Мотиви на присъда №578/30.03.2010г. по НОХД №4225/2009 г. по описа на
Районен съд гр.Бургас.
Производството по делото
е образувано по повод обвинителен акт от прокурор при Районна прокуратура
гр.Бургас, с който против подсъдимия М.Л.Г., с ЕГН ********** е повдигнато
обвинение за извършено престъпление по чл.346, ал.2, т.2, пр.първо, вр.чл.346,
ал.1 от НК.
Съдът разгледа делото в
отсъствието на подсъдимия на основание чл. 269, ал. 3, т. 1 и т. 2 от НПК.
В хода на съдебните
прения, представителят на Районна прокуратура гр. Бургас поддържа обвинението
от фактическа и правна страна, така, както е формулирано с обвинителния акт. Относно
определяне вида и размера на наказанията, прокурорът пледира на подсъдимия да
се наложи наказание от дванадесет месеца, изпълнението на което да се отложи за
срок от три години, както и наказание лишаване от право да управлява МПС за
срок от дванадесет месеца.
Защитникът на подсъдимия, в лицето на адв. К. ***,
по време на съдебните прения, не оспорва фактическата обстановка и правната
квалификация на деянието на подзащитния му. Заявява, че Г. се признава за виновен. Относно
определяне вида и размера на наказанието, защитникът пледира на подсъдимия да се наложи наказание лишаване от свобода за
срок от шест месеца, изпълнението на което да се отложи за срок от три години,
както и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от седем месеца.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Съдът, след като прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, и по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, приема за установена следната
фактическа обстановка:
На 18.09.2009 година
свидетелят С Г., служител при фирма ЕТ „***” извършвал разнос на дейност в град
Бургас със служебния автомобил, марка ******. Около 9.15 часа свидетелят
навлязъл с автомобила на паркинга пред централна ЖП гара град Бургас.
Изчаквайки да се изтеглят колите, в автомобила от дясната врата се качил
подсъдимият М.Г.. Същият бил във видимо нетрезво състояние и се обърнал към
свидетелят Г. с думите, че ако не го закара до тях ще си има проблеми.
Свидетелят Г. отказал на подсъдимият Г., но последният продължил да настоява. Г.
откарал подсъдимия в страни от сградата на гардеробната на ЖП гарата. Там
подсъдимият слязъл от автомобила и се отправил в посока жп линията. Тъй като
свидетелят Г. имал работа, също слязъл от автомобила, който управлявал и отишъл
до павилиона на гарата, който следвало да зареди. От там взел заявката си,
върнал се до автомобила, от където взел два стека айран и тръгнал отново към
въпросния павилион. Свидетелят Г. оставил вратите на автомобила затворени, но
не ги заключил, оставяйки ключовете на стартера. През това време подсъдимият Г.
се качил в автомобила, включил двигателя и потеглил. Виждайки това свидетелят Г.
отишъл до полицаите на Транспортна полиция с искане за указване на съдействие. Свидетелят
Г., заедно с полицаите към Транспортна полиция се насочили към автомобила, който
рязко потеглил в посока изхода към паркинга на автогара „Юг”. По това време
бариерата на въпросния изход била спусната, поради което автомобилът не могъл
да премине. Подсъдимият Г. спрял автомобила, после направил маневра на заден ход
и се отправил към свидетелят Г. и двамата полицаи. Стигайки задната стена на
гардероба на БДЖ, подсъдимият Г. спрял автомобила. Полицаите разпоредили Г. да
напусне автомобила, но поради отрицателния отговор го изкарали насилствено. При
изкарването Г. указал съпротива, което наложило органите на реда да използват
помощни средства, а именно да поставят белезници. Потърсено било съдействие от
сектор КАТ при ОД на МВР град Бургас, тъй като подсъдимият бил във видимо
нетрезво състояние. Поради отказа на подсъдимия да му бъде извършена проверка
за употреба на алкохол с техническо средство бил откаран в МБАЛ град Бургас,
където му била взета кръвна проба за анализ. От изготвената химическа
експертиза № ОХ-164/2009 година се установило, че подсъдимият е управлявал
автомобила с концентрация на алкохол в кръвта си 2.21 на хиляда. Съставен му
бил акт за установяване на административно нарушение.
Изложената фактическа
обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по делото
доказателствени материали и по специално от показанията на свидетелите ,
разпитани в съдебно заседание.Съдът изцяло възприема посочените доказателствени
материали и ги съобразява при установяване на фактическата обстановка по
делото, тъй като те са кореспондиращи си и взаимно допълващи.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
При така установената по
делото фактическа обстановка съдът прие, че с гореописаните деяния подсъдимият е осъществил състава на чл.346, ал.2, т.2, пр.първо, вр.чл.346, ал.1
от НК, тъй като на 18.09.2009 година в град Бургас, от служебния паркинг
на гардероба на БДЖ, находящ се на територията на ЖП гара Бургас, в пияно
състояние с концентрация на алкохол в кръвта – 2.21 на хиляда, установено по
надлежния ред с химическа експертиза на кръвна проба – протокол
№1097/18.09.2009 година на БНТЛ при ОД МВР град Бургас, противозаконно отнел
чуждо моторно превозно средство специален автомобил хладилник – *****”, с
регистрационен № А **** ВК от владението на С.Н.Г., с ЕГН **********, без
неговото съгласие с намерението да го ползва – престъпление по чл.346, ал.2,
т.2, пр.първо, вр.чл.346, ал.1 от НК.
От субективна страна деянието
е извършено от подсъдимия при пряк умисъл, тъй като е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му
последици и е искали настъпването им.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне вида и
размера на наказанието за извършеното от подс. Г. престъпление, съобразно
изискването на чл. 54 от НК, съдът намира, че наказанието на подс. Г. за
извършеното от него престъпление по чл. 346, ал.2, т.2, пр.първо, вр.чл.346,
ал.1 от НК следва да бъде определено при превес на смекчаващите вината
обстоятелства. Като такива съдът обстоятелството,че подсъдимия е осъждан, но
реабилитиран, добрите характеристични данни, както и това, че преди настоящото
деяние подс. Г. не е бил санкциониран по административен ред за нарушения на
ЗДвП. В случая е налице и отегчаващо вината обстоятелство – високата
концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия – 2,21 промила.
Поради липса на
многобройни или изключителни смекчаващи отговорността и вината обстоятелства, а
и при наличието на отегчаващо такова неприложима при индивидуализация на
наказанието е разпоредбата на чл.55 от НК. В случая не е налице и втората
кумулативно изискуема предпоставка – и най лекото, предвидено в закона
наказание да е несъразмерно тежко.
Според съда приложението на чл.55 НК не би осъществило целите, визирани в чл.36 НК.
При тези данни и с оглед
изпълнение целите на наказанието, съобразно изискването на чл.36 НК - да се
поправи и превъзпита дееца към спазване на законите и добрите нрави, да се
въздейства предупредително върху него и му се отнеме възможността да върши
други престъпления и да се въздейства възпитателно и предупредително върху
другите членове на обществото, съдът наложи на подсъдимия Г. наказание в
минималния предвиден от законаразмер за извършеното престъпление по чл. 346,
ал.2, т.2, пр.първо, вр.чл.346, ал.1 от НК, а именно лишаване от свобода за
срок от една година
Съдът отчитайки
наличието на предпоставките по чл.66, ал.1 НК и като взе предвид посочените по-горе
смекчаващи вината обстоятелства намира, че не е наложително подсъдимия да
изтърпи ефективно наложеното наказание лишаване от свобода, поради което съдът
на основание чл.66, ал.1 НК отложи изпълнението на така наложеното наказание
лишаване от свобода за срок от три години.
За престъплението по чл.
346 НК се предвижда и налагане на наказание по чл. 37, т. 7 от НК - лишаване от
право да се упражнява определена дейност - да се управлява МПС. С оглед на това
съдът наложи на подсъдимия, на основание чл. 346г, ал. 4, вр. с чл. 37, ал. 1, т.7 от НК,
наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от десет месеца, като на
основание чл. 59, ал. 4 от НК приспадна от наложеното наказание лишаване от
право да управлява МПС за срок от девет месеца, времето, през което за същото
деяние подсъдимият е бил лишен по административен ред от възможността да
упражнява това право, считано от 18.09.2009 г.
На основание чл. 189, ал.
3 НПК съдът осъди подсъдимия да заплати
по сметка на Районен съд гр.Бургас, сума
в размер на 30 лева, представляваща направени по делото разноски за
експертиза.
Мотивиран от изложените
съображения, съдът постанови присъдата.
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала:
Мария Милева