№ 25
гр. София , 01.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на първи февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Пламен Дацов
Светла Букова
в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - София Ана Алексова
като разгледа докладваното от Пламен Дацов Въззивно частно наказателно
дело № 20201000601367 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.20, ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 Закон за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции (ЗПИКОНРНФС).
С Решение №260036/26.11.2020 г., Окръжен съд - Кюстендил по ЧНД№531/20 год.
е постановил решение, с което е признал Решение от 22.10.2019 г. по дело ЕGS-*********,
постановено от правосъдието на Кралство Нидерландия с адрес Postbus 185 8900 AD
Леуварден, Кралство Нидерландия (издаваща държава по смисъла на закона), в сила от
03.12.2019 год. за налагане на финансови санкции – задължение за заплащане на 240 евро,
чиято левова равностойност е в размер на 469, 20 лева за нарушение на чл.2 от Закона
относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение
по пътищата – нарушение на забрана за изпреварване с товарен автомобил при управление
на МПС, установена със знак F3/42, извършено на 28.02.2019 год. в 15,58 часа в Hoogeveen,
Rykswg, (А28) издадено по отношение на българския гражданин Ф. С. (F. S.), роден на
29.06.1986 год. в Република Северна Македония, гр.Куманово, с постоянен адрес в
гр.Кюстендил, кв.“Герена“, ул.“Софроний“ №19.
Така постановеното Решение е обжалвано в срок от адв.Стоилов – сл.защитник на
засегнатото лице Ф. С., с молба за отмяна на съдебния акт като неправилен и
незаконосъобразен. Мотивите за това са, че не било конкретизирано удостоверението, не се
знаело как е уведомено лицето, а удостоверението не е преведено на български, както и
1
самото решение. Не са били събрани доказателства, че засегнатото лице притежава доходи
или имущество и, че има обичайно пребиваване на територията на Република България.
В хода на съдебните прения пред САС защитникът и засегнатото лице не се
явяват, като е представено писмено становище, с което молят да се даде ход на делото, а по
същество да се уважи жалбата.
Представителят на САП предлага да се потвърди решението като правилно и
законосъобразно.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и взе предвид
становищата на страните достигна до следните фактически и правни изводи:
Основателно Окръжен съд - Кюстендил е приел, че процесното решение по
смисъла на чл.3, ал.1 от ЗПИКОНРНФС е издадено от административен орган на страна –
членка на ЕС, като финансовата санкция е постановена по повод на осъществено
административно нарушение. Административният акт на несъдебен орган в Кралство
Нидерландия е влязъл в сила, а засегнатото лице е било уведомено за административно-
наказателното производство и, че може да обжалва пред съдебен орган, но само е избрало да
не реализира правата си. Именно поради тази причина правилно е преценено от първия съд,
че липсват основанията визирани в чл.35, т.9 от Закона за отказ от признаване. Съдебният
акт е придружен с Удостоверение, както се изисква по чл.4, ал.1 от ЗПИКОНРНФС, като е
налице и превод на български език на самото удостоверение. В този смисъл възраженията в
жалбата, че липсвал такъв не отговарят на истината. Следва да се отбележи, че превод на
решението не се изисква в настоящото производство. В допълнение удостоверението е
индивидуализирано съобразно законовите изисквания като в този смисъл и това възражение
е неоснователно.
На следващо място, от формална страна са налице условията по чл.3, ал.1
ЗПИКОНРНФС, тъй като въпросното удостоверение е издадено за физическо лице
извършило нарушение, което се наказва съобразно законодателството на издаващата
държава с финансова санкция.
От друга страна, не следва да се разглежда, дали това нарушение представлява
такова и по законодателството на Република България, тъй като в случая не се изисква
двойна наказуемост – чл.30, ал.2, т.1.
Не може да се приеме възражението на защитата, че е налице основание по чл.30,
ал.3 от закона, тъй като както правилно сочи първият съд, изискването за обичайно
местопребиваване в страната е в условия на алтернативност с другите предпоставки в чл.30,
ал.3, както и с предпоставката за постоянно местожителство, а наличието на постоянен
адрес в страната покрива посоченото изискване.
2
Що се отнася до възражението за липса на доказателства за имущество и доходи,
то това не е от основанията за отказ за признаване на решението за прилагане на финансови
санкции посочени в закона или РР.
С оглед на така установените факти, правилно и законосъобразно първият съд е
приел, че не са налице предпоставките за отказ на признаване и изпълнение по силата на
чл.35 ЗПИКОНРНФС. В допълнение е констатирано и още едно обстоятелство, че няма
информация, че спрямо жалбоподателя за същото нарушение в Република България или в
друга държава, различна от издаващата, е постановено и приведено в изпълнение решение
за налагане на финансови санкции. Не е изтекла давността, липсва имунитет или привилегия
съгласно българското законодателство. Липсват данни за отлагане на изпълнението на
решението. Няма доказателства за пълно или частично изпълнение на процесната сума.
Неоснователно е възражението, че нямало данни кога е получено решението, тъй
като нито в закона, нито в РР 2005/214/ПВР на Съвета няма такова основание за отказ,
достатъчно е само да се заяви, че засегнатото лице е уведомено за правото му да обжалва в
съответните срокове. Същото се отнася и до липса на превод на решението, което не е
основание за отказ от изпълнение. Такъв превод се изисква само за удостоверението.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. чл.20, ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1
ЗПИКОНРНФС, САС - 8 състав, НО,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260036/26.11.2020 г. на Окръжен съд - Кюстендил по
ЧНД№531/2020 година
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3