№ 107
гр. Плевен, 12.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Светослава М. Цонева
при участието на секретаря ДАНИЕЛА В. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от Светослава М. Цонева Административно
наказателно дело № 20244430202054 по описа за 2024 година
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59 ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № Р-006049 от 16.10.2024
година на Председател на КЗП, с което на основание чл. 45 ал. 1 от Закона за
потребителския кредит на ***, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в ***, представлявано от С.Н.Н. и Н.М.Л. – управители, е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3 000
лева за извършено административно нарушение по чл. 11 ал. 1 т. 10 във вр. ал.
1 от Закона за потребителския кредит.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ - редовно призован не се представлява в съдебно
заседание. В жалбата си депозирана по реда на чл. 59 ЗАНН чрез юрисконсулт
М. Д. изразява становище, че наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния и процесуалния
закон. Твърди се, че неправилно актът за установяване на административно
нарушение е съставен в отсъствието на нарушителя, както и че нарушението
не е подведено под правилната правна норма. Твърди се, че словесното
описание на нарушението и в акта за установяване на административно
нарушение и в наказателното постановление не съвпада с цифровото му
изразяване, а именно: изписана е като нарушена разпоредбата на чл. 11 ал. 1 т.
1
10 от Закона за потребителския кредит, а всъщност описаните факти покриват
състава на друго нарушение – този на чл. 19 ал. 2 от Закона за потребителския
кредит. Ето защо жалбоподателят счита, че наказателното постановление е
издадено в нарушение на процесуалния и материалния закон и следва да бъде
отменено. Ако съдът не приеме тези доводи, моли да приложи разпоредбата
на чл. 28 ЗАНН. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
ОТВЕТНИКЪТ по жалбата – редовно призован не се представлява. В
писмено становище счита, че наказателното постановление е законосъобразно
и обосновано, издадено е в съответствие с материалния и процесуалния закон,
поради което и следва да бъде потвърдено изцяло. Изложени са съображения,
че нарушението не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28
ЗАНН, поради което наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 и
едновременно с това се възразява срещу размера на адвокатското
претендираното адвокатско възнаграждение.
СЪДЪТ, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и
в тяхната съвкупност, взе предвид събраните по делото доказателства и
разпоредбите на закона, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. ІІ
от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен,
място и материя орган.
На 20.03.2024 година свидетелите С. Н. - *** и Р. И. К. извършили
проверка в офис за кредити, находящ се в ***, стопанисван от *** където осе
предоставяли потребителски кредити по смисъла на ЗПК в размер от 100,00
до 5 000, 00 лева. В момента на проверката нямало налични сключени
договори за потребителски кредит, поради което проверяващите съставили
констативен протокол и с него изискали от дружеството да предостави такива
договори в офиса на КЗП- клон Плевен.
На 28.03.2024 година, жалбоподателят в настоящото производство
предоставил изисканите с констативния протокол документи и информация.
След проверка на същите документи, свидетелите С. Н. и Р. К. установили, че
2
договорите и придружаващите ги документи са със заличени дати на
сключване при предоставяне на съответната информация. Това наложило на
29.03.2024 година да бъде изпратена покана до дружеството да предостави
допълнително документите без заличени дати.
На 12.04.2024 година били предоставени изисканите от представителите
на Комисията документи.
На 16.04.2024 година било изпратено писмо до търговеца, в което да
изясни включен ли е размера на възнаграждението за предоставяне на
допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ към ГПР.
На 26.04.2024 година било представено становище от ***, което не
давало конкретен отговор на въпроса дали размера на възнаграждението за
допълнителни услуги е включен в размера на ГПР. Ето защо до дружеството
била изпратена нова покана да се яви или осигури представител на
07.05.2024 година, за да предостави ясна и категорична информация включен
ли е размера на възнаграждението за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“
към ГПР.
На 21.05.2024 година на представителите на КЗП била предоставена
информация, че размера на възнаграждението за допълнителни услуги не е
включен в ГПР. Представителите на КЗП подложили на проверка представен
от дружеството договор за потребителски кредит № 40018333777, сключен на
28.06.2023 година. Установили, че въз основа на същия договор на
потребителя била предоставена сума в размер на 500 лева със срок за
погасяване 12 месеца, като в договора било записано, че потребителя е
поискал и закупил допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 200 лева, която
услуга всъщност се състои в приоритетно разглеждане на документите и
сумата за тази услуга представлява 55% от размера на предоставения кредит и
услугата „Флекси“ в размер на 225 лева, като заплащането на
възнаграждението за тези услуги е включено в погасителния план. При така
установените факти, представителите на КЗП приели, че договорът за
потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11 ал. I т. 10 от ЗПК.
На 23.05.2024 година с изх. № Р – 03-786/23.05.2024 година до *** била
изпратена покана да се яви и или осигури представител на 04.06.2024 година
за съставяне на АУАН. Поканата била получена на 27.05.2024 година.
На 04.06.2024 година в офиса на КЗП Плевен не се явил представител на
3
***. На 05.06.2024 година, в отсъствието на нарушителя и при условията на
чл. 40 ал. 2 ЗАНН бил съставен акт за установяване а административно
нарушение по чл. 11 ал. 1 т. 10 от Закона за потребителския кредит.
Впоследствие е издадено и обжалваното наказателно постановление,
което санкционира ***, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в ***, представлявано от С.Н.Н. и Н.М.Л. – управители, с имуществена
санкция в размер на 3 000 лева за извършено административно нарушение по
чл. 11 ал. 1 т. 10 във вр. ал. 1 от Закона за потребителския кредит.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
представените по делото писмени доказателства: наказателно постановление
№ Р-006049 от 16.10.2024 година на Председател на КЗП; акт за
установяване на административно нарушение № 006049 от 05.06.2024 година
на главен инспектор в КЗП придружително писмо с входящ № Р-03-1579 от
21.10.2024 година и обратна разписка - 2 листа;; доклад на главен инспектор в
КЗП С. Н. от 24.06.2024 година;; копие от пълномощно на юрк. М. Д.; копие от
пълномощно на юрк. Г.С.-К.; известие за доставяне от 29.03.2024 година;
покана с изходящ № Р-03-500 от 28.03.2024 година и обратна разписка за
получаването й; становище с изходящ № Р-03-497 от 28.03.2024 година;
становище с изходящ № Р-03-576 от 12.04.2024 година; покана с изходящ № Р-
03-588 от 15.04.2024 година и обратна разпита за получаването й; становище с
изходящ № Р-03-660 от 26.04.2024 година; покана с изходящ № Р-03-689 от
07.05.2024 година и обратна разписка за получаването й; покана с изходящ №
Р-02-176 от 07.05.2024 година; покана с изходящ № Р-02-176 от 21.05.2024
година; покана с изходящ № Р-02-176 от 14.05.2024 година; покана с изходящ
№ Р-02-176 от 21.05.2024 година; становище с изходящ № Р-03-689 от
21.05.2024 година; покана с изходящ № Р- 03-786 от 23.05.2024 година и
обратна разписка за получаването й; писмо с изходящ № Р-02-176 от
29.05.2024 година; покана с изходящ № Р-02-193 от 06.06.2024 година;
покана с изходящ № Р-02-193 от 12.06.2024 година; констативен протокол №
К-2739063 от 20.03.2024 година; договор за потребителски кредит №
40018333777 от 28.06.2023 година, ведно с погасителен план, преддоговорна
информация, искане за кредит и приложения - 30 листа; заверено копие от
Заповед № 358ЛС от 22.04.2015 година на Председателя на Комисия за защита
на потребителите.
4
В подкрепа на възприетите от съда и описани по горе фактически
обстоятелства са и събраните гласни такива посредством разпита на
свидетелите С. Н. Н. и Р. К., разпитани непосредствено в съдебно заседание.
При така приетото за установено от фактическа страна СЪДЪТ счита, че
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Административно наказателното производство въвежда строги правила
за осъществяването му както в основния закон – ЗАНН, така и в
специализираните закони, които определят различните видове
административни нарушения и наказания за тях. Ето защо и особено важно е
за държавните органи, които прилагат административно наказателните
разпоредби да извършват това при стриктно съблюдаване на законовите
разпоредби. Това се налага не от обстоятелството, че прилагането на нормите,
които определят отговорността на всеки нарушител е самоцелно, а от
обстоятелството, че стриктното им спазване е гаранция за справедливост на
процедурата и липсата на произвол. Във всеки конкретен случай когато
държавните органи искат да ангажират административно наказателна
отговорност на конкретен субект, извършител на административно
нарушение, са задължени съобразно чл.6 от ЗАНН да опишат това нарушение
както от обективна, така и от субективна страна с неговите признаци, които
сочат че е осъществено, както и с настъпилия вредоносен резултат, както и
конкретно да посочат законовите разпоредби, които са нарушени.
Изпълнението на тези изисквания е от огромно значение не само за защитата
на жалбоподателя, който има право да научи в цялост какво точно нарушение
е извършил, за да организира защитата си, но и с оглед на спазването на
принципа на законосъобразност, който стои в основата на административното
право.
В процеса на проверка на законосъобразността на наказателното
постановление съдът прие, че са спазени всички процесуални правила,
визирани в разпоредбите на чл. 34, чл. 40 и чл. 57 ал. 1 т. 5 ЗАНН.
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен,
място и материя орган. Актът за установяване на административно нарушение
е съставен от инспектор при КЗП Плевен в рамките на неговата материална и
териториална компетентност, съставянето на акта е извършено след нарочно
отправена покана, която била сведена до знанието на жалбоподателя, но
5
същият не се явил и не е изпратил нарочно упълномощено лице. Актът за
установяване на административно нарушение бил връчен впоследствие по
надлежния ред.
Наказателното постановление е издадено и в съответствие с
материалния закон.
Разпоредбата на чл. 11 ал. 1 от Закона за потребителския кредит съдържа
детайлно описание на всички реквизити, които следва да съдържа договора за
потребителски кредит по смисъла на ЗПК. Същият следва да бъде изготвен на
разбираем език и да съдържа: датата и мястото на сключването му; вида на
предоставения кредит; името, единния граждански номер (личен номер или
личен номер за чужденец), постоянния и настоящия адрес на потребителя;
името/наименованието, правноорганизационната форма, кода по БУЛСТАТ
или ЕИК и адреса/седалището на кредитора; данните по т. 3 за физически
лица и по т. 4 за еднолични търговци и юридически лица - когато в договорите
участва кредитен посредник; срока на договора за кредит; общия размер на
кредита и условията за усвояването му; стоката или услугата и нейната цена в
брой - когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за стока или
услуга или при свързани договори за кредит; лихвения процент по кредита,
условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който
е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства
се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за
всички приложими лихвени проценти; методиката за изчисляване на
референтния лихвен процент съгласно чл. 33а и не на последно място
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Представените по делото писмени доказателства установяват по
категоричен начин, че сключения договор за потребителски кредит от
28.06.2023 година, предоставен на вниманието на контролните органи не
отговаря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК . Видно от същия е, че на
потребителя е била предоставена сума в размер на 500 лева със срок за
погасяване 12 месеца, като в договора било записано, че потребителя е
6
поискал и закупил допълнителни услуги „Фаст“ в размер на 200 лева и
„Флекси“ в размер на 225 лева и сумите за тези услуги представлява 85% от
размера на предоставения кредит, като заплащането на възнаграждението за
тази услуга е включено в погасителния план. В случая сключения договор за
потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11 ал. I т. 10 от ЗПК,
тъй като той трябва да съдържа ГПР и общата сума, дължима от потребителя
като в нея следва да бъдат включени всички разходи, в това число и за
допълнителни услуги. В конкретният договор от 28.06.2023 година посочения
ГПР/ годишен процент на разходите/ е неверен тъй като сумата за
допълнителни услуги „ Фаст“ и „ Флекси“ не е била включена в общия размер
на ГПР в разрез с изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 ЗПК, с което е осъществен
и състав на същото административно нарушение. Практически договорът за
потребителски кредит не съдържа посочване по ясен и разбираем начин
годишния процент на разходите и общата , дължима сума от потребителя.
Съдът прие изводите на наказващият орган за осъществен изцяло
състава на описаното и в акта и наказателното постановление нарушение по
чл. 11 ал. 1 т. 10 от Закона за потребителския кредит за правилни и
законосъобразни. СЪДЪТ намери, че обжалваното наказателно
постановление, с което е санкциониран жалбоподателя е
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ОБОСНОВАНО. Същото е издадено от компетентен
по материя, място и степен орган в съответствие както с материалният, така и
с процесуалният закон. Спазени всички изисквания на закона по
установяването на нарушението, съставянето на АУАН и издаването на
наказателно постановление в рамките на законоустановените срокове.
Наложеното на *** административно наказание е правилно определено като
вид и размер, предвиден в разпоредбата на чл. 45 от Закона за потребителския
кредит и то към предвидения минимален размер при отчитане конкретната
тежест на извършеното нарушение и обстоятелствата около извършването му.
Съдът счита, че нарушението не може да се квалифицира като маловажен
случай. Същото се отличава с типична обществената опасност, търговецът
стопанисва обекти на територията на цялата страна, т.е. обхвата на засягане на
обществените отношения е изключително широк. Наказателното
постановление следва да бъде потвърдено изцяло.
При този изход на делото и на основание чл. 63 Д ал. 3 ЗАНН във вр.чл.
37 от Закона за правната помощ във вр. чл.27 е от Наредбата за изплащане на
7
правната помощ, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на
Комисия за защита на потребителите разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.2 т. 5 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № Р-006049 от 16.10.2024
година на Председател на КЗП, с което на основание чл. 45 ал. 1 от Закона за
потребителския кредит на ***, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в ***, представлявано от С.Н.Н. и Н.М.Л. – управители, е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3 000
лева за извършено административно нарушение по чл. 11 ал. 1 т. 10 във вр. ал.
1 от Закона за потребителския кредит.
НА ОСНОВАНИЕ чл. чл. 63 Д ал. 3 ЗАНН във вр.чл. 37 от Закона за
правната помощ във вр. чл.27 е от Наредбата за изплащане на правната помощ
***, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в ***,
представлявано от С.Н.Н. и Н.М.Л. – управители ДА ЗАПЛАТИ на Комисия за
защита на потребителите, *** разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150 лева по НАХД № 2054/2024 година по описа на Районен съд
Плевен.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено пред Административен съд – Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8