Р Е
Ш Е Н И Е
Гр. К.12.11.2021 г.
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - К., трети състав, в публично съдебно заседание на първи април, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Стефан Стойков
при секретаря Д.М., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 36 по описа на КРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба, предявена от ищеца - ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление: гр. С., бул.” Д.В.” № 87, представлявано от С.П. и К.К.– изпълнителни директори, представител по делото – адвокат М.Г., с която се иска осъждане на ответницата - Е.Г.Х., ЕГН **********, с настоящ адрес: *** да му заплати сумата от 479.50 лева, представляваща обезщетение за заплатено от ищеца застрахователно обезщетение, ликвидационни разноски в размер на 15 лева, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба – 09.09.2019 г. до пълното изплащане на дължимите суми.
Претендира и присъждане на направените в настоящото производство разноски, в това число и адвокатско възнаграждение.
Твърди, че на 26.01.2017г. в гр. К., е настъпило ПТП с участието на МПС „О.А.” с рег., № СО **** АК, собственост и управлявано от Е.Г.Х. и паркирано МПС „Р.Е.” с peг. № СА ***МТ, собственост на В.В.М.и ползвано от Е.В.Д., при което на последното превозно средство са причинени повреди, за което е заведена щета № **********, по която е след направена оценка е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 454.50 на В.В.М.- собственик на увредения автомобил.
Твърди, че автомобилът, управляван от ответницата е бил е бил застрахован по застраховка “Гражданска отговорност” с полица № BG/02/116000692598, сключена с ищеца, която е била валидна към момента на събитието.
Твърди, че причина за произшествието е противоправно поведение на ответницата, която е управлявала МПС с несъобразена скорост и е навлязла в насрещната лента за движение, при което са нанесени повреди по МПС „Р.Е.”.
Твърди, че към момента н произшествието ответницата е управлявала МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма, поради което ищеца има право да получи от нея платеното застрахователно обезщетение, за което ответницата е била уведомена с писмо, но плащане не е направено.
Ищецът не изпраща представител в с.з. Прави искане за гледане на делото в негово отсъствие. По негово искане са ангажирани гласни доказателства и е допуснато извършване на авто-техническа експертиза.
Ответникът се представлява в производството от назначен по реда на чл. 47 от ГПК, особен представител - адвокат В.Т. от САК, който оспорва предявената претенция, като твърди нередовност на исковата молба – неяснота на виновните действия на ответника. Твърди, че ищеца не е носител на правото на обезщетение. Оспорва представения протокол за ПТП, като счита, че няма доказателствена сила относно механизма на произшествието. Оспорва иска по размер, като и претендираната лихва върху главницата.
След преценка на събраните доказателства съдът намира следното от правна и фактическа страна.
Исковата претенция е основателна и следва да бъде уважена поради следното:
На основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите има право да получи от виновния водач платеното от обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато последният при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма.
Според съда са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника, след като са осъществени предпоставките по посочената разпоредба от КЗ.
Ищецът е страна по договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключена полица № BG/02/116000692598, със застрахован автомобил „О.А.” с рег., № СО **** АК, собственост на ответницата.
На 26.01.2017 г. около 22.30 часа ответницата е управлявала посочения автомобил по ул. Д.Д. в гр. К., като се е движила в посока към ул. Обединена. Участъкът от пътя е бил прав, като от двете страни на улицата има построени жилищни сгради. Улицата с двупосочно движение, с по една лента за движение в посока.
При движението си с неизвестна скорост автомобилът, управляван от ответницата, по неустановена конкретна причина, се е отклонил плавно наляво от посоката си на движение, при което е навлязъл в лентата за движение в обратна посока, където с предната си част е ударил намиращият се паркиран на улицата лек автомобил „Р.Е.” с peг. № СА ***МТ, собственост на В.В.М.и ползвано от Е.В.Д., който е бил обърнат с предница насочена в посока обратна на движението на автомобила, управляван от ответницата.
Вследствие на удара по автомобила „Р.Е.” са причинени повреди изцяло в предната му лява част. Размера на вредите възлиза на 454.50 лева, в това число за нови части 298.30 лева, за труд – демонтаж в размер на 73.60 лева, за боя 22 лева, за спомагателни м-ли за боядисване 11 лева, за тониране на боя 8 лева и за труд при боядисване 41.60 лева.
