РЕШЕНИЕ
№ 1891
гр. София, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 23-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
при участието на секретаря Б. В. И. П.
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110214392 по описа за 2021
година
Производството е образувано по жалба на КР. ИВ. КЛ. против
наказателно постановление (НП) № 21-4332-016735/13.08.2021 г., издадено от
началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което са му
наложени следните административни наказания:
1. на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на
300 лв. за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП;
2. на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП глоба в размер на 2000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за нарушение на чл.174,
ал.3 от ЗДвП.
В жалбата се посочва бланкетно, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено, без да се излагат конкретни
доводи.
В съдебното заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител адв. П.В., поддържа жалбата, като моли НП да бъде отменено.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща процесуален
1
представител.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в
предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 24.07.2021 г., вечерта, в гр. София жалбоподателят КР. ИВ. КЛ.
управлявал лек автомобил „Ф. Ш.“, като бил спрян за проверка от
свидетелите А.С. и Т.А. – полицейски служители към ОПП-СДВР. В хода на
проверката бил съставен АУАН № 383020/24.07.2021 г. за извършено
нарушение по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, тъй като водачът отказал да бъде
изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, като
регистрационните табели на автомобила били свалени. Свидетелят А. издал
талон за изследване № ........ на жалбоподателя с указание, че лицето следва да
се яви в УМБАЛ „Св. Анна“ в срок от 35 минути от връчването на талона за
даване на кръвна проба за извършване на медицинско и химическо
изследване. На 24.07.2021 г., в 22.25 ч., К. се явил в лечебното заведение, бил
съставен протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби
за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.
Кръвната проба била изпратена за анализ във ВМA, като с протокол за
химическо изследване лаб. № ......../27.07.2021 г. била определена
концентрация на алкохол в кръвта от 0,16 g/L.
На 25.07.2021 г., около 00.15 часа, в гр. София, по ул. „Ч.“, с посока на
движение от кв. Ч. към кв. Б., жалбоподателят КР. ИВ. КЛ. управлявал същия
лек автомобил „..........“, като на входа на кв. Ботунец бил спрян за проверка от
полицейски служители на 05 РУ-СДВР, сред които свидетелят ПЛ. АЛ., тъй
като МПС-то било без поставени регистрационни табели. Било поискано
съдействие от ОПП-СДВР, като на място се отзовали свидетелите А.С. и Т.А..
Водачът отказал проверка с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410+“ с
фабричен номер ARSM-0166 за установяване налице ли е алкохол в кръвта
му. Бил издаден талон за излседване №......., връчен на К. в 01.40 ч. на
25.07.2021 г. с указание, че следва да се яви в УМБАЛ „Св. Анна“ в срок от
40 минути от връчването на талона за даване на кръвна проба за извършване
2
на медицинско и химическо изследване. В този срок жалбоподателят не се
явил в посоченото лечебно заведение видно от представения болничен
журнал.
Свидетелят С. приел, че водачът е извършил нарушения по чл.140, ал.1
от ЗДвП, чл.150а, ал.1 от ЗДвП и по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, поради което
съставил в негово присъствие акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № 723195/25.07.2021 г. К.К. подписал акта без
възражения. Такива не постъпили и в законоустановения тридневен срок.
Въз основа на съставения АУАН началник група към СДВР, отдел
„Пътна полиция“ СДВР издал обжалваното НП № 21-4332-016735/13.08.2021
г., с което на К. били наложени следните административни наказания:
1. на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер
на 300 лв. за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП;
2. на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП глоба в размер на 2000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за нарушение на чл.174,
ал.3 от ЗДвП.
НП било връчено на жалбоподателя на 10.09.2021 г.
Административнонаказателното производство в частта относно
нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП било прекратено поради констатирани
признаци на извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от
гласните доказателства по делото – показанията на свидетелите АДР. Н. СТ.,
Т. СТ. АЛ. и ПЛ. АЛ. А., както и от писмените такива – справка № УРИ4332р-
39325/29.07.2021 г., докладна записка, талон за изследване № ........3, талон за
изследване № 087302, протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози, декларация, лист за преглед на пациент в КДБ/СО №
22717/24.07.2021 г., протокол за химическо изследване лаб. №
4859/27.07.2021 г., журнал за регистриране на пациенти в УМБАЛ „Св.
Анна“, справка картон на водача К., писмо от 17.03.2022 г. от началник
лаборатория към УМБАЛ „Св. Анна“, акт за встъпване в длъжност, заповед
№ 8121К-13180/23.10.2019 г. и заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на
министъра на вътрешните работи, заповед № 513з-9967/29.06.2020 г. на
3
директора на СДВР.
Съдът кредитира изцяло гореописаната доказателствена съвкупност,
тъй като същата е непротиворечива и напълно изяснява възприетата и
описана по-горе фактическа обстановка.
От показанията на свидетелите А.С., Т. А.и ПЛ. АЛ. се установяват
обстоятелствата относно извършените първоначална и последваща проверка
на жалбоподателя, както и констатираните при същите нарушения и
предприети действия от страна на контролните органи. Показанията им
кореспондират както помежду си, така и с писмените доказателства по делото
– талони за изследване, докладна записка и справка-картон на водача. Видно
от последната при първоначалната проверка на К. е бил съставен АУАН №
383020/24.07.2021 г., което обстоятелство е отразено и в справка №
УРИ4332р-39325/29.07.2021 г.
Жалбоподателят не оспорва, че на 25.07.2021 г. не е бил проверен с
техническо средство „Алкотест дрегер“, което е видно и от удостовереното в
талона за изследване, където изрично е посочено, че лицето е отказало да му
бъде извършена проверка с техническо средство.Видно от журнала за
регистриране на пациенти в УМБАЛ „Св. Анна“, К. не се е явил повторно в
болничното заведение за даване на кръвна проба въз основа на талон за
изследване № 087303.
С оглед така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи
извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на
материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34, ал.1 и
ал.3 ЗАНН. Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на
АУАН, и компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното
наказателно постановление следват по силата на заеманите длъжностни
качества и правомощията, делегирани им с приложената по делото заповед №
8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи.
Относно нарушението по пункт 1:
4
Настоящият съдебен състав намира обаче, че са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, като са нарушени разпоредбите
на чл.42, т.4 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, съгласно които АУАН и НП
следва да съдържат пълно и точно описание на нарушението и
обстоятелствата, при което то е извършено. Относно нарушението по чл.150а,
ал.1 от ЗДвП в акта е посочено единствено, че „водачът управлява МПС с
отнето СУМПС“, като в НП е добавено, че е лишен от това право по съдебен
или административен ред. Не е посочено обаче с какъв акт жалбоподателят е
лишен от правото да управлява МПС, както и не е посочено ясно и конкретно
дали е лишен от това право по съдебен или по административен ред.
Коментираният пропуск от една страна ограничава правото на защита на
санкционираното лице, а от друга страна препятства съда да извърши
преценка дали съответният акт е връчен на лицето и дали е влязъл в сила.
Следва да се отбележи, че елементите от обективна страна на вмененото
нарушение е незаконосъобразно и недопустимо да бъдат извеждани по
предположение, по подразбиране или по логически път. Всички елементи от
състава на нарушението задължително следва да бъдат описани в словесното
изложение на нарушението, за да се обоснове преценката за съставомерност
на деянието на посоченото лице по съответно цитираната правна
квалификация. Допуснатото нарушение на процесуалните правила е
самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление и без да
се излагат доводи по съществото на административното нарушение.
С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваното НП следва да
бъде отменено в частта по пункт първи като незаконосъобразно.
Относно нарушението по пункт втори:
В тази част съдът намира, че АУАН и НП са издадени в предвидената
от закона форма и със съдържанието, предвидено в чл. 42, съответно - чл. 57
ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП обстоятелствата по извършване на
нарушението са описани ясно, конкретно и в съответствие с изискванията на
чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, като са посочени и нарушените законови
разпоредби, респективно не е е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила.
Разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП съдържа два самостоятелни и
алтернативни състава на административно нарушение, един от които е
5
отказът за тестване с техническо средство дрегер, за което именно е
ангажирана административнонказателната отговорност на жалбоподателя в
конкретния случай, без значение дали същият желае да даде кръвна проба за
установяването на алкохол в кръвта му чрез химическо изследване.
Описаното както в АУАН, така и в НП поведение на К.К. - изричен отказ да
бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство, осъществява
фактическия състав на административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП,
като за възникване на отговорността по чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП не е
необходимо да е реализиран кумулативно и състава по предл. 2 - водачът да
не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на
алкохол в кръвта му (въпреки че в конкретния случай се установява и
неявяването в указания срок в съответното лечебно заведение, посочено в
талона за изследване). По никакъв начин не са опровергани фактическите
констатации на административния орган, че жалбоподателят е отказал да му
бъде извършена проверка с техническо средство „Алкотест Дрегер“, нито са
представени някакви доказателства в тази насока. В талона за изследване е
удостоверен извършеният отказ – това обстоятелство се потвърждава и от
гласните доказателства по делото. Обстоятелството обаче дали е дал кръвна
проба и причините за това са ирелевантни в случая, тъй като касаят второто
предложение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Наказание му е наложено за
реализиран административно наказателен състав по предл. 1 на посочения
член, като фактическите обстоятелства във връзка с този състав са точно и
безпротиворечиво описани в АУАН и НП.
Следва да се отбележи, че в АУАН и в диспозитива на НП е посочено и
цифрово кое точно предложение на чл.174, ал.3 от ЗДвП е нарушено от
жалбоподателя, като непосочването му в обстоятелствената част на НП не
препятства жалбоподателят да разбере за какво точно е сакциониран. Още със
съставянето на АУАН, с който се образува административнонаказателното
производство и се повдига административното обвинение, жалбоподателят е
бил наясно точно за коя хипотеза на чл.174, ал.3 от ЗДвП се ангажира
отговорността му. Освен това по арг. от чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от Указ № 883 от
24.04.1974 г. за прилагане на ЗНА „предложението“ не е нормативно
предвидено за обозначаване на части от правната норма, поради което и
принципно непосочването по кое „предложение“ на разпоредбата е наложена
глобата не обуславя извод за формална (процесуална) незаконосъобразност
6
на НП. Повдигнатото административно обвинение е за нарушението, което
жалбоподателят безспорно е извършил и за което е санкциониран - отказ на
водача да му бъде извършен тест с техническо средство. Това, че е описано
още едно нарушение, за което обаче не е наложено наказание, не може да
опорочи установеното такова и санкционирано надлежно нарушение.
С оглед гореизложеното съдът намира, че К.К. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.174, ал.3, пр.1
от ЗДвП. От субективна страна деянието е извършено при форма на вината
пряк умисъл, като жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е общественоопасните му последици и пряко е целял
настъпването им.
На жалбоподателя е наложено наказание лишаване от право да
управлява МПС и глоба в конкретно предвидения в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП
размер, поради което не е налице възможност за намаляване на наложените
административни наказания за това нарушение на ЗДвП.
Съдът намира, че в случая не са налице предпоставките за
квалифицирането на нарушението като „маловажен случай“ по смисъла на чл.
28 от ЗАНН, доколкото то разкрива типичната обществена опасност на
нарушенията от този вид, още повече, че жалбоподателят многократно е бил
наказван за нарушения на ЗДвП, видно от представената за него справка-
картон на водача.
С оглед на гореизложеното обжалваното НП следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно в частта относно нарушението по пункт
втори.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-4332-016735/13.08.2021 г.,
издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, в
частта, с която на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП на КР. ИВ. КЛ. е
наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. за нарушение
на чл.150а, ал.1 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-4332-
7
016735/13.08.2021 г., издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна
полиция“ СДВР, в частта, с която на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП на
КР. ИВ. КЛ. е наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за 24 месеца за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8