Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 95
гр.Свищов, 19.04.2019г.
Свищовският районен
съд в публично заседание на 21.03.2018 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТЕЛА
БЪЧВАРОВА
при секретаря Петя Братанова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№309 по описа за 2018г., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. 79 ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
Ищецът „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК ******* твърди,
че на 1.01.2016 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010г., сключен между „И.А.М.” АД и „А.з.с.н.в.“
ООД, по силата на което вземането на „И.А.М.” АД, произтичащо от договор за
паричен заем № 2241427/4.02.2015 г., е прехвърлено в собственост н. „А.з.с.н.в.“
ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и
всички лихви. Договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на
кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. „А.з.с.н.в.” АД
понастоящем “А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК ******* е правоприемник н. “А.з.с.н.в.” ООД,
ЕИК *******.
Твърди, че в изпълнение на изискванията
на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, от страна на „И.А.М.” АД чрез “А.з.с.н.в.“ ЕАД е
изпратено Уведомително писмо с Изх. № УПЦ-П-ИАМ/2241427 от дата 05.01,2016г.,
на посочения в договора за заем адрес, което се е върнало с отбелязване
„Писмото е непотърсено“. На 16.03.2018г. е изпратено повторно Уведомително
писмо с Изх. № УПЦ-С-ИАМ/2241427, което ответникът е получил лично на
19.03.2018г. В случая следва да се има предвид, че „А.з.с.н.в.“ЕАД е
упълномощена, в качеството си на цесионер по договора за продажба и прехвърляне
на вземания от 16.11.2010г. да изпраща уведомления за извършената цесия
съгласно изрично пълномощно от законният представител на „И.А.М." АД.
Твърди, че на 04.02.2015 г. между
„И.А.М." АД /Заемодател/ и ответника Ф.Д.Н. /Заемател/ е сключен Договор
за паричен заем с № 2241427, в съответствие с разпоредбите на Закона за
потребителския кредит и на основание Стандартен европейски формуляр, предоставен
предварително на Заемателя и съдържащ индивидуалните условия на бъдещия заем и
предложение за сключване на договор за паричен заем, направено от Заемателя. С
подписването на договора Заемодателят се е задължил да предостави на Заемателя
парична сума в размер на 800,00 лева, представляваща главница и чиста стойност
на кредита. Редът и условията, при които Кредиторът е отпуснал кредит на
Кредитополучателя, се уреждат от Договора и Общите условия към него.
Погасителните вноски, които Заемателят се задължава да изплаща на Заемодателя,
съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща
разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена
добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният процент е фиксиран
за срока на Договора и е посочен в него, при което общата стойност на
плащанията по кредита е договорена в размер на 953,90 лв. Така, договорната
лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 153,90 лв. Съгласно
разпоредбите на Договора за паричен заем, Заемателят се е задължил да върне
кредита в срок до 1.12.2015 г. на 10 равни месечни погасителни вноски, в размер
на 95,39 лева всяка, като падежът на първата погасителна вноска е 6.03.2015 г.,
а падежът на последната погасителна вноска е 1.12.2015 г. С подписването на
Договора за заем Заемателят удостоверява, че Заемодателят го е уведомил
подробно за всички клаузи от този договор, съгласява се с тях, и че желае
договорът да бъде сключен.
На основание чл. 8 от сключения
Договор за паричен заем, в случай че Заемателят забави заплащането на падеж на
погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от
30 календарни дни, дължи на Заемодателя заплащането на такса за разходи
(изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни
обаждания, лични посещения и др.) за събирането на просрочените вземания в
размер на 9,00 лв. Таксата за направени разходи се начислява за всеки следващ
30 дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с
повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи за събирането на
просрочените погасителни вноски, които трябва да заплати заемателят, не може да
надхвърлят 45,00 лв. На основание цитираните по-горе разпоредби на ответника е
начислена такса разходи за събиране на вземането в размер на 45,00 лв.