След настъпване на произшествието на място са пристигнали служители на РУ на МВР К., сред които и свидетеля Б.В., като при извършената проверка с техническо средство е установено, че ответницата е употребила алкохол – 2.19 промила, като след химическо лабораторно изследване е установено съдържание на алкохол в кръвта на ответницата в размер на 1.9 промила.
За управлението на МПС след употреба на алкохол ответницата е била привлечена към наказателна отговорност, като с влязъл в сила съдебен акт на 06.04.2017 г. е призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, като й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от седем месеца.
За произшествието, като застраховател по цитираната полица за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, пред ищеца е заведена щета № ********** по искане на В.В.М., собственик на увреденият автомобил „Р.Е.” с peг. № СА ***МТ. По заведената щета е са изготвени краен доклад, калкулация, както и опис, като с платежно нареждане 09.02.2017 г. на В.В.М.е изплатена сумата от 454.50 лева на каквато стойност ищецът е оценил повредите по увреденият при произшествието автомобил.
При тези факти, установени несъмнено от приложените писмени доказателства, както и от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа и оценителна експертиза съдът намира че предявената претенция еоснователна и следва да бъде уважена в размер на сумата от 469.50 лева, представляваща обезщетение за заплатените от ищеца суми в размер на 454.50 лева за нанесените повреди по автомобила, собственост на В.В.М. и сумата от 15 лева за ликвидационни разноски.
До ответницата са изпратени регресни покани за заплащане на сумата , изплатена от ищеца на увреденото лице, но съобщенията за връчването й са върнати в цялост.
Остава неизвестен начина на определяне на общата претендирана сума от ищеца, след като изрично в ИМ е обозначил, че претендира заплатената сума на увреденото лице в размер на 454.50 лева и ликвидационни разноски в размер на 15 лева, сборът от които суми не възлиза на претендираната обща сума от ищеца в размер на 479.50 лева.
Поради това претенцията на ищеца следва да бъде уважена до размера от 469.50 лева, а в останалата част до пълния размер от 479.50 бъде оставена без уважение.
Предвид изхода от делото е основателно искането на ищеца за присъждане на разноски, което възлизат на общата сума от 600 лева, в това число сумата от 50 лева за заплатена ДТ, сумата от 150 лева за заплащане възнаграждение на назначения особен представите, сумата от 300 лева за заплатено възнаграждение на назначеното вещо лице по допусната съдебно-техническа и оценителна експертиза, както и за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 100 лева. От присъжданите разноски не следва да се приспада частично за отхвърлената част, след като съдът намира, че се касае до техническа грешка при сумиране на отделните суми и обозначаване на общата претенция на ищеца в ИМ.
По отношение на адвокатското възнаграждение съдът отчита, че заявената в тази насока сума е в размер на 100 лева за адвокатско възнаграждение по смисъла на чл. 78, ал. 8 от ГПК, след като такова искане е направено в хода на производството пред РС К.от упълномощен представител – юрисконсулт Г.И.., докато ИМ е заведена първоначално пред РС С. от упълномощен представител - адвокат М.Г., но липсват доказателства за направени от ищеца разноски за заплащане на възнаграждение на този процесуален представител.
Предвид изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ОТВЕТНИЦАТА Е.Г.Х.,
ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ НА ИЩЕЦА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ******,
седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул.” Д.В.” № 87, представлявано от С.П. и К.К.– изпълнителни директори,
представител по делото – адвокат М.Г., сумата от 469.50 (четиристотин шестдесет
и девет лева и петдесет стотинки) лева, представляваща обезщетение за заплатено
от ищеца застрахователно обезщетение в размер на 454.50 лева и ликвидационни
разноски в размер на 15 лева, ведно със законната лихва от завеждане на
исковата молба – 09.09.2019 г. до пълното изплащане на дължимите суми, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 469.50 лева до пълния размер на претенцията от
479.50 (четиристотин седемдесет и девет лева и петдесет стотинки) лева.
ОСЪЖДА Е.Г.Х., ЕГН **********,***“ АД, ЕИК ******, сумата от 600 (шестстотин) лева, представляваща обезщетение за направените разноски по делото, в това число сумата от 50 лева за заплатена ДТ, сумата от 150 лева за заплащане възнаграждение на назначения особен представите, сумата от 300 лева за заплатено възнаграждение на назначеното вещо лице по допусната съдебно-техническа и оценителна експертиза и сумата от 100 лева за адвокатско възнаграждение при условията на чл. 78, ал. 8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок,
считано от получаването му пред С.О.С..
Препис от решението да се изпрати на страните чрез техните процесуални представители.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: