основание член 108 от ЗС, като е допуснато на основание
член 33, алинея 2 от ЗС изкупуване на описания недвижим имот от ищцата за сумата от 30
314,03 евро. Излага се, че решението в тази част е неправилно поради неточно прилагане на
материалния закон, допуснати процесуални нарушения, немотивираност и превратна
преценка на събрания по делото доказателствен материал. Въззивницата посочва, че
първоинстанционният съд се е произнесъл по въпроси, които излизат извън обхвата на
спора, тъй като ищцата твърди, че правото й на собственост е придобито вследствие на
реализирано възмездно право на строеж, а не на доводи за придобити идеални части от
жилището в резултат на последващото им закупуване по време на брака. Твърди се още, че
наличието на уравнителна клауза в договора за строеж по никакъв начин не променя
правното основание, на което е придобита собствеността върху процесния апартамент № 3.
Същата е в резултат на учредено право на строеж върху притежаван от съсобствениците
поземлен имот, следователно е осъществено разпореждане с лично имущество.
Неравенството в престациите е породило единствено задължение за последваща
компенсация за тяхното уеднаквяване, но не и за прехвърляне на процесните 31,79 кв.м.
Въззивницата намира, че при липсата на доказано в хода на процеса плащане, то липсва и
съвместен принос на съпрузите. Представените в хода на процеса фактури и разписки не
установяват, че извършените плащания са по повод договора за възлагане и проектиране на
строеж. Посочва се още, че видно от подписаното споразумение между ищцата и Д.Е.,
сключено по бракоразводното дело между тях, са уредени имуществените последици от
развода и страните заявяват, че нямат претенции от имуществен характер. В жалбата е
изложено, че дори и да се приеме, че действително са заплатени средства за допълнителните
идеални части и част от тях да са били семейни, то е следвало да бъде направена съпоставка
каква част е придобита в резултат на трансформация и каква при съвместен принос. Намира
също, че изходът на спора по иска с правно основание член 108 от ЗС е обусловил и този по
иска с правно основание член 33, алинея 2 от ЗС. Отделно от горното, в жалбата е посочено,
че се поддържа и направеното пред първоинстанционния съд възражение за неспазване на
предвидения в член 33, алинея 2 от ЗС преклузивен срок. Оспорват се и събраните в хода на
процеса гласни доказателства в тази насока.
Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с
което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло, както и присъждане на разноски за
двете съдебни инстанции. В условията на евентуалност е направено и възражение за
прекомерност по член 78, алинея 5 от ГПК.
С молба въззивницата е въвела допълнително съображения за частична
7
недопустимост на обжалваното решение, тъй като съдът се е произнесъл извън
формулирания петитум на исковата молба и е допуснал изкупуване на основание член 33,
алинея 2 от ЗС на целия апартамент № 3, вместо на поисканите ½ идеална част от него.
Моли за обезсилване на решението в тази част.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК не са постъпили отговори.
АДВ. К.: Запозната съм с доклада. Искам да отбележа, че първоинстанционният съд
се произнесе по доказателственото искане за разпит на свидетели, като отхвърли същото
като недопустимо. Само в тази част с доклада моля да бъде извършена поправка, т.к. в
доклада е прието, че той въобще не се е произнесъл по тези доказателствени искания, а
всъщност той формира мотиви в първото по делото заседание.
АДВ.М.: Нямам възражения по доклада. Оспорвам въззивната жалба депозирана от
насрещната страна, съответно поддържам подадената от нас въззивна жалба, както и
отговора на насрещната жалба.
АДВ.К.: Поддържам жалбата и депозирания отговор от моя доверител, съответно
оспорвам жалбите на въззиваемите и отговора на нашата въззивна жалба.
АДВ.П.: Аз поддържам въззивната жалба и допълнителната депозирани от моите
доверители Т. и Т.Т.и, както и от моята доверителка В. О., като по отношение на В. О.
искам само да поясня и да допълня, че още в първа инстанция процесуалният им
представител, т.к. там не бях аз процесуален представител, се е присъединил към
възражението направено от Т. и Т.Т.и за нищожност на нотариален акт №90. В този смисъл
са развити съображения във въззивната й жалба, ако това не е достатъчно ясно, заявявам
днес, че тя прави такова възражение за нищожност на нотариален акт №90 на същите
основания, които са заявени от страните Т. и Т.Т.и. По доклада нямам възражения. В частта,
в която съдът е допуснал двама свидетели на страните Т. и Т. моля тези свидетели да се
ползват и от доверителката ми В. О., като първоначално в отговор сме заявили, че желаем
разпитването на двама свидетели в режим на водене и един свидетел при режим на
призоваване, като призован да бъде свидетеля Е.Х. – управител на „Жоел“. Единият от
свидетелите, които тогава възнамерявахме да водим почина, това беше бащата на моята
доверителка Т.Т.. Той е бил страна по делото и страна в договора за строителство – Х.М.,
той лично се е подписвал. Имаме и други свидетели, които са присъствали тогава на
уговорките, но към настоящия момент водим само свидетелката, единствената при режим на
водене, който можехме да доведем – майката на моята доверителка. Тя е присъствала на
всички уговорки, доколкото да е била в режим на СИО със своя съпруг, не се е подписала в
самия договор, но на практика също е била страна по договора. Държим на нейния разпит и
преценихме, че другия свидетел, който би дал най - достоверни данни е друг участник по
сделката – Е.Х.. Ще направя изявление да бъде призована за следващо съдебно заседание
като втори свидетел.
АДВ.Ж.: Поддържам подадената от доверителя ми въззивна жалба. Оспорваме
8
жалбата на И.П.. Нямаме възражения по доклада, считам че отразява правилно характера на
делото.
СЪДЪТ докладва постъпило на 02.02.2022г. писмено възражение с вх.№2587 от
въззивницата И.П., в която счита, че допускането до разпит на двама свидетели на Т. и Т.Т.и
е недопустимо съобразно нормата на чл.164, ал.1, т.5 от ГПК.
АДВ.К.: Искам само да допълня, извън това, което съм посочила в тази молба, и в
отговора като за преценка на допустимостта на свидетелските показания считам, че е важно
да се установи характера на изявленията на страните в нотариален акт № 90. В тази част
нотариалният акт има характер на частен свидетелстващ документ, който се полза с
материална доказателствена сила относно обстоятелството, че ответникът Д.Е. е платил на
учредителите посочената в нотариалния акт цена, а останалите съучредители, част от които
праводателите на въззиваемите Т.и са заявили, че са получили тази цена. От тази гледна
точка считам, че това изявление има характер на разписка и на признание на неизгоден за
страните факт, в който случай свидетелските показания са недопустими, включително при
наличието, ако се приеме, че е налице такова, начално писмено доказателство. Това е
допълнителният ми аргумент според, който считам, че разпитът на свидетели е недопустим.
Отделно от това този документ не ни се противопоставя. Ние не сме насрещна страна по
договора за строителство за да може да бъде допуснат и разпита на свидетели. На всички
тези основания считам, че не може да установяваме, да опровергаваме тези изявления със
свидетелски показания и то от страната само на ответниците.
АДВ.Ш.: Искам само да добавя, че начало на писмено доказателство всъщност тук
изобщо липсва, ако имаме предвид предварителния договор, който е сключен между
страните, уговорка за това, че земята ще бъде прехвърлена възмездно, а срещу това ще се
извърши строителство е направено само по отношение на земята. Предварителен договор,
който да съдържа каквато и да е клауза по отношение на правото на строеж и неговото
учредяване в този смисъл няма. Така, че не считам, че е налице начало и на писмено
доказателство по отношение на твърдението ни, че възмездно е учредено правото на строеж.
Такова, ако изобщо приемете, че е предварителния договор, съдържа клауза само по
отношение на прехвърлените идеални части от земя. По отношение на присъединяването на
В. О. заявявам, че тя няма как да се присъедини към някакво твърдения за нищожност,
защото те не са си никакви помежду си, не са необходими другари или каквото и да е то. Тя
трябва да направи изрично изявление за това, че счита този договор за нищожен и да посочи
основанията за това. Истината, е че действително едва в жалбата бяха посочен тези
основания, но в първоинстанционното производство няма такова изявление изрично, няма и
така наречените присъединяване, което в момента се твърди.
АДВ.П.: Във връзка с възражението на В. О. за нищожност, ще цитирам решение
№464 от 2011г. по гр.дело №516/2010 на Софийски апелативен съд, където казват, че макар
9
определението за нищожност да е направено едва във въззивна жалба няма пречка да се
разглежда същото, че възражението за нищожност се различава от всички останали
възражения, които се преклудират, ако не бъдат направени в предвидения срок пред
първоинстанционния съд и всички останали възражения на ответника, включително това за
нищожност, освен онези за погасителна и придобивна давност и прихващане мога да бъда
предоставени за разглеждане директно от въззивната инстанция. Считам, че макар и
направено в днешно съдебно заседание като уточняване и допълване на въззивна жалба
дори, като така разгледано моето действие не е преклудирано, и не е несвоевременно,
поради което моля съдът да го приеме. По отношение на възражението за допускане на
свидетели. Доверителите ми като страна в този процес имат право, като свое защитно
средство да направят възражение за нищожност дори на договор, в който те не са участвали.
Основното доказателство върху, което те базират своите възражения, както Т. и Т.Т.и, така и
В. О., ще добавя тук е договорът за проектиране и строеж на жилищна сграда от
27.10.2004г., който Т. и Т.Т.и представиха като доказателство към своя отговор на искова
молба в първа инстанция. И тук колегите цитират части от този договор за да защитят
своето възражение, но те цитират само раздел 2, чл.2 от договора, но пропускат да
погледнат раздел 1, чл.1 от договора, където изрично се казва, че собствениците се
задължават да прехвърлят на предприемача - строител общо 100 кв.м, „както и да учредят
по нотариален ред правото на строеж,“ и се казва „срещу задължението предприемача –
строител да извърши строителство на сграда, разположена в описания имот, като вместо
плащане предприемачът – строител за своя сметка и свои сили следва да изгради обектите
на собствениците, които са част от общата разгърната площ, които се вписват и полагаемите
общи части на сградата“. Тук е очевидно, че още в чл.1 страните са се уговорили строителят
да построи със свои сили и средства и обектите, и общите части дори, всичко със свои сили
и средства срещу земя и право на строеж. Да по-надолу в договора са преповторили това за
земята, като считам, че това е без значение, т.е. достатъчно основание като писмено
доказателство или начало на писмено доказателство поне. Аз твърдях, че е обратно и това
ще оставя на преценката на съда, но считам че това е достатъчно основание да се допуснат
свидетели за да се разкрие симулативността на НА № 90 от 2005 г., който НА също е
оспорен от моите доверители в частта за плащането на цената, като те твърдят, че
действително суми между съучредителите на правото на строеж не са разменяни, това е
само формално изписано, защото те имат една друга уговорка да получат обекти, а не пари.
В този смисъл ще свидетелстват свидетелите, които моля съдът да допусне. Оспорили сме и
всички разписки, фактури, писмени доказателства по автентичност, истинност, съдържание,
всичко което е представено пред първа инстанция, така че какъвто и документ да цитира
колегата, те са оспорени.
АДВ.М.: По отношение на направеното възражение за недопустимост на свидетелите
считам, че същото е неоснователно. Изрично чл.165, ал.2 от ГПК допуска изключения от
приложението на чл.164 именно в хипотезите, когато страната се домогва да установи
наличието на симулация. Ние твърдим, че изявлението за получаването на сумите е
симулативно и именно в тази връзка са поискани свидетели, поради което считам, че
10
разпоредбата на чл.165, ал.2 от ГПК е приложима. По отношение на възражението, че не е
начално писмено доказателство, не можем да се съгласим със същото. Във въпросния
предварителен договорима изрично изявление на страните, че уговорките не са такива,
каквито са обективирани в нотариалния акт. Именно за да бъде установен техния реален
обем и същност считам, че следва да бъдат допуснати и свидетелски показания.
АДВ. Ж.: Присъединявам се към становището на процесуалните представители на
Т.Т. и на В.К. по отношение на оспорването на доказателственото искане относно
свидетелите. Считам, че те са относими, по всички подробно изложени основания от
колегите. В този смисъл моля съдът да се произнесе.
АДВ. К.: Искам да обърна внимание на състава, всички въззиваеми страни направиха
възражения за нищожност на процесния нотариален акт от гледна точка на тази уговорка,
като симулативна. Единствено въззиваемите Т.и обаче направиха доказателствено искане за
опровергаване на това изявление. С оглед на което считам, че ако прецените, че
свидетелските показания са допустими, то моля да ги допуснете само и единствено по
отношение на въззиваемите Т.и и за техния обект, а именно ½ ид.част от гараж. Макар да се
е присъединила към възражението за нищожност В. О. не е направила доказателствени
искания в тази връзка и считам, че не може да се ползва от доказателствените искания на
Т.и. Същите са ни и възраженията по отношение и на останалите въззиваеми. Те не могат
без да са направили доказателствено искане да се ползват от доказателствените искания на
Т.и за разкриването на симулативността на сделката по отношение на техния обект. От тази
гледна точка ако счетете, че свидетелските показания са допустими, въпреки че е налице
разписка от страна на страните, то моля да ги допуснете само по отношение на въззиваемите
Т.и.
АДВ.П.: Моля съдът да приеме, че доколкото моята доверителка, включително и в
днешно съдебно заседание може да направи възражение за нищожност и това не е
преклудирано, правя това искане за допускане на свидетели и от името на В. О..
АДВ.К.: Да, но едва сега, в тази инстанция.
АДВ.П.: Смятам, че имам това право. По отношение на свидетелите моля да ни
допуснете двама свидетели в режим на водене и един при режим на призоваване, така както
сме посочили, т.к. има двама човека, които са присъствали на уговорките и отделно бихме
желали да разпитаме Е.Х., управителят на „Жоел“.
АДВ.М.: С оглед на така направеното оспорване считам, че не можем да бъдем
ограничени по отношение на свидетелските показания, тъй като се касае за един, единствен
акт, от който черпят права всички въззивници и жалбоподателката. Не става дума за
относителна нищожност и недействителност, а касае нищожност изцяло, която ползват
всички страни по делото.
АДВ.П.: Аз водя един свидетел, но вторият, който е в режим на водене почина.
Бихме искали да го заменим. Допуснали сте ни двама при режим на водене, а ние искаме и
призоваване на трети.
11
АДВ.К.: Не водим свидетелите, т.к. единият ни свидетел е болен, за което Ви
представяме доказателства.
АДВ.Ш.: Това е бащата на И на П., който също е плащал сумите и може да потвърди,
за кого, на кого ги е плащал, и за какво. Неговите подписи бяха оспорени и с графологическа
експертиза беше доказано, че подписите са на Н.П., за суми, които са платени над 46 000
лева.
АДВ.П.: Желаем едновременен разпит, но доколкото са ни допуснали двама
свидетели при водене, а ние Е.Х. от фирма „Жоел“ не можем да я доведем, т.к. нямаме
контакт с нея, Ви моля дани допуснете един свидетел при водене и един при призоваване,
да я призовем, а след това евентуално да ни допуснете и втория свидетел при водене.
СЪДЪТ намира, че не са налице основания за ревизиране на определението
постановено в Определение № 4451/15.12.2021г. относно допускането до разпит на
свидетели на въззиваемите Т.и, доколкото съгласно разпоредбата на чл.165, ал.2, изр.2 от
ГПК за трето лице оспорващо сделката с твърдения за абсолютна симулация, свидетелските
показания са винаги допустими, тъй като третото лице по принцип не може да се разполага с
начално писмено доказателства, което да разкрива истинското положение.
С оглед направеното изявление от адв.П., като процесуален представител на
въззиваемите Т. и Т.Т.и и В. О., че желае да се ползва от разпит на един свидетел при
условията на водене и един при условията на призоваване намира, че следва да бъде
допуснат един свидетел при условията на водене и един, при условията на призоваване, като
бъде дадена възможност в 5- дневен срок считано от днес да представи адреса на свидетеля,
който иска да бъде призован, а по отношение на третия свидетел има произнасяне от страна
на съда при преценката за разпита му ще се извършва при условията на чл.159, ал.2 от ГПК,
с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивницата И.П. за ревизиране на
определение № 4451/15.12.2021 г., постановено по в.гр.д.№ 650/2021 г. по описа на ВОС, от
подготвително заседание досежно допускане до разпит на свидетели,
ДОПУСКА ДО РАЗПИТ един свидетел при условията на призоваване на лицето ЕЛ.
ИВ. ХР. като задължава въззиваемите в 5- дневен срок от днес да посочи адрес за
призоваване, както и в същия срок да представят доказателства за внесена държавна такса от
30 /тридесет/ лева по депозитна сметка на ВОС, за възнаграждение на свидетеля.
ПОСТАНОВЯВА едновременен разпит на допуснатите свидетели.
АДВ.К.: В отговора на исковата молба съм направила доказателствено искане освен
12
за опровергаване на свидетелските показания във връзка с това платената ли е цената по
нотариалния акт и с направеното в първата инстанция, но отхвърлено доказателствено
искане въз основа на оспорване направено от въззиваемите Т.и, а именно, че плащанията от
бащата Н.П. по представените фактури, нареждания и разписки са извършени във връзка с
правото на строеж и правото на собственост върху процесните имоти. Такова оспорване
беше направено още в първата инстанция, беше отхвърлено и сега го поддържам.
АДВ.П.: Аз моля във връзка с предоставения ми срок да представим адрес, доколкото
доверителката ми няма друг такъв или да ми бъде издадено съдебно удостоверение да се
снабдя с друго от Община Варна за актуален постоянен и настоящ адрес на лицето, или да се
направи служебна справка в Национална база данни „Население“, за да можем да я призовем
на посочените адреси.
СЪДЪТ намира, с оглед изявлението на адв.П., че следва да се извърши справка за
постоянен и настоящ адрес на лицето ЕЛ. ИВ. ХР. в Национална база данни „Население“, с
оглед редовното й призоваване като свидетел за следващо съдебно заседание.
Представените в днешно съдебно заседание от адв.К., документи относно
здравословното състояние на допуснатия им до разпит свидетел счита, че следва да бъдат
приложени към доказателствата по делото.
С оглед събирането на доказателства производството по делото следва да бъде
отложено за друга дата и час, поради което
ОПРЕДЕЛИ
ДА СЕ ИЗВЪРШИ справка в Национална база данни „Население“ за постоянен и
настоящ адрес на лицето ЕЛ. ИВ. ХР., ЕГН **********.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото представените в днешно
съдебно заседание от адв.К. амбулаторен лист № 866 от 03.02.2022 г. на Н.А.П. и
медицинска бележка от 03.02.2022 г.
ОТЛАГА И НАСРОЧВА производството по делото за 21.03.22г. от 10.00часа., за
която дата и час страните са уведомени.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:41часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
13