Твърди, че съгласно чл. 4, ал. 1
от договора, Заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора
за заем да предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията му по
договора, а именно: две физически пица - поръчители, всяко от които да отговаря
на следните изисквания: да представи на Заемателя служебна бележка за размер на
трудовото възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в
размер над 1000,00 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател
или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „И.А.М.“ АД; да няма
неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други
банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към
БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен“, като
поръчителите подписват договор за поръчителство ИЛИ банкова гаранция с
бенефициер - Заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в
размер на цялото задължение на Заемателя по договора, която да е валидна 30 дни
след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем. Предвид
обстоятелството, че ответникът не е представил на Заемодателя нито едно от
договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните в чл. 4, ал. 2 от
договора, на същия е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 889,90
лева, която страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на 10 равни
вноски, всяка в размер на 88,99 лева, платими на съответните падежни дати на
погасителните вноски по договора за заем. Така, погасителната вноска, която
следва да заплаща ответника е в размер на 184,38 лева.
На основание Закона за
потребителския кредит и в съответствие с разпоредбите на сключения договор на
ответника е начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва за
периода от 6.05.2015 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общият
размер на начислената лихва е 134,34 лева, който е съвкупност от лихвите за
забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска,
включваща главница и договорна лихва.
Твърди, че ответникът не е
заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която е погасена
до момента, е в размер на 520,00 лв., с която са погасени както следва:
неустойка за неизпълнение: 266,97 лв., такса разходи: 45,00 лв., договорна
лихва: 68,30 лв., главница: 139,73 лв. Срокът на договора е изтекъл с падежа на
последната погасителна вноска, а именно 1.12.2015 г. и не е обявяван за
предсрочно изискуем.
Моли съда да признае в
отношенията между страните, че „А.З.С.Н.В.“
ЕАД, ЕИК ******* има следните вземания срещу Ф.Д.Н., с ЕГН **********: сумата от 660,27 лв. (шестстотин и шестдесет
лева и 27 стотинки), представляваща неизплатена главница по Договор за паричен
заем с № 2241427/04.02.2015г.; 85,60 лв. (осемдесет и пет лева и 60 стотинки),
представляваща договорна лихва за периода от 5.05.2015 г. до 1.12.2015 г.
(падеж на последна погасителна вноска); 622,93лв.(шестстотин двадесет и два
лева и 93 стотинки), неустойка за неизпълнение за периода от 4.06.2015 г. до
1.12.2015 г. (падеж на последна погасителна вноска); 134,34 лв. (сто тридесет и
четири лева и 34 стотинки) обезщетение за забава за периода от 6.05.2015 г. до
датата на подаване на заявлението в съда; ведно със законната лихва за забава
върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното
изплащане на задължението. Претендира разноски както в заповедното, такава и в
исковото производство.
Ответникът, чрез процесуалния
представител в отговора на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК счита, че
предявеният иск е допустим, но неоснователен. Оспорва всички изложени факти в
исковата молба, като сочи, че ответникът не е получавал кредит, тъй като липсва
подписан договор и съпътстващи го документи. На основание чл. 193 от ГПК
оспорва истинността на Договор за паричен заем № 2241427/04.02.2015 г., сключен
между цедента на ищцовото дружество „И.А.М.“ АД, ЕИК ******* и ответника. Счита,
че процесния договор е недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 10, ал. 1 от ЗПК, тъй като размерът на шрифта е по-малък от определения от закона – 12. На
следващо място счита, че е недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал.
1, т. 12 от ЗПК, поради липса на информация, че погасителния план не посочва
дължимите плащания и срокове. Счита, че уговорените в чл. 8 от договора
разноски в размер на 45,00 лева на всяка просрочена непогасена вноска са
неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, поради което тази
клауза е нищожна. Счита, че уговорената в чл. 4, ал. 2 от процесния договор
неустойка също е нищожна, тъй като счита същата за неравноправна клауза по
смисъла на чл. 143, т.5 от ЗЗП. Оспорва твърдението, че цедентът е уведомил ответника
за цесията, поради което същата не е породила действия. Счита, че клаузата на
чл. 2, т. 6 от договора противоречи на добрите нрави, поради което същата е
нищожна.
В проведеното съдебно заседание,
ищецът не се представлява. Депозирал е становище, с което поддържа исковата
молба.
В проведеното съдебно заседание,
ответника не се явява и се представлява от назначения особен представител.
Поддържа отговора на исковата молба. Представя писмено становище. Не поддържа
оспорването на автентичността на подписите в процесния договор.
Съдът, като взе предвид
ангажираните от страните фактически твърдения и правните им доводи, и след като
прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, прие за установено следното:
На 29.06.2017г. ищецът в
настоящото производство е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК против ответника, във връзка с което е образувано ч.гр.д. № 42408/17г.
по описа на СРС, а в последствие ч.гр.д. №849/2017г. по описа на СвРС, по което
е издадена заповед № 541/21.08.2017г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът – Ф.Д.Н. с ЕГН **********,***,
да заплати на кредитора сумата от 660,27
лв. (шестстотин и шестдесет лева и 27ст.) - главница; 85,60 лв. ( осемдесет и
пет лева и 60ст.) – договорна лихва от 05.05.2015г. до 01.12.2015 г. (падеж на
последната погасителна вноска); 622,93 лева (шестстотин двадесет и два лева и
93ст.) – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от
04.06.2015 г. до 01.12.2015г. ( падеж на последна погасителна вноска); 134,34
лева (сто тридесет и четири лева и 34ст.) – обезщетение за забава за периода от
06.05.2015 г. до датата на подаване на заявлението – 28.06.2017г.; законна
лихва от подаване на заявлението – 28.06.2017 г. до окончателното изплащане на
задължението; както и сумата 30,06 лв. (тридесет лева и 06 ст.) – държавна
такса и 50 лв. (петдесет лева) - юрисконсулстско възнаграждение, съгласно
чл.78, ал.8 от ГПК вр. 37 от ЗПП /ДВ бр.8, 2017г./.
Заповедта за изпълнение е връчена
на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК чрез залепване на уведомление. Във
връзка с горното е даден срок на заявителя да предяви иск за установяване на
вземането си. Настоящият иск е предявен в изпълнение на указанията на съда в
законния срок по чл. 422 от ГПК.
Представено е предложение за
сключване на договор за паричен заем от ответника до заемодателя от
04.02.2015г. Видно от представените доказателства по делото е, че на същата
дата между „И.А.М." АД /Заемодател/ и ответника Ф.Д.Н. /Заемател/ е
сключен Договор за паричен заем с № 2241427. Съгласно него страните договорили
заемодателя да предостави на заемателя в заем по продукт EasyMonth24 сумата от 800лв. Заемателят се е задължил да върне кредита в срок
до 1.12.2015 г. на 10 равни месечни погасителни вноски, в размер на 95,39 лева
всяка, като падежът на първата погасителна вноска е 6.03.2015 г., а падежът на
последната погасителна вноска е 1.12.2015 г. Договорът е подписан при уговорен
годишен лихвен процент по заема – 40%, Лихвен процент на ден, приложим при
отказ от договора – 0,11%, общ размер на всички плащания 953,90лв., годишен
лихвен процент на разходите на заема -49,04%. С подписването на договора
страните са уговорили да се рефенсисира текущия заем на заемателя, който
заявил, че желае да погаси изцяло задължението си по Договор за паричен заем
№2152517 в размер на 493,68лв.
Страните са уговорили също така,
според обективираното в чл. 4, задължение в тежест на заемателя в срок до три
дни, считано от сключване на договора, да предостави на заемодателя едно от
следните обезпечения: 1). Две физически лица поръчители, отговарящи на
определени изисквания или 2). Банкова гаранция с бенефициер - заемателя. При
неизпълнение на това задължение са предвидили в чл. 4, ал. 2 неустойка в размер
на 889, 90лв., която да бъде заплащана от заемателя разсрочено, заедно с всяка
от погасителните вноски, като към всяка от тях се добавя сума в размер на 88,99лв.
Постигнали са съгласие в чл. 8, че ако заемателя забави заплащането на някоя от
погасителните вноски, ще дължи заплащането на разходи за изпращане на писма,
телефонни разговори, посещения на адреса и др.
На 16.11.2010 г. между И.А.М. АД
в качеството на продавач – цедент и праводателя на ищцовото дружество (А.З.С.Н.В. ООД) в
качеството на купувач – цесионер е сключен Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия). В договора страните са се уговорили, че
продавачът ще прехвърли на купувача вземания, произхождащи от договори за
потребителски кредит, сключени от Продавача с физически лица, които не
изпълняват задълженията си по тях, които вземания, ще се индивидуализират в
Приложение № 1, което ще бъде неразделна част от договора, считано от датата на
неговото съставяне. Приложението ще бъде съставено във вид на електронен
документ по смисъла на чл. 3, ал.1 ЗЕДЕП. Страните изразяват воля да прехвърлят
нови вземания при спазване условията на този договор на месечна база.
Следващите вземания се индивидуализират от страните по ново Приложение №1 със
съответната дата, като с неговото съставяне, изпращане и
потвърждаване/съобразно правилата на т. 4.3. и следващите, то става неразделна
част от договора/. Уговорено е за целите на рамковия договор всяко поредно
Приложение 1 да има силата и значението на допълнително споразумение към него,
изменящо го съответно. В т.2.2. е
договорено съдържанието на приложението по отношение на характеристиките
на прехвърляните вземания. В т.4.3. от договора е предвидено, че електронните
документи по смисъла на този договор са електронни изявления на лице за
контакт, които са записани върху магнитен, оптичен или друг носител на
информация, трансформирани в общоприет формат, гарантиращ невъзможността от
тяхното последващо манипулиране от някоя от страните и изпратени посредством
система за обмен на електронни съобщения.
В т.4.5. от рамковия договор е предвидено, че страната адресат на
електронния документ потвърждава получаването на документа чрез лицето си за контакт. Потвърждаването се
извършва в разумен срок – 3 работни дни след постъпването в електронната
съобщителна система на адресата. Потвърждаването на получаването има освен значението
по чл. 8, ал.1 от ЗЕДЕП и значение на постигнато съгласие по смисъла на този
договор, което съгласие поражда прехвърлителния ефект досежно собствеността
върху вземанията, респективно потвърждава получаването на документите за дълга,
съобразно посоченото в Приложение № 2. В т.4.7 от договора е предвидено, че
след датата на прехвърляне на вземанията, купувачът придобива всички права
върху тях, а купувачът има право да получава плащания, извършени от длъжниците
и/или поръчителите след датата на прехвърляне, включително постъпили в резултат
на предприето принудително изпълнение. В т. 4.8 от рамковия договор е
уговорено, че след потвърждаване на приемането на съответното Приложение №1 от
страна на Купувача, Продавачът се задължава да предостави на Купувача писмено
потвърждение за сключената цесия, съгласно императивните разпоредби на чл. 99,
ал. 3 ЗЗД. Съгласно т.4.9 от рамковия
договор продавачът се е задължил да изпрати писмени уведомления до длъжниците
за сключения договор за цесия в рамките на един календарен месец, считано от
потвърждаване на съответното Приложение №1 от Купувача.
С Потвърждение за сключена цесия,
издадено на основание чл. 4.8. от рамковия договор, прието като доказателство
по делото, продавачът – цедент е потвърдил, че кредит, описан под № 2241427 в
Приложение№ 1 от 01.01.2016г. към договор за цесия от 16.11.2010 г. с длъжник –
ответника в качеството си на кредитополучател по Договор за паричен заем е
цедиран от продавача „И.А.М.“ АД на ищцовото дружество, съгласно договора за
прехвърляне на вземания.
На 05.01.2016 г. е изготвено и
изпратено от цедента уведомление до ответника за сключения договор за цесия.
Видно от съобщението към известието за доставяне уведомлението е изпратено на
адрес: ***************, посочен от ответника в предложение за сключване на
договор за заем, като е върнато, тъй като пратката не е потърсена. На 16.03.2018
г. е изготвено и изпратено от цедента второ уведомление до ответника за
сключения договор за цесия. Видно от обратната разписка уведомлението е получено
от С.Б.Н.– Родител на 19.03.2018г.
Допусната по делото е
съдебно-техническа експертиза, заключението на вещото лице по която е, че
договора за паричен заем №2241427 от 04.02.2015г. е написан и отпечатан с шрифт
„Times New Roman“, размер 11 pt.
По делото е допусната и изслушана
съдебно-икономическа експертиза за изясняване на въпроси от значение за спора.
Съгласно заключението на вещото лице, размерът на задължението на ответника по
договор за паричен заем 2241427/04.02.2015г. е както следва: главница– 660,
27лв.; договорна лихва – 85,60лв.; неустойка за неизпълнение – 622,93лв.;
обезщетение за забава – 133,21 лв. Общият размер на дължимата лихва за забава е
133,21лв. за периода от 06.05.2015г. до 18.08.2017г.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени
следните изводи от правна страна:
Исковете с правна квалификация по
чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 79 ал. 1, чл. 86 и чл.92 от ЗЗД са
предявени от по реда и в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК, на основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК, след издаване по заявление в качеството на кредитор н. „А.З.С.Н.В.“
ЕАД, ЕИК ******* срещу ответника Ф.Д.Н., с ЕГН **********, в качеството му на
длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №541/21.08.2017г.
по ч.гр.д. № 849/2017 г. на РС-Свищов. Налице е идентичност на страните по
заповедното и по настоящото исково производство. Предвид на това исковете са допустими.
За да се уважат предявените искове дружеството – ищец следваше да установи
вземането си на претендираното договорно основание /договор за цесия/ и в
претендирания размер, както и изправността на цедента – наличието на
сключен договор за потребителски паричен
кредит, по който е била предоставена и усвоена твърдяната парична сума, като докаже,
че е настъпил падежа за връщане на сумата и докаже конкретния размер на дълга,
който се претендира. Ищецът следва да докаже и, че е уговорена в договора и
обезщетение за забава, като следва да докаже и размера и периода на претенциите
за договорно обезщетение за забава. В тежест на ответника е да докаже фактите,
които погасяват, изключват или унищожават спорното право.
Разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗПК изрично предвижда, че кредиторът може да прехвърли вземането си по договор
за потребителски кредит на трето лице, само ако договорът за потребителски
кредит предвижда такава възможност. Такава възможност в случая е предвидена в к
чл. 10 от процесния договор за предоставяне на паричен заем –№2241427/04.02.2015г.
В настоящия случай уведомлението за цесията, изходящо от цедента се счита
връчено на ответника на основание чл. 46, ал. 1 от ГПК, на 19.03.2018 г.,
поради което следва да се приеме, че прехвърлянето на вземанията по сключения
договор за потребителски кредит в полза на ищеца е произвело действие спрямо
последния, макар и сед издаване на заповедта за изпълнение.
В разпоредбата на чл. 10, ал. 1
Закона за потребителския кредит в редакцията ѝ относима към процесния
договор е предвидено, че договорът за потребителски кредит се сключва в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по
него. Установи се от заключението на съдебно-техническа експертиза, че текста в
договора за паричен заем № 2241427 от 04.02.2015г. е написан и отпечатан с
шрифт „Times New Roman“, размер 11 pt. Следователно, разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК е
нарушена, т.к. размерът е по-малък от 12. Без значение е обстоятелството дали
договорът е читаем или не, защото законът въвежда изрични изисквания за формата
и съдържанието на конкретния вид договор и обвързва нарушаването им с
недвусмислени правни последици, които не подлежат на тълкуване. Следователно
поради неспазването на изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК, процесният договор е
недействителен на основание чл. 22 ЗПК.
Отделно, съдът намира, че е налице и друго
нарушение, водещо до недействителност на
процесния договор. Съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за потребителския кредит,
който е приложим в отношенията между страните договорът за потребителски кредит
се изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които –
общият размер на кредита и условията за усвояването му (т. 7); лихвения процент
по кредита; годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит (т.10) и условията за издължаване на
кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски
(т.11). Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато
не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т.7 - 12 и т.20, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 от ЗПК -
изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите
са изискуеми при самото му сключване. Тази недействителност също е по особена
по вид с оглед на последиците й, визирани в
чл. 23 от ЗПК, а именно че когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като
съгласно цитираната разпоредба той дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не дължи връщане на лихвата и другите разходи по кредита.
С оглед гореизложеното в
конкретния случай при сключване на процесния договор за потребителски кредит
между ответника и „И.А.М.“ АД не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т.9 и
т.11 от ЗПК, поради което договорът за потребителски кредит е недействителен,
като за недействителността на договора съдът следи и служебно. Нещо повече, за
разлика от унищожаемостта, която се инициира от съответната страна, за
нищожността съдът следи служебно и при констатиране се позовава на същата в
мотивите при обсъждане основателността на исковете.
В настоящия случай не са спазени изискванията на чл. 11,
ал. 1, т. 9 от ЗПК, тъй като не е регламентиран и размерът на надбавката,
представляваща „печалба на кредитора" (възнаградителна лихва) и не е
посочено каква част от месечната погасителна вноска представлява главница и
каква - лихва. Не е ясно по какъв начин е определен размерът на общата дължима
сума от 953,90 лева и какви вземания се включват в нея. Освен това посочен е
годишен лихвен процент, от който обаче не става ясно по какъв начин той се
отразява в размера на погасителните вноски. Липсва погасителен план, съставен
съгласно изискванията на закона, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността
на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването. Имайки предвид последиците на
тази недействителност съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, то потребителят –
ответник по настоящото дело дължи връщане на чистата стойност по кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита.
В ЗПК е посочено изчерпателно какво следва да е съдържанието на договора за кредит. Липсата на изрично посочените в чл.22 във вр. чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал.1, т. 9, т.11 от ЗПК реквизити на договора за кредит водят до недействителност на същия, като в закона не е предвидена възможност тези реквизити да са определяеми такива. Възражението на особения представител на ответника в тази насока, за недействителност на договора за кредит се явява основателно.
Сключеният договор за заем освен,
че попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит, същевременно
към него е приложима и общата императивна закрила срещу неравноправно
договаряне, в сила от 10.06.2006 г. (§ 13 т. 12 от ДР на ЗЗП, вр. чл. 143 и сл.
от ЗЗП), както и нормите на Европейското общностно право - Директива 93/ 13/ЕИО
на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските
договори, според която съдът е длъжен да следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в потребителските договори, дори и такова възражение да не
е било направено от потребителя. По отношение на договорите за кредит на общо
основание и съгласно чл. 24 от ЗПК се прилагат правилата на чл. 143 - чл. 148
от ЗЗП.
На първо място клаузите на
процесния договор не са индивидуално уговорени съгласно на чл. 146, ал. 2 от
ЗЗП. Касае се до еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание
потребителят не може да влияе и това е служебно известно на съда. Липсват
твърдения и представени доказателства, че условията по договора са били
уговорени с ответника индивидуално или че при предварително изготвени клаузи от
договора заемателят е бил поставен пред достатъчно информиран избор и ги е
приел. По тези съображения съдът намира, посочените клаузи на чл. 4 от процесния договор, не са индивидуално
уговорени. На следващо място съгласно приетото в Тълкувателно решение № 1 от
15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС нищожна поради накърняване на добрите нрави е
клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функция. В случая съдът намира, че клаузата за неустойка в сключените
между страните договор за заем е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функция. Преценката за нищожност се извършва към момента на
сключване на договора в зависимост от специфичните за всеки конкретен случай
факти и обстоятелства, при съобразяване и на примерно посочени от ОСТК
критерии. В случая размерът на уговорената неустойка е приблизително равен на
получената в заем парична сума. Освен товапроцесната неустойка е уговорена за
неизпълнение на задължение на заемополучателя да осигури на кредитора
обезпечение след сключване на договора- осигуряване на двама поръчители,
отговарящи на определени условия, сред които нетен осигурителен доход над
1000лв., липса на задължения по други договори за кредит или ако имат такива - да
са изрядни платци, или като втори вид обезпечение - банкова гаранция в размера
на дължимата по процесния договор главница и възнаградителна лихва. Касае се за
обезпечения, осигуряването на които обикновено е условие за отпускане на
кредит, за да бъде гарантиран кредитора, че ще събере безпроблемно вземанията
си. Може да се приеме, че свободата на волята на договаряне допуска едно такова
задължение да възникне сред предоставяне на заемната сума. Поставя се обаче
въпроса какви са вредите, които биха настъпили за кредитора при неизпълнение на
това задължение на заемателя и адекватна ли е уговорената неустойка да обезщети
очакваните от неизпълнение вреди. Очевидно е, че вредите при липса на
обезпечение биха се изразили в затруднения за кредитора да събере вземанията си
доброволно и разходи за принудителното им събиране, в това число воденето на
съдебни дела и разноски в изпълнително производство. Съдът намира, че
уговорената парична неустойка в размера на заетата сума, няма как да улесни
събирането на кредита доброволно и в същото време не е адекватна да обезпечи
разходите по принудителното събиране, т.к. те са по Закон дължими на кредитора
и в исковото и изпълнителното производство. Напротив, начислената неустойка
удвоява дълга на заемателя и естествено води до затрудняване доброволното му
погасяване, както и до увеличаване на разноските при евентуално принудително
събиране. Всичко това навежда на извод, че целта й е неоснователно обогатяване
на кредитора. При
тези съображения, съдът счита, че целта, за която е уговорена процесната
неустойка, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции, което я прави нищожна, поради накърняване на добрите нрави. Според чл.
92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи, като обезщетение
за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват. Кредиторът може да
иска обезщетение за по-големите вреди. Според чл. 4 т. 2 от договора
неустойката е дължима не при забава на задължението, а при неизпълнение на
задължението да се предостави обезпечение на кредитодателя, чрез осигуряване на
поръчител или банкова гаранция. Предвид горното, съдът счита, че ответника не
дължи на кредитора по процесния договор за заем уговорената неустойка в размер
на 622,93 лв.
По отношение на възражението за
противоречие на клаузата на чл.2, т.6 от договора за паричен заем с добрите
нрави. Добрите нрави по смисъла на закона са неписани морални норми с правно
значение, нарушаването на които има същата правна последица като противоречието
със закона - нищожност на договора. По процесния договор в чл.2, т.6 страните са договорили ГЛП
в размер на 40, 00 %. Към датата на сключването му следва да се съобрази
разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД, съгласно която страните могат свободно да
определят съдържанието на договора, ако то не противоречи на добрите нрави. Лихвата
по договора е възнаградителна - за ползване на дадената парична сума. Към
датата на сключване на договора
обективен критерии за преценка дали с клаузата за уговорената лихва е
нарушен принципът на справедливост и са създадени условия за неоснователно
обогатяване на ответника, следва да се съобрази размера на законната лихва към
този момент, без обаче тя да се приеме като максимален размер и за
възнаградителната лихва, като съгласно установената съдебна практика по сходни
казуси за договори се приема, че максималният размер, до който съглашението за
плащане на възнаградителна лихва е действително, ако тя не надвишава с повече
от три пъти законната такава. В случая договорената между страните годишна
лихва в размер 40, 00 % надхвърля четири пъти размерa на законната такава за
времето на сключване на договора. От горното съдът приема, че уговорката
противоречи на добрите нрави и е нищожна, тъй като нарушава принципа на
справедливост и създава условия за неоснователно обогатяване на ответника.
Налице са условия при явна нееквивалентност между двете престации, като
кредиторът не е посочил обстоятелства, които да обосновават определянето на лихвен
процент по процесния договор в такъв висок размер.
Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД
нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са
заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се
предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В
случая е налице втората хипотеза, поради което възражението за нищожност на
целия договор се явява неоснователно.
Както бе посочено по-горе според
чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. Поради това потребителят дължи
връщане на главницата от 280,00 лева и законната лихва върху нея, считано от
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до изплащане на задължението, като за
разликата от 280лв. до претендираният размер от 660,27 лв. искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
При този изход на делото,
съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълкувателно
дело № 4/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска по чл. 415,
ал. 1 от ГПК вр. чл. 422 ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство. Съобразно изхода от делото и съобразно уважената част от
исковете, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят направените разноски
в хода на заповедното производство за
държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение. При общ размер на
разноските от 80,06 лева - от които 30,06 лв. за държавна такса и 50лева за
юрк. възнаграждение, след съответно изчисление, съобразно частта от вземането,
която е била основателна към датата на подаване на заявлението и за която е
предявена претенция по чл. 422 от ГПК, съдът установи, че дължимият размер на
направените в заповедното производство разноски, е сумата от 14,91лв. За
исковото производство, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в
общ размер от 83,39 лева, съобразно уважената част от иска, за държавна такса, особен
представител, за допуснатите и изслушани по делото СИЕ, както и 100,00 лв.
юрисконсултско възнаграждение, част от претендираното юрисконсултско
възнаграждение от 350,00 лв. Относно разноските за юрисконсултско
възнаграждение, направени в исковото производство, съдът намира следното:
съгласно чл. 78, ал. 8 (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) от ГПК, в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Съдът намира, че в конкретния казус не е налице фактическа и правна сложност, а
и ищецът не се представляваше в проведените заседания, поради което определя
юрисконсултско възнаграждение за представителя на ищеца в размер на 100,00 лв.
При този изход на делото ищецът
следва да заплати на РС Свищов сумата от 81,37 лева, представляваща изплатена
от бюджетните суми на съда възнаграждение на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза, поради обстоятелството, че същите са били допуснати по искане на
ответника, който е призован по реда на
чл. 47 от ГПК и се представлява от особен представител, както и 5,00 лева такса
за издаване на изпълнителен лист.
Ответникът не претендира разноски
и такива не следва да му бъдат присъждани.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Ф.Д.Н., с ЕГН ********** ***, че същият дължи н. „А.З.С.Н.В.“
ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление ***, офис сграда Лабиринт, ет.
2, офис 4, представлявано от Н.Т.С.– изпълнителен директор, сумата 280,00 лева - неплатена главница по
договор за паричен заем №2241427/04.02.2015г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 28.06.2017
г. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение №541 от 21.08.2017г. по ч. гр. дело № 849/2017г.
по описа на Районен съд град Свищов, като отхвърля за разликата от 280лв. до
претендираният размер от 660,27 лв., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление ***, офис
сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Н.Т.С.– изпълнителен директор
против Ф.Д.Н., с ЕГН ********** *** иск за признаване за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца по договор за по договор за паричен
заем №2241427/04.02.2015г., 85,60 лв. ( осемдесет и пет лева и 60ст.) –
договорна лихва от 05.05.2015г. до 01.12.2015 г. (падеж на последната
погасителна вноска); 622,93 лева (шестстотин двадесет и два лева и 93ст.) –
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 04.06.2015 г.
до 01.12.2015г. ( падеж на последна погасителна вноска); 134,34 лева (сто
тридесет и четири лева и 34ст.) – обезщетение за забава за периода от 06.05.2015
г. до датата на подаване на заявлението – 28.06.2017г., за което вземане е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №541 от 21.08.2017г. по ч.
гр. дело № 849/2017г. по описа на Районен съд град Свищов, като неоснователен.
ОСЪЖДА Ф.Д.Н., с ЕГН **********
*** да заплати н. „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление
***, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Н.Т.С.–
изпълнителен директор сумата 14,91 лева, представляваща съдебно- деловодни
разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА Ф.Д.Н., с ЕГН **********
*** да заплати н. „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление
***, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Н.Т.С.–
изпълнителен директор сумата 83,39 лева, представляваща съдебно- деловодни
разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „А.З.С.Н.В.“
ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление ***, офис сграда Лабиринт, ет.
2, офис 4, представлявано от Н.Т.С.– изпълнителен директор да заплати на по
сметка на РС Свищов сумата 81,37 лева, представляваща разноски за СТЕ, както и
5 лева за издаване не изпълнителен лист.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико Търново, в двуседмичен срок, от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: