Решение по дело №125/2023 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 128
Дата: 7 април 2023 г.
Съдия: Пламен Дацов
Дело: 20231000600125
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 1 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 128
гр. София, 07.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Пламен Дацов
Членове:Димитър Фикиин

Светла Букова
при участието на секретаря Радиана Д. Андреева
в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от Пламен Дацов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20231000600125 по описа за 2023 година

С Присъда № 144/08.11.2022г., СГС-НО, 12-ти състав е признал подсъдимия В. Б. К. с
ЕГН-**********, за виновен в извършено престъпление по чл.343, ал.3, пр. последно, б.“б“,
вр. ал.1, б.“в , вр. чл. 342, ал. 1, пр.3 от НК като на основание чл.373, ал.2 от НПК вр. чл.58а,
ал.1 от НК го е осъдил на „лишаване от свобода“ за срок от три години като на основание на
основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на наложеното на подсъдимия
наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет години.
На основание чл.343г вр.чл.37, ал.1, т.7 от НК е лишил подсъдимия от „право да
управлява МПС“ за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.189, ал.3 и чл.190, ал.2 от НПК съдът е осъдил подсъдимия да
заплати по сметка на СДВР сумата от 1107.60 лв., представляваща направените в
досъдебното производство разноски, сумата от по 1440 лв. по сметка на частните
обвинители Т. Л. И. и Б. Л. Р., представляваща адвокатско възнаграждение на повереника на
частните обвинители за процесуалното им представителство в съдебното производство,
както и сумата от по 5 лв. д.т. за всеки служебно издаден изпълнителен лист.
Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба и допълнение към нея от адв.В. –
защитник на подсъдимия и въззивна жалба от адв.О. – повереник на частните обвинители
като при първата се иска намаляване на наказанието, а при втората увеличение на същото. И
в двата случая се е отбелязало, че съдът не е съобразил всички отегчаващи и смекчаващи
отговорността обстоятелства.
1
В хода на съдебните прения пред САС защитникът моли да се уважи жалбата.
Повереникът и частните обвинители не се явяват.
Представителят на САП предлага да се потвърди присъдата на първия съд като
правилна и законосъобразна.
В последната си дума подсъдимият моли за намаляване на наказанието „лишаване от
свобода“ и „лишаване от право да управлява МПС“ с приложение на чл.55 НК.

САС, след като се запозна с материалите по делото, становищата и възраженията
на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:

Правилно и законосъобразно съобразявайки се с доказателствата по делото и
анализирайки същите подробно, задълбочено, поотделно и в тяхната съвкупност,
решаващият съд е достигнал до фактическа обстановка, която въззивният споделя изцяло, а
именно:
Делото е разгледано от съда по реда на Глава 27 НПК и на основание чл.372, ал.4, вр.
чл.371, т. 2 НПК и е провел производството.
На основание чл.373, ал.3, вр. чл.372, ал.4 НПК, правилно съдът е приел за
установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, с оглед направеното
самопризнание от подсъдимия и доказателствата, събрани в досъдебното производство,
които го подкрепят. В тази връзка съдът съобразно доказателствата по делото е определил
следната фактическа обстановка, с която САС се солидаризира, а именно :
Подсъдимият В. Б. К. е роден на **********г. в с. ***, обл. ***, българин, български
гражданин, със средно образование, женен и постоянен адрес - гр. ***, ул. „Г. С. Р.“ № ***,
вх.***, ет.***, реабилитиран, ЕГН **********.
Подсъдимият В. Б. К. имал издадено свидетелство за управление на моторно
превозно средство(МПС) №*********, категория В, валидно до 03.08.2030г.
На 10.10.2021 г., около 17:15 часа, подсъдимият К. управлявал МПС - лек автомобил
марка „Волво“, модел „В 40“, с регистрационен номер *** в гр. София, по бул.
„Арсеналски“ с посока на движение от ул. „Богатица“ към бул. „Черни връх“, със скорост от
около 60 км/ч. В района на бул. „Арсеналски“, около № 51, на пътното платно била налична
пешеходна пътека, означена с пътен знак Д-17 от ППЗДвП и маркировка М 8.1 от ППЗДвП.
Видимостта била добра, в светлата част на денонощието. Отсечката от пътя била права,
пътната настилка била мокра, като имало и валеж.
В същото време и на същото място, пешеходецът Н. Б. И. достигнала до пешеходната
пътека, намираща се на бул. „Арсеналски“ в района на № 51 и предприела пресичане на
булеварда в очертанията на гореописаната пешеходна пътека с нормален ход, движейки се
отдясно наляво спрямо посоката на движение на лекия автомобил, управляван от
подсъдимия К.. В този момент лекият автомобил „Волво“, модел „В 40“, с регистрационен
номер ***, с водач подсъдимият В. К., отстоял на разстояние около 61 метра от мястото,
където се намирала пешеходката Н. И., движейки със скорост около 60 км/ч. Подсъдимият
В. К. не възприел пешеходката и не реагирал своевременно с аварийно спиране, каквато
техническа възможност е имал, вследствие на което не пропуснал стъпилия и пресичащ на
пешеходната пътека пешеходец Н. Б. И. и ударил лявата странично предна повърхност на
2
пострадалата, която била в крачка, с предната странична долна дясна част на автомобила си.
По време на удара пешеходката Н. И. се е намирала на пешеходната пътека, описана по-
горе, на 3,0 до 3,5 м вляво от десния край на платното за движение на бул. „Арсеналски“,
считано в посока на движение на автомобила от ул.„Богатица“ към бул.„Черни връх“ по
широчина на платното за движение и на 12,5м до 14,00 м в средата на пешеходната пътека
по дължина на платното за движение, считано в същата посока. В следствие на удара тялото
на Н. И. се качило на предния капак и достигнало челното стъкло, което от удара се
счупило, след което било отхвърлено надясно и напред, като паднало на пътното платно на
около 19,25 метра от мястото на удара.
По този начин подсъдимият К. нарушил чл.119, ал.1 от ЗДвП: „При приближаване
към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали
скоростта или спре“, като не намалил скоростта си на движение и не спрял преди
пешеходната пътека, съответно не пропуснал преминаващата по нея пешеходка.
Веднага след настъпилото пътно-транспортно произшествие подсъдимият К. отбил
управлявания от него автомобил в дясно на пътното платно на бул. „Арсеналски“ и отишъл
да види какво се е случило с пострадалата Н. И..
В това време покрай местопроизшествието преминали свидетелите И. Й., с
управлявания от него лек автомобил „Шкода Октавия“ с регистрационен номер *** и М. Д.,
с управлявания от нея лек автомобил „Тесла“ с регистрационен номер ***. Свидетелите Й. и
Д. забелязали настъпилия инцидент и отбили автомобилите си, за да окажат помощ на
пешеходеца Н. И., която била с отворени очи и дишала тежко. На мястото на инцидента се
озовал и свидетелят Г. В. - пешеходец, който се движел по тротоара в района на бул.
„Арсеналски“ по време на случилото се произшествие. След като установили каква е
ситуацията, свидетелите извикали спешна медицинска помощ, като след пристигането на
линейка, Н. И. била откарана в УМБАЛСМ „Пирогов“. Въпреки оказаната медицинска
помощ в болничното заведение, на 02.12.2021г. Н. И. починала вследствие на тежките
травматичните увреждания, получени при настъпилото на 10.10.2021г. пътнотранспортно
произшествие и усложненията от тях.
Според заключението на назначената в хода на досъдебното производство съдебно
медицинска експертиза на труп, при починалата Н. И. били установени следните
травматични увреждания : тъпа травма на главата без счупване на костите на черепа -
разкъсно-контузна рана предно теменно, подлежащо кръвонасядане на меката черепна
покривка, набиране на ликвор /хигром/ в ляво челно-теменно на главния мозък; лицева
травма - кръвонасядане на клепачите на двете очи, счупване на дясната ябълчна кост,
счупване на лявата орбита по външния й ръб, счупване на двата горночелюстни синуса;
гръдно коремна травма - подкожен емфизем в дясно мишнично, счупване на дясната
лопатка, счупване на всички ребра в дясно по задната мишнична линия, счупване на ребра
от второ до десето без деветото в дясно по предната миптнична линия, счупване на второ и
трето десни ребра по средната ключична линия, кръвонасядане на околните на счупванията
меки тъкани, набиране на въздух и кръв в дясната половина на гръдната кухина,
кръвонасядане на меките тъкани на предната коремна стена, ограничен петнист
ретроперитонеален кръвоизлив в дясно; травма на крайниците - счупване в горната част на
лявата раменна кост; разкъсано контузна рана на лявата подбедрица, охлузвания и
кръвонасядания по долните крайници.
3
Вследствие на множеството травми в заключението на посочената експертиза е
установено и настъпването на усложнения - травматичен шок, двустранна бронхопневмония
с оформен абсцес на левия бял дроб, сепсис, многоорганна недостатъчност.
Причината за смъртта на Н. Б. И. е гореописаната съчетаната травма и настъпилите
от нея усложнения, като е налице пряка причинно-следствена връзка между установените
травматични увреждания и настъпилата смърт.
Според заключението на назначената в хода на досъдебното производство
комплексна медицинска и автотехническа експертиза, мястото на настъпване на
пътнотранспортното произшествие се намирало на обозначена пешеходна пътека на
платното за движение в гр.София, на бул.„Арсеналски“, в посока на движение от ул.
„Богатица“ към бул.„Черни връх“, в района на №51. Подсъдимият В. К. при скорост на
движение на автомобила от 60 км/ч от момента на началото на пресичане на пешеходеца на
платното за движение е имал възможност да възприеме пресичащата пешеходка, имал е и
техническата възможност да спре автомобила преди мястото на удара. Причина за
настъпване на произшествието се явявало субективното поведение на подсъдимия, който,
приближавайки пешеходна пътека с намиращата се на нея пешеходка, не е реагирал
своевременно с аварийно спиране, каквото е имал техническа възможност да осъществи
преди мястото на удара. В заключението на експертизата е установено, че мястото на удара
се намира на 3,0 до 3,5 м вляво от десния край на платното за движение на бул.
„Арсеналски“, считано в посока на движение на автомобила от ул.„Богатица“ към бул.
„Черни връх“ по широчина на платното за движение и на 12,5 до 14,00 м в средата на
пешеходната пътека по дължина на платното за движение, считано в същата посока. От
удара тялото на Н. И. се качило на предния капак и достигнало челното стъкло, което от
удара се счупило, след което тялото на Н. И. било отхвърлено надясно и напред, като
паднало на пътното платно на около 19,25 метра от мястото на удара.
Така изложената и възприета от първоинстанционния съд фактическа обстановка
правилно е определено, че се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства.
Правилно и законосъобразно съдът е приел, че следва да се кредитира изцяло, на
основание чл.373, ал.3, вр. чл.372, ал.4 НПК, направеното самопризнание от подсъдимия в
съдебната фаза и доказателствата, събрани в досъдебното и съдебното производство, които
го подкрепят: констативен протокол /л.7, т.1 ДП/, протокол за оглед на местопроизшествие /
л.9-10, т.1 и фотоалбум- л.12-15, т.1 ДП/, скица ПТП /л. 11, т.1 ДП/, справка и протокол от
техническо средство за алкохол и наркотици /л.37, т.1 ДП/, справка-картон на водача /л.35 -
36, т.1 ДП/, удостоверение за наследници /л.71 -72, т.1 ДП/, акт за смърт на Н. И. /л.70, т.1
ДП/, както и представените по време на съдебното следствие - болничен лист от 17.11.2017
г.; 06.07.2018 г.; 05.06.2018 г.; 05.06.2018 г.; 24.02.2019 г.; 26.03.2019 г./л.19-24/, лична
амбулаторна карта в 5 листа/ л.25-29/, епикриза, издадена на подсъдимия В. К. от 24.01.2019
г./л.30-33/, амбулаторен лист от 13.09.2022 г./л.40-41/,показанията на свидетелите: Г. В. (л.
20-22), И. В. Й. (л. 23-25), М. В. Д. (л. 26-28), СМЕ на труп /л.82-88, т.1 ДП/, КСМАТЕ /л.
102-120, т.1 ДП/ и справка за съдимост (л. 127-131).
Основателно първият съд е констатирал, че направеното от подсъдимия В. К.
признание на фактите по обвинителния акт изцяло съвпадат със събраните по делото по
предвидения в НПК ред доказателства, които са еднопосочни, не съдържат вътрешни
противоречия, кореспондират по между си, взаимно се допълват и подкрепят направеното
4
от подсъдимия самопризнание, поради което и всички доказателства по делото правилно са
кредитирани от решаващата инстанция с пълно доверие поради, което резонно е прието, че
тяхната непротиворечивост по аргумент за противното от чл.305, ал.3 НПК, не е наложило
тяхното подробно обсъждане и анализиране.
Правилно и законосъобразно СГС е приел, че при така приетата за установена
фактическа обстановка, която се подкрепя по несъмнен начин от доказателствената
съвкупност по делото е констатирано от правна страна следното:
Подсъдимият В. Б. К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 343, ал.3, пр.последно, б."б", вр. ал.1, б."в", вр. чл.342, ал.1, пр.3 от
НК, тъй като на 10.10.2021 г., около 17:15 часа, в град София, по пътното платно на бул.
„Арсеналски“, с посока на движение от ул.„Богатица“ към бул. „Черни връх“, в района на
№51, на пешеходна пътека, означена с пътен знак Д-17 от ППЗДвП и маркировка М 8.1 от
ППЗДвП, при управление на МПС - лек автомобил марка „Волво”, модел „В 40” с per. №
***, нарушил правилата за движението по пътищата, визирани в чл.119, ал.1 от ЗДвП: „При
приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е
длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре“, като не пропуснал стъпилия и пресичащ по
прилежащата пешеходна пътека в посока отдясно наляво спрямо посоката на движение на
автомобила пешеходец Н. Б. И. с ЕГН **********, ударил я с предната странична долна
дясна част на автомобила си и по непредпазливост е причинил смъртта й, настъпила на
02.12.2021г. в УМБАЛСМ „Пирогов“, която е в пряка и непрекъсната причинно - следствена
връзка с травматичните увреждания получени при настъпилото на 10.10.2021 г. ПТП, като
деянието е извършено на пешеходна пътека.
Правилно е установено, че е налице и квалифициращият признак по чл.343, ал.3, пр.
последно от НК, защото ПТП е настъпило на пешеходна пътека, означена с пътен знак Д-17
от ППЗДвП и маркировка М 8.1 от ППЗДвП, което обстоятелство е установено по безспорен
начин както от показанията на свидетелите, така и от заключението на КМАТЕ.
Основателно, съобразно събраните доказателства, СГС е приел, че по несъмнен и
категоричен начин се установява, че подсъдимият К. не се е съобразил с изискванията на
чл.119, ал.1 от ЗДвП, да пропусне стъпилата на пешеходната пътека пешеходка, като не е
намалил скоростта си на движение, не е спрял и не я е пропуснал и това е довело до
съприкосновение между управляваното от подсъдимия превозно средство и преминаващата
по пешеходната пътека пешеходка, в резултат от което е настъпила смъртта на последна,
като е установена и причинно-следствената връзка между множеството травматични
увреждания, причинени на пострадалата и нейната смърт.
На следващо място безспорно е установено, че причината за смъртта на Н. И. се
установява чрез назначените СМЕ и КМАТЕ, което доказва и, че допуснатото нарушение на
правилата за движение по чл.119, ал.1 от ЗДвП е в непосредствена причинна връзка със
съставомерния резултат - причинената смърт на Н. И..
Именно поради гореизложените причини решаващата инстанция законосъобразно е
приела, че авторството на деянието е установено по безспорен и несъмнен начин от
обективна страна.
Що се отнася до субективната страна САС се присъединява към становището, че
извършеното деяние от подсъдимия В. К. е осъществено по непредпазливост - престъпна
небрежност, тъй като същият не е предвиждал настъпването на общественоопасните
5
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Именно поради гореизложеното, правилно и законосъобразно първият съд е
достигнал до извода, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл. 343, ал.3, пр.последно, б."б", вр. ал.1, б."в", вр. чл. 342, ал.1,
пр.3 от НК.
По настоящото производство единствените възражения са свързани с размера на
наказанието, а именно – подсъдимият и неговият защитник молят за намаляване на
наказанието докато повереникът и частните обвинители за увеличение на същото.
Настоящият състав на САС прецени, че правилно първият съд е приел, че тъй като за
извършеното от подсъдимия В. Б. К. престъпление е предвидено наказание „лишаване от
свобода“ от 3 до 15 години, но с оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 2 НПК, следва да се
определи наказание при условията на чл.58а НК и по този начин е взел предвид
обстоятелството, че съгласно ал.4 на чл.58а от НК, при едновременното наличие на
условията на чл.58а, ал.1-3 и чл.55 от НК, следва да се наложи наказание при условията на
чл.55 от НК, когато е по- благоприятен за дееца. В случая следва да се допълни, с оглед
възраженията в жалбата за приложение на чл.55 НК, че законодателят изрично е предвидил,
че когато са налице и двете условия едва тогава се прилага само чл.55 НК, ако е по-
благоприятен.
В конкретния случай, правилно първият съд не е споделил застъпеното от
подсъдимия и неговия защитник становище, че са налице смекчаващи отговорността
обстоятелства както и това, че са налице основания за приложение на чл.55 НК.
При индивидуализация на наказателната отговорност, СГС резонно е отчел като
смекчаващи отговорността обстоятелства - чистото съдебно минало на подсъдимия,
недоброто му здравословно състояние, напредналата му възраст, изразеното от него
съжаление за извършеното, добрите му характеристични данни.
От друга страна е взел предвид и всички налични отегчаващи отговорността
обстоятелства - нарушението на повече от едно правило за движение, макар останалите да не
са инкриминирани, тъй като не са в пряка причинна връзка с настъпилия съставомерен
резултат.
На следващо място правилно е прието и това, че от показанията на свидетеля Г. И. се
е установило, че към момента на удара подсъдимият, при управление на автомобила си, е
говорил по мобилен телефон, който е държал до едното си ухо и едва, след като е подминал
мястото на съприкосновение, е свалил телефона от ухото си и е спрял автомобила. С това си
действие подсъдимият е нарушил разпоредбата на чл.104а от ЗДвП, като е използвал
мобилен телефон, вместо да използва устройство, което му позволява ползване на телефона
без участието на ръцете.
В допълнение подсъдимият е нарушил и разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП, като се
е движил със скорост от 60 км/ч при максимално разрешена от 30 км/ч в района на
пешеходната пътека и е превишил два пъти максимално допустимата скорост на движение в
този пътен участък, в който е имало поставени знаци: В-26 /30/ от ППЗДвП - Забранено е
движението със скорост, по-висока от означената, А13 от ППЗДвП - Изкуствени неравности
по платното за движение и А18 от ППЗДвП - пешеходна пътека. Въпреки наличието на
посочените пътни знаци, които са били разположени на 45 метра преди ориентира, видно от
протокола за оглед на местопроизшествие, подсъдимият не е съобразил поведението си с
6
тях, продължил е да управлява превозното средство със скорост, превишаваща два пъти
максимално позволената в района на произшествието.
Освен това правилно СГС като отегчаващо отговорността обстоятелство е отчел и
множеството административни нарушения на правилата за движение по пътищата, повечето
от които са за движение с превишена скорост, които са в близък времеви период до датата на
деянието, видно от справка-картон на водача, приложена на л.35-46 от ДП.
Като обобщение, с което САС се солидаризира, основателно първият съд е заключил,
че при лек превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства, не са
налице предпоставките на чл.55 от НК. В тази връзка правилно съдът е определил
наказанието „лишаване от свобода“ над предвидения в закона миниум, поради наличието и
на отегчаващи отговорността обстоятелства, а именно за срок от 4 години и 6 месеца, което
в съответствие с предвиденото в чл.58а, ал.1 от НК, е намалено с 1/3 и така законосъобразно
е определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години.
В тази връзка възраженията на жалбоподателите, че съдът не е взел предвид всички
смекчаващи отговорността обстоятелства са неоснователни. Не може да се приеме и
посоченото, че съдилищата налагали еднакви по-размер наказания, тъй като случаите и
фактологията са различни. В тази връзка депозираното Решение на друг състав на САС е по
различен казус и с различни основания – смекчаващи и отегчаващи такива, поради което не
може да се приравни към настоящия.
На следващо място е неоснователно и възражението на частните обвинители и
повереника, че са необсъдени всички отегчаващи обстоятелства – използване на мобилен
телефон, пешеходната пътека, опасна зона за спиране. Напротив, единственото, което не е
обсъдено е това, дали подсъдимият е помогнал след ПТП. Ако същият бе помогнал по
делото щеше да е налице по-благоприятна квалификация – чл.343А НК, въпреки това от
гласните доказателствени средства става ясно, че същият веднага след инцидента е излязъл
от своя автомобил, за да види какво се е случило и евентуално да реагира, но към този
момент други свидетели вече са сигнализирали на съответния телефон за ПТП - 112.
САС не може да се съгласи и с възражението за неправилно приложение на чл.66 НК
от страна на повереника и частните обвинители, тъй като с оглед чистото съдебно минало,
възраст и здравословно състояние най-справедливото наказание отговарящо на
изискванията на чл.36 НК е именно при условията на чл.66 НК. Ефективното приложение на
същото не би довело до осъществяване на съответните превенции, защото от една страна
това би оказало неблагоприятно въздействие върху превъзпитанието на същия, а от друга не
би повлияло по-благоприятно и върху обществото с оглед генералната превенция. Именно
поради тази причина с по-високото налагане на допълнителното наказание „лишаване от
право за управление на МПС“, което СГС е осъществил, ще се постигне най-силен
превантивен ефект както с оглед миналите нарушения на дееца, така и с оглед
предотвратяване на бъдещи нарушения от негова страна, което е и основният приоритет по
настоящото дело заради повдигнатото обвинение.
Именно поради гореизложеното правилно СГС е приел, че за поправянето на
подсъдимия, така определеното наказание не е необходимо да бъде ефективно изтърпяно.
Доколкото са налице всички материално-правни предпоставки на чл.66, ал.1 от НК, но при
наличието и на отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, наказанието,
определено на К., правилно е било отложено за максимално възможния изпитателен срок от
5 години, считано от влизане на присъдата в сила. В тази връзка и този състав се
7
солидаризира с обосновката за това - данните, обуславящи сравнително ниската степен на
обществена опасност на дееца, който е неосъждан и с добри характеристични данни, в
напреднала възраст, но и данните, които завишават обществената опасност на деянието,
отличаващо се със съпътстващи нарушения на правилата за движение по пътищата, макар и
те да не са в пряка причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат. По изложените
съображения, спрямо дееца, като личност с невисока степен на обществена опасност,
основателно е прието, че може да се постигне възпиращото, поправителното и
превъзпитателното въздействие на наказанието и без да бъде изолиран от обществото, но
като се определи максималния предвиден в закона изпитателен срок. Така ще бъде оказан
нужния възпитателно-поправителен и възпиращ ефект, не само върху личността на
подсъдимия, но и върху другите членове на обществото, в каквато насока е и основният
смисъл на генералната и специална превенция по чл.36 НК. В същото време, ще се даде
възможност на К. да се поправи и превъзпита, без да бъде демотивиран от едно ненужно
тежко наказание.
Правилно съдът е приел и това, че подсъдимият В. К. следва да бъде „лишен от право
да управлява МПС“ за срок от 5 години, тъй като отговаря и на чл.49, ал.2 НК.Този размер
на кумулативно предвиденото наказание правилно съдът е счел за релевантен на
настъпилите последици, а също е съобразен и с данните по делото, че подсъдимият не е бил
изряден шофьор на пътя, спазващ стриктно правилата за движение, предвидени в ЗДвП и в
правилника за неговото приложение, за което говорят както данните от справка-картон на
водача, така и от доказателствата по делото, от които се установява, че подсъдимият е
нарушил повече от едно правило за движение при настъпилия по негова вина пътен
инцидент. По този начин резонно първият съд е преценил, че ще се гарантира успешното
реализиране на целите на наказанието през периода на неговото изтърпяване, ще има
нужния дисциплиниращ ефект спрямо подсъдимия, да спазва установените правила за
движение по пътищата и да подхожда с изключително внимание към пътната обстановка.
На основание чл.189 ал.3 и чл.190, ал.2 от НПК, съдът правилно е осъдил подсъдимия
В. Б. К. да заплати по сметка на СДВР сумата от 1107.60 лв., представляваща направените в
досъдебното производство разноски, както и сумата от по 1440 лв. по сметка на частните
обвинители Т. Л. И. и Б. Л. Р., представляваща заплатено от тях адвокатско възнаграждение
на повереника на частните обвинители за процесуалното им представителство в съдебното
производство, както и сумата от по 5 лв. за всеки служебно издаден изпълнителен лист.
В тази връзка не става ясно поради каква причина се твърди в жалбата на защитника,
че нямало доказателства за съдебно-деловодните разноски. Напротив, за разноските по
делото са налице съответните актове на органите за същото. Що се отнася до изплащане на
разноските за адвокатско възнаграждение на частните обвинители по делото е приложено
пълномощно за това – л.42 от съдебното производство.
По отношение на възраженията на защитата за прекомерност на присъденото
адвокатско възнаграждение, заплатено от частните обвинители на техния договорен
повереник, основателно СГС е отговорил в мотивите си, че НПК не предвижда възможност
за неговото намаляване, каквото е налице по ГПК.
В заключение, при служебна проверка от този състав на САС, не се установи
наличието на съществени процесуални нарушения, които да са основания за отмяна на
съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане.

8
РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Присъда №144 от 08.11.2022 година по описа на СГС-НО, 12-ти
състав по НОХД №2771 от 2022 година.
Решението подлежи на обжалване и протестиране пред ВКС в петнадесетдневен
срок от съобщаването на страните, че е изготвено и обявено.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9