10.03.2021г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в
публичното заседание
на пети март
две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла И.
Прокурор В. Радева - Ранчева
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№188 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.84, ал.3 във вр. с
чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците и е образувано е по жалба на А.Р.Х. против Решение №29/14.01.2021г.
на Зам.Председател на ДАБ при МС. В жалбата се излагат твърдения за
незаконосъобразност на обжалвания акт поради съществено нарушение на
административнопроцесуалните правила и материалноправните разпоредби. Не били
спазени указанията, дадени от АССГ, с Решение №4546/10.08.2020г. по
а.д.№4866/2020г., с което било отменено Решение №2-Х/24.03.2020г. на
Интервюиращ орган към ДАБ и върнатата преписката на административния орган за
произнасяне по същество в производство за предоставяне на международна закрила.
В посоченото решение изрично било прието, че не били преценени представените от
жалбоподателя доказателства. Тези доказателства били относно факта, че бащата и
чичото на жалбоподателя били заплашвани от талибаните, като видно от
представените в приложение такива бащата бил служил в организацията на
муджахидините под командването на А. М. и се сражавал срещу талибаните.
Съдържанието на документите било изцяло пренебрегнато и не били разгледани фактите относно
положението на афганистанските граждани и техните семейства. Били направени от
административния орган изцяло автоматични и необосновани изводи, че тези
обстоятелства нямали пряко отражение върху личната бежанска история на
жалбоподателя. Счита се, че това не било така, доколкото заплахите били срещу
семейството, а имали и политически характер. Представлявали заплахи и за
сигурността на жалбоподателя. Административният орган не съобразил и мотивите
на АССГ, където било указано, че личното положение на жалбоподателя следва да
бъде преценено и с оглед факта, че братът на жалбоподателя Х. Х. получил
хуманитарен статут в Република България – Решение на ДАБ №6394/15.10.2019г. В
решението АССГ сочел, че въпреки че били пълнолетни, то те имали сходна
бежанска история, която почивала на едни и същи обстоятелства предвид
роднинската им връзка. За поред път обаче автоматично административният орган
автоматично сочел, че братът следва да бъде разглеждан като самостоятелно
семейство и не било обсъдено, че имат обща бежанска история с идентични
причини. Неправилно били преценени и релевантните за жалбоподателя факти,
свързани с личното му положение в Афганистан и Иран. Органът изобщо не
съобразил факта, че жалбоподателят не бил роден в Афганистан и не бил живял в
страната по произход на родителите му. ДАБ не били обсъдили какво ще се случи с
него, ако го върнат в страна, в която не е роден и не бил пребивавал, нямал
социални връзки, а и в тази страна родителите му и техните семейства били
преследвани. Не бил взет предвид и фактът, че при оставане в Иран, то
жалбоподателят щял да бъде изпратен в Сирия от иранските власти, за да участва
във войната там. Пропуските, които били допуснати от ДАБ, били съществени и
административният орган преценил ситуацията по начин, който не отговарял на
критериите за изследване на ситуацията с оглед на забраната за връщане в чл.3
от ЕКПЧ и чл.4, ал.3 от ЗУБ. Преценката на ДАБ противоречала и на константната
практика на ЕСПЧ и изследване на въпроса дали връщането на лицето в страната по
произход би го изложило на съществен риск за живота и сигурността му при
всеобхватна, обективна и щателна проверка предвид цялата информация, станала
достояние на компетентните органи. В Афганистан продължавал немеждународен
въоръжен конфликт според позицията на ВКБООН, но ДАБ игнорирал фактите и
анализът за страната бил непълен и необективен. Относно Иран били допуснати
съществени пропуски, тъй като липсвали съществени и общодостъпни данни за
репресивните методи на режима в Техеран и за сериозните нарушения на правата на
човека. Пропуснати били конкретни дискриминационни практики, извършвани от
иранските власти, спрямо афганистанци, търсещи убежище в Иран. Относно писмото
на ДАНС следвало да се има предвид, че административният орган следвало да се
обоснове със свои собствени мотиви. Евентуалната заплаха за националната
сигурност следвало да бъде преценена балансирано с принципа non-refoulment във вр. с чл.3 от ЕКПЧ, нещо което не
било направено от ДАБ. Иска се решението да бъде отменено и пресиката да бъде
върната за ново разглеждане от административния орган.
Ответната страна оспорва жалбата и счита,
че не е основателна.
Окръжна прокуратура Хасково изразява
становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, след като се запозна с жалбата,
становището на жалбоподателя и извърши съвкупна преценка на доказателствата,
приобщени към делото, намира за установено следното:
С молба вх.№105450-3899 от 22.08.2016г.
на Дирекция Миграция РЦ Елхово жалбоподателят е поискал закрила в Република
България, като на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ с Решение
№13594/19.12.2016г. на Председател ДАБ е отказано представянето на статут на
бежанец и хуманитарен статут на А.Р.Х.. След обжалване пред АССГ е образувано
а.д.№573/2017г., по което с Решение №5004/25.07.2017г. съдът е отменил
решението на Председателя на ДАБ и върнал преписката на административния орган
за разглеждане при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане
на закона. По касационна жалба на ДАБ пред ВАС е образувано а.д.№11071/2017г.,
с което е отменено Решение №5004/25.07.2017г. на АССГ и е отхвърлена жалбата на
А.Р.Х. против Решение №13594/19.12.2016г. на Председател ДАБ.
С Определение №111 от 14.11.2019г. по
а.д.№1120/2019г. по описа на Хасковски АС е отхвърлена жалбата на А.Р.Х. против
Отказ на Председателя на ДАБ да преразгледа решението си, с което е отказал да
представи на жалбоподателя статут на бежанец и хуманитарен статут, който отказ
е обективиран в писмо с изх.№КП-1707/27.08.2019г.
В представената преписка по делото е
приложено Решение №7427/20.05.2019г. на ВАС по а.д.№900/2019г., с което е
отменено решение на ХАС и вместо него е постановено отмяна на Заповед
№272з-2315/01.10.2018г. на началник Група Миграция при ОД МВР Хасково за налагане
на принудителна административна мярка Връщане в страната на произход, страна на
транзитно преминаване или трета страна по отношение на А.Х..
С Решение №6394/19.10.2019г. на
Председател на ДАБ е отказано предоставяне на статут на бежанец на Х. Х. и е
предоставен хуманитарен статут на същия, който е брат на жалбоподателя.
Административното производство, в което
е постановен оспореният акт – Решение №29/14.01.21г. на Зам.Председател на ДАБ,
е започнало с подадена от А.Р.Х. молба за международна закрила по ЗУБ
рег.№УП9816 от 10.03.2020г. на РПЦ Харманли – л.118 от делото, която се явява
последваща по смисъла на пар.1, т.6 от ДР на ЗУБ. С Решение №2-Х/24.03.2020г. –
98 и сл., е отказано допускане на последваща молба за закрила на жалбоподателя
до производство за предоставяне на международна закрила, като А.Р.Х. обжалва
решението пред АССГ – жалба на л.95, като е образувано а.д.№4866/2020г. на
АССГ, по което е постановено Решение №4546/10.08.2020г. С това решение АССГ
отменя Решение №2-Х/24.03.2020г. на Интервюиращ орган към ДАБ и връща
преписката за произнасяне по същество за предоставяне на международна закрила
по молбата на А.Р.Х..
След подадена молба за закрила,
регистрирана с вх.№808/04.09.2020г. по описа на РПЦ Харманли – л.69, кандидатът
е регистриран повторно.Представени са регистрационен лист от 04.09.2020г.,
указания относно реда за подаване на молба за международна закрила, за
процедурата, която следва, за правата и задълженията на чужденците, указания за
компетентния орган по предоставяне на убежище, информационен лист за
задължения, дактилоскопна карта, информация за обработване на лични данни и
декларация за съгласие в тази връзка, декларация на основание чл.30, ал.1, т.3
от ЗУБ, издадена е регистрационна карта от 04.09.2020г. С писмо
рег.№9816/08.09.20г. до Директор СД М ДАНС е извършено уведомяване за
подадената молба за закрила.
Видно от Договор за наем от 13.11.2018г.
жалбоподателят и други лица, негови сродници, са наематели на имот – л.52. Приложена
е декларация за адрес на пребиваване на жалбоподателя в Димитровград – л.51. С
Решение №7/09.09.20г. на Директор РПЦ Харманли за А.р.Х. е разрешено по време
на производството за предоставяне международна закрила да пребивава на адрес гр.Димитровград.
С покана УП 9816/09.09.20г.
жалбоподателят е уведомен за насрочено интервю в ДАБ, МС, на 21.09.20г. На
проведеното интервю на 21.09.20г. жалбоподателят е заявил, че желае да бъде
проведено в присъствие на адвокат, но последният не можел да присъства същия
ден, поради което интервюто е приключило. С покана УП 9816/23.09.20г.
жалбоподателят е уведомен за ново насрочено интервю в ДАБ, РПЦ Харманли, на
02.10.2020г. На проведеното на
02.10.2020г. интервю с жалбоподателя, в присъствието на ангажиран от него
адвокат, А.Р.Х. потвърждава казаното при попълване на регистрационния лист и че
е роден в Иран. Майка му, братята и сестрите му били в България. Напуснал Иран
преди около 4 години и половина, като останал седмица до 10 дни в Турция, нелегално.
В България отново влязъл нелегално със семейството си. В Иран живял в гр.Ш.,
където бил и роден. Принадлежал към етническата група на таджиките, мюсюлманин
– сунит, не бил арестуван, нямал проблеми с властите и не членувал в
политическа партия или организация. В Иран нямал близки роднини. Учил до 8-ми
клас в държавно училище, работил в строителството и каквато друга работа
намери, за да се издържат. Не бил живял и никога не бил ходил в Афганистан.
Напуснал Иран, защото не можели да си удължат бежанската карта. Властите искали
да отиде в Сирия, за да участва във войната там. Освен това имало един иранец,
който искал да се ожени за сестра му М., а тя не искала и била подложена на
тормоз. Този иранец им се обаждал, държал се грубо, обиждал ги и по пътя
тормозил сестра му. Така решили да напуснат страната, писали и до кварталния
полицай, но като видял, че са афганистанци – скъсал оплакването им. Лична
заплаха към него нямало, не му било оказвано насилие. Представял удостоверения
за баща си и чичо му. Семейството на чичо му било в Канада. Заминали там след
като талибаните убили чичо му, а семейството подало молба в посолството на
Канада в Афганистан. Чрез чичо му талибаните искали да намерят баща му,
заплашвали и семейството на чичо му. Родителите на жалбоподателя се запознали в
Иран и не се били връщали в Афганистан. Баща му ходел на 3-4 месеца в
Афганистан, нелегално, работел нещо, а после се връщал и само чичо му знаел
какво работи. Не можел да се върне в Афганистан, защото не бил живял там, а и животът
му щял да бъде в опасност. Талибаните търсели баща му, щели да търсят и него.
Освен това и иранският гражданин, който тормозел сестра му, бил там. Баща му
бил починал в болницата, имал бъбречни кризи, но лекарите му дали нещо, което
предизвикало смъртта му. Накарали ги да подпишат, че починал от естествена
смърт, но не подали оплакване, защото били бежанци. Близък приятел на баща му
донесъл документите, които представил, но не помнел кога това станало. Подали
молба за закрила в Иран, ВКБООН, където я приели, но не били получили статут.
Брат му Х. имал статут. В България бил от 2016г., работел в Харманли, после в
Димитровград. Брат му и той работели в Иран и издържали семейството. Всичко в
болницата за баща му плащали, за училището на децата също. Афганистанските
бежанци не можели да имат равни права в Иран.
Представени са и проведени интервюта с
други членове на семейството – М.Х., Н. Ш., М. Х..
Въз основа на изложеното в интервюто и
след преценка на събраните доказателства, служителят провел същото е дал
становище да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен
статут.
С писмо от ДАНС рег.№ М-7183/23.10.2020г.
се изразява становище на основание чл.41, ал.1, т.1 от ЗДАНС, че жалбоподателят
представлява заплаха за националната сигурност, поради което ДАНС възразява да
му бъде предоставена закрила в РБългария.
Приложени са справки на Дирекция
Международна дейност, ДАБ при МС, за актуалното положение Ислямска република
Иран и Ислямска република Афганистан.
С решение №29/14.01.2021г. на Зам.Председател
на Държавна агенция за бежанците при МС на жалбоподателя е отказано
предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл.75,
ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ. Административният орган е обосновал неоснователност на
молбата за закрила, като е извършил преценка на всички релевантни
обстоятелства, свързани с личното положение на жалбоподателя и държавата му по
произход Афганистан и трета сигурна за него страна – Иран, както и са
разгледани бежанските истории на останалите членове на семейството му. Прието
е, че не е обосновал наличието на риск за живота или свободата си, както и
опасения от преследване по причините, изброени в чл.8, ал.1 ЗУБ. Според
административния орган не са изпълнени и законовите предпоставки на чл.9 от ЗУБ
за предоставяне на хуманитарен статут. Поради това не е уважено и искането за
предоставяне на хуманитареен статут по чл.9 от ЗУБ. Отчетено е и отрицателното
становище дадено от ДАНС, с което се възразява на жалбоподателя да бъде
предоставена закрила в РБългария по съображения, че лицето представлява заплаха
за националната сигурност.
Като писмени доказателства по делото от жалбоподателя са
представени документи на чужд език, с превод на български език, като видно от
удостоверенията с №493, 494 и №497/25.06.2012г. на Министерство на външните
работи на Ислямска република Афганистан Р. Х.
и Д. Х. са били опитни муджахидини и с молба към държавите от
Международната общност да съдействат за получаване на убежище от семействата на
посочените две лица, които били предани старши командири, служили под прякото
командване на А. М., и които поради задачите, които са им поставяни, били
преследвани. С представеното писмо от 18.10.2007г. от Посолството на Канада до
семейството на покойния Х.А.М., се установяват изразените съболезнования по
повод скорошната смърт на посоченото лице, което било посветило живота си на
благородна кауза да спаси живота на другите.
При така установеното от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу
годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице
правен интерес от търсената защита и при спазване на 14-дневния срок за съдебно
обжалване, предвиден в чл.87 от ЗУБ.
Разгледана по същество, съдът
намира жалбата за неоснователна.
Оспореното в настоящото
производство решение изхожда от компетентен орган и е в кръга на законовите
правомощия, като в тази връзка следва да се има предвид Заповед
№РД05-803/14.12.2020г. – л.31 от делото, с която са делегирани правомощия на
Зам.Председателя на ДАБ на основание чл.52 от ЗУБ.
Административният акт отговаря на
общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочат
както фактически, така и правни основания за издаването му. Административният
орган излага подробни съображения относно приетото от него, че на жалбоподателя
не следва да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут, като
задълбочено е обсъдена както обстановката в страната на произход на родителите
му - Афганистан, така и обстановката в Иран, където е роден и е живял
жалбоподателя. Обективираните в решението фактически съображения имат подробна
мотивировка, ясни са, кореспондират на приложените правни норми и дават
възможност на жалбоподателя да разбере какви са мотивите, възприети от
административния орган, за да постанови решението, с което им се отказва
предоставяне на исканата международна закрила.
В хода на административното производство
има проведено интервю с жалбоподателя, както и с неговата майка Н. Ш., а също и
с неговия брат и сестра, които също са заявили, че искат предоставяне на
закрила. Административният орган е изследвал в мотивите си и данните, изложени
в интервютата, проведени с роднините - Н. Ш., М. Х., М.Х., отчетено е и че Х. Х.
има предоставен хуманитарен статут. В този смисъл административният орган е
изпълнил задължението си при произнасяне по молбата за хуманитарен статут да
извърши всестранна и задълбочена преценка на всички относими факти, декларации
или документи, свързани с личното положение на чужденците и с държавата по
произход на родителите му - Афганистан, поради което съдът приема, че няма
допуснато съществено процесуално нарушение. Изрично са обсъдени представените
документи, които касаят покойния бащата на жалбоподателя, но те не могат да
обосноват риск от посегателство при завръщане на жалбоподателя в страната по
произход. Правилно е счетено, че заявеното в тях не представлява акт на
преследване, касаещ жалбоподателя, който акт да е свързан с религиозната му
принадлежност, националност, пол или други релевантни по смисъла на ЗУБ
причини. Не се констатира при постановяване на обжалваното решение да е
допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което
да доведе до отмяна на административния акт.
Съдът намира така постановеното
решение за съответно на материалния закон.
Причините, които българският законодател установява,
като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут,
се сочат в чл.8 и чл.9 от ЗУБ.
Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в
Република България се предоставя на чужденец, който поради
основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност,
политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира
извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се
ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Наличието и
основателността на опасенията, следва да се преценяват с оглед представените в
бежанската история на кандидата за статут конкретни данни, като се отчете
произхода на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права
на човека и закрилата, която може да се получи от държавата по произход. В настоящия случай, видно от протокола от проведеното
интервю, жалбоподателят заявява, като причина
за напускане на Иран, където той пребивава легално като гражданин на
Афганистан, е посочено лошото отношение към афганистанските бежанци в Иран.
Същевременно не са налице твърдения за репресия или преследване поради раса,
религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена
социална група от държавата, партии или организации и недържавни субекти, а се
сочат проблеми, които могат да се определят като лични и свързани с мъж, който
иска да се ожени за сестра му. Според съда така изнесените по време на
интервюто от чужденеца факти правилно се интерпретират от органа, като такива,
които не установяват обстоятелството, че спрямо търсещият закрила има
осъществено преследване или е налице риск от бъдещо такова, поради което и жалбоподателят
основателно да се страхува от това. Нито един от изнесените факти от бежанската
история не сочи данни за опасност или реално проявено насилие спрямо търсещият
закрила поради причините, които се релевират в закона. Още повече, че самият
жалбоподател сам избрал да напусне страната си, а не да е бил принуден да го
стори. Статутът на лицето следва да се определя не просто от субективните
възприятия, но и последното следва да е породено от обективна ситуация, каквато
не е била установена от административния орган. Нито пред административния
орган, нито в съдебното производство, има твърдения или доказателства, че
спрямо А.Р.Х. е имало преследване или пък
съществува риск от преследване, което да попада в предметния обхват на ЗУБ.
Така съдът намира, че установените с интервюто факти са правилно
интерпретирани, като е обсъдено и доброволното напускането на държавата по
произход. При обсъдената от интервюиращият орган представена бежанска история,
то може да се направи защитен извод за липса на осъществено преследване по
смисъла на чл.8, ал.1 от ЗУБ. В настоящото производство не се установява
причините за напускане да попадат в обсега на изброените в определението за
понятието бежанец, нито може да бъде направен извод, че чужденецът се нуждае от
закрила. Посоченото в бежанската история, свързано с баща му и чичо му
поведение, не само не е изяснено, но и касае период от преди 2012г. /видно от
доказателствата/, като не се сочи след това жалбоподателят да е бил обект на
преследване, нито се обосновава наличие на реална опасност от бъдещо такова в
страната му по произход. В този смисъл правилен
се явява изводът, който прави ответникът, че оспорващият напуска
страната си по произход, мотивиран единствено от съображения, които не са
релевантните за настоящото производство, нито сочи, че изпитва основателни
опасения от преследване по някоя или някои от причините, посочени в чл.8, ал.1
от ЗУБ. Съдът счита, че след извършената преценка на
фактите от бежанската история, обосновано се приема, че причините за напускане
на страната по произход не са правно значими по смисъла на ЗУБ. Реално в
историята си чужденецът не навежда някакви твърдения за конкретни репресии,
предприети спрямо него или близки членове на семейството му, които да се дължат
на някоя от причините, посочени в разпоредбата на чл.8, ал.1 от ЗУБ, което и
обуславя извода, че решението на ответника да отхвърли молбата като
неоснователна е изцяло правилно.
Причините, които българският
законодател установява като обосноваващи предоставянето на хуманитарен статут,
се сочат в чл.9 от ЗУБ.
Съгласно чл.9, ал.1 от ЗУБ
хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията
за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи
закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална
опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция /т.1/ или
изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание /т.2/, или тежки
заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в
случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт /т.3/. Правилна е
преценката на административния орган, че в случая не са изложени твърдения и не
се установява в държавата си по произход А.Р.Х. и семейството му да са изложени
на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или
екзекуция, или изтезание, или нечовешко, или унизително отнасяне, или
наказание, каквито изисква разпоредбата на чл.9, ал.1, т.1-2 от ЗУБ. По
отношение на предпоставките да се предостави хуманитарен статут съгласно чл.9,
ал.1, т.3 от ЗУБ правилно бежанската история е изследвана с оглед Решение от 17
февруари 2009г. на Съда на Европейския Съюз (СЕС) по дело C-465/07, по
тълкуването и прилагането на член 15, буква „в” от Директива 2004/83/ЕО на
Съвета от 29 април 2004 година относно преценката за силата на степента на
безогледно насилие. В тази посока е обсъдена актуалната информация относно
Афганистан /държава по произход за родителите/ и Иран – справка вх.№МД-673/09.12.2020г.
и справка вх.№МД-582/27.10.2020г., като са отчетени сътрудничеството на
правителството в Афганистан с ВКБООН, МОМ и други хуманитарни организации, а в
частност и на иранското правителство по отношение на бежанците от Афганистан,
както и че на териториите на двете държави не е налице въоръжен конфликт, както
и че гражданските власти поддържат ефективен контрол върху силите за сигурност.
Изложеното в жалбата за риск
от посегателство над жалбоподателя е неоснователно и не кореспондира със
ситуацията в Афганистан или Иран. Няма данни правата на оспорващия да са били
нарушени, не са налице и данни за осъществено спрямо него преследване. А.Р. не
е бил обект на лични заплахи, не са налице и данни за преследване на лица от
етноса на оспорващия - таджик. Така настоящият съдебен състав намира
извършената преценка относно ситуацията в двете страни – Афганистан и Иран, за
правилна. Дори въпреки наличието на данни за свързани със сигурността
инциденти, то от съдържащите се в административната преписка справки не се
разкрива наличието на безогледно насилие, достигнало до толкова високо ниво, че
да съществуват сериозни и потвърдени опасения за излагането на реална опасност
цивилно лице, върнато в съответния регион поради самия факт на присъствието си
на тази територия. Съответно на доказателствата е и заключението на органа, че
доколкото в конкретния случай няма добре обоснован страх от преследване и
индивидуализиране на заплахата за живота на кандидата за закрила, за да са
налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, безогледното
насилие в Афганистан и Иран следва да е изключително, каквото то не е, видно от
събраната информация. В конкретния случай за А.Р. не се установява специфичен риск от тежки лични
заплахи срещу живота и/или личността му поради присъщи на индивидуалното
положение елементи и лични обстоятелства, който риск да е реално осъществим при
завръщане в Афганистан или Иран, поради което ситуацията в страната на произход
следва да е с извънредна висока степен на колективна опасност, каквато тя не е.
Представените от страна на жалбоподателите доказателства не могат да
опровергаят този извод, тъй като удостоверенията са издадени през 2012г. и касаят
дейност на бащата на кандидата за закрила, но не могат да обосноват специфичен
риск от посегателства, реално осъществими при завръщане на А.Р. в
Афганистан и Иран. С оглед установеното, че жалбоподателят, заедно със
семейството си, са живели дълго в Иран, то страната следва да се приеме като
трета сигурна страна за тях, на територията на която не съществува реален риск
чужденците да понесат тежки посегателства, с оглед на което те могат
безпрепятствено и трайно да се ползват от ефективна закрила там.
Същевременно административният
орган е взел предвид и писмо с рег.№М-7183/23.10.2020г. на ДАНС, изпратено до
ДАБ, с което е изразено становище, че се възразява агенцията да предостави
закрила на жалбоподателя, тъй като същият представлява заплаха за националната
сигурност.
Правилно и законосъобразно административният орган е преценил, че са налице
условията за прилагане на изключващата клауза на чл.12, ал.2, т.4 от ЗУБ. В
случая на административния орган не е предоставена възможност за преценка дали
да предостави търсената закрила, а напротив - има законова забрана за
предоставяне и на статут на бежанец, и на хуманитарен статут.
В този смисъл съдът счита, че административният
орган правилно е приложил закона и не е допуснал съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, което да представлява основание за
отмяна на обжалвания акт. Оспореното решение не противоречи на
материалноправните разпоредби, съответства с целта на закона и следва да бъде
потвърдено, а подадената против него жалба – отхвърлена като неоснователна.
Мотивиран така и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Р.Х. против Решение №29/14.01.2021г.
на Зам.Председател на ДАБ при МС.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок
от съобщаването му.
Съдия: