РЕШЕНИЕ

 

Номер                                                06.01.2016 год                           Град Перник

В     И  М  Е  Т  О   Н А    Н  А  Р  О  Д  А

 

Пернишки районен съд                                                                                                              ІІІ гр. състав

На  17.12                                                                                                                                              Година 2015

В открито съдебно заседание, в следния състав:

                                                         

                                            РАЙОНЕН  СЪДИЯ: Зорница Кръстева-Дойчинова

            Секретар: Н.Д.

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 04991 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 Предявеният иск е с правно основание чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

 Производството по делото е образувано по предявен от К. В.Д., ЕГН ********** *** срещу Ц.Е.Р., с ЕГН ********** ***, иск с правно основание чл. 45, вр. чл. 86 ЗЗД, с който ищеца моли съда да осъди ответника да му заплати сумата в размер от 6 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания, причинени в резултат на нанесен му от ответника побой на 23.07.2013 г. в *****, в следствие на който ищеца е получил увреждане – счупване на челюст, довело до затруднение при дъвчене и говорене за около 2 месеца, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането 23.07.2013 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.

В исковата молба е отразено, че на 23.07.2013 г., на ул. ***** ответника му е нанесъл побой с юмруци, ритане с крака по лицето, главата и тялото. В следствие на този побой, ищецът бил със счупена челюст. На следващия ден е постъпил за лечение в УМБАЛ “Св. Анна” АД, гр. София. Извършена му била хирургическа интервенция и му е било приложено стандартно телено шиниране на долна и горна челюст. За нанесения побой, срещу ответника е образувано н.о.х.д. № 1750/2013 г. по описа на ПРС, за престъпление по чл. 129, ал.2, вр. ал.1 НК. Наказателното дело приключило със споразумение, с което ответника се е признал за виновен по повдигнатото му обвинение за причинена средна телесна повреда на ищеца. В следствие на извършеното от ответника посегателство, ищецът е търпял силни болки и страдания, както по време на извършването на престъплението, така и след това. Било затруднено дъвченето, говоренето и изпитвал силни болки и дискомфорт. Нарушени били социалните му контакти, преживял стрес.

Препис от исковата молба и приложенията към нея, са връчени на майката на ответника, със задължение да предаде, но в срока по чл. 131 от ГПК не е депозиран отговор от него.

В съдебно заседание ищеца К. В.Д., чрез процесуалния си представител адв. М., поддържа исковата претенция. Прави се искане за постановяването на неприсъствено решение срещу ответника, предвид на това, че са налице предпоставките за това.

Ответникът, редовно и своевременно е призован за съдебно заседание отново чрез майка си, не се явява, не изпраща представител в съдебно заседание, не взема становище по спора, не ангажира доказателства.

 

Съдът, след като прецени твърденията на ищеца и събраните по делото доказателства, намира че са налице условията за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл. 239, ал.1, вр. с чл. 238, ал.1 от ГПК.

 В хода на устните състезания, ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение. Съдът като констатира, че ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, не се е явил в първото по делото съдебно заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, както и че са му указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание, намира че са налице кумулативно изискуемите предпоставки по  чл. 238, ал.1 и чл. 239, ал.1, т.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение. В срока за отговор по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът не е представил такъв, като последиците са му били изрично съобщени с нарочно съобщение, редовно връчено му на 26.08.2015 г. - арг. чл. 239, ал.1, т.1 от ГПК, не се е явил в първото съдебно заседание проведено на 17.12.2015 г., въпреки редовното си призоваване на 16.11.2015 г., както и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие - арг. чл .238, ал.1 от ГПК.

