Решение по дело №639/2017 на Районен съд - Гълъбово

Номер на акта: 20
Дата: 28 февруари 2018 г.
Съдия: Неделина Танчева Минчева
Дело: 20175550100639
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 октомври 2017 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№...                                                        28.02.2018г.                                Гр. Гълъбово

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГЪЛЪБОВСКИ   РАЙОНЕН  СЪД                                               Граждански състав

На 21.02.2018г.

В публично заседание  в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА

 

Секретар Белослава К.,

 като разгледа докладваното от съдия Минчева Гр.дело №639 по описа за 2017г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.127, ал.2 и чл.143, ал.2 от СК.

В.В.М. *** срещу П.М.П. ***. В исковата молба се твърди, че страните са живеели на семейни начала. От съжителството им се родили децата В.В.В., З.В.В., М.В.В.и К.В.В.. През месец юни 2017г. ответницата напуснала жилището на ищеца, в което живеели с децата и заживяла с друг мъж. От тогава само ищецът полагал грижи за децата. Ответницата не полагала грижи за децата, не осъществявала контакти с тях, не давала средства за издръжката им. Ищецът счита, че е необходимо да се уредят въпросите относно упражняването на родителските права, местоживеенето на децата, режимът за лични контакти и издръжката им.

Излагайки тези обстоятелства ищецът моли съда да постанови упражняването на родителските права над родените от съжителството деца В.В.В., З.В.В., М.В.В.и К.В.В.да бъде предоставено на бащата, да бъде определен адрес за местоживеене на децата – адресът на бащата, и съдът да определи режим на лични контакти на майката с децата, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 10,00ч. на съботния ден до 18,00ч. на неделния ден, както и 20 дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата. Моли съда да осъди ответницата да заплаща ежемесечна издръжка за всяко от децата В.В.В., З.В.В., М.В.В.и К.В.В.в размер на 115,00лв., считано от подаване на исковата молба в съда до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката. Претендира направените по делото разноски.

Тъй като ответникът не е намерен на постоянния и настоящия си адрес, съдът му е назначил особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК на разноски на ищеца. Ответникът в срока за писмен отговор, чрез особения си представител, изразява становище, че предявените искове са допустими. Не оспорва изложените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, не прави доказателствени искания. Изразява становище, че следва да се постанови решение в интерес на децата.

В първото по делото заседание ищецът е направил изменение на исковете за издръжка с оглед промяната в размера на минималната работна заплата, като предявява исковете за сумата от 130,00лв. за всяко от децата. Съдът е приел направеното изменение на размера на предявените искове за издръжка.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна обстановка:

От представените и приети като писмени доказателства по делото копие от Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №0081/19.09.2003г. на гр.Гълъбово; копие от Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №0059/09.06.2006г. на гр.Гълъбово, копие от Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №0020/25.03.2010г. на гр.Гълъбово; копие от Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №0074/10.12.2014г. на гр.Гълъбово се установява, че страните са родители на децата В.В.В., З.В.В., М.В.В.и К.В.В..

За установяване на фактическите обстоятелства по делото бяха допуснати гласни доказателства.

От показанията на свидетелката К.В.М.- сестра на ищеца, се установява, че страните са живели заедно доста години и имали четири деца. През месец юни 2017г. ответницата напуснала семейното жилище, въпреки че предходния ден най-голямото дете било блъснато от кола. Ответницата заминала при вуйчо си, който се обадил на ищеца да му каже, че тя е при него. Ищецът отишъл и върнал ответницата в дома им, но на следващия ден ответницата отново напуснала семейството си заедно с двете най-малки деца. Ищецът отишъл да я търси, но тя извикала полиция и не допуснала да я вземе, нито да вземе децата. След около една седмица ответницата докарала и оставила децата сами пред съседите на ищеца вечерта в 23,00ч. Оттогава ответницата не се връщала при ищеца и при децата си, не се интересувала от тях, не им се обаждала, не отговаряла на обажданията. На рождения ден на най-голямото дете ищецът се опитал да й се обади, но тя не пожелала да говори с детето и да му честити рождения ден. Свидетелката разбрала от други хора, че ответницата живеела в гр.Харманли с друг мъж. От месец юни 2017г. ищецът сам трябвало да се грижи за децата си, като помощ му оказвала свидетелката, която живеела наблизо. Той разполагал с достатъчно добри жилищни условия, работел на трудов договор, а събота и неделя ходел да работи „на частно“. Децата се чувствали добре, макар че по-малките търсели майка си. Децата ходели на училище, а най-малката предстояло да тръгва на детска градина. Ответницата не за първи път напускала семейното жилище. Няколко пъти преди това също е напускала ищеца и децата, но той е съумявал да я убеди да се върне. Сега ищецът заживял с друга жена, която се грижела добре за децата и те я възприемали нормално.

