№ 2
гр. София, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С. ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Недялка Н. Нинова
Членове:Андон Г. Миталов
Кристина Ив. Тодорова
при участието на секретаря Христина Ив. Боровинова
в присъствието на прокурора О. Ив. Д.
като разгледа докладваното от Кристина Ив. Тодорова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20221800600468 по описа за 2022 година
С присъда № 260004 от 05.04.2022 г. на Районен съд – гр.Б., постановена по
н.о.х.д. № 119/2021 г. по описа на същия съд, подсъдимата Д. Д. Р., с ЕГН
**********, е призната за невиновна в това, че на 28.06.2020 г. около 13.40
часа, в с. Р., общ. П., обл. С., е отнела чужди движими вещи – 1 бр. чанта за
документи на фирма „Т." на стойност 11,00лева, 1 бр. мобилен телефон, марка
„Huawei", модела „MYA-L41" на стойност 80,00лева, смарт часовник марка
„Smartwatch на стойност 40,00лева, 1 бр. сребърна детелина с тегло около 1
грам на стойност 4,00 лева, дамско портмоне от изкуствена кожа, червено на
цвят на стойност 14,00 лева, флаш-памет 16 GB на стойност 14,00 лева,
външна батерия на фирма „Т." на стойност 15,00 лева, зарядно устройство за
смарт часовник марка „Smartwatch" включен в цената на часовника, 2бр.
химикалки на стойност за 1 бр. 1,00 лев на обща стойност 2,00 лева, тефтерче
на стойност 3,00 лева, 3 бр. каталози на фирма „Т." на стойност за 1 бр. 3,00
лева, на обща стойност 9,00 лева, 6 бр. секретни ключове на стойност за 1 бр.
11,00 лева на обща стойност 66,00 лева и сумата от 850 лева, или всички вещи
1
на стойност - 1108,00 лева, от владението на Н. В. Г., от с. Р., без нейно
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.
194, ал. 1 НК, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдана по така
повдигнатото й обвинение.
Със същата присъда е отхвърлен предявеният от гражданският ищец Н. В.
Г. срещу подсъдимата Д. Р. граждански иск за заплащане на сумата от 894,00
лева, представляваща причинени от престъплението имуществени вреди,
ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на деянието до
окончателното й изплащане.
Срещу така постановената присъда е постъпил въззивен протест от
прокурор от Районна прокуратура – гр.Б.. В протеста са въведени оплаквания,
че атакуваната присъда е неправилна, доколкото е постановена вследствие на
необективен анализ и преценка на наличния по делото доказателствен
материал. Сочи се за незаконосъобразен решаващият извод на
първостепенния съд за несъставомерност на инкриминираното на подсъдимия
деяние. В тази насока се твърди от прокурорът, че несъмнено установените
действия на подсъдимата по отнемане на намерената на платното за движение
дамска чанта и отдалечаването й от това място, обосновавали съставомерно
по своето обективно и субективно проявление деяние. Изтъква се и, че
неправилно районният съд е приел за вярна, правна квалификация на
процесното деяние по чл.207 ал.1 от НК, като е отказал да я приложи при
липсваща намеса на държавното обвинение по реда на чл.287 ал.1 от НПК. С
оглед на това и на основание чл.336 ал.1, т.2 във вр. с чл.334 т.2 от НПК, в
протеста се предлага въззивния съд да отмени изцяло атакуваната присъда, с
която подсъдимата Р. е оправдана за предметното престъпно деяние по чл.194
ал.1 от НК и да я осъди за същото. Алтернативно се заявява искане в протеста
в случай, че въззивната инстанция приеме съставомерност на деянието на
подсъдимата като престъпление по чл.207 ал.1 от НК, да я признае за виновна
и съответно накаже за извършването на същото, доколкото това престъпление
е по-леко наказуемо в сравнение с инкриминираното й с обвинителния акт.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, представителят на С.
окръжна прокуратура не поддържа протеста на прокурора от РП – гр.Б. срещу
оправдателната присъда на първоинстанционния съд. В подкрепа на това си
становище изтъква, че предложената с обвинителния акт квалификация на
2
описаното в него деяние е неправилна, тъй като подсъдимата не е
осъществила отнемане на чужда движима веща от владението на собственика,
а е присвоила загубена от другиго движима вещ. Според прокурорът от СОП,
липсва процесуална възможност въззивния съд да осъди оправданата
подсъдима за престъпление по чл.207 ал.1 от НК, защото съгласно чл.336 от
НПК за него не е имало предявено съответно обвинение в първата инстанция.
Във въззивното съдебно заседание, повереникът на частния обвинител Н. В.
Г. – адвокат М. Н. заявява солидарността си с доводите в протеста срещу
оправдателната първоинстанционна присъда, като моли въззивната инстанция
да уважи същия и да признае подсъдимата за виновна по повдигнатото й
обвинение. Акцентира на основното си оплакване срещу
първоинстанционната присъда – приетата обективна несъставомерност на
процесното деяние. В тази насока повереникът сочи за несъмнено установено
по делото, че предмет на конкретното престъпление не е загубена, а забравена
вещ по смисъла на ППлВС № 6/1971 г., която от своя страна може да бъде
обект на кражба. Изтъква се и, че така повдигнатото срещу подсъдимата
обвинение е доказано категорично от събраните по делото доказателства,
оценката на които не е сторена обективно от районния съд.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция, защитникът на
подсъдимата Д. Р. в лицето на адв.В. В., моли въззивната жалба да бъде
оставен без уважение и да бъде потвърдена оправдателната присъда на
първия съд. Излага доводи, че последната е постановена в пълно съответствие
с материалния закон и при спазване на процесуалните правила. Оспорва се от
защитата с подробни аргументи и релевираното от държавното и частно
обвинение възражение срещу несъставомерността на деянието. С оглед на
това, защитникът претендира атакуваната присъда да бъде потвърдена от
въззивната инстанция.
Пред настоящата втора инстанция, подсъдимата Д. Д. Р. поддържа
заявеното от защитника си и моли атакуваната присъда да бъде потвърдена.
Настоящият съдебен състав на С. окръжен съд, след като обсъди доводите
на страните във връзка с данните по делото и като провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, съобразно изискванията на чл.314 от
НПК, приема за установено следното:
Въз основа на доказателствените материали, събрани и проверени в хода на
3
първоинстанционното съдебно следствие, и след цялостния анализ на
доказателствената съвкупност, решаващият състав на въззивния съд намира
за безспорно установена и съответно възприема следната относима към
предмета на делото фактическа обстановка, а именно:
На 28.06.2020 г., следобед, пострадалата свидетелка Н. В. Г. трябвало да
закара майка си – свидетелката Г. Николова С., от с.Р. до гр.Б., с личния си
автомобил марка „Форд” с рег. № *****. Преди да потегли с автомобила,
оставила върху багажника на същия, чанта за документи на фирма „Т.", в
която имало 1 бр. мобилен телефон, марка „Huawei", модела „MYA-L41",
смарт часовник марка „Smartwatch, 1 бр. сребърна детелина с тегло около 1
грам, дамско портмоне от изкуствена кожа, флаш-памет 16 GB, външна
батерия на фирма „Т.", зарядно устройство за смарт часовник марка
„Smartwatch", 2бр. химикалки, тефтерче, 3 бр. каталози на фирма „Т.", 6 бр.
секретни ключове и сумата от 850 лева.
След като свидетелката Г. се качила на мястото на водача на автомобила и
до нея седнала свидетелката С., същата забравила да вземе оставената чанта
на багажника. Привела в движение автомобила и потеглила към гр.Б., като се
движила по главен път 1-3. При това движение на автомобила, около 13,39 ч.,
на изхода от с.Р., чантата паднала от багажника му на платното за движение.
Малко след това, по главен път 1-3 в посока от гр.Б. към с.Р., се движел лек
автомобил марка „Тойота” с рег. № *****, управляван от подсъдимата Д. Д.
Р.. Последната забелязала падналата чанта на пътя и след като я подминала,
направила обратен завой, спряла до нея и без да слиза от автомобила,
отворила вратата, взела чантата и я прибрала.
Междувременно пристигайки в гр.Б., свидетелката Н. Г. установила
липсата на чантата и се върнала да я търси по пътя, по който минала с
автомобила, но не я открила. Поради това подала сигнал за изгубената чанта в
РУ на МВР П..
При прегледа на видеозаписа на камера за наблюдение, поставена на пътя
на изхода от с.Р., органите на полицията забелязали лек автомобил марка
„Тойота”, чийто собственик бил подсъдимата Д. Р.. Полицейските служители
– свидетелите С. Г. и П. С. посетили дома на подсъдимата Р. в гр.Б. и провели
беседа с нея по повод на изгубената вещ. Малко след като полицейските
служители си тръгнали от дома на подсъдимата, последната им съобщила по
4
телефона, че е намерила на пътя издирваната чанта, но тъй като в нея нямало
нищо освен рекламни брошури, я изхвърлила в контейнерите за боклуци в
близост до хотел „Р.” – П.. Полицейските служители казали на подсъдимата
да отиде, да вземе чантата и да я донесе в управлението. Междувременно
свидетелите Г. и С. се отправили към мястото, посочено им от подсъдимата,
където заварили същата, заедно с нейната дъщеря – свидетелката М. Р..
Последните се намирали до контейнера за отпадъци и подсъдимата държала
чантата, като обяснила, че я е извадила от същия контейнер.
С протокол за доброволно предаване от 01.07.2020 г. подсъдимата Р.
предала на служител на РУ на МВР – П. – свидетеля Ц. Г. въпросната чанта на
фирма „Т." заедно с намиращите се в нея вещи и документи 1 бр. мобилен
телефон, марка „Huawei", модела „MYA-L41" дамско портмоне от изкуствена
кожа, флаш-памет 16 GB, външна батерия на фирма „Т.", зарядно устройство
за смарт часовник марка „Smartwatch", 2бр. химикалки, тефтерче, 3 бр.
каталози на фирма „Т.", 6 бр. секретни ключове, сумата от 2, 00 лв. и 90 ст.,
дебитна карта и лични документи на името на Н. В. Г..
В хода на образуваното досъдебно производство била назначена и
изготвена видеотехническа експертиза на приобщения запис от камера за
видеонаблюдение, разположена на изхода на с.Р. в посока гр.Б.. От
заключението на същата се установява, че липсва манипулация /намеса/ върху
записаната на диска информация. Посочено е и, че при прегледа на двата
видео файла е констатира следното: в 13:39:38 ч. автомобил марка „Форд” с
рег. № ***** достига преди отбивка в дясно на пътното платно, където черна
чанта намираща се на капака на багажника, пада и остава на пътното платно,
след което автомобила продължава своето движение; в 13:42 ч., към
кръстовището приближава лек автомобил „Тойота” /рег. номер на автомобила
не може да бъде установен/, като извършва маневра обратен завой и се
насочва в обратна посока, достига до мястото където е паднала чантата,
автомобила спира и се отваря лявата врата, след което се взима чантата и
автомобила потегля, като излиза в дясно по отбивката и излиза от обхвата на
камерата; в 13:43 ч. от отбивката в дясно на пътя излиза лек автомобил
„Тойота” с рег. № ****** насочва се към кръстовището, преминава през него
и излиза извън обхват.
Така приетата от въззивната инстанция фактическа обстановка не се
5
различава съществено от описаната в мотивите на атакуваната присъда.
Въззивният съд споделя напълно и дадената от първостепенния съд оценка на
събрания по делото доказателствен материал, а именно – че не се констатират
съществени противоречия и несъответствия в доказателствената съвкупност,
и че събраните гласни и писмени доказателства, в своята цялост пресъздават
непротиворечиво, логично и последователно възприетите за безспорно
установени фактически обстоятелства по делото.
Също както първата инстанция, настоящият въззивен състав няма
основание да не кредитира и даде вяра на показанията на свидетелите Н. Г., Г.
С., М. Р., Т. Г., Ц. А., С. Г. и П. С.. Между събраните гласни доказателства
чрез разпита на посочените свидетели и останалите доказателствени
източници по делото, основателно не са намерени съществени противоречия
от първоинстанционния съд. Противоречия от такъв характер /касаещи
релевантните обстоятелства по делото/ не се откриват и между отделните
показания на така посочените свидетели. Същите са кореспондиращи си и
пресъздават възприятията на всеки един от тези свидетели по логически
последователен, житейски достоверен, обективен и безпристрастен начин.
Правилно първият по степен съд е приел, че показанията на посочените
свидетели, в съвкупност с писмените доказателствени средства и
заключението на видео-техническата експертиза, подробно и по несъмнен
начин изясняват обстоятелствата относно това, че на въпросната дата, преди
да потегли с личния си автомобил, пострадалата забравила на задния капак на
автомобила си процесната чанта, в която се намирали инкриминираните
вещи; че по време на движение на автомобила по пътя от с.Р. за гр.Б., чантата
паднала на платното за движение, което останало незабелязано от
пострадалата Г.; че същата установила липсата на чантата когато пристигнала
в града, но не знаела и не могла да установи нейното местонахождение; че
подсъдимата Р. намерила на пътя изгубената чанта, взела я и след като
видяла, че в нея имало само рекламни брошури, я изхвърлила в контейнер за
отпадъци; че подсъдимата предала доброволно на полицейските органи
въпросната чанта, след като я извадила от контейнера, като в нея били
установени различни вещи и документи.
Наред с това обсъжданите гласни доказателства не са изолирани и от
останалия доказателствен материал. Същите кореспондират на събраните по
делото писмени доказателствени средства, материализиращи информация за
6
подадена от свидетелката Г. жалба в полицията във връзка с изгубената от нея
чанта, за извършеното на датата 01.07.2020 г. доброволно предаване от страна
на подсъдимата, на въпросната чанта /протокол – л.22 от ДП/, за откриването
в същата тази чанта на следните вещи - 1 бр. мобилен телефон, марка
„Huawei", модела „MYA-L41" дамско портмоне от изкуствена кожа, флаш-
памет 16 GB, външна батерия на фирма „Т.", зарядно устройство за смарт
часовник марка „Smartwatch", 2бр. химикалки, тефтерче, 3 бр. каталози на
фирма „Т.", 6 бр. секретни ключове, сумата от 2, 00 лв. и 90 ст., дебитна карта
и лични документи на името на Н. В. Г..
В обобщение следва да се отбележи, че въззивната инстанция напълно
споделя дадената от първостепенния съд оценка на събрания по делото
доказателствен материал. Изводите си по фактите, районният съд е извел
именно въз основа на тази законосъобразна и правилна интерпретация на
доказателствата по делото, без да са били допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, като при оценката на доказателствените
материали не са били допуснати и логически грешки.
При така възприетата от анализа на посочените доказателства, безспорна и
непротиворечива фактическа обстановка, аналогична на описаната в
мотивите на проверяваната присъда, този състав на СОС счете, че правните
изводи на първата инстанция за липса на извършено от подсъдимата Р.
деяние, което да е съставомерно, по своето обективно и субективно
проявление престъпление по чл.194 ал.1 от НК, са законосъобразни и
правилни. В частност, първостепенният съд правилно е приложил
материалния закон, като е достигнал до решаващия си извод, че
инкриминираните в обвинителния акт действия на подсъдимата по
присвояване на изгубените от свидетелката Г. движими вещи, остават извън
обхвата на престъплението „кражба”.
Вярно първоинстанционният съд е съобразил и съответно посочил в
мотивите си, че наказателноправната практика по отношение на вещите,
предмет на кражба, е еднопосочна, в смисъл, че загубената вещ не може да
бъде такъв предмет, тъй като когато владелецът е изгубил вещта, той се е
лишил от владението върху нея, поради което при присвояване на такава вещ
липсва един от елементите на обективния състав на престъплението кражба –
отнемане на владението на вещта и деянието следва да се квалифицира като
7
престъпление по чл.207 от НК /ППлВС № 6/ 1971 г., изм. с Постановление №
7/1987 г./.
В светлината на тези теоретични постановки, констатациите на
първостепенният съд, че инкриминираните движими вещи са били изгубени
от техния владелец към момента на присвояването им от подсъдимата,
правилно са интерпретирани в правните му изводи като липса на извършена
от страна на подсъдимата кражба на посочените вещи. Казано по друг начин,
когато липсват индикации за владение на една вещ, тогава ще липсва
елемента на нейното отнемане от нечие владение, респ. не е осъществен този
признак от обективната страна на престъплението „кражба”.
До този извод обосновано е достигнал и районния съд, с оглед приетите от
него за установени фактически положения, изведени от съдържанието на
доказателствената съвкупност – с изпадането на чантата на свидетелката Г. на
пътното платно от капака на автомобила, при осъществяваното от нея
управление на същия, тази вещ е излязла от фактическата й власт и Г. не е
знаела нейното местонахождение. Следователно, доколкото престъпно
отнемане на чужда движима вещ може да е налице само, ако дееца прекъсне
фактическата власт върху вещта, която се осъществява от някого и
същевременно установи своя фактическа власт, то в случая с присвояването
на изгубената от свидетелката Г. чанта, тъй като последната се е лишила от
владението върху нея, подсъдимата не е осъществила от обективна страна
състава на престъплението по чл.194 ал.1 от НК.
В тази връзка не могат да бъдат възприети за основателни релевираните
във въззивния протест доводи, че в случая процесната чанта, ведно с
намиращите с в нея вещи, не е била изгубена от свидетелката Г., а е била
забравена от нея, поради което е била годен предмет на кражба. По този
въпрос съдебната практика е категорична в становището си, че забравени са
вещи, които владелеца им е оставил в превозно транспортно средство, в
чакалня или други обществени заведения, т.е. чието точно местонахождение е
известно за него и същия не е лишен от възможността да упражни фактическа
власт върху тях /в този смисъл ППлВС № 6/ 1971 г./. В случая е безспорно
доказано, че свидетелката Г. не е знаела точното местонахождение на чантата
й, като е съзнавала единствено, че същата е паднала от багажника на
автомобила, при движението на същия по пътя от с.Р. до гр.Б.. Предвид това
8
и по същество с идентични аргументи, коментираното възражение на
прокуратурата, основателно не е било споделено и от първоинстанционния
съд.
По-нататък обаче първостепенният съд не е приложил правилно закона,
интерпретирайки го само по отношение на поддържаното от прокуратурата
обвинение, без да анализира и да се произнесе по възможността
инкриминираните от нея факти да осъществят състав на друго престъпление –
това по чл.207 ал.1 от НК, приемайки, че не може да направи това без
намесата на прокурора по реда на чл.287 от НПК. За разлика от първата
инстанция, СОС в настоящият му състав приема, че принципно по
конкретното дело няма процесуална пречка за решаващия съд да
преквалифицира инкриминираното на подсъдимата Р. деяние в престъпление
по чл.207 ал.1 от НК, тъй като описаните в обвинителния акт факти, сочат
именно на тези признаци от състава на това престъпление. Това може да
стори и въззивния съд, тъй като разполага с правомощието по чл.337 ал.1, т.2
от НПК – да приложи закон за по-леко наказуемо престъпление. Правното
квалифициране на престъпното деяние е правен извод, изводим на базата на
описаните в обвинителния акт факти и след като същите сочат на деяние,
което по своето обективно и субективно проявление, разкрива признаците на
друго престъпление – в случая такова по чл.207 ал.1 от НК /различно от
квалифицираното в обвинителния акт/, без да е налице съществено изменение
на обстоятелствената част на обвинението и става въпрос за по-леко
наказуемо престъпление, по мнение на настоящият състав не съществува
пречка, корекцията да бъде извършена от съда с присъдата. В случая, не би
било налице и съществено изменение на обстоятелствената част на
обвинението, тъй като фактическите обстоятелства, сочещи на признаците на
престъпление по посочения текст от НК, се съдържат в самия обвинителен
акт и по тях подсъдимата се е защитавала. Сред тях са всички фактически
обстоятелства, свързани със субекта на престъплението, мястото на
престъплението, начина на извършването му. Ето защо, в случая
предприемането от съда на преквалифициране на деянието в по-леко
наказуемо престъпление не би засегнало по никакъв начин фактите по
неговото осъществяване, тъй като не биха се приели за установени
фактически обстоятелства, по които подсъдимата Р. да не се е защитавала и
които да се явяват изненада за нея.
9
Предвид на това и след извършена собствена, нова оценка на фактите по
делото, предмет на доказване, въззивният съд обаче достигна до извод, че
същите сочат на действия на подсъдимата Р., които се явяват несъставомерни
по чл.207 ал.1 от НК.
Известно е, че престъплението по чл.207 ал.1 от НК е двуактно такова –
намиране на чужда движима вещ /установяване на фактическа власт върху
тази вещ/ и несъобщаване за нея на собственика, на властта или на този, който
я е изгубил, в продължение на една седмица. В случая, подсъдимата не е
осъществила именно този втори акт от състава на коментираното
престъпление. Несъмнено установено по делото е, че с протокол за
доброволно предаване от 01.07.2020 г. същата е предала на органите на
полицията процесните чанта и вещи, съдържащи се в нея, т.е. по този начин
подсъдимата е съобщила на органите на властта за намерените от нея
движими вещи и то преди изтичането на едноседмичния срок изискуем се по
чл.207 ал.1 от НК. Доколкото това престъпление е на формално извършване,
което се осъществява единствено чрез бездействието на субекта
/несъобщаване за намирането на чужди вещи/, то при него опитът е
невъзможен. С оглед на това деянието на подсъдимата Р. се явява
несъставомерно по чл.207 ал.1 от НК.
По отношение на инкриминираните за противозаконно отнети от
подсъдимата движими вещи – 1 брой смарт часовник, 1 бр. медальон –
сребърна детелина и парична сума от 850 лева, въззивният съд намира, че по
делото остана недоказано обстоятелството, че подсъдимата е намерила в
процесната чанта и посочените вещи. Това е така, доколкото несъмнено се
установи по делото, че след като на процесната дата подсъдимата намерила
чантата, същата я изхвърлила в контейнера за отпадъци и едва след няколко
дни я извадила оттам и я предала на полицията, т.е. от извършения
доказателствен анализ не може да се направи единствен еднозначен извод, че
е изключено друго лице да е открило чантата в контейнера и съответно да е
присвоило въпросните вещи от нея.
По всички тези съображения настоящият състав на въззивната инстанция
прие, че въз основа на така установените фактически положения и
констатации, направени след съвкупна преценка на доказателствения
материал по делото, не може да се изведе правен извод, че инкриминираното
10
поведение на подсъдимата Д. Р. сочи на обективните и субективни признаци
на неправомерното посегателство срещу собствеността, визирано в
разпоредбата на чл.194 ал.1 от НК, респ. на друго престъпление предвидено в
НК. Поради това СОС намери, че подсъдимата правилно, законосъобразно и
обосновано от първостепенния съд е призната за невиновна и оправдана за
това да е извършила посоченото престъпление.
Съобразно това, СОС намери, че въззивния протест срещу тази част на
проверяваната присъда на първата инстанция, е неоснователен и съдебния акт
/в наказателно-правната му част/ не се нуждае от корекции.
При проверката на присъдата в гражданско-правната й част, въззивната
инстанция счете, че същата е обоснована и законосъобразна, и също не
намери основания за нейната отмяна или изменение и в тази част.
Правилно и законосъобразно първата инстанция не е ангажирала
гражданската /деликтната/ отговорност на подсъдимата Д. Р. за
инкриминираното й с обвинителния акт деяние. За да е осъществен съставът
на непозволеното увреждане, е необходимо да е налице виновно и
противоправно поведение, което да е в пряка причинна връзка с настъпилите
вреди. В случая, доколкото от събраните по делото доказателствени
материали и техния анализ не се установи подсъдимата да е действала
противоправно, като е извършила престъпно посегателство срещу
собствеността на свидетелката Г. по отношение на процесните вещи, то
правилно първостепенния съд е приел, че не са налице елементите, касаещи
обективната страна на състава на непозволено увреждане. Не е налице и
осъществен от субективна страна деликт. Съобразявайки именно липсата на
тези предпоставки за ангажиране на гражданската отговорност за вреди от
непозволено увреждане по чл.45 и сл. ГПК, правилно районният съд е приел
за недоказан предявения граждански иск срещу подсъдимата Р. за заплащане
на обезщетение за причинените на гражданския ищец Н. Г. имуществени
вреди от престъплението по чл.194 ал.1 от НК. Ето защо, законосъобразно
първостепенният съд се е произнесъл с присъдата си по гражданския иск, като
е отхвърлил същия в претендирания от ищеца размер на обезщетението за
материална обезвреда.
С оглед изхода на делото пред двете съдебни инстанции и на основание
чл.190 ал.1 от НПК, направените по делото разноски следва да останат за
11
сметка на държавата.
Воден от горните мотиви и на основание чл.338, вр. чл.334 т.6 от НПК, С.ят
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260004 от 05.04.2022 г. на Районен съд –
гр.Б., постановена по н.о.х.д. № 119/2021 г. по описа на същия съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране по
касационен ред.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12