Р Е
Ш
Е Н И Е
№ 946
гр.Бургас, 22.07.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен
състав, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ТОДОР МИТЕВ
при участието на
секретаря Диляна Бодурова, като разгледа НАХД № 1435 по описа на БРС за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по повод жалба на И.Ж.Б. с ЕГН: **********, адрес: ***, срещу Наказателно
постановление № */07.03.2018г., издадено от
Началник група към ОДМВР-гр.Бургас, Сектор „Пътна полиция“, с което на
жалбоподателя за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3,
предл. 1 ЗДвП е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да се управлява МПС” за срок
от 6 месеца и за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1 и 2 ЗДвП е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 10 лева.
С жалбата се навеждат доводи за липса на субективна
страна на нарушението.
В последното открито съдебно заседание, жалбоподателят,
редовно призован, не се явява лично, а се представлява от пълномощник – адв. Николов – БАК, който поддържа жалбата по изложените в
нея доводи. Пледира за отмяна на НП в обжалваната част.
Административнонаказващият орган, надлежно призован, не се представлява.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на
седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката на
самото НП, то е връчено на жалбоподателя на 25.03.2019г., а жалбата е
депозирана на същата дата). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се
явява процесуално допустима.
С жалбата се иска отмяна (и процесуалният представител
прави изявление в тази насока) на наказателното постановление в частта, с която е наложено наказание
за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Поради това в останалата си
част НП, с която за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, на основание чл.
183, ал. 1, т. 1, предл. 1 и 2 ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 10 лева, е влязло в сила.
Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът, след като прецени доказателствата по
делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол,
намира за установено следното:
На 08.11.2017г., жалбоподателят,
заедно със своя вуйчо- *и св. *Г.,***,
за да поискат да върнат автомобил, който *бил закупил. Продавачът им предложил
да замени автомобила с автомобил марка „Мерцедес” с рама WDB *, който не бил
регистриран по надлежния ред и нямал регистрационни табели. Продавачът казал на
тримата, че няма проблем да пробват автомобила. Жалбоподателят и *се качили в
него, като Б. го привел в движение и излязъл от района на автокъщата.
Малко след като излезли на улицата, автомобилът бил спрян за проверка от св. Т.К.
и св. С.Ж.-***. Двамата изискали съдействие от Сектор „Пътна полиция“, като на
място дошъл св. С.М.. Водачът на автомобила не представил СУМПС и контролен
талон. На същия ден автомобилът бил закупен и регистриран.
Актосъставителят М. съставил
АУАН с бл. № */08.11.2017г. Актът бил връчен на жалбоподателя, който го
подписал без възражения. В законоустановения срок
също не били депозирани възражения.
Впоследствие, въз основа на АУАН било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена
фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият
орган счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, поради което и на основание чл. 175, ал. 3, предл.
1 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и
„Лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 6 месеца, както и разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, поради
което на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1 и 2
ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 10 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните
по делото материали по АНП, както и писмените доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част
на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП
за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка. Съдът
кредитира показанията на всички свидетели, доколкото същите не съдържат
вътрешни противоречия, както и не си противоречат едни на други.
Съдът въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от оправомощено за това лице. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере
в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е
индивидуализирано правилно. В случая не са налице формални предпоставки за
отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, водещи до порочност на административнонаказателното
производство. Според съда мястото на извършване на нарушението е конкретизирано
в достатъчна степен, която да позволи на жалбоподателя да разбере вмененото му
нарушение.
По същество, съдът счита,
че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на 08.11.2017 г., около 12,00 ч., в гр. Бургас, к-с
„Изгрев“, посока Пети километър, жалбоподателят управлявал лек автомобил
„Мерцедес” с рама WDB *,
като МПС не е било регистрирано. Съдът не споделя доводът за липса на
субективна страна на нарушението, тъй като жалбоподателят е бил правоспособен
водач и е било видно, че лекият автомобил е бил без поставени регистрационни
табели, като не се твърди продавачът в автокъщата да
е казал, че е регистриран. Отделно от това, нормалната житейска, а и законова
логика предполага, че ако един автомобил е регистриран, то на него трябва да
има поставени табели. Изявлението, че нямало проблем да бъде каран не може да
бъде аргумент за отпадане на субективната страна при водач на МПС (дейност,
източник на повишена опасност), който твърди, че си изкарва прехраната
благодарение на наличието на СУМПС.
Настоящият състав на
БРС обаче счита, че в конкретния казус извършеното нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП представлява „маловажен
случай” по смисъл на чл. 28 от ЗАНН.
От доказателствата по
делото се установява, че жалбоподателят е излязъл от автокъщата,
за да изпробва лекия автомобил, за да бъде проверена техническата му изправност,
управлявал е много кратко време (не се установява от показанията на
полицейските служители същите да са наблюдавали продължително време автомобила),
като очевидно целта не е била да се управлява нерегистрирано МПС. Автомобилът е
бил спрян на улицата, на която се е намирала автокъщата,
т.е. водачът не се е отдалечил на голямо разстояние. Тези обстоятелства дават
основание на съда да третира нарушението, като такова с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид.
Извършеното нарушение не се характеризира с такава тежест, която да обуслови
налагане на административна санкция, съгласно чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Касае се за нарушение, с
оглед характера на което не се засягат съществено уредените с тази правна норма
обществени отношения. Нарушението, с оглед липсата на вредни последици не
обуславя висока степен на обществена опасност. В този смисъл е и съдебната
практика по идентични случаи- напр. Решение
№ 1175 от 15.06.2018 г. по к. адм. н. д. № 938 / 2018
г. на XIII състав на Административен съд – Бургас.
Съгласно разпоредбата
на чл. 28 б. „а” от ЗАНН за маловажни случаи на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя,
устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение, ще му бъде наложено
административно наказание. Настоящият съдебен състав счита, че административнонаказващият орган е следвало да приложи чл.
28 б. „а” от ЗАНН, тъй като са налице всички законови предпоставки за това.
С оглед на това, че
наказващият орган не е приложил нормата на чл. 28 от ЗАНН, обжалваното
наказателно постановление следва да се отмени, като издадено в противоречие със
закона. В този смисъл са и разясненията, дадени с Тълкувателно решение №1/12.12.2007 г. на тълк. н. д. №
1/2005 г., НК на ВКС на Република България.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.3 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № */07.03.2018г., издадено от Началник група към ОДМВР-гр.Бургас, Сектор „Пътна полиция“,
В ЧАСТТА, в която на
И.Ж.Б. с ЕГН: **********, адрес: ***, за нарушение по
чл. 140, ал.
1 ЗДвП, на
основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева
и „Лишаване от право да се
управлява МПС” за срок от 6 месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Бургас в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОДОР МИТЕВ
Вярно с оригинала: Д.Б.