От показанията на свидетеля М.М.Д. се установява, че познава страните от много години и са семейни приятели. Ответницата много пъти е споделяла в дома на свидетеля, че не й харесва животът с ищеца, че иска друг живот – по-охолен, по-хубав. Споделяла е, че не иска и децата си. През лятото на 2017г. най-голямото дете на страните – Веско го блъснала кола и на другия ден ответницата напуснала семейството. След това ищецът я прибрал, но тя пак избягала с двете по-малки деца. По-късно оставила децата късно вечерта пред съседите и избягала сама. Ищецът правил много опити да върне ответницата в дома им, за да се грижи за децата им, но тя упорито отказвала. Не отговаряла на обажданията му, не търсела децата. Дори се снабдила със заповед от полицията против ищеца. Сега ищеца заживял с друга жена, която се грижела много добре за дома и за децата. Децата я възприемали спокойно. Ищецът съумявал да се грижи добре за децата и да ги издържа. Децата ходели на училище, само най-малкото не ходело още на градина. 

  Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите, след преценка по реда на чл.172 ГПК относно показанията на К.В.М., тъй като същите отразяват преките впечатления на свидетелите от отношенията между страните и отношенията им с децата. Показанията на свидетелите кореспондират и с представения по делото социален доклад и данните от извършеното социално проучване.

Съдът счита, че при предоставяне упражняването на родителските права следва да се съобрази единствено с интересите на детето. От разпитаните по делото свидетели безспорно се установи, че за периода на фактическата раздяла между съпрузите, децата са останали да живеят при бащата, който към настоящия момент изцяло полага грижи за отглеждането и възпитанието им. Майката се е дезинтересирала от децата си, нито ги е търсила, нито е предоставяла средства за издръжката им.

Предвид изразеното желание на бащата да упражнява родителските права над родените от съжителството деца и предвид обстоятелството, че бащата се е грижил самостоятелно за децата вече девет месеца, съдът намира, че ищецът има родителски капацитет и възможности за упражняването на родителските права. Майката проявява пълна пасивност, както за периода на фактическата раздяла, така и в настоящото производство. Съдът намира, че в интерес на децата е да предостави упражняването на родителските права на ищеца В.В.М.. Определящ в случая е интересът на децата и създаването на предпоставки за възможно най-малък психологически натиск. Следва да бъде определен адрес за местоживеене на децата – адресът на бащата.

Относно режима на лични контакти на майката с децата, съдът намира, че следва да определи такъв, съобразно обичайната съдебна практика, а именно: всяка първа и трета седмица от месеца от 10,00ч. на съботния ден до 18,00ч. на неделния ден, както и 20 дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата.  

Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.2 от СК, Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съгласно чл.142 от СК Размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.

 Присъдената издръжка следва да задоволява поне минимално необходимите нужди от средства за отглеждане на детето, като трябва да бъдат преценени внимателно възможностите на родителите да осигуряват издръжка.

Нуждите на детето, за което се търси издръжката, е самостоятелен необвързан от възможностите критерий за размера на издръжката. Това са потребностите, остойностени като средства за отглеждане и възпитаване на детето, средства за задоволяване всестранните потребности по изграждането на личността му.

За осигуряване на ежедневните нужди на детето са необходими средства, които следва да се поделят между родителите в зависимост от техните възможности и от грижите, които полагат за детето. Детето се нуждае от грижите и на двамата си родители при изграждането му като личност и въпреки, че това не може да се компенсира с пари, съдът счита, че бащата, който упражнява тези грижи, следва да поеме част от необходимата издръжка, по-малка от тази на другия родител.

От представените по делото Удостоверение с изх.№7/19.09.2017г. на Второ основно училище „Хр.Ботев“ гр.Гълъбово, Удостоверение с изх.№11/19.09.2017г. на Второ основно училище „Хр.Ботев“ гр.Гълъбово, Удостоверение с изх.№8/20.09.2017г. на Професионална гимназия по енергетика и електротехника гр.Гълъбово се установява, че детето В.В.В. е ученик в осми клас в училище в Професионална гимназия по енергетика и електротехника гр.Гълъбово, детето З.В.В. е ученик в пети клас, а детето М.В.В.е ученичка в първи клас във Второ основно училище „Хр.Ботев“ гр.Гълъбово.

Ищецът не е представил документ за доходите си, но от социалния доклад, представен по делото е видно, че получава брутно месечно трудово възнаграждение в размер на 640,00лв.

Ответницата не представя документ за доходите си и декларация за материално положение и имотно състояние, поради тази причина и на основание чл.161 ГПК, съдът приема, че същата разполага с доход около средния за страната. Няма данни по делото страните да имат и други деца, на които да дължат издръжка.

Размерът на минималната работна заплата за страната за 2018г. е определен на 510,00лв., което означава, че минималната издръжка за едно дете е в размер на 127,50лв. Предвид изложеното, и с оглед потребностите на децата В.В.В., З.В.В., М.В.В.и К.В.В., с оглед правилното им отглеждане, възпитание и развитие и възможностите на дължащия издръжка, съдът намира, че за всяко от тях е необходима и достатъчна ежемесечна издръжка в размер на 220лв., от които ответницата следва да заплаща по 130,00лв. за всяко от децата, а останалата част от сумата следва да се поеме от бащата, ведно с грижите по отглеждане и възпитаване на децата. Исковете следва да бъдат уважени в предявения размер.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, в тежест на ответницата следва да бъдат присъдени направените от ищеца съдебни и деловодни разноски в размер на 50,00лв. за държавна такса, 300,00лв. за адвокатско възнаграждение и 300,00лв. за възнаграждение за особен представител.

Ответницата следва да заплати и държавна такса съобразно размера на определената издръжка.

Воден от горните мотиви, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА върху децата В.В.В., ЕГН **********, З.В.В., ЕГН **********, М.В.В., ЕГН ********** и К.В.В., ЕГН ********** на бащата – В.В.М. с ЕГН **********,***, като определя адрес за местоживеене на децата – адресът на бащата.

ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ на майката П.М.П., ЕГН ********** *** и настоящ адрес:***, с децата В.В.В., З.В.В., М.В.В.и К.В.В., както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 10,00ч. на съботния ден до 18,00ч. на неделния ден, както и 20 дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата.

ОСЪЖДА П.М.П. с п.а. и ЕГН да ЗАПЛАЩА ежемесечна издръжка за непълнолетното дете - В.В.В. с посочено ЕГН, чрез неговия баща и законен представител В.В.М. с п.а. и ЕГН, в размер на 130,00лв. /сто и тридесет лева/, считано от подаване на исковата молба в съда – 09.10.2017г. до настъпване на основания за нейното изменяне или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА П.М.П. с п.а. и ЕГН да ЗАПЛАЩА ежемесечна издръжка за малолетното дете - З.В.В. с посочено ЕГН, чрез неговия баща и законен представител В.В.М. с п.а. и ЕГН, в размер на 130,00лв. /сто и тридесет лева/, считано от подаване на исковата молба в съда – 09.10.2017г. до настъпване на основания за нейното изменяне или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА П.М.П. с п.а. и ЕГН да ЗАПЛАЩА ежемесечна издръжка за малолетното дете - М.В.В.с посочено ЕГН, чрез неговия баща и законен представител В.В.М. с п.а. и ЕГН, в размер на 130,00лв. /сто и тридесет лева/, считано от подаване на исковата молба в съда – 09.10.2017г. до настъпване на основания за нейното изменяне или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА П.М.П. с п.а. и ЕГН да ЗАПЛАЩА ежемесечна издръжка за малолетното дете - К.В.В.с посочено ЕГН, чрез неговия баща и законен представител В.В.М. с п.а. и ЕГН, в размер на 130,00лв. /сто и тридесет лева/, считано от подаване на исковата молба в съда – 09.10.2017г. до настъпване на основания за нейното изменяне или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА  П.М.П. с п.а. и ЕГН да заплати на В.В.М. с п.а. и ЕГН сумата от 650,00лв. /шестстотин и петдесет лева/, представляваща съдебни и деловодни разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за особен представител.

ОСЪЖДА П.М.П. с п.а. и ЕГН да ЗАПЛАТИ държавна такса, съобразно размера на определената издръжка в размер на общо 748,80лв. /седемстотин четиридесет и осем лева и 80 стотинки/ по сметка на Районен съд - Гълъбово.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: