№ 312
гр. София, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20211000501630 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 11.01.2021г. по гр.д. № 302/2019г. по описа на Софийски градски съд, І-
23 състав е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на А. М. Г. сумата от
2000лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, търпени вследствие на
незаконно повдигнато и поддържано обвинение за престъпление по чл. 195, ал.2 вр. ал.1 т.4
пр.3 и т.5 вр. чл.194 ал.1 НК, по което е оправдана с влязла в сила присъда по НОХД №
11251/2002г., ведно със законната лихва върху главницата от 28.07.2018г., като иска над
присъдения размер до пълния претендиран от 70 000лв, както и акцесорния иск за лихви за
периода 16.06.1997г.-08.07.2018г. е отхвърлен като неоснователен.
Решението е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство А. М. Г. в
отхвърлителната му част чрез пълномощник адв. Г.У. с оплаквания за неправилност, поради
нарушение на материалния закон /чл.52 ЗЗД/. Конкретните доводи се изразяват в
несъобразените от съда обстоятелства във връзка с обема на вредите, касаещи
продължителността на наказателното производство /21 години/, през който период е било
засегнато нейното добро име, репутация и здраве в резултат на преживения стрес в
причинна връзка с възникналите заболявания, включително изживените притеснения и
неудобства поради необходимостта да пътува от Червен бряг до София, за да се явява пред
разследващите органи. Твърди се още, че са напълно необосновани мотивите на съда
относно икономическите и обществени условия като фактор за определяне на обезщетение в
1
толкова занижен размер, и че са допуснати процесуални нарушения като не са обсъдени и
съобразени гласните доказателствени средства, установяващи тежите травмиращи за ищцата
последици от наказателното преследване. И на края се сочи, че не е съобразено
заключението на медицинската експертиза, която съвсем ясно е посочила, че стресът е един
от факторите, отключващи констатираните при ищцата заболявания. Иска се отмяна на
решението в обжалваната му отхвърлителна част и вместо това постановяване на ново по
същество, с което се уважи иска в пълния предявен размер.
В срок не е подаден отговор на въззивната жалба от страна на прокуратурата.
Софийският апелативен съд, след като прецени доводите на страните и извърши
самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, приема следното:
При служебна проверка по чл.269, изр.първо ГПК се констатира, че решението в
обжалваната му отхвърлителна част е валидно и допустимо. В осъдителната му част не е
обжалвано и е влязло в законна сила.
Първоинстанционното производство е образувано по иск на А. М. Г. против
Прокуратурата на РБ за компенсиране на неимуществени вреди, търпени вследствие на
незаконно повдигнато и поддържано обвинение за престъпление по чл. 195, ал.2 вр. ал.1 т.4
пр.3 и т.5 вр. чл.194 ал.1 НК по НОХД № 11251/2002г на СРС, по което е призната за
невиновна с влязла в сила присъда на 28.07.2018г. в размер на 70 000лв и лихва върху
главницата, считано от 16.06.1997г.
Като правопораждащи факти ищцата в исковата молба поддържа незаконно
повдигнатото обвинение за престъпление и продължителността на наказателното
производство от 21 години, през които търпяла негативи, изразяващи се в злепоставяне на
име и авторитет, финансови загуби, влошаване на здравословно състояние в резултат на
преживения стрес и забавяне на процедурата по осиновяване, заради невъзможността да се
снабди с „чисто“ удостоверение за съдимост.
В срока за отговор прокуратурата заема становище за неоснователност на иска,
акцентирайки на факта, че по-голяма част от срока на наказателното производство делото е
било в съдебната му фаза, спрямо която ответникът няма ръководни функции, че липсва
причинна връзка между влошеното здравословно състояние на ищцата и повдигнатото
обвинение по чл.195 НК, и че тя е многократно осъждана, затова и не могат да се
разграничат търпените неимуществени вреди.
Поради влизане в сила на решението в осъдителната му част следва да се приеме, че
със сила на пресъдено нещо са установени всички материални предпоставки по чл.2, ал.1,
т.3 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на прокуратурата като процесуален субституент на
държавата по искове с правно осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и спорът пред настоящатата
въззивна инстанция се свежда до обема на вредите и размера на компенсиращото ги
обезщетение.
По фактите няма спор и пред първата инстанция е изяснено въз основа на
приложеното НОХД № 11251/2002г. по описа на СРС, 100 с-в , че спрямо ищцата в
2
съучастие с друго лице е било повдигнато обвинение с с постановление от 16.06.1997г. за
престъпление по чл. 195, ал.1, т.5 вр. чл. 194, ал.1 НК – кражба при предварителен сговор и
извършена чрез използване на специален начин /умение, ловкост и бързина/, и че е
оправдана по така повдигнатото обвинение с влязла в сила на 28.07.2018г присъда на СРС
по същото дело.
Пред първата инстанция са събрани гласни доказателствени средства посредством
разпита на св.Г., от показанията на която се установява, че ищцата е била притеснена по
повод на делото, защото поне по няколко пъти в годината са я викали да дава обяснения в
София. Според свидетелката именно заради това дело се разболяла от нерви, защото не
могла да си осинови дете, както не й е известно ищцата да има други дела или да е била
осъждана. В тази им част показанията на свидетелката не следва да се кредитират поради
противоречието им с писмените доказателства и заключението на медицинската експертиза.
Във връзка с възраженията си ответникът е представил пред първата инстанция
свидетелство за съдимост на ищцата от 15.02.2019г, с което установява твърденията си, че
последната е многократно осъждана в периода 2003г-2006г основно за престъпления по
чл.195 вр. чл.194 НК – има общо девет осъдителни присъди с наложени наказания,
включително и лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за определен
изпитателен срок, и за които е настъпила реабилитация по право по чл.88 А НК на
30.11.2017г.
С приетата пред първата инстанция и неоспорена медицинска експертиза на вещо
лице специалист – вътрешни болести се отрича наличието на пряка причинна връзка между
преживения стрес и установеното при ищцата заболяване – карцином на яйчника. Вещото
лице- медик съвсем категорично е пояснило, че причините за развитие на карцерогенезата са
множествени, сред които генетични промени, клинични рискови фактори като липса на
раждания, ранна или късна менопауза, затлъстяване, наследствена обремененост и много
други. Настъпват редица нарушения в организма, които довеждат до проява на туморния
процес, но стресът сам по себе си не може да се определи за фактор при развитието на
онкологично заболяване. Второто диагностицирано при ищцата заболяване - захарен диабет
тип 2 е свързано с намалено отделяне на хормона инсулин и недостатъчна за самите клетки
секреция. Причината за възникването му също е определена като комплексна от вещото
лице – възраст на болния /над 45 години риска се повишава/, обездвижване, употреба на
алкохол, затлъстяване, което увеличана риска с около 10 пъти, генетична предиспозиция,
неправилно хранене. Не се отрича възможността стресът като фактор да окаже влияние за
развитието на захарния диабет или да го отключи, но категорично не би могъл да е
единствената причина за появата и развитието на болестта.
Въззивният състав след като съобрази оплакванията и възраженията на страните и
прецени събраните по делото доказателства, приема въззивната жалба на ищцата за
частично основателна, по следните съображения:
Първоинстанционният съд, въпреки че е определил релевантните по този въпрос
3
факти не е отчел в достатъчна степен обема и интензитета на вредите с оглед на всички
установени по делото обстоятелства. От съществено значение за обема на вредите, търпени
вследствие на незаконно повдигнато обвинение през 1997г за престъпление по чл.195 вр.
чл.194 НК е продължителността на наказателното производство /около двадесет и една
години/, тежестта на обвинението за умишлено престъпление от общ характер, за което е
предвидено наказание лишаване от свобода, както извършваните през този период
множество процесуални действия предимно в съдебната фаза /около 30 открити заседания/,
които утежняват по интензитет търпените от ищцата вреди. Основателно в контекста на
изложеното е оплакването в жалбата на ищцата, че при преценка обема и интензитета на
вредите не са били отчетени в достатъчна степен всички установени по делото
обстоятелства, довели до накърняване на личната сфера и най–вече продължителността на
наказателното производство, което е извън всякакви разумни срокове. Касае се за
обстоятелство, което след изменението на ЗОДОВ в чл. 2б /Нов - ДВ, бр. 98 от 2012 г./
законът посочва като основание за отговорност на държавата, независимо от
основателността на обвинението, а когато то е незаконно, се увеличават вредните последици
за обвиняемия и посоченото ще е от значение за глобалното определяне на обезщетението по
справедливост в хипотезата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Неразумната продължителност на
наказателното производство /повече от 21 години/ ще следва да се прецени в конкретния
случай като факт, който обосновава завишаване на определеното обезщетение при
незаконно обвинение.
Неоснователни са доводите на прокуратурата пред първата инстанция, че забавата на
наказателното производство е в съдебната му фаза, за която не носи отговорност. Както е
изяснено в ТР № 5/2015 г. на ОСГК на ВКС, процесуален субституент на държавата по
искове с правно осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е само прокуратурата на РБ, а отговорността е
обективна. Без значение кои от правозащитни органи - съд, прокуратура и разследващи
органи, и в каква степен с действията си, са допринесли за увреждането. Държавата, чрез
своя процесуален субституент - Прокуратурата на РБ, не може да се освободи от
отговорност, нито тя да бъде намалена, поради това, че цялостното увреждане е причинено
и от действия на други държавни органи по чл. 2 ЗОДОВ и конкретно за случая неразумната
продължителност на наказателното производство, което има съществено значение за
негативното отражение на обвинението върху неимуществената сфера на ищцата.
Според настоящия въззивен състав справедлив размер на компенсиращото обезщетение
по чл.52 ЗЗД би била сумата от 5000лв, над която до пълния заявен размер искът се явява
неоснователен. Не се установява пряка причинна връзка между установените при ищцата
заболявания и повдигнатото обвинение като стресогенен фактор. Действително за появата
на захарен диабет тип 2 стресът макар и да не е единствената причина би могъл да се
определи като един от възможните фактори, който да го отключи или окаже негативно
влияние върху развитието на болестта. Диагностицирането на това заболяване обаче е
станало в период, в който освен процесното обвинение ищцата е имала образувани поредица
наказателни дела предимно за престъпления по чл.195 вр. чл.194 НК, приключили с
4
осъдителни присъди, които също представляват източник на стрес, затова е необосновано и
нелогично да се приеме, че именно процесното обвинение е най-същественият измежду тях
фактор. От друга страна множеството осъдителни присъди предимно за същия вид
престъпление сочи, че формираната за ищцата обществена нагласа се дължи на
обремененото й съдебно минало, а не на конкретното обвинение, поради което и в тази част
не следва да се ценят като достоверни свидетелските показания, уточняващи коментарите за
нейната личност пряко свързани с това наказателно дело. Не могат да се възприемат за
основателни оплакванията за нарушение на критериите за справедливост и се ценят като
утежняващи обстоятелствата, свързани със забавяне на процедурата по осиновяване.
Представените доказателства установяват обременено съдебно минало – множество
осъдителни присъди, реабилитирането по които е настъпило през 2017г - приблизително,
когато е влязла в сила и оправдателната присъда през 2018г. Поради това отказа на
компетентните органи да засвидетелстват пригодност на ищцата като осиновител не се
дължи на процесното обвинение, нито при наличие на девет осъдителни присъди в същия
период биха могли да се разграничат неблагоприятните субективни изживявания, пряко
произтичащи от процесното обвинение. Вярно е оплакването в жалбата, че 21 години е
значителен период от човешкия живот, и че продължителността на наказателното
производство е съществен критерии, но при определяне обема на вредите от значение са и
поредица други обстоятелства относно личността на ищеца, обществения и социален статус,
както и конкретното изражение на обвинението върху неимуществената му сфера, а както се
установи в случая травмиращите последици се дължат и на множество други фактори.
В обобщение решението ще следва да бъде отменено в обжалваната му отхвърлителна
част за разликата до 5000лв, представляваща признатото за дължимо обезщетение за
неимуществени вреди по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, като вместо това се присъди допълнителна
главница от 3 000лв, ведно със законната лихва от 28.07.2018г до окончателното изплащане.
В останалата обжалвана отхвърлителна част решението ще подлежи на потвърждаване.
В осъдителната му част за сумата от 2000лв решението не е обжалвано и е влязло в законна
сила.
По въпроса за разноските: Няма основание за изменение на разноските пред първата
инстанция с оглед разпоредбите на чл.10, ал.3 изр. 1 ЗОДОВ и предвид частичното
уважаване на искове, в който случай на ищеца се присъжда в пълен размер дължимата
държавна такса. От приетите за доказани пред първата инстанция разноски в размер на
200лв ще следва допълнително да се присъдят такива в размер на 14,28лв.
Пред настоящата въззивна инстанция са претендирани от ищцата, но единствено са
доказани такива за държавна такса от 5лв, които ще й се присъдят.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 11.01.2021г. по гр.д. № 302/2019г. по описа на Софийски
5
градски съд, І-23 в отхвърлителната му част, в която състав е отхвърлен предявеният от А.
М. Г. против Прокуратура на Република България иск за обезщетение за търпени
неимуществени вреди по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ вследствие на незаконно повдигнато и
поддържано обвинение по чл.195, ал.1, т.5 вр. чл. 194, ал.1 НК, по което е оправдана с
влязла в сила присъда по НОХД № 11251/2002г. на СРС, за разликата между присъдения от
първата инстанция размер 2 000лв до установения като дължим размер от 5 000лв, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА на Република България да заплати на А. М. Г. ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр.***, ул.***, № 53, ет. 1 допълнително сумата от 3 000лв,
представляваща разликата между присъденото обезщетение от първата инстанция в размер
на 2 000лв и дължимото в размер на 5 000лв за неимуществени вреди по чл.2, ал.1, т.3
ЗОДОВ, търпени вследствие на незаконно повдигнато и поддържано обвинение по чл.195,
ал.1, т.5 вр. чл. 194, ал.1 НК, за което е оправдана по НОХД № 11251/2002г. на СРС, ведно
със законната лихва върху допълнително присъдената главница, считано от 28.07.2018г. до
окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 11.01.2021г. по гр.д. № 302/2019г. по описа на
Софийски градски съд, І-23 в останалата обжалвана отхвърлителна част.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА на Република България да заплати на А. М. Г.
допълнително разноски пред двете инстанции в размер общо на 19,28лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване препис
на страните при наличие на предпоставки по чл.280 ГПК .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6