Съдът намира, че предявения иск е и вероятно основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените към нея и събрани в хода на процеса доказателства - арг. чл. 239, ал.1, т.2 от ГПК. Видно от представен към исковата молба влязъл в сила споразумителен протокол от 08.11.2013 г., по НОХД № 1750/2013 г. по описа на ПРС, че ответникът се е признал за виновен в това, че 23.07.2013 г. в гр. Перник, ул. *******, макар и непълнолетен към момента на извършване на деянието, но можещ да разбира свойството и значение му и да ръководи постъпките си, чрез нанасяне на удари с юмруци в областта на главата /челюстта/, причинил на ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст, при което се затруднява дъвченето и говоренето, като деянието е извършено при пряк умисъл като форма на вината. Предвид разпоредбата на чл. 300 ГПК, съдът е обвързан с влязлата в сила присъда по отношение на извършването на деянието, противоправността на деянието и вината на дееца. Доколкото по делото не са налице други възражения, то на доказване подлежи единствено размера на причинената вреда. По делото се изготви СМЕ, от заключението на която се установява, че в следствие на посочените по-горе увреждания, към настоящия момент при ищеца не се наблюдават трайни последствия от получените увреждания и не се налагат нови оперативни интервенции. Установява се, че оздравителния период е продължил около 3 месеца. В следствие на полученото увреждане, на ищеца е проведено оперативно лечение, изразяващо се в наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с тел. Счупването на долната челюст и провеждането на оперативно лечение, са довели до затруднение при дъвчене и говорене за срока на възстановяване около три месеца. По време на травмата и лечението, ищецът е търпял болки и страдания, като първите две седмици от лечението и две седмици след сваляне на телената имобилизация, болките са били с по-интензивен характер.

 

По делото беше разпитан и един свидетел Д. Н.-Д. – майка на ищеца, от показанията на която е видно, че по време на лечението ищецът не е могъл да се храни самостоятелно и с нормална храна. Налагало се е да бъде хранен с течна храна, подавана през сламка. Сламката е трябвало да бъде намествана през процепи на зъбите, което пък водело до разместване на поставената шина - тел. Налагало се на всеки 2 – 3 дни да ходи да я стягат. Всяко едно всмукване от сламката водело до болки. Имал проблеми и с устната хигиена, тъй като било наложително да се спазва такава, за да не се получават инфекции.

С оглед изложеното, съдът намира, че искът за претърпени неимуществени вреди в следствие на причинената от ответника средна телесна повреда, е основателен в претендирания размер от 6 000,00 лв. и следва да бъде уважен. 

На основание чл. 86 ЗЗД се дължи и законна липса за забава върху претендирана главница, считано от датата на увреждането – 23.07.2013 г. до окончателното изплащане на вземането.

 Предвид гореизложеното и на основание чл. 238 ГПК настоящият състав намира, че искът за предявените главница и лихви е основателен и следва да бъде уважен, като на основание чл. 239 ал.2 ГПК съдът не следва да излага мотиви за това.

 

По разноските за настоящето производство:

 Ищецът претендира разноски, но не доказва да е направил такива, поради което и не следва да му се присъждат разноски.

Тъй като съгласно разпоредбата на чл. 83, ал.1, т.4 ГПК при предявяване на иска, ищецът не дължи държавна такса, то с оглед уважаването на исковете в пълен размер, държавната такса следва да се възложи в тежест на ищеца. Поради това, той следва да бъде осъден да заплати по сметка на ПРС сумата от 240,00 лв. държавна такса. В тежест на ответника следва да бъде възложено и заплатеното от бюджета на съдебната власт възнаграждение за вещо лице в размер на 100,00 лв.

 

С оглед изложеното Пернишкият районен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Ц.Е.Р., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ НА К. В.Д., ЕГН ********** *** СУМАТА 6 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания, причинени в резултат на нанесен му от ответника побой на 23.07.2013 г. в *****, в следствие на който ищеца е получил увреждане – счупване на челюст, довело до затруднение при дъвчене и говорене за около 2 месеца, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането 23.07.2013 г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА Ц.Е.Р., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Пернишкия районен съд сумата от 240,00 лв. държавна такса и сумата от 100,00 лв. заплатено от бюджета на съдебната власт възнаграждение за вещо лице .

Решението е постановено при условията на неприсъствено такова, поради което и по аргумент на чл.239, ал.4 от ГПК не подлежи на обжалване.

            По арг. на чл. 240, ал.1 от ГПК, неприсъственото решение да се съобщи на ответника.

Препис от решението да се връчи и на ищеца.

 

                                                                                               

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: