М О Т И В
И
към Присъда № 24 от
04.12.2019 г. по НОХД № 203/ 2019 г.
по описа на Районен съд -
Луковит
Районна прокуратура - Луковит е повдигнала
обвинение спрямо подсъдимия П.П.Т., за престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. с ал.
1 НК, за това, че на 23.03.2017 г. сутринта в с.К., Ловешка област, на ул. „В.“,
се заканил с убийство на И.Й.С. ***, като се заканил: аз тебе ще те убивам,
блъскал го и го удрял с дървен кол, което би могло да възбуди основателен страх
за осъществяване на намерението.
В
наказателния процес не беше предявен граждански иск от пострадалия, но във
връзка с направеното искане, като участник в производството И.Й.С. е
конституиран в качеството му на частен обвинител по делото.
В съдебно
заседание прокурорът поддържа обвинението спрямо подсъдимия П.П.Т. за
престъплението по посочената му в обвинителния акт правна квалификация, като
счита същото за доказано. Моли съда да признае подсъдимия за виновен и да му
наложи наказание пробация с трите пробационни мерки за срок от по 8 месеца -
задължителната регистрация и периодичните пробационни срещи, както и
безвъзмезден труд 160 часа в рамките на една година.
Повереникът
на частния обвинител адв. Д., заявява подкрепа с казаното от прокурора относно
доказаността на обвинението, като излага и подробни аргументи в подкрепа на обвинението,
такова, каквото е повдигнато от прокурора.
Повереникът на частния
обвинител адв. С., завява, че се присъединява изцяло към пледоарията на адв. Д..
Частният обвинител И.Й.С. изразява
становище, че изцяло се присъединявам към казаното от неговите повереници.
Защитникът на подсъдимия П.П.Т.
- адв. Л., моли съда да признае клиента му за невинен и да го оправдае и за
престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Твърди, че напълно
недоказано остава повдигнатото обвинение срещу подсъдимия за извършено
престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 НК. Нито на етап досъдебно
производство, нито във входа на проведеното съдебно следствие са събрани преки
или косвени доказателства, доказващо вината на П.Т. в извършеното престъпление.
Излага аргументи за недоказаност на обвинението, който подкрепя с анализ на
гласните и писмените доказателства по делото.
Подсъдимият
П.П.Т. се явява в съдебно заседание и не се признава за виновен. Дава обяснения
като отрича извършването на престъпната проява, за която е обвинен. В дадената
му последна дума моли съда за оправдателна присъда.
Съдът като
съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият П.П.Т. е роден
на *** ***, български гражданин, с основно образование, женен, не работи, не е осъждан,
с ЕГН **********. Същият живее със съпругата си Р.П.Т. ***.
Пострадалият И.Й.С. ***. Същият
притежава в с.К., в съседство с подсъдимия П.П.Т., наследствен застроен имот на
ул. „В.“ № *, който през лятото го посещава със своето семейство. В дворното
място има насадени дръвчета и поставени пчелни кошерища, за които пострадалият
се грижи. Отношенията между подсъдимия Т. и семейството на С. към началото на
2017 г. не били добри, без по делото да има данни за предишни конфликти помежду
им. Когато отивал в с.К., самият пострадал избягвал да говори със своите съседи
– подсъдимият Т. и неговата съпруга Р.П.Т., тъй като имало случай на тормоз и
отправени към него заплахи от тяхна страна, с цел да го провокират и
предизвикат побой помежду им.
Преди
дата 22.03.2017 г. подсъдимият Т. наел свидетелите А.М.М., А.Р.И. и М.К.М. ***,
да ремонтират покрива на дома му в с.К..
Същевременно,
на дата 20.03.2017 г., пострадалият И.Й.С. пристигнал в с.К., тъй като имал
намерение да извърши ранно пролетен преглед на пчелите, който отглеждал в двора
находящ се на улица „В.“ № *. Когато пристигнал в селото, възприел, че съседите
му извършвали строителни работи като правили надстройка на втория етаж на
къщата им. Същият не осъществил никакъв контакт с тях, тъй като не си говорили
заради лошите отношения помежду им. През първия ден на пребиваването си в с.К.,
пострадалият възприел ремонтните дейности в съседния двор и решил да не
преглежда кошерите, предполагайки, че ще има проблеми със съседите си, тъй като
те използват всевъзможни поводи за разправии с него.
На другия
ден – 21.03.2017 г., около 04.30 часа след като работниците в съседния двор
преустановили работата, пострадалият започнал да слага храна – пити в кошерите,
която дейност продължила до стъмване.
На
22.03.2017 г., около 15.00 часа, пострадалият отново решил да прегледа кошерите
с цел да ги подхрани. Кошерите били осем на брой, като четири от тях били
разположени на около 10 метра от дома на подсъдимия. Между кошерите и дома на
подсъдимия имало засадени и един ред дървета – лешници. По същото време в двора
на подсъдимия като строители работели тримата свидетели А.М.М., А.Р.И.
и М.К.М., които ремонтирали покрива на къщата му. Докато отварял и преглеждал
кошерите, които били на близко разстояние /около 10 метра/ от строителния
обект, пчелите се раздразнили и започнали да нападат тримата строители, които
веднага напуснали обекта. Двама от работниците – свидетелите А.Р.И. и М.К.М.,
скочили от обекта от височина около 3-4 метра и побягнали. Свидетелят А.М.,
който бил алергичен от ужилване на пчела, също побягнал и се скрил веднага в
автомобила, с който били дошли на работа. В този момент подсъдимият и неговата
съпруга Р.П.Т. се ядосали и започнали през оградата да отправят клетви, псувни
и обиди към техния съсед, при което той си мълчал. След като работниците
преустановили работа на обекта веднага си тръгнали. Ядосани от случилото се,
вечерта подсъдимият и неговата съпруга започнали от улицата да крещят към
пострадалия, който бил в дома си, отправяйки към него викове: „Излез бе, излез
да се бием“, както и псувни по адрес на родителите му.
На другия
ден – 23.03.2017 г., рано сутринта преди 06.55 часа, пострадалият взел
пластмасова туба и тръгнал пеша към чешмата, която се намирала на около 500
метра разстояние от дома му, за да си налее вода. След като налял вода в
тубата, пострадалият се отправил обратно към дома си. В този момент подсъдимият
Т., който имал намерение да се саморазправя с пострадалия, възприел
пострадалият, че идва към дома си. Излязъл на улицата и се затичал към него със
същите намерения. Приближавайки пострадалия на близко разстояние пред домовете
им, около 4-5 метра, подсъдимия започнал да го блъска, казвайки му: „А сега да
видя дали можеш да се биеш“, както и започнал да го удря с юмруци по лицето.
След като нанесъл няколко удара на пострадалия, подсъдимият се върнал до дома
си, взел един дървен кол и тръгнал отново към пострадалия като започнал да
отправя към него закани с думите: „Аз тебе ще те убивам“, а като видял че на
улицата няма хора възкликнал: „А то няма свидетели!“. Отново нападнал
пострадалия нанасяйки му удари с кола по тялото, като през цялото време крещял
отправяйки му отново закани за убийство с думите: „Аз теб ще те убивам“. В
същия момент към тях се приближила и съпругата на подсъдимия – Р.П.Т., която
също започнала да удря пострадалия. Подсъдимият и съпругата му съборили пострадалия
на земята, който паднал по гръб, като подсъдимият продължил да го заплашва, че
ще го убива. Към нападателите се присъединил и техен близък, младо момче
неустановено по делото, което ритнало три пъти по главата пострадалия. Когато
преустановили нападението, пострадалият се изправил и попитал младото момче:
„Защо ме удари, защо ме риташ, нищо не съм ти направил“, а то му казало: „Ти
биеш чичо ми …“, след което и тримата нападатели оставили пострадалия и си
тръгнали.
След като
пострадалият С. дошъл на себе си, си казал „Свърши се“. Същият чувствал силни
болки от нанесените му удари по тялото, както и изпитвал тревожност и уплаха от
тази си среща с подсъдимия Т.. Седнал на бордюра на улицата пред дома си и веднага
се обадил на телефон 112, за да потърси помощ и да бъдат спрени нападателите. Свързал
се с оператор от Регионален център 112 в гр.Монтана, при което между него и
оператора бил възпроизведен следният разговор: Оператор: Център 112, слушам Ви!
С.:*** 3, И.С. се казвам. Току що бях нападнат от цигани на улицата, на „В.“
пред къщата, удариха ме по главата…“. Оператор: Имате ли нужда от медицинска
помощ? С.: Мисля, че ще се оправя. Оператор: Линейка да идва ли? С.: Не, трябва
ми спешна полицейска помощ, за да ги спре (говори задъхано). Оператор: Добре, К.
Община Луковит ли е? С.:***, В. 3. Оператор: Улица „В.“ 3? С.: Да. Оператор: На
улицата ли Ви нападнаха? С.: Да, бях за вода. Оператор: Сигурен сте, че няма
нужда от медицинска помощ? Колко лица са били? С.: Един… Оператор: Нещо взеха
ли Ви? С.: Не, не ми взеха нищо (чува се кашляне и охкане). Оператор: Там ли
чакате екипа, на В. 3? С.: Да, да. Оператор: Сигналът е приет. С.: Благодаря!
(чува се охкане). След това пострадалият се обадил на съпругата си за да и
разкаже за случилото се.
По повод
на сигнала подаден от пострадалия на телефон 112, от страна на полицейските
служители Т.П.К. и В.Н.И. била извършена проверка. Двамата полицейски служители
се отправили към мястото на сигнала и когато пристигнали в с.К., първо спрели
патрулния автомобил пред дома на подсъдимия и разговаряли със съпругата му Р.
Петрова Т.. След това отишли до пострадалия, който седял на бордюр пред дома си,
без
видими следи от наранявания. След като провели разговорите с пострадалия и Р.П.Т.,
полицейските служители установили, че подсъдимият Т. е правил ремонт на покрива
на дома си и е имал работници, както и че е нанесъл побой на пострадалия,
понеже пчелите, които той отглежда, щели да ужилят наетите от подсъдимия работници.
Още на
същия ден - 23.03.2017 г. пострадалият И.Й.С., чувствайки се обект на престъпно
посегателство, веднага потърсил защита срещу действията на подсъдимия подавайки
жалба в Районна прокуратура - Луковит, в която описал случая от сутринта на
същата дата, посочвайки, че му били отправени непрекъснато псувни и закани за убийство
от неговия съсед П.. По тази жалба била възложена и извършена предварителна
проверка от органите на РУ МВР – Луковит, като с Протокол от 11.04.2017 г. за
предупреждение по реда на чл. 65 ЗМВР подсъдимият Т. бил предупреден да не се
саморазправя и заплашва с побой И.Й.С..
От страна
на полицейския служител Т.К. била изготвена докладна записка, касаеща
извършената дейност за времето на дежурството му от 20.30 часа на 22.03.2017 г.
до 08.30 часа на 23.03.2017 г. Относно посетения сигнал в докладната записка,
на позиция 9 същият посочил – 06.55-07.35 Сигнал за скандал в с.К., ул. „В.“ № *
– недействителен.
По повод образуваната
пред РП - Луковит преписка, впоследствие било образувано досъдебно производство
за закана с убийство по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК с пострадал И.Й.С.
било прекратено с постановление на наблюдаващия досъдебното производство
прокурор от 08.06.2018 г. – поради недостатъчно доказателства за извършено
престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК от страна на П.П.Т..
С Определение
№ 198/ 03.08.2018 г. по ЧНД № 184/ 2018 г. по описа на РС - Луковит (стр.87-93
от ДП) е отменено прекратителното постановление на прокурора, като са дадени
указания от съда за провеждане на ефективно разследване, съобразно указанията в
мотивната част на определението.
На 25.03.2017 г. И.Й.С. посетил Д-р А. Н. Х. –
специалист по съдебна медицина /асистент в Катедра по съдебна медицина и
деонтология при Медицински университет – София/. След извършения преглед на С. било
издадено Съдебно-медицинско удостоверение № 63.03/ 2017 г., в което били описани
следните обективни находки: В дясната ябълчна област има оток и мораво синкаво
кръвонасядане с размери 7/5 см. В тилната област на главата има оток с диаметър
7 см. В областта на долния край на дясната лопатка има мораво синкаво
кръвонасядане с размери 15/10 см със светла ивица в средата с размери 6/2 см.
По задната повърхност на гръдния кош леко вляво от срединната линия има две
червеникави охлузвания с размери 2/0,5 см горното и 1/1 см долното. По задната
повърхност на лявото рамо има червеникаво охлузване с диаметър 1 см. В областта
на левия лакът има оток с диаметър 10 см, като в същата област има група
ивичести червеникави охлузвания с диаметри от 1 см до 3 см. По гърба на лявата
длан има силно изразен оток и мораво синкаво кръвонасядане с размери 14/8 см. В
съставения документ съдебният лекар отразил, че тези уврежданията са получени
по времето, за което съобщава пострадалия и по начина описан от С. – в резултата
на действие на твърди тъпи и тъпорези предмети.
В
последствие пострадалият И.Й.С. за период около три месеца не посещавал дома си
в с.К., тъй като изпитвал страх от преживяното и се опасявал, че подсъдимият Т.
ще осъществи намерението си да го убие.
Съдът прие заключението на
съдебно-медицинската експертиза на № л. 96-97 от досъдебното производство,
изготвена от вещото лице Д-р М.Г., която не беше оспорена от страните.
В съдебно
заседание, вещото лице Д-р М.Г. защити заключението по изготвената на
досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза.
На поставените
от страните, по реда на чл. 282, ал. 2, вр. с ал. 1 НПК въпроси, вещото лице
отговори, че експертиза
е изготвена по писмени данни, след запознаване с медицинската документация
приложена по делото и с разпита на пострадалия. Поддържа даденото заключение,
като внася яснота относно причинените телесни увреждания на пострадалия,
съобразявайки и това, което същият изложи в с.з.
Според вещото лице, на пострадалия са
нанесени множество травматични изменения, предимно кръвонасядания и охлузвания.
Няма рани, които биха предизвикали кървене, но телесните увреждания по своето
същество са му причинили болка и страдание. Независимо, че пострадалият твърди,
че е губил съзнание, според вещото лице - няма данни за загуба на съзнание, за
сътресение на мозъка със загуба на съзнание. Пострадалият е имал пълен спомен –
преди, по време и след произшествието. Не се очакват трайни последици от тази
повреда, като същата е причинена по начин и време, съобщен от пострадалия –
множество удари с твърд тъп предмет. Отразените в медицинската документация
травматични изменения, не налагат специализирано лечение, тъй като няма рани за
зашиване, имало е само кръвонасядания, охлузвания, които с времето отминават за
около 15-20 дни и изчезват напълно.
От приетото и неоспорено от страните заключение
на съдебна психиатрично-психологична експертиза, е видно, че при изследването
на пострадалия И.Й.С. на поставените въпроси вещите са дали следните отговори:
че същият е психически годен да участва в досъдебно и
съдебно производство; че има интелект в горна граница на нормална умствена
надареност и е съответен на календарната му възраст и образователния ценз; че може
правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и може да дава
достоверни обяснения за тях; че не страда от психично заболяване и не се води
на диспансерен отчет; че към момента на извършване на деянието С. е могъл да
разбива свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си,
както и да предвиди последиците от него; че може да участва пълноценно в бъдещ
наказателен процес; както и че в деня на инцидента и няколко дни след него С. е
изпитал основателен страх за живота си. Той е изпаднал в състояние на Остра
стресова реакция, която е преминала за няколко дни без проведено специализирано
лечение.
В съдебно
заседание, явилото се вещото лице Д-р Х.В. поддържа заключението. Твърди, че се
касае за освидетелстван, който веднага след инцидента е изпаднал в състояние на
остра стресова реакция, която е преминала без специфично лечение в рамките на
няколко дена. Към момента на извършване на деянието пострадалият е можел да
участва в бъдещ наказателен процес, както и е годен да дава показания в настоящия
процес. Според вещото лице Д-р В., не се е наложило някакво по-задълбочено
разстройство на съзнанието след инцидента, тъй като пострадалият е бил изпаднал
в състояние на стрес, който е преминал без лечение.
На поставените
от страните, по реда на чл. 282, ал. 2, вр. с ал. 1 НПК, въпроси, Д-р В. даде
категорично експертно становище, че пострадалият е изпитвал
основателен стрес за живота и здравето си. Това е стресова реакция, която след
това е преминала. Пак според Д-р В., пострадалият не би могъл да преиначава
истината или да допълва някакви неща, които не са се случвали, като това негово
експертно мнение се потвърждава от начинът, по който пострадалият разказа за
случилото се, както и от поведението му в съдебно заседание.
От своя страна, вещото лице Д-р Л.С.
също поддържа даденото заключение. Според вещото лице, основното за съдебното
производство е, че липсват данни за психична болест, липсват данни за
краткотрайно и продължително разстройство, което да пречи на пострадалия да
разбира свойството и значението на извършеното спрямо него, и съответно и да
ръководи постъпките си. Липсват данни за манипулиране на ситуацията.
Д-р С. даде категорично становище, че
пострадалият е изпитал основателен страх за живота си, като изключително важно
е да се отбележи, че това е едно състояние, при което от часове до няколко дни,
най-много до седмица, на остра стресова реакция, и състояние, при което човек
действително изпитва основателен и силен страх, но нормално, психологично, след
това тези симптоми отшумяват. Ако останат след месеци, се минава към друг тип
разстройство, но няма данни пострадалият да е изпаднал в такива състояния след
това.
Пак според вещото лице, това състояние
на пострадалия е отшумяло с времето от няколко дни до седмица, но по време на
деянието, той е изпитал основателен страх за живота си. Вещото лице даде и
принципно разяснение, че влошени личностово взаимоотношения, когато са налице,
влияят върху реакцията и поведението на човек, при което страхът би бил по-голям,
ако пострадалият познавайки човека, знае, че може да се случат подобни неща.
Гореизложената
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на гласните
доказателства по делото - частично от обясненията на подсъдимия П.П.Т., от
показанията на свидетелите: А.М.М., М.К.М. и Т.П.К. дадените в разпита
пред съдебния състав в хода на съдебното следствие, приобщените чрез
прочитането им на основание чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 1 НПК, частични показания
дадени в хода на досъдебното производство в разпит пред разследващ орган на свидетеля
М.К.М., приобщените чрез прочитането им на основание чл. 281, ал. 5, вр. с ал.
1, т. 4 НПК показания дадени в хода на досъдебното производство в разпит пред
разследващ орган на свидетеля А.Р.И., от показанията на свидетеля В.Н.И.,
огласени чрез прочитането им на основание чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 2 НПК, както и от приложените писмени доказателства – материали от прокурорска
преписка № 32296/ 2017 г. на Софийска районна прокуратура (стр.6-12 ДП); Писмо
от Дирекция „Национална система 112“, Районен център 112 - Монтана, ведно с
компакт диск, съдържащ аудиозаписи 1 бр. и електронни картони – 3 бр.
(стр.15-17 ДП); материали от прокурорска преписка № 285/ 28.03.2017 г. на РП
Луковит (стр.18-21 ДП); съдебномедицинско удостоверение № 63.03/ 2017 г.
(стр.26 ДП); Докладна записка (стр.37-38 ДП); протокол за предупреждение (стр.39-40
ДП), протокол за разпит на свидетел (стр.51-52 ДП); протоколи за разпит на
свидетел (стр.63-65 ДП); протоколи за разпит на свидетел (стр.69-71 ДП);
протоколи за разпит на свидетел (стр.74-76 ДП); писмо с рег. № 10583р-75/
14.01.2019 г. на Регионален център 112 гр.Монтана (стр.111 ДП); протокол за
оглед на веществени доказателства с приложен компактдиск (стр.112-113 от ДП);
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние (стр.117 ДП);
справка за съдимост с рег. № 311/ 29.05.2019 г. (стр.119 ДП); автобиография
(стр.120 ДП).
При
изграждане на фактическите си изводи по делото, съдът се довери и на
заключенията на изготвените по делото съдебно психологична и психиатрична и
съдебномедицинска експертизи, които съдът кредитира като компетентно изготвени
и отговарящи на поставените задачи.
При анализа на доказателствата, съдът прие
следното:
При
анализа на гласните доказателства по делото, следва да се посочи на първо
място, че от показанията на пострадалия И.Й.С. се установяват факти и
обстоятелства, които
разкриват цялостната картина на престъпното деяние на
подсъдимия и на последиците за самия него. Същите са последователни, логични,
безпротиворечиви, поради което и съдът изцяло ги кредитира и базира на тях
фактическите си изводи по делото.
На второ
място, от показанията на свидетелите - А.М.М. и М.К.М. огласени чрез
прочитането им на основание чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 1 НПК, както и на А.Р.И.
огласени чрез прочитането им на основание чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 4 НПК
се установява, че тримата преди дата 22.03.2017 г. са били наети от подсъдимия
да ремонтират покрива на къщата му в с.К.; че на дата 22.03.2019 г. след обяд,
когато М.М. и А.И. били на покрива, видели как съседа на подсъдимия отваря
кошерите си, за да ги преглежда, при което пчелите се раздразнили и налетели да
ги жилят. Според показанията на тези свидетели, след като пчелите се
раздразнили, те /М. и И./ веднага слезли от покрива и побягнали към улицата, като
свидетелят А.М. се скрил в автомобила, с който тримата били дошли на работа им,
заявявайки, че повече не желае да работи на обекта; че възприели, как
подсъдимият и съпругата му Р., които били в техния си двор до оградата,
започнали да кълнат техния съсед, да го псуват и обиждат, без да възпроизвеждат
конкретни словесни изрази; че не е имало саморазправа между съседите, както и
че С. не ги е провокирал, а се е скрил в дома си. Тези свидетели не дават
сведения за отправени конкретно словесни закани с убийство към инкриминирания
момент – рано сутринта на 23.03.2017 г., тъй като все още не са били
пристигнали на обекта.
Съдът
дава вяра на показанията на тези трима свидетели, макар и същите да са дадени
от лица по-близки на подсъдимия, предвид факта, че са били наети от него да му
работят, доколкото същите са в една логическа последователност относно
възприетите от тях събития и не противоречат на останалите гласни доказателства
по делото, относно релевантните с оглед на повдигнатото обвинение
възпроизведени факти и обстоятелства.
Съдът
кредитира показанията на полицейските служители Т.П.К. и В.Н.И., показанията на
който /И./ бяха огласени чрез прочитането им на основание чл. 281, ал. 5, вр. с
ал. 1, т. 2 НПК, доколкото от тях се установява, че е имало инцидент между
съседи настъпил преди 06.55 часа в с.К., на улица „В.“ пред домовете на
подсъдимия и пострадалия, че намерели пострадалия седнал на бордюр пред неговия
дом на ул. „В.“ № * без видими следи от наранявания, че неговият съсед
/подсъдимият Т./ е правил ремонт на покрива на дома си и е имал работници, че подсъдимият
нанесъл на пострадалия побой понеже пчелите които отглежда щели да ужилят
работниците му, че са се срещнали със съпругата на подсъдимия, но не и със
самия него.
Изначало
показанията на полицейските служители са повърхностни, а и като такива могат да
се определят и действията им при вземане на отношение по случая. Двамата
полицейски служители не са изяснили причините и последиците от инцидента между
подсъдимия и пострадалия, като за съда е очевидно, че същите са проявили това
непрофесионално отношение и най-вече ленивост /нежелание да се занимават със
случая/ - тъй като е изтичала смяната им /в 08.30 часа/ и те не са желаели да
се ангажират с такава отговорност. Този извод на съда намира опора в безспорно
установеното по делото, че след инцидента пострадалият не е бил в добро общо
състояние, което се установява от звукозаписа на файла предоставен от Районен
център 112 – Монтана, тъй като по телефона пострадалият е говорел задъхано,
кашлял и охкал, което се възприе /състоянието на пострадалия по време на
разговора/ в с.з. от страните по делото и съдебният състав, при изслушване на
звукозаписа, както и от характера и вида на описаните в Съдебно-медицинско
удостоверение № 63.03/ 2017 г. телесни увреждания на пострадалия.
От
изложеното до тук следва изводът, че материалите по делото, формиращи
доказателствената съвкупност, са еднопосочни и непротиворечиви и формират
цялостен извод за описаната по-горе фактическа обстановка. Изключение правят
единствено обясненията на самия подсъдим П.П.Т., който отрича да е отправял
заплахи с убийство към пострадалия И.Й.С. – заявявайки в с.з.: „На другия ден /инкриминираната
дата 23.03.2017 г./ не сме се виждали с пострадалия…“, „Не ставам толкова рано
към 6:30 - 7:00 часа. Не знам той къде ходи и какво прави“.
Съдът кредитира обясненията на подсъдимия, в онази част от
твърденията му, че в периода, в който попадат двете дати - 22.03.2017 г. и
23.03.2017 г. е правил ремонт на покрива, на тавански стаи; че наел като
работници свидетелите А.М.М., А.Р.И. и М.К.М.;
че раздразнените пчели са нападнали работниците и те са слезли от покрива,
който е на височина около 3-4 метра от земята; че от сградата до оградата между
двата двора разстоянието е около 3 метра, а разстоянието до местото в двора на
съседа, където били поставени кошерите е около 5-10 метра, не противоречат с
останалия доказателствен материал по делото, в т.ч. на показанията на другите
разпитани по делото свидетели.
В останала част обяснения на подсъдимия са хаотични и
неподредени и в по-голяма част в противоречие с останалите гласни и писмени
доказателства. Пример за това са твърденията му – от една страна,
че и през двата дни е имало разправии със съседа му по повод
пчелите, и от друга твърдението му, че през двата дни, докато имало инциденти с
пчелите, с пострадалия не са говорили - допълнено с твърдението му: „Само
първия ден говорих с него и повече не съм говорил“. Неподкрепи от останалите
гласни доказателства са твърденията му, че когато пчелите се раздразнили и
работниците му напуснали обекта, той е направил само забележка на пострадалия,
казвайки му: „Бива ли такива работи да правиш“ и т.н., което е в противоречие с
твърденията на свидетелите и пострадалия, че той е неговата съпруга са кълнели,
псували и обиждали техния съсед.
Характерно за поведението на подсъдимия интерпретирано и в
обясненията, които той даде пред съдебния състав, е, че същият въобще не
спомена за инцидент между него и пострадалия настъпил рано сутринта на
23.03.2017 г., нито се опита да отрече тезата на обвинението, нито прояви фантазия,
за да заблуди съда. От една страна съдът оценява това поведение като рефлекс на
неговата защитна стратегия, но от друга, самият факт, че той избягва въобще да
спомене факти относно времето и мястото на инцидента от 23.03.2017 г., посочени
от пострадалия и обвинението, води до извода, че у подсъдимия е налице и
угризения относно причиненото на пострадалия и осъзнаване на вината за
стореното от него.
Съдът направи следните изводи от правна страна:
При така
възприетата и изложена фактическа обстановка, и след като съобрази гореизложения
анализ на гласните и писмени доказателства по делото, настоящият съдебен състав
прие, че подсъдимият П.П.Т. с поведението си е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по повдигнатото му обвинение от обвинителния
акт с правна квалификация по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК, а именно, за
това, че на 23.03.2017 г. сутринта в с.К., Ловешка област, на ул. „В.“, се
заканил с убийство на И.Й.С. ***, чрез словесен израз: „Аз тебе ще те убивам“,
блъскал го и го удрял с дървен кол, което би могло да възбуди основателен страх
за осъществяване на намерението.
Налице е
обществена опасност на престъплението извършено от подсъдимия, с което са
засегнати отрицателно обществените отношения защитаващи личността на
гражданите. Настоящият съдебен състав оформи убеждението си, че случилото се
рано сутринта на 23.03.2017 г. между подсъдимия П.П.Т. и И.Й.С., е довело до
уплаха, тревожност у С., като това се дължи на отправена заплаха с убийство от
страна на подсъдимия Т. и то чрез словесни изрази: „Аз тебе ще те убивам“ –
така, както се обвинява подсъдимият по обвинителния диспозитив от внесения
обвинителен акт. Това състояние на И.Й.С. е било продиктувано от реално
осъществено и потвърдено от безспорни установените доказателства по делото,
поведение на подсъдимия Т., който освен отправените закани за убийство е
нанесъл и побой на подсъдимия. Безспорен факт относно състоянието в което се е
намирал пострадалия и страхът, който е изпитвал от заканата с убийство
отправена му от подсъдимия, е, че той веднага е потърсил помощ чрез телефон 112
от полицията и дори още на същия ден - 23.03.2017 г., чувствайки се обект на
престъпно посегателство, веднага потърсил защита срещу действията на подсъдимия
подавайки жалба в Районна прокуратура – Луковит.
Според
съда са налице всички елементи на фактическия състав на престъплението по 144,
ал. 3, вр. ал. 1 НК. Съгласно Тълкувателно решение № 53 от 18.09.1989 г. по н.
д. № 47/ 89, ОСНК, за осъществяване на това престъпление от обективната страна
се изисква обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо
определено лице, която да е възприета от него и би могла да възбуди основателен
страх за осъществяването й. От субективна страна деецът следва да съзнава
съдържанието на заканата, и че тя е възприета от заплашения като действителна
заплаха. Не е необходимо лицето действително да се е изплашило, а само да
съществува основание, че заканата би могла да се осъществи. Тези обстоятелства
следва да се преценяват каквито са били по време на извършване на деянието, а
не след минаването на определено време. Ето защо за извършване на
престъплението по чл. 144, ал. 3 НК не се изисква в момента на заканата у
извършителя да има оформено решение да извърши убийство, нито да е действал с
годно средство и при условия, при които резултатът реално може да настъпи.
В настоящия
случай заканата е обективирана, както с думи, така и с действие – нанасяне на
побой с юмруци и дървен кол от страна на подсъдимия, което е спомогнало
пострадалото лице да я възприеме като реална, непосредствена и осъществима. Макар
според цитираната съдебна практика това да не е съставомерен елемент, следва да
се отбележи, че пострадалият който е бил внезапно нападнат рано сутринта, не
само е възприел заканата насериозно, като такава, но и от доказателствата по
делото се установява, че същият реално се е уплашил от реализиране на заканата -
в този смисъл са както кредитираното от съда заключение на СППЕ, показанията на
разпитаните по делото свидетели, както и фактът, че пострадалият за период
около три месеца не е посещавал дома си в с.К., тъй като изпитвал страх от
преживяното.
От
субективна страна, деянието е извършено с пряк умисъл като форма на вина. Подсъдимият
Т. е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на обществено опасните му последици и пряко е желаел това.
Подсъдимият е съзнавал съдържанието на отправените от него закани, разбирал е,
че онагледява заканата си с предприетите от него действия по нанасяне на побой
с юмруци и дървен кол, бил е наясно, че пострадалият е възприемал заканата
насериозно и реално се е уплашил за живота си и пряко е целял тези
обстоятелства.
При
преценката на психическото отношение на подсъдимия към собственото му деяние, следва
да се отбележи, че дори и пострадалият да не е бил поставил кошерите на
безопасно разстояние от съседния имот, което е довело до спиране на работата на
строителния обект следствие на преглеждането им, то по никакъв начин не може да
оправдава поведението на подсъдимия на инкриминираната дата и част. Ако
подсъдимият се е считал ощетен от действията на пострадалия, то е можело да
търси защита по друг ред – напр. за причинено му непозволено увреждане по чл.
45 ЗЗД от страна на пострадалия или да подаде жалба пред съответната
дирекция на ОБДХ относно нарушения при регистрирането на животновъдни
обекти – пчелини, но не и да извършва противоправни действия спрямо него.
Неоснователно
е възражението на защитника на подсъдимия, че по делото няма данни за инцидент
настъпил на 23.03.2017 г., тъй като никой от съседите не е чул за нещо
случилото се, както и че работата на строителите през деня е била спокойна и те
са работили необезпокоявано, тъй като не им е направило впечатление нищо
необичайно, случило се на този ден - нито поведението на подсъдимия и неговата
съпруга Р.Т., нито поведението на пострадалия, който са го видели да работи в
двора си по обичайния начин, както и в предходния ден, когато е бил инцидентът
с пчелите. Тук следва да се отбележи, че по делото няма данни пострадалият да е
преглеждал кошерите на същата дата, веднага след инцидента, а по-скоро са
налице данни, че същият е бил ангажиран с това да потърси защита срещу
действията на подсъдимия, подавайки още на същия ден - 23.03.2017 г. жалба в
Районна прокуратура – Луковит входирана с номер 285/ 2917 г.
По тези
съображения и след внимателен анализ на доказателствата по делото, настоящият
съдебен състав прие да признае подсъдимия П.П.Т. с присъдата си, за виновен по
повдигнатото му обвинение от прокурора с обвинителния акт, за това, че на
23.03.2017 г. сутринта в с.К., Ловешка област, на ул. „В.“, се заканил с
убийство на И.Й.С. ***, чрез словесен израз: „Аз тебе ще те убивам“, блъскал го
и го удрял с дървен кол, което би могло да възбуди основателен страх за
осъществяване на намерението – престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК.
Относно
наложените наказания, съдът излага следните доводи:
След като
е налице престъпно деяние, то същото следва да се санкционира и на извършителя
да се наложи справедливо наказание. За престъплението по чл. 144, ал. 3, вр.
ал.1 НК се предвижда наказание лишаване от свобода до 6 години. При преценка на
смекчаващите и отегчаващите обстоятелства по делото съдът намира, че следва да
се наложи наказание по реда на чл. 54 НК в размер на 1 година лишаване от
свобода. Така наложеното наказание не се явява несъразмерно
тежко за личността на подсъдимия и за извършеното от него престъпление и
определянето на наказанието в рамките предвидени от законодателя, ще способства
за изпълнение на целите на наказателната репресия.
При
определяне на наказанието, съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства
липсата на предходна съдимост и добрите характеристични данни. Съдът не приема,
че е налице смекчаващо вината обстоятелство, а именно - наличие на провокативно
поведение от страна на пострадалия. По делото се установи, че пострадалият по
никакъв начин не е провокирал подсъдимия с действията. Не може да се приеме, че
пострадалият е действал провокативно, тъй като е бил раздразнил пчелите по
време на прегледа на кошерите. От практична гледна точка, при преглед на пчелни
семейство винаги има вероятност пчелите да бъдат раздразнени и за това е
необходимо пчеларят да поставя защитни средство. По време на прегледа на
пчелните семейство, самият пострадал е бил поставил предпазно средство – було,
и най-вероятно въобще не е разбрал, че раздразнени пчели са нападнали наетите
от подсъдимия работници, които в близост до местото, където са били поставени
кошерите са извършвали строителна дейност.
Във
връзка с горното съждение, съдът констатира наличието на отегчаващи вината
обстоятелства, а именно: липсата на каквато и да е провокация от страна на пострадалия
към подсъдимия, както по време на събитията разиграли се на 22.03.2017 г., така
и на инкриминираната дата 23.03.2017 г. Като отегчаващо обстоятелство следва да
се отчете фактът, че изпълнителното деяние е реализирано и в двете предвидени в
закона форми и с думи и с действия. Съдът отчете като отегчаващи отговорността
обстоятелства и лошото процесуално поведение на подсъдимия в хода на процеса и
най-вече претендираната от него липса на всякаква критичност за извършеното
деяние.
Налагането
на по-леко наказание пробация, такова каквото предлага прокурорът, би било едно
неоправдано благоприятно третиране на подсъдимия и проява на прекомерна
снизходителност, а и това е възможно само ако се приложи чл. 55, ал. 1 от НК,
за който не са налице необходимите изисквания, тъй като не са налице
изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства. Цитираните смекчаващи
отговорността обстоятелства не са повече на брой от типичните случаи на това
престъпление, нито са изключителни по своя характер, което налага и определяне
на наказанието по реда на чл. 54 НК. Следва да се отбележи, че по делото не са
налични типични смекчаващи вината обстоятелства, чието наличие би могло да
обоснове извод, че и най-лекото предвидено в закона наказание се явява
прекомерно тежко, каквито биха могли да бъдат - признание на вината, критичност
към извършеното, оказано съдействие на органите на разследването за разкриване
на обективната истина и др. Още повече, че по делото е констатирано и наличието
на отегчаващи вината обстоятелства. Наложеното наказание лишаване от свобода за
срок от 1 година, по реда на чл. 54 НК, а не по реда на чл. 55 НК съответства и
на степента на обществена опасност на деянието, намерила израз в съдържанието и
интензитета на отправената закана.
С оглед липсата
на предходна съдимост и липсата на данни за трайно установени престъпни навици
у подсъдимия, съдът не намира за необходимо наложеното наказание лишаване от
свобода да бъде изтърпяно ефективно, като счита, че за поправянето и
превъзпитанието на дееца ще е достатъчно отлагането му на основание чл. 66 НК
за изпитателен срок от 3 години.
Предвид
признаването на подсъдимия за виновен в извършване на престъплението, за което
е водено делото, същият на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, бе осъден да
заплати по сметка на Районен съд - Луковит сумата от 118.70 лева разноски по
делото, а по сметка на ОД МВР - Ловеч да заплати сумата от 513.00 лева,
представляващи разноски по досъдебното производство.
Така
